Eто ме пак. Прибрах се отдавна, че вали и не мога да свърша всичко планирано. Но, пък и тук, у дома работа колкото щеш. Сложих да готвя супа топчета и кюфтета с бял сос, да видим дали довечера юнака ще хахне нещо. То в малките писъмца от джуджето днес му е заръчано да си изяде всичко в чинията за вечеря, та се надявам да хапне. Обаче, да ви кажа как вярва малкия в Дадо Коледа и помониците му. Казвам му, че джуджето ни наблюдава денонощно, отсреа има тавани с малки прозорчета и му го показвам там. И колко се радва вечер като види писъмцето в джобчето на календара. Майка му вчера му каза, че е видяла две мънички джуджета да се катерят по стълба през балканите и че сигурно са отишли при съседчетата, дето живеят над тях. И тай като се въодушеви и разпитва колко големи бяха, как бяха облечени и накрая рече, че нашето джудунце е доста по-голямо, не се побира в рамката на прозорчето и вечно му виси бялата брада.
Кой знае кой от класа е му каже, че няма никакви джуджета и Дядо Коледа, а това са подаръци от близките хора. Все преперя дали няма да е днес, или утре. В класа има много деца с по-големи братя и сестри и вероятно са наясно. е видим....Грети, и моят внук не умее да губи. Все се сърди и реве. С дядо си като играе шаф, дядото все прави отстъпки и Влади винаги печели. КАто играем на Не се сърди човече, пак му даваме преднина, но веднъж игра с кръсницата си и тя го би. Е, като почна да реве и да вика. Боже, пази!
Затова, и не само затова майка му го запиза на айкидо. Много му харесва. Треньорът е много строг, изисква много от тях, но и тренирането на този спорт помага на концентрация и дисциплина. А, дано, ама знам ли. Та се надяваме там да се научи и да губи. То си е цяла философия.
Хайде, че днес ме хвана логореята.
Браво на теб и Марина-поддържахте достойно огъня 
