КЪДЕ ми скрихте лятото, а?
Пуцинка го изяла, без да иска. И махмурлирала след това.
Що ми се чини, че ако беше препила, нямаше да се оплаква?
- Публикувана: 22 окт. 2014, 16:30 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2014, 20:55 ч.
ЕЛП, 44, равновесно.
Пуцинка го изяла, без да иска. И махмурлирала след това.
Що ми се чини, че ако беше препила, нямаше да се оплаква?
Аз пък токущо преядох. А не трябваше. Особено вечер. Обаче си направих едни прекрасни калмари по гръцки с пържени картофки, а на ММ му панирах кашкавалчета, щото той морски жувотни не кльопа. Калмарите бяха пресни и от дребните - мноооого хубави ви казвам. (Който обича, препоръчвам горещо. От кауфланда. В нашия има рибен щанд, та там. Знаете колко мразя бейби-едиквоси за ядене. Затова казвам - малки калмари.)
Пуци, да ти е жив и здрав Слав, на ръце да те носи! Обичайте се!
Пуци, да ти е жив и здрав Слав, на ръце да те носи! Обичайте се!
Мерси, Свеч! 
И не ща да чувам за манджа. Ей ся хапнахме с Киц, скромно.
Пуцинка го изяла, без да иска. И махмурлирала след това.
Тру. И за жалост, колега, не ме бива да връщам веднъж изяденото, та... Тва ще е сега -- мокро и студено. Аз няма повече, обещавам. 
Какво значи препиване? Това са относителни неща, сепак. Ние не препиваме, ние се удоволстваме, нъл тъй.
Да ви разправям пресни смешки от детската градина.
И не ща да чувам за манджа. Ей ся хапнахме с Киц, скромно.КЪДЕ ми скрихте лятото, а?
Пуцинка го изяла, без да иска. И махмурлирала след това.
Тру.
И за жалост, колега, не ме бива да връщам веднъж изяденото, та... Тва ще е сега -- мокро и студено. Аз няма повече, обещавам. Какво значи препиване? Това са относителни неща, сепак. Ние не препиваме, ние се удоволстваме, нъл тъй.
Да ви разправям пресни смешки от детската градина.
Скрит текст:
Чаветата почнали да се образоват по учебна тетрадка. Днес каката ми докладва, че много се разсейвала Кица. И не правела разлика между голямо и малко. Аз леко се изненадвам, щото досега не съм забелязвала проблем с размерите на предметите. Та, продължава каката, да сме си поговорели с нея, да сме ѝ били показвали еднакъв вид предмети с различен размер, че да се научела, да не съм се притеснявала, те всички били така и т.н.
Излизаме. Кефи се тя на гумените си ботуши. Питам я небрежно дали нейните ботуши са по-малки от мойте. Тя също така небрежно вика, че да. Прибираме се. Съвестно хващам едно топче плюс една средноголяма гумена топка и с чувство за пълен идиотизъм я питам коя е малката и коя - голямата. Отговаря без грешка и все така небрежно. После сама си сравнява яйцата в една книжка и т.н. Вече категорично убедена в това, което съм подозирала, я моля любезно да бъде така добра да казва и на кака си Теди кое е голямото и кое - малкото, като я пита.
А това, което подозирах, естествено, е, че просто ѝ е доскучало, така, както ѝ доскучаваше като я карахме с баща ѝ да ни казва как се казва. Луди станахме, притеснихме се, че не може да си каже името на три години, а се оказа, че на каките в градината охотно казва, че и разказва какво ли не, което не разказва на нас. Избирателен подход, един вид.
Излизаме. Кефи се тя на гумените си ботуши. Питам я небрежно дали нейните ботуши са по-малки от мойте. Тя също така небрежно вика, че да. Прибираме се. Съвестно хващам едно топче плюс една средноголяма гумена топка и с чувство за пълен идиотизъм я питам коя е малката и коя - голямата. Отговаря без грешка и все така небрежно. После сама си сравнява яйцата в една книжка и т.н. Вече категорично убедена в това, което съм подозирала, я моля любезно да бъде така добра да казва и на кака си Теди кое е голямото и кое - малкото, като я пита.
А това, което подозирах, естествено, е, че просто ѝ е доскучало, така, както ѝ доскучаваше като я карахме с баща ѝ да ни казва как се казва. Луди станахме, притеснихме се, че не може да си каже името на три години, а се оказа, че на каките в градината охотно казва, че и разказва какво ли не, което не разказва на нас. Избирателен подход, един вид.
Пуци, как да не го обича човек Кицето! Как! 
Свечи, и аз недолюбвам излишните чуждици, ама се зачудих какви са малките калмари, добре, че поясни, че са бейби. Ако беше написала "калмарени зародиши" веднага щях да те разбера Не знам дали са зародиши, но така ми изглеждат в магазина.
Имате ли идеи какво да правим със зеленчуците? Малки моркови, малки домати не са непременно бейби и чери? А морковени и доматени зародиши много зловещо звучи някак (пък и не са зародиши, де). Какво да се каже, че да се разбере? В една книга на Дийн Кунц, например, главната героиня, живяла много изолирано, за пръв път в живота си е заведена на ресторант от Добрия, за пръв път съответно вижда бейби моркови и картофи и им се удивлява. На български пише "Малки морковчета, малки картофчета. Кой ги прави?" Моята 13-годишна душа чете книгата и също се удивлява - "Е, за пръв път ли вижда моркови и картофи, нарязани на дребно?"
Свечи, и аз недолюбвам излишните чуждици, ама се зачудих какви са малките калмари, добре, че поясни, че са бейби. Ако беше написала "калмарени зародиши" веднага щях да те разбера
Не знам дали са зародиши, но така ми изглеждат в магазина. Имате ли идеи какво да правим със зеленчуците? Малки моркови, малки домати не са непременно бейби и чери? А морковени и доматени зародиши много зловещо звучи някак (пък и не са зародиши, де). Какво да се каже, че да се разбере? В една книга на Дийн Кунц, например, главната героиня, живяла много изолирано, за пръв път в живота си е заведена на ресторант от Добрия, за пръв път съответно вижда бейби моркови и картофи и им се удивлява. На български пише "Малки морковчета, малки картофчета. Кой ги прави?" Моята 13-годишна душа чете книгата и също се удивлява - "Е, за пръв път ли вижда моркови и картофи, нарязани на дребно?"
Все пак почнах да слушам музика, преди да почна да уча английски. Музиката я научих, английския - не.
Никич, мен не ме смущава толкова че "бейби" е чуждица, колкото че се чувствам някак канибалски ядейки "бебетата" на калмарите, октоподите, морковите и т.н. Предлагам думата "дребни" - дребни морковчета, дребни калмари, дребни картофчета и пр. При доматите работата е лесна - те си имат "чери", слава богу, няма бебета там. 
Ще взема бурканчетата, Свеч. На ЛС ще ти пиша да се уточним. Обмислях просто къде са складирам, и не че го обмислих, но карай. Ще ти се обадя. Буркнчетата от 0.4 мл, инак уютни и удобни са сложни, защото цената на меда вътре идва една такава некръгла, но ще се оправя.
Прабаба ми следяла дали някой ще налази суджуците през поста, и им казвала "благото". Казвали са овнешко, говеждо, прасешко, свинско, евентуално младо такова. Избягва се глуповатото бейби.
Благи калмари. Дядо ми през 1941 де върнал от Ксанти със спомен за октопод, малария и една торба истории.
Младият домат горчи и е плътен като хокейна шайба.
Разправял ли съм ви, че хокеят беше една от детските ми мечти?
Един познат ме убеждаваше, че има Бог, защото има музика, Атти. Не можело да няма.
От проклетия някога не спях в градината, Пуц. Не помня с какво не бях съгласен. Твоето свраче е решило да не отговаря.
Това не е пост, а конспект. Пийнах щото.
Прабаба ми следяла дали някой ще налази суджуците през поста, и им казвала "благото". Казвали са овнешко, говеждо, прасешко, свинско, евентуално младо такова. Избягва се глуповатото бейби.
Благи калмари. Дядо ми през 1941 де върнал от Ксанти със спомен за октопод, малария и една торба истории.
Младият домат горчи и е плътен като хокейна шайба.
Разправял ли съм ви, че хокеят беше една от детските ми мечти?
Един познат ме убеждаваше, че има Бог, защото има музика, Атти. Не можело да няма.
От проклетия някога не спях в градината, Пуц. Не помня с какво не бях съгласен. Твоето свраче е решило да не отговаря.
Това не е пост, а конспект. Пийнах щото.
Ако изобщо някъде има Бог, Куркума, то той е в музиката и никъде другаде. Тук си стискаме ръцете с твоя познат без никакви допълнителни уговорки. Енотски поздрав евриуан.
Нещо ми е много музикално тази вечер.
Нещо ми е много музикално тази вечер.
Скрит текст:
Дреболинда започна уроци по пиано, не помня дали споделих тук. Учителката й вижда в нея огромни заложби, то и аз ги виждам де, обаче пък си и познавам диването що за чудо е. Но все си мисля, че е грехота да не направя нищо по въпроса и да затрия на детето таланта и мерака (който докога ще е, един Господ знае). И понеже ще ми излезе златно да си довлека прекрасното и любимо пиано от другия край на България, сега усилено обмислям покупка на друго такова. Само не знам дали диването след месец няма да каже "гняк, писна ми" със същата убеденост, с която сега твърди "аз съм родена от пианото и искам да свиря непрекъснато, през деня и през нощта".
Ако изобщо някъде има Бог, Куркума, то той е в музиката и никъде другаде. ...
О, аз вярвам за музиката, но си мисля и за любовта, и за прошката, за покаянието, за саможертвата и такива едни други възможни места.
Друго се сетих, както заговорихме за тия работи - за пианото на Дреболинда (хубаво име), че трябва да свири - о, да трябва. Остaви това, че е магаре, да ти е жива, здрава и щастлива. Божият дар не бива да се забравя, ни потулва, ей тъй, от леност или неорганизираност, или от скромност крива. Писано е "Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши;" (Екл. 9:10). Моето магаре настояваше за цигулка, но миличката ми е толкова кьопава... както и да е, не взехме цигулка и така.
Обичам музикални вечери.
Атти, и аз така мисля - трябва да се даде шанс на децата да развият, каквото носят у себе си. Ако не се опита, как ще се разбере? Щом имаш възможност да купиш толкова прекрасно нещо като пиано, хич не се колебай! Хем и ти ще си посвирваш понякога и ще си доставяш удоволствие и ще си изливаш душата. Пък може и момчето ти да прояви интерес, знае ли човек.
И за мен музиката е много важна. И колкото повече от нея има човек в живота си, толкова по-добре. За мен музиката е изкуството, което най-много дава на човека. Голямо богатство е музиката да е в теб или около теб.
И за мен музиката е много важна. И колкото повече от нея има човек в живота си, толкова по-добре. За мен музиката е изкуството, което най-много дава на човека. Голямо богатство е музиката да е в теб или около теб.
Ако изобщо някъде има Бог, Куркума, то той е в музиката и никъде другаде. ...
О, аз вярвам за музиката, но си мисля и за любовта, и за прошката, за покаянието, за саможертвата и такива едни други възможни места.
Ако са истински - все ще има начин да се изразят в музика.
Атти, пък за тази ти фраза - все някой ден ще те черпя
А за пианото - бих го взела, без да се замислям дали и за
колко време ще трае меракът дреболинден.
Уф, ама ... Петък е, енотикони, петък!
