Ето какво искам да разкажа аз.
Няма да споменавам за коя болница става въпрос, защото болницата е наистина хубава и лекарите са много добри професионалисти.
Значи, моето раждане беще с планово секцио и си знаех деня. Както предполагате предишната нощ изобщо не съм спала от притеснение. Ставам сутринта, с едно свито сърце. Отивам в болницата - вече ми е свит и стомаха и всичко, все пак ми е за първи път. Влизам в предродилно и съм толкова шашната че хем знам че трябва да легна на леглото, хем от притеснение не седя и гледам, при което акушерката ми казва "Хайде лягай, какво гледаш така. Легнах аз - и започнаха традиционните процедури - поставяне на абокат по особено груб начин, още ми стои белег на мястото, до поставяне на катетър по същия начин и освен това през цялото време навикване за нещо. Лежа си аз и чак ми се дорева - може ли на прага на най-важното събитие в живота ми такова отношение. Много добре знаят, че на всички жени, особено на тези на които им е за първи път, им е ужасно притеснено.
След това вече в отделението бяха горе-долу с по нормално отношение, но предимно по младичките. На по старите, незнам, писнало им е да се занимават с родилки ли.
А в детското отделение пак така - по младите се държат по нормално, а по възрастните едни такива груби. Тъй-като бях секцио, кърмата ми дойде по късно. Дотогава даваха на бебчо АМ. На 3-ия ден обаче, отивам да си взимам бебчо. Те по принцип слагат шишето с млякото в леглото на бебето (не точно легло - ония дето са на колелца и си го возиш до стаята) и гледам не са му сложили млечице . Питам ги аз, а те ми отговарят че вече трябва да ми е дошла кърмата. Отговарям им че още нямам, а те - на 3-4 ден трябвало да дойде, да го сложа да суче. Как пък така те определят кога трябва да ти дойде кърмата, то при всеки е различно. Сложих го аз на гърдата и естесвено той се дереше от глад, защото кърма нямаше, а на мен ми се късаше сърцето, че детето ми стои гладно. Радвам се че изобщо ми дойде кърма, защото някои жени от нерви в болницата изобщо не успяват да закърмят.
И въпреки всичко живот и здраве някога ако имам второ дете, пак бих родила там, но този път няма да им мълча.
Няма да споменавам за коя болница става въпрос, защото болницата е наистина хубава и лекарите са много добри професионалисти.
Значи, моето раждане беще с планово секцио и си знаех деня. Както предполагате предишната нощ изобщо не съм спала от притеснение. Ставам сутринта, с едно свито сърце. Отивам в болницата - вече ми е свит и стомаха и всичко, все пак ми е за първи път. Влизам в предродилно и съм толкова шашната че хем знам че трябва да легна на леглото, хем от притеснение не седя и гледам, при което акушерката ми казва "Хайде лягай, какво гледаш така. Легнах аз - и започнаха традиционните процедури - поставяне на абокат по особено груб начин, още ми стои белег на мястото, до поставяне на катетър по същия начин и освен това през цялото време навикване за нещо. Лежа си аз и чак ми се дорева - може ли на прага на най-важното събитие в живота ми такова отношение. Много добре знаят, че на всички жени, особено на тези на които им е за първи път, им е ужасно притеснено.
След това вече в отделението бяха горе-долу с по нормално отношение, но предимно по младичките. На по старите, незнам, писнало им е да се занимават с родилки ли.
А в детското отделение пак така - по младите се държат по нормално, а по възрастните едни такива груби. Тъй-като бях секцио, кърмата ми дойде по късно. Дотогава даваха на бебчо АМ. На 3-ия ден обаче, отивам да си взимам бебчо. Те по принцип слагат шишето с млякото в леглото на бебето (не точно легло - ония дето са на колелца и си го возиш до стаята) и гледам не са му сложили млечице . Питам ги аз, а те ми отговарят че вече трябва да ми е дошла кърмата. Отговарям им че още нямам, а те - на 3-4 ден трябвало да дойде, да го сложа да суче. Как пък така те определят кога трябва да ти дойде кърмата, то при всеки е различно. Сложих го аз на гърдата и естесвено той се дереше от глад, защото кърма нямаше, а на мен ми се късаше сърцето, че детето ми стои гладно. Радвам се че изобщо ми дойде кърма, защото някои жени от нерви в болницата изобщо не успяват да закърмят.
И въпреки всичко живот и здраве някога ако имам второ дете, пак бих родила там, но този път няма да им мълча.
Аз обаче хич не им мълчах,една от дъртите даже викаше да не са ми носели минерална вода а да донесат каса бира,че да се почерпели 
) определено насърчават кърменето.
,увикват те за щяло и нещяло,според тях трябва да знаеш всичките им термини и сам да се досещаш какво ти предстои...от де да знам аз кво е узиде...Да не съм раждала многократно...Мога да изброя хиляди случки,да не говорим,че и когато ти трябват неможеш ги намери.....Ей тва е нашта хубава България... 
Едната акушерка - д-р Светла Николчева ме прие и при нея започна раждането, но към 19 ч се смени с другата акушерка - д-р Петя Владимирова и въпреки, че родих след 20 мин, първата акушерка - Николчева не си беше тръгнала, а стоеше до главата ми и ми галеше косата, за да ми вдъхва кураж. А не беше вече на работа, просто въпрос на отношение. 
. Направо го мериха и си го отнесоха. Видях го чак след 12 часа и после защо не искало да суче, ами заради това 
... 
Акушерките се държаха, все едно съм им сестра. 
). (Пак за Шейново става въпрос.)
.
След като родих и млъкнах пък станаха още по-мили всички. Аз повече се издразних, че всички говореха за пари 
), натискаше толкова силно, че тя получаваше контракции моментално - и това при условие, че лежеше за задържане точно заради контракции! Е, след 18-дневен престой в Окръжна, бях твърдо решена да не раждам там - не дай си боже тази грубиянка да се падне в екипа за секцио или пък да ми гледа бебето! Иначе останалите акушерки бяха внимателни и се държаха човешки... 
