Няма да споменавам за коя болница става въпрос, защото болницата е наистина хубава и лекарите са много добри професионалисти.
Значи, моето раждане беще с планово секцио и си знаех деня. Както предполагате предишната нощ изобщо не съм спала от притеснение. Ставам сутринта, с едно свито сърце. Отивам в болницата - вече ми е свит и стомаха и всичко, все пак ми е за първи път. Влизам в предродилно и съм толкова шашната че хем знам че трябва да легна на леглото, хем от притеснение не седя и гледам, при което акушерката ми казва "Хайде лягай, какво гледаш така. Легнах аз - и започнаха традиционните процедури - поставяне на абокат по особено груб начин, още ми стои белег на мястото, до поставяне на катетър по същия начин и освен това през цялото време навикване за нещо. Лежа си аз и чак ми се дорева - може ли на прага на най-важното събитие в живота ми такова отношение. Много добре знаят, че на всички жени, особено на тези на които им е за първи път, им е ужасно притеснено.
След това вече в отделението бяха горе-долу с по нормално отношение, но предимно по младичките. На по старите, незнам, писнало им е да се занимават с родилки ли.
А в детското отделение пак така - по младите се държат по нормално, а по възрастните едни такива груби. Тъй-като бях секцио, кърмата ми дойде по късно. Дотогава даваха на бебчо АМ. На 3-ия ден обаче, отивам да си взимам бебчо. Те по принцип слагат шишето с млякото в леглото на бебето (не точно легло - ония дето са на колелца и си го возиш до стаята) и гледам не са му сложили млечице . Питам ги аз, а те ми отговарят че вече трябва да ми е дошла кърмата. Отговарям им че още нямам, а те - на 3-4 ден трябвало да дойде, да го сложа да суче. Как пък така те определят кога трябва да ти дойде кърмата, то при всеки е различно. Сложих го аз на гърдата и естесвено той се дереше от глад, защото кърма нямаше, а на мен ми се късаше сърцето, че детето ми стои гладно. Радвам се че изобщо ми дойде кърма, защото някои жени от нерви в болницата изобщо не успяват да закърмят.
И въпреки всичко живот и здраве някога ако имам второ дете, пак бих родила там, но този път няма да им мълча.