Виждам във форума, че за самонараняване се говори само в темите за деца с аутизъм. Не видях тема, която да свърже автоагресията и саморазрушителното поведение с хора (деца, тийнеджъри, възрастни), които не страдат от определено заболяване.
Колко хора знаят, че голям процент от тийнейджърите се самонараняват тайно, опитвайки се да се справят с емоции, предизвикани от случки в училище, от домашната среда?
Какво знаете за проблема? Срещали ли сте хора, които имат този проблем? Има ли сред вас такива, които са забелязали подозрителни драскотини/синини/изгаряния някъде по тялото на детето си? Някъде по тялото на друго дете? Замисляли ли сте се за риска този проблем да се появи, когато детето ви (или друго дете) преживее някаква травма?
Когато говорим за дете, върху което е упражнявано домашно насилие например, си мислим как това дете може да навреди на съучениците си/приятелите си, изобщо, мислим само за това каква заплаха може да представлява за околните. Виждаме побойника, виждаме невъзпитания грубиянин. Детето, което обръща агресията върху себе си, което страда само, изолирано от собственото си мълчание, остава незабелязано... И не, домашното насилие не е единствената причина, която да отключи проблема. Това може да е и ниското самочувствие, грубите съученици, големите родителски амбиции, преживяно насилие, срещането на постоянно неразбиране от страна на учители/родители/общество...
Имаме ли готовност да реагираме като родители на мистериозно появилите се драскотини/синини/изгаряния? Знаем ли размера на заплахата, към кого да се обърнем? Знаем ли за последствията? Знаем ли какво ще представлява живота на това дете когато драскотините започнат да превземат все по-голяма площ?
Трудно ми е да приема, че в България няма нито една организация, която да даде информация на хората за самонараняването, да предложи помощ на тези, които имат нужда, и изобщо да приеме съществуването на този проблем.
Чувала съм от много хора, че самонараняването е присъщо само на тийнове, които се увличат от определени течения в музиката. Това е същото като да кажем, че всички серийни убийци слушат класическа музика... Абсурдно е.
Малко повече информация и няколко примера за начина, по който се справят "белите" държави с това:
http://www.selfinjurysupport.org.uk/
http://www.recoveryourlife.com/index.php?categoryid=14
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&so … H5taF9XLaB9Qa9tqw
http://www.selfinjury.com/ - S.A.F.E. програма
http://www.selfinjuryfoundation.org/self-injury-awareness-day.html
Колко хора знаят, че голям процент от тийнейджърите се самонараняват тайно, опитвайки се да се справят с емоции, предизвикани от случки в училище, от домашната среда?
Какво знаете за проблема? Срещали ли сте хора, които имат този проблем? Има ли сред вас такива, които са забелязали подозрителни драскотини/синини/изгаряния някъде по тялото на детето си? Някъде по тялото на друго дете? Замисляли ли сте се за риска този проблем да се появи, когато детето ви (или друго дете) преживее някаква травма?
Когато говорим за дете, върху което е упражнявано домашно насилие например, си мислим как това дете може да навреди на съучениците си/приятелите си, изобщо, мислим само за това каква заплаха може да представлява за околните. Виждаме побойника, виждаме невъзпитания грубиянин. Детето, което обръща агресията върху себе си, което страда само, изолирано от собственото си мълчание, остава незабелязано... И не, домашното насилие не е единствената причина, която да отключи проблема. Това може да е и ниското самочувствие, грубите съученици, големите родителски амбиции, преживяно насилие, срещането на постоянно неразбиране от страна на учители/родители/общество...
Имаме ли готовност да реагираме като родители на мистериозно появилите се драскотини/синини/изгаряния? Знаем ли размера на заплахата, към кого да се обърнем? Знаем ли за последствията? Знаем ли какво ще представлява живота на това дете когато драскотините започнат да превземат все по-голяма площ?
Трудно ми е да приема, че в България няма нито една организация, която да даде информация на хората за самонараняването, да предложи помощ на тези, които имат нужда, и изобщо да приеме съществуването на този проблем.
Чувала съм от много хора, че самонараняването е присъщо само на тийнове, които се увличат от определени течения в музиката. Това е същото като да кажем, че всички серийни убийци слушат класическа музика... Абсурдно е.
Малко повече информация и няколко примера за начина, по който се справят "белите" държави с това:
http://www.selfinjurysupport.org.uk/
http://www.recoveryourlife.com/index.php?categoryid=14
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&so … H5taF9XLaB9Qa9tqw
http://www.selfinjury.com/ - S.A.F.E. програма
http://www.selfinjuryfoundation.org/self-injury-awareness-day.html
когато обещаха "повече да не правят така", с психолог и соц. работници(като там се изгражда връзка като приятелство и децата започват да споделят неща, които не смеят да споделят с близките си). Всяко от децата си имаше проблеми, които е създало и са объркали живота му много и се работеше по посока на решаване на тези проблеми(Проблемни гаджета, наркотици, злоупотреба с алкохол и прочие.. ) 
