Мислите ли да останете да живеете в държавата в която сте?

Трудничък въпрос. Ако зависеше само от това какво искам аз - веднага си стягаме багажа и се прибираме, но... не е толкова лесно. На мъжът ми тук му харесва и хич не се сеща за БГ, а щерката е раздвоена. За сега ще сме тук, но хич не се знае след някоя и друга година на къде ще ни отвее вятъра, дано поне да е по-близичко до България.

Mi ne ne mislia mnoooooogo styd pak i e bedni4ko v Quebec. Smiatam da se ostanovia vav ang. Canada ili USA za postoianno .

и аз много съм си мислила по въпроса,все още незнам  
но все пове4е се уверявам и убеждавам,4е май ще останем за винаги тук  

ами труден въпрос. в смисъл, че сега не можем да кажем категорично 'да, ще останем тук завинаги'.  но пък на този етап категорично можем да кажем 'не, няма да се прибираме в БГ засега'. та значи засега сме тук, не се знае как ще се завъртят нещата занапред, но истината е, че плановете ни за близкото бъдеще са свързани с това място тук - където е дома ни, където се роди детето ни, където се чувстваме спокойни. не че не искаме един ден да сме си в БГ, но това ако ще става ще е доста напред във времето. а тогава, след n-години, когато вече съвсем сме се установили тук едва ли ще искаме да се прибираме в БГ, защото вече съвсем ще сме се установили, ще сме свикнали вече с един начин на живот и да започваме пак всичко отначало /местене, жилище в Бг и т.н./ едва ли ще ни се иска. така че засега мога да кажа, че оставаме тук като се надяваме да е за по-дълго, а дали ще е завинаги времето ще покаже.

И двамата с мъжът ми си мислим че един ден ще се приберем в Родината, но за децата не знам  

Хубав въпрос
Преди да се роди Анна с мъжът ми сериозно мислехме да се махнем оттук и да отидем на по-топло в средиземнорморска Европа. Още не сме се отказали, но ще го направим само ако си намерим добра работа. Италия и Испания са предпочитаните места засега, дори и за България сме мислили да отидем за година-две, но и това засега е в бъдеще неопределено.
Ще видим дали са мечти или планове някой ден.....  

Болна тема Хонда Аз все драпам за България и на мъжо му се налага като на малко дете да ми обяснява + и - Въпроса при нас е все още открит,особено днес мразя Холандия-откраднаха ми портмонето с вси4ки карти и документ много зле се усещам,мамка му Сори,4е ти тазводнявам темата  

MM, по добре опитаите в Испания


За сега сме тука,  мьжьт ми е бил в Германия и все натам го тегли...
Настоя6тето тука за сега ни е по_ясно, но 4овек никога не знае. Но определено ако се вьрнеме в Бьлгария няма да го тьлкувам като кра4ка назад.

Ами аз май нямам много голям избор  
Мъжът ми е норвежец, децата са норвежки граждани ... а и говорят само на норвежки..... Абе - аз май и съм почти забравила че в Бг съм живяла        ......

и на нас тази тема ни е болна.аз още сега бих си събрала багажа и беж в България,но мъжът ми не ще и да чуе.пък и бебо като се появи сигурно нещата ще станат по-сложни;май  за в бъдеще ще сме на този адрес :о(

Мойта половинка е английска , но иска да живее в България . Как си го представя това не знам, след като не си дава зор да научи повече от 10-те думи, които знае   . Аз много бих искала да събера нещата, които харесвам от двете места и да си направя един земен рай.

Ха, ха и ние сме така. Всеки понеделник почваме да учим български и все още сме на първия урок. Но имаме напредък. Днес ми свалил български песни и като ми пусна една чалга (това успял да свали), но пак успя да чуе и даже повтори баклава и локум. че и пригласяше по едно време. Голям смях падна. А в България така му харесва, че вчера ми казва да си отивам в България, та и тои да доиде с мен. Е, иска ми се, но с моята учителска заплата как ще го храня!?

Аз определено не смятам да мърдам от тук, а ако ще стане един ден, ще да е за някое по-топло местенце, но България е изключена от възможните направления. И мъжът ми е на същото мнение, така че дерт няма по този въпрос. В Монреал съм си като у дома, тук са ми семейството, приятелите, работата. Искам децата ми тук да порастнат, а после ще видим.

Obhvana me nostalgia...........,no ne iskam da se pribiram za postoianno v BG,vinagi ste me obhvasta nostalgia,no kakvo da se pravi,do skoro biah ubedena tse nikoga niama da ostana zavinagi tuk i izvednaz... neznam ,zasto taka se promeniha nestata.
Mazat mi vse oste go darpa kam rodinata ,no i toi vetse mai vze da se otkazva ot ideiata da se varne.

Наистина темата е много болна. Ние сме от година и половина тук, а аз все още не мога да свикна. Мислите са ми непрекъснато в България. Там са роднините и приятелите ни и всичко, а тук имам повече пари. Някои ще ми кажат сигурно че сам луда и какво искам повече от това, но на мен сякаш това не ми стига. Мъжат ми иска да оставаме, а аз рева и искам да се прибера. Но засега май ще останем поне докато се роди детето ни. А само като си представя, че то няма да говори български и откачам( защото децата които виждам тук на други българи и звук не отронват на български, ами просто им е по лесно на англ. или родителите им не ги е грижа за това). Много ми е криво от това но истината е че не мога да предполагам какво ще се случи всичко е Божа работа. А най- важното  е да сме живи и здрави .
Желая късмет на всички в чужбина.

 

Ах, zначи не съм единствена. Моят мъж също голям мърzел и досега е научил две три  думи само. Когато сме в БГ също говори със семейството ми и с роднините ми на немски или английски.. Но поне след две седмици престой иска не иска zапочва да поулавя и някои други думи.

Иначе по темата. Засега нямаме намерение да се местим на друго място вкл. България.

ne, ne , pone az ne moga da si predstavia cial jivot da jivei av strana kato Germania. Govorili sme mmogo da si nameri myja mi dobre platena rabota v BG, za chujdi specialisti ima niakakvo predlagane, no zasega ne po negovata specialnost. Inache az ne moga da si predstavia oshte godini nared tuk.
Myjyt pochva tri pyti kurs po buglarski ezik, no uchitelkite neshto mnogo skapani i se otkazva vse vyzmuten. Sega pokrai deteto i toi uchi, az im kazvam vse novi dumi na dvata ezika i te zaedno uchat. Veche sa na edno nivo pochti, samo deto tateto vse pak moje celi izrechenia da kazva

Не,не мислим да останем тук.Освен топлото време,нищо друго не ми харесва.Но няма да се връщаме и в Родината,търсим друга държава.

Не.
През м.март 2005 година се прибираме у дома.
Флорида не бих избрала отново. Лятото е кошмарно топло и влажно. И не си показваш носа на вън. Седиш само на климатик. Зимата е приятна, но заплатите са ниски.
И ние ще си търсим друго място под слънцето.

НЕ!!!

Сега съм тук - надявам се още не дълго време.....
 
Радвам се, че на Миро (съпругът ми) също не му харесва и че нямаме проблеми относно преместването ни У ДОМА.
За мен няма да има по-хубаво място в света от нашата....."бяла спретната кащурка, с две липи отпред...."

нашите планове засега?? са да ПОживеем тук...,докога не се знае за съжаление.
искам да карам спокойни старини в родината с половинката в къщичка с изглед към морето     и около нас да си играят безгрижно n- брой внуци


п.с  Honda,проходи ли Елизабет?

а3 не 3нам о6те какво да правя. тук ми харесва,но не 3нам по4ти ни6то zа страната и хората,нито zа бебоците.българия не ми липсва о6те( само 4 месеца съм в Suiss).но определено 6те ми е много трудно,когато ми обясняват какво трябва да правя,когато и преди бебока да дойде.не съм о6те много в 4ас с немския.ра3бирам нормален ра3говор,но не и термитите,свърzани с беб4етата ( то на български не ги раzбирам,та на немски ли?) по3драви

Аз съм на принципа: човек предполага, Господ разполага.
За сега съм тук, защото се захванах за учене, но за в бъдеще??? Най-важното е да сме здрави- другото Божа работа!

Моят мъж е италианец и оЩе на времето когато се запознахме той ми каза: Или идваШ тука или идваШ тука. Друго положение няма. И аз дойдох. През вси4ките тези години ми се е искало да се върна в Бг където са вси4ките ми близки и приятели но ми стигаха кратките визити и n - брой неуредици и проблеми с които се сблъсквахме ежедневно за ми се прииска да си хвана Шапката и да си тръгна. Винаги Ще ме тегли към Бг и мисля 4е е нормално но не мога да си представя 4е детето ми би расло в такава джунгла. Извинете ме, не искам да обидя никоя от мамите които са избрали беб4овците им да раснат у дома _ напротив : възхиЩавам ви се за силата и куража с който се справяте с ежедневните си проблеми.
Италия не е земния рай, но мисля 4е Ще остарея тука. Съжалявам само 4е детето ми няма да изживее детството което имах аз....Тогава времената бяха други..

Поздрави на вси4ки мами и беб4овци в Бг и по света

Милена

На мен ми се ще ве4е да си се приберем в Б-я,но моят мъж не иска и да 4уе Особено сега като бях там за 2 месеца(преди сме си ходели за по 2 седмици само)страшно много ми хареса,пък и бабите бяха в голяма помощ Та моето мнение е,4е от България по-хубаво си няма

  Mimkata, едно време като бях тук и след това говорех как искам да се върна един ден, моите приятели все ми казваха- "Не забравяй, че едно е да си някъде по време на ваканция- друго да живееш там"' Когато дойдох разбрах какво имат впредвид. Нещата коренно се променят тогава....

  Не каза нищо за Търново.....

Знам, Хонда и то4но за това ми е е мъ4но. Може да сме живяли по_ скромно и да не сме имали много игра4ки но ни е било супер купон. По цял ден сме били на вън и в дъжд и в сняг а и майките ни са били спокойни. Виж сега какво става...
ДъЩери4ките ти са много сладки а и ку4ето ви е голям образ  Да са ви живи и здрави и само да ви радват.

Поздрави

Милена

Права си, Хонда. И аз все това си повтарям : Важното е да сме здрави пък на вси4ко останало майната му.

Поздрави

Милена

Аз съм сигурна, че ще се върнем в БГ рано или късно. Просто сърцето ни е там, едва ли бихме го преживяли заради мечтите си тук. Но само времето ще покаже

Съвсем ми е разбираемо. Просто не всеки може да живее като дърво без корен. Примерно ние не можем. Просто нищо не може да ме зарадва тук достатъчно, за да виждам смисъл да стоя повече от необходимото (а това все още не знам колко е)

Той не е единствен случай. И познати англичани имаме, които толкова им харесва в БГ, че са се установили там. Но всички обикновено си имат бизнес в UK, което им осигурява един доста приличен стандарт за българските условия и така те могат да водят бохемски живот, който в родината им е невъзможно да имат

Сега видях заключената тема и по повод Америка се сетих. Америка не е лошо място зависи какво обичаш. Аз лично съм малко по ленива и мързелива, а в Аерика до колкото съм чувала, а и познатите ми там ги гледам,темпото на гивот е доста по-ускорено и напрегнато. Верно, че паричките били повече. Не знам да кажат мамите, които са там. Ние лично имахме възможността да избираме между Америка и Африка и избрахме Африка. Отказахме се от зелена карта, ако щете вярвайте. Всички познати ни казаха, че сме луди, но поне и двамата с мъж ми бяхме на едно мнение. Но ако половинката нямаше офертата от Африка сигурно и аз сега щях да пиша от другата страна на океана
След това имахме късмета за работа на Острова. Много сме доволни, че сме в Европа, но ми се иска да скокна и до Америка да видя със собствените си очи какво е.

Е ся не ми сравнявай Америка с Африка, то си е несравнимо ама хич

Като икономика и стандарт на населението не смея и да помисля  да сравнявам .... перспективите за нас ЛИ4НО сме сравнявали. Както казах и в предния постинг за всекиго е различно!

За южна (нямам глвно ю) Африка ли става въпрос?
Раzлични американски фирми също предлагат на мъжа ми работа в Америка, но zасега не сме се решили. Пък и  условията тук, които ни се предлагат, са по-добри в момента.  

Роса, Южна Африка вече не е толкаво добре и било доста опасно от колкото преди. Заплатите са значително по-ниски и не ти дават много екстри с контрактът.
По-бедните африкански страни имам в предвид. Специално за Нигерия, обикновено освен договорената месечна сума се плаща квартирата и всички разходи по нея. Ако имаш деца фирмата поема таксите за училището, защото не вярвам да се навиеш да ги пуснеш в местно да ходят. Да не говорим, че мъж ми имаше охрана, шофьор и домашна помощница в къщи. Много се беше разглезил там!!!
Подобни условия предлагат и в други по-бедни африкански страни, ако се хванеш на работа като контрактор. Лошото е, че като контрактор често се местиш от място на място и е много трудно ако си със семейство. Ако сте самички без деца си заслужава защото си е купон. Стандарта, който можеш да имаш в Африка, малцина го имат в Европа, но си има и доста недостатъци.
Абе пак да се повторя, всеки сам за себе си решава какво му харесва и от какво е готов да се лиши и си намира своето мястото под слънцето  

Там, и въобще в други държави в Африка, съм била главно на почивка. Иначе имахме и поzнати, които са живяли в южна Африка и полzваха подобни екстри. Но нямам представа как е сега...

На нас ни се иска да се преместим, но няма да е към Бг, по-скоро към Германия ще да е. Но когато стане, тогава. Може един ден като се пенсионираме да си купим лятна къща в БГ, ама сега хич не го виждам. Иначе лятото на мъжа ми му беше влезнала мухата да живеем в БГ. Той милия е толкова наивен, че още не мога да му обясня че в градския транспорт в София портмоне не се носи в задния джоб на дънките.  

Но с езика добре се справя като отчитаме условията в които го учи. Чете на кирилица, колко разбира е друг въпрос, но в ресторант гладен няма да остане защото знае всички продукти на Бг. И макар че прави много граматически грешки говори български по-добре отколкото някои мои приятели се справят с английския. КОгато сме в БГ го изпращам да пазарува и се справя добре. Чалгата му харесва (предполагам защото не разбира текста) и си припява 'едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен'.  Изобщо голяма веселба е у нас.

Как ги накарахте тези мъже да учат БГ ? Аз моя освен да брои и да казва добро утро, добър ден, добър вечер, лека нощ и наздраве , друго не мога. На 5-та минута и вече е изгубил интерес.  Ми то с детето ми е по-лесно. Поне слуша душичката.

Моят казва само "здравей" и "наздраве". Друго не знае. Не забравяй, че са англичани все пак. Не може да си изменят на природата.

Ами той има желание. Трябва да призная че е много отворен човек. Винаги когато сме в чужбина пита хората в хотела и в ресторанта как е това как е онова на съответния език. В Египет като бяхме понеже не успя да научи и една буква, седна и научи числата. А не е лесно, те нали са араби та и наопаки пишат. Предполагам Че е от знаЧение също Че той говори много Чужди езици и това развива някакъв усет.
Освен това ние сме от 8 години заедно и за толкоз време се научава нещо. Аз също не се уморявам да обяснявам и не се отказвам. Граматиката съм я позабравила, ама колкото си спомням. Има и учебник, но него не го поглежда. Но само от слушане и повтаряне вече е в състояние да прави доста сложни изречения. Каза на една моя приятелка че 'е толкова кръвожадна колкото 1000 комара' защото тя щипеше приятеля си. Малко са му трудни родовете, ама аз съм толкова години в немскоговорящи държави и пак не ги оцелвам винаги на немски, че на него му е простено. Пише ми в списъка за пазаруване на БГ и на кирилица, оставя ми бележки на БГ. Всичко с печатни букви и много грешки, но аз го намирам за много мило и никога не му се подигравам. Гледам да го поущрявам колкото мога.

Уж иска да научи ама ако може да му се налее отнякъде в главата . Оня ден ми обяснява, че нещо на колата трябвало да се смени и остана толкова учуден, че ние не му казваме по същия начин на нещото. Да се смееш ли, да плачеш ли........Случили сте на мъже вие

Ех, браво на мъжът ти. Наистина може да се гордееш с него.

Izvinete,az bqh gosta

Боже сякаШ слуШам моят.... След 7 г. той знае да казва само "Сметката моля" , " Сирене по 4овски"  "Магаре" ," Какво правиШ", "Цинга манга и 4ака рака де " ,"Ракия", "Я престани Ше ти с4упа кра4енцата и носа", "Стига бе" и оЩе две три глупости от този род, но да нау4и неЩо по_ сериозно и дума не може да става.Той по принцип с 4уждите езици не е много на ти и все трябва аз да превеждам

Причината да искам да остана не е съпруга ми;) Живяла съм в Белгия 4 години, 1 в Лондон, 2 г между Бг и Израел и 1 г в Хърватско. Била съм почти навсякъде в Европа, много ми харесва, има изключително красиви места, но Южна Калифорния засега най-много ми пасва на вкуса;)
Причината е в близостта на Хавайските които са ми едно от любимите места, стандарта и начина на живот и не на последно място невероятния климат. Вече 2ра година тук съпругът ми не може да ме накара да пътувам, а преди не се спирах;) Ходихме до Чикаго и Маями на среща с бивши мои съученици имигрирали доста години преди мен. Интересно е, красиво е, но може би там където създадохме дом усещам привличане и желание да живея до старините си.
Не ме разбирайте погрешно, обичам България, всичко Бг чувствам свято и родно и бг дух винаги се усеща в семейството ни;) , но не бих живяла в България. От година вече имам собствен бизнес и живот и здраве дано икономиката да се задържи така, засега не съм на мнение че мога да реализирам по-добър доход ако съм в Европа.

Моя мъж вече 2ра година упорито учи български от мен!
Знае следното:
Душичко, Как си?
Миличко
Обичам те Много, Мила Моя
Майко - казва го на майка ми;)
Мамо, Маменце
Бебенце
Благодаря, Заповядай, Моля
Добър Ден, Довождане, Лека Нощ
името ми ( галено) Петенце. В началото му беше малко трудно да го произнася и първото "е" сменяше с "у"!!!! Стана резил на едно събиране с мои роднини като се изцепи колкото му глас държи : " П.тенце, обичам те"

Това е с любозностите;)
Знаем и обиди но ме е срам да пиша;)
Надявам се като родя покрай детето да се научи да говори, но така като ви слушам вас не ми вдъхвате много надежда;))

Поздрави!

Аз ако имам син живот и здраве, и двамата с мъжа ми сме единодушни че редовно ще се ходи до България за да види момчето какво значи "хубава жена". Разбирам го тоя пич в Надежда;)))

   
Много са ни смешни мъжете, като започнат да говорят на български.
Моят е бая напреднал, като ви слушам. За 2 години и половина вече води около 5 минутен разговор по телефона с нашите без моя помощ. Думи знае страшно много, не мога да ги напиша всичките, и започва и изречения сам да гради! Най-много научи когато нашите бяха 3 месеца тук при раждането на Бобо. Майка ми беше понаучила бая италиански думички, но баща ми с чуждите езици хич го няма, та за да комуникира с него, мъжа ми нямаше избор - и се разбираха супер!
Сега се е амбицирал да напише песен на български /вече ми написа една на италиански/, знае наизуст "С червените ботушки...", но "Зайченцето бяло ..." му е трудничка. Напоследък бях наизвадила сума ти български детски песнички от Интертнет, сред която и една на Росица Кирилова - "Мила кукла Барби, колко те обичам......." /не я бях чувала/, и той сега си пее "...Мила моя Деси, колко те обичам..."
И понеже аз говоря на Борис само на български, често му казвам Тати това, Тати онова. Знам, че трябва да го уча да казва Papà, ама като ми идва Тати, какво да правя! Та и Валтер, сега като му говори, казва напр. "vieni da tati tuo" , демек Ела при твоя тати, вместо  "vieni da papà tuo"  

При нас няма болна тема в това отношение - искаме тук да си живеем - много ни харесва и нямаме никакво ама никакво намерение да се връщаме в България. Синът ни е роден тук, а и ние вече сме като у дома си. Няма значение къде живее човек - важното е да се чувства добре.

Ема ти направо си ме цитирала, то4но това са думите които и аз исках да напиша, но както и да е........

Ние с мъжът ми сме БГ и много ни харесва тук, до скоро у4ихме и от 1 година имаме 4астен бизнес, не мислим за завръщане в БГ /ако не ни се наложи/ по скоро някаде на по-топло след време като си вземем пенсииките и на Маями да си ги хар4им.
Сега лятото бях за 4 месеца в БГ, вярвайте ми нямах търпение да свършат и да си се прибирам у дома /защото това което сме изградили в Канада е наш дом и детето ми е родено тук/.

Стари4ка е темата 
Но пък още не съм и знаела 4е има такъв форум като се е писала 
Та и аз да си кажа

Да оставаме  и ние искаме тук да си живеем ,много ни харесва и нямаме никакво ама никакво намерение да се връщаме в България.
Тук ми е дома, като съм две седмици при нашите на гости и по4вам да си викам 4е искам да си ходя у дома 
 
Съгласна съм, 4е  Няма значение къде живее човек - важното е да се чувства добре.

обичам България, но като съм по дале4е са по големи 4уствата ми към нея 

Редовно ходиме в бг на море, а сега ве4е и в София ще трябва да сме за по дълго при баба и дядо / 4е и нашите да й се порадват на сладурката, а и за по бърз ефикасен курс по български 

А супер 4е мъжете ви имат такова голямо желание да се у4ат и бг   

Ами  моята половинка тук в Израел си е на  свои  води , тук  е работата , тук е  стабилността , какво да го  водя в  БГ  да работи за 200 лв. Истината е такава , където главата на семейството се  4уства на свои  води , там е  живота.

Моят мъж раzбира, чете, пее, пиШе и говори на български,
което ме поставя в нелепата ситуация да се чудя
как да оправдавам zлоядото поведение на келнери,
продавачи, минувачи и обикновени български простаци
спрямо него в момента, в който бъде раzкрит, че не е българин.
Та това е една от причините да не драпаме да живеем в БГ.
Другата причина е, че имаме работа в Германия, което ни
zадоволява финансово, но не сме се zакотвили, та ако иzпадне
неЩо интересно, да не можем да мръднем нанякъде.
Докато ни е спокойно и уредено, тука сме, после, бегай свят, че идем

Много труден въпрос,аз българка,половинката от Босна и живеем в Белгия.Може би след време 6те отидем в Америка или Канада,но със сигурност няма да останем тук завинагинай-много о6те 2 години,докато не взема гражданство .Но ме4тата ми е няакога да се завърна в Бгто,с мъжо разбира се за което тои не иска и да 4уе ,но животът е пред нас.

Моят мъж съ6то е дат4анин и понякога казва, 4е иска да живеем в БГ, оба4е знае, 4е няма как да стане, за6тото 6те ни бъде много трудно. Аз работа винаги мога да си намеря, а той какви 6те ги дялка....а и ние вси4ко си имаме в Дания. Тепърва да запо4ва6 отново в БГ....трудна работа.
А и не мисля, 4е той 6те издрържи. Все по-4есто си говорим оба4е да си куим къ6та на морето или не6то подобно...ме4ти, ме4ти...

И за нямам намерение да се връщам(поне в близко бъдеще) в БГ.Колкото и да си обичам родината и да бях против емиграцията сега се чувствам много по-добре и не мога да си представя даже да се върна,какво ще правя първо?частен бизнес не може че от рекети, мурти и.т.н. не можеш да наваксаш в това съм сигурна.И двамата сме българи с мажа ми и той като че много повече мисли за връщане и направо говори като се  върнем това ще направим,онова ще направим ама парите свършват и после на къде?А за простотиите които можеш да преживееш там не ми се говори,всичко  е корумпирано,подмолно.Никога не ми e харесвало това и защото не съм могла да се мазня и лаская напразно никога не съм и била добре.Знаете ли какви нерви е било като не можем да изкараме месеца с парите които изкарваме,а тогава нямахме и дете.Не мога да си помисля ако сме пак там на квартира с дете.Сега ми е много по сигурно и спокойно.Не се стискам да не си купя нещо че може да няма с какво да си платя тока например.Изплащаме си апартамент всичко си ни e подредено и си гледам детето.Другото хубаво е че майка ми и сестра ми са също тук и се виждаме често.От Бг ми липсват приятелите и роднините,много красивите места и природа но не може да ми осигури тази държава сигурноста и спокойствието на мен и най вече на детето ми.Жал ще ми е че моето дете няма да преживее някои неща които аз нося в сърцето си от БГ,мили спомени но ние сме българи където и да сме и ще се опитаме да му предадем добрите неща от българското.

човек се променя свиква на хубавото,уредено,сигурно и вече е малко трудно да се върнет към по-лошото.Предпочитам от тук да си милея за онази Българя отколкото там да плюя тази сега България. Но както се казва да поживеем и ще видим,човек не знае къде ще го отвее вятъра, нали

 

И ние мислиме да си останем тук, мъжът ми живее ве4е от над 10год., тук, дошъл е като тинейджър и цялото му възпитание и разбиранията са му тукашни, въпреки, 4е е живял сам тук. Пак и жилище си имаме тука, вси4ко сами сме си направили, а той и много добра работа има, аз нямам документи за работа и това е проблем. Но мъжът ми не ще да става австрииец, и това си е! така 4е аз ще трябва да по4акам! Само тоя студ през зимата много ме тормози, ако можем да живеем някъде в Гърция, Италия или Испания, но на същия стандарт както тук, ще съм много доволна и щастлива. но да не забравяме,и 4е Виена е на 1100км от София и повсяко време можем да отско4им до БГ, дори и за ликенда!
Само нашите и сестра ми с нейното семейство много ми липсват!!!