Въведение
От зората на фотографията съществуват три основни параметъра, които определят как ще изглежда крайната снимка: бленда (aperture или f-stop), скорост на затвора (shutter speed) и светлочувствителност (ISO). Правилната комбинация между трите определя дали нашата снимка ще е с достатъчно добра яркост, дали ще е рязка, или размазана, и дали всичко ще е на фокус, или ще акцентираме върху определен обект, а фонът ще е замъглен.
Първите фотоапарати, които са били достъпни за аматьори преди 50-60 години, са имали всички тези параметри, изведени със свои бутони, врътки или други контроли (светлочувствителността се е определяла от типа филмова лента, която се използва) по корпуса. С навлизането на TTL меренето и автоматизираните режими, производителите виждат възможност да накарат апарата да определя повечето параметри сам, а фотографът да отделя повече време за композицията. След технологиите за TTL меренето и автофокуса, следва и ерата на цифровата фотография, която продължава и до днес. Дигитализирането води със себе си много положителни страни, една от които е незабавния преглед на снимката, която сте направили, вместо да чакате първо да бъде проявена (ако е заснета на филмова лента). С усложняването на алгоритмите за мерене и увеличаване на автоматизацията на фотоапарата, все по-малко има смисъл от вмешателство на фотографа в параметрите на експонацията. Бутоните по корпуса намаляват, менютата на фотоапарата се увеличават, докато стигнем до днешните фотоапарати (компактните) за любители и аматьори, някои от които не са нещо повече от кутийка с екран и бутони за включване/изключване и за снимане.
Това е добре дошло за повечето хора, които нямат желание или време да вникнат в основите на фотографията, но все пак искат да снимат – дали по работа, дали за спомен. Но в същото време това поставя други ограничения. Автоматиката на фотоапарата не е безгрешна и невинаги може да прецени ситуацията по най-добрия начин. Например меренето на светлината е настроено така, че да осреднява по целия кадър и ако снимате в не толкова екстремни ситуации, всичко е наред, но в мига, в който опитате да снимате светъл обект на много тъмен фон, ще забележите как снимката е станала много по-светла, отколкото е в действителност. Или в обратния вариант (тъмен обект на светъл фон) – много по–тъмна. Ако вашият фотоапарат има възможност за намеса в автоматичния режим, това може да се компенсира, ако ли не, единственото, което ви остава, е да снимате, когато ситуацията го позволява (и влизате в рамките на възможностите на апарата).
Темата е за това какво може да направите, за да подобрите качеството на снимките си с компактен фотоапарат, но преди да започнем, нека поговорим отново за ISO, бленда и скорост. Те са много важни и от тук нататък ще ги споменавам често, затова си заслужава да отделите няколко минути, за да схванете концепцията им. Ако не ви се чете или вече сте наясно с тези концепции, може да прескочите направо на част II.
1. Блендата е, най-общо казано, зеницата на фотоапарата. Конструктивно представлява няколко на брой (обикновено 7 или повече) ламели, които при свиването си намаляват потока светлина, който влиза до матрицата (тя замества лентата от старите апарати), а при разтварянето си го увеличават. Т.е. при еднакви други параметри на фотоапарата (фиксирани ISO и скорост на затвора) с отварянето на блендата ще направим снимката по–светла, а при затварянето ѝ – по-тъмна.
2. Затворът е подобен на блендата в това, че определя колко светлина стига до матрицата. Физически представлява перде или ламели, които са разположени точно пред матрицата и блокират светлината, освен в момента на снимката.
Когато натиснете спусъка, те се отварят и фотоапаратът започва да формира изображението до момента, в който те се затворят и прекратят достъпа на светлина (при компактните фотоапарати това се постига с така наречения електронен затвор, при който в края на експонацията се изключва захранването на матрицата). Когато се снима през деня на светло, скоростта на този цикъл е голяма: от порядъка на 0.002 части от секундата (1/500), но когато светлината е слаба (в помещение или вечерно време), скоростта може да бъде от 1/10 до 1/30 от секундата. При такава скорост снимките ще се размажат от трепването на ръката или от движението на обектите на снимката. Например, ако снимате архитектура на слаба светлина и без голям зуум, скоростта от 1/30 е достатъчна (за да не се размаже от трепването ви снимката), но ако снимате движещ се човек 1/160 до 1/200 е минимума. Накрая, за обобщение: при фиксирани останалите параметри (бленда и ISO), при по-висока скорост снимката ще стане по-тъмна (фотоапаратът е имал по-малко време да събере светлина), а при по-ниска скорост – по-светла. Това ни довежда до третия параметър: чувствителност (ISO).
3. При филмовата фотография, ако искате да снимате на по-тъмно, е трябвало да смените лентата с друга, която е по-чувствителна (с повече ASA). За щастие, при цифровата фотография нямате лента и не сменяте нищо, освен чувствителността от менюто на фотоапарата. Когато снимате на по-висока скорост (и, да кажем, блендата е отворена вече на максимума), светлината, която достига до матрицата е по-малко и, за да не се получи твърде тъмна снимката, трябва да го компенсирате с ISO-то. При увеличаване на чувствителността апаратът електронно усилва сигнала и оттам получавате по-светла снимка. Компромисът е, че заедно със сигнала се усилва и шумът от електрониката, който винаги е налице. За това на високо ISO снимките са по-зърнести и с по-бледи цветове.
II. След като вече имате представа от основите, нека преминем към по-приятната част с 10 съвета как да подобрите снимките си с компактен фотоапарат.
1. Повечето хора, които съм виждал да използват компактен фотоапарат, натискат спусъка изведнъж и чакат снимката да се получи. В действителност спусъкът има две положения, първото от които се нарича „полуспусък“. В този режим фотоапаратът изчислява параметрите на снимката и заключва фокуса. Ако не го изчакате необходимото време, а директно натиснете до долу, изображението може да не е съвсем на фокус или да има размазване. Затова първо натискате леко и, след като апарата потвърди фокуса, тогава натискате докрай.
2. Използвайте компенсацията на експонацията. Както всяка автоматика (нищо не е безгрешно), понякога тази на фотоапарата не успява да се справи добре със ситуацията и параметрите, с които снима, не са най-подходящите. Затова почти всички компактни фотоапарати разполагат с някаква възможност да се намесите в автоматичния режим. От менюто избирате Exposure Compensation и го променяте според случая. Ако фотоапаратът прави снимките по-тъмни, отколкото трябва, го променяте на плюс, а ако са по-светли – обратно.
3. Съблюдавайте с каква скорост на затвора снимате. Ако фотоапаратът е избрал прекалено ниска скорост на снимане в автоматичния режим, снимките неминуемо ще се размажат, въпреки стабилизацията. Ако снимате нещо неподвижно (като например архитектура) и на широк ъгъл, скорости от порядъка на 1/30 са достатъчни, но ако снимате движещ се човек, кола или куче 1/200 от секундата е минимумът за неразмазана снимка.
4. Снимайте с правилния баланс на бялото. За човешкото зрение белия цвят изглежда бял, независимо от светлината, в която го гледаме (дали на крушка с нажежаема жичка или на дневна светлина). За фотоапарата обаче не е така. Ако снимате на прекалено жълтеникава светлина, фотографиите също ще имат жълтеникав отенък. Затова, когато снимате на такава светлина, от менюто на фотоапарата си изберете правилната настройка и цветовете ще са реалистични.
5. Много от фотоапаратите предлагат освен оптичен и цифров зуум. За разлика от оптичния, цифровия зуум разваля качеството на изображението, тъй като увеличението се постига по изкуствен начин с интерполация. Т.е. фотоапаратът изрязва централната част от снимката и тъй като разделителната способност пада (ако апаратът е 12MP и например изрязаната област е 6MP), след това я увеличава, за да стане отново 12MP.
6. Когато светлината е слаба, фотоапаратите включват своята вградена светкавица. Това помага да запълните тъмнината, но много често обектът на преден план е осветен добре, а всичко на заден план е прекалено тъмно. В такъв случай, добре би било да увеличите ISO-то, като по този начин привидно увеличавате силата на светкавицата. Тъй като светкавицата е автоматична и си комуникира с фотоапарата постоянно, тя намалява силата си автоматично и така обектът на преден план е добре осветен от нея, а по-високата чувствителност позволява на фотоапарата да хване повече от околната светлина.
7. Колкото и да напредват технологиите, за момента не е възможно да се снима пейзаж или архитектура от ръка нощно време и снимката да изглежда добре осветена, неразмазана и без шум. Затова, за най-добър резултат, си вземете някакъв малък статив, на който да поставите фотоапарата (може да използвате също и раница, пейка, кофа за боклук и въобще всякаква опора, която намерите) и пуснете самоснимачката на две секунди. По този начин ще избегнете разклащането по време на натискане на спусъка.
8. Често допускана грешка при начинаещите и любителите е да снимат с наклонен хоризонт. Ако знаете какво правите и го използвате за постигане на някакъв ефект, няма никакъв проблем, но в повечето случаи просто е недоглеждане и прави лошо впечатление.
9. Друга, често срещана грешка при снимане на животни, цветя или други макроснимки, е да се избира гледна точка отгоре.
Това рядко води до интересен кадър, тъй като ние всеки ден виждаме нещата по този начин. Добрите снимки са от необичаен ъгъл, който създава интересна перспектива.
10. Използвайте правилото на третините. Гледайте, когато снимате, да не разполагате главния обект точно в центъра. Ако снимате например пейзаж, добре е да акцентирате на интересната част от него (небето или земята).
Разбира се, винаги има изключения и не е нужно да следвате това правило дословно, но пробвайте и ще видите как вашите снимки ще се подобрят значително.
Автор: Неделчо Кадиев
От зората на фотографията съществуват три основни параметъра, които определят как ще изглежда крайната снимка: бленда (aperture или f-stop), скорост на затвора (shutter speed) и светлочувствителност (ISO). Правилната комбинация между трите определя дали нашата снимка ще е с достатъчно добра яркост, дали ще е рязка, или размазана, и дали всичко ще е на фокус, или ще акцентираме върху определен обект, а фонът ще е замъглен.
Първите фотоапарати, които са били достъпни за аматьори преди 50-60 години, са имали всички тези параметри, изведени със свои бутони, врътки или други контроли (светлочувствителността се е определяла от типа филмова лента, която се използва) по корпуса. С навлизането на TTL меренето и автоматизираните режими, производителите виждат възможност да накарат апарата да определя повечето параметри сам, а фотографът да отделя повече време за композицията. След технологиите за TTL меренето и автофокуса, следва и ерата на цифровата фотография, която продължава и до днес. Дигитализирането води със себе си много положителни страни, една от които е незабавния преглед на снимката, която сте направили, вместо да чакате първо да бъде проявена (ако е заснета на филмова лента). С усложняването на алгоритмите за мерене и увеличаване на автоматизацията на фотоапарата, все по-малко има смисъл от вмешателство на фотографа в параметрите на експонацията. Бутоните по корпуса намаляват, менютата на фотоапарата се увеличават, докато стигнем до днешните фотоапарати (компактните) за любители и аматьори, някои от които не са нещо повече от кутийка с екран и бутони за включване/изключване и за снимане.
Това е добре дошло за повечето хора, които нямат желание или време да вникнат в основите на фотографията, но все пак искат да снимат – дали по работа, дали за спомен. Но в същото време това поставя други ограничения. Автоматиката на фотоапарата не е безгрешна и невинаги може да прецени ситуацията по най-добрия начин. Например меренето на светлината е настроено така, че да осреднява по целия кадър и ако снимате в не толкова екстремни ситуации, всичко е наред, но в мига, в който опитате да снимате светъл обект на много тъмен фон, ще забележите как снимката е станала много по-светла, отколкото е в действителност. Или в обратния вариант (тъмен обект на светъл фон) – много по–тъмна. Ако вашият фотоапарат има възможност за намеса в автоматичния режим, това може да се компенсира, ако ли не, единственото, което ви остава, е да снимате, когато ситуацията го позволява (и влизате в рамките на възможностите на апарата).
Темата е за това какво може да направите, за да подобрите качеството на снимките си с компактен фотоапарат, но преди да започнем, нека поговорим отново за ISO, бленда и скорост. Те са много важни и от тук нататък ще ги споменавам често, затова си заслужава да отделите няколко минути, за да схванете концепцията им. Ако не ви се чете или вече сте наясно с тези концепции, може да прескочите направо на част II.
1. Блендата е, най-общо казано, зеницата на фотоапарата. Конструктивно представлява няколко на брой (обикновено 7 или повече) ламели, които при свиването си намаляват потока светлина, който влиза до матрицата (тя замества лентата от старите апарати), а при разтварянето си го увеличават. Т.е. при еднакви други параметри на фотоапарата (фиксирани ISO и скорост на затвора) с отварянето на блендата ще направим снимката по–светла, а при затварянето ѝ – по-тъмна.
2. Затворът е подобен на блендата в това, че определя колко светлина стига до матрицата. Физически представлява перде или ламели, които са разположени точно пред матрицата и блокират светлината, освен в момента на снимката.
Когато натиснете спусъка, те се отварят и фотоапаратът започва да формира изображението до момента, в който те се затворят и прекратят достъпа на светлина (при компактните фотоапарати това се постига с така наречения електронен затвор, при който в края на експонацията се изключва захранването на матрицата). Когато се снима през деня на светло, скоростта на този цикъл е голяма: от порядъка на 0.002 части от секундата (1/500), но когато светлината е слаба (в помещение или вечерно време), скоростта може да бъде от 1/10 до 1/30 от секундата. При такава скорост снимките ще се размажат от трепването на ръката или от движението на обектите на снимката. Например, ако снимате архитектура на слаба светлина и без голям зуум, скоростта от 1/30 е достатъчна (за да не се размаже от трепването ви снимката), но ако снимате движещ се човек 1/160 до 1/200 е минимума. Накрая, за обобщение: при фиксирани останалите параметри (бленда и ISO), при по-висока скорост снимката ще стане по-тъмна (фотоапаратът е имал по-малко време да събере светлина), а при по-ниска скорост – по-светла. Това ни довежда до третия параметър: чувствителност (ISO).
3. При филмовата фотография, ако искате да снимате на по-тъмно, е трябвало да смените лентата с друга, която е по-чувствителна (с повече ASA). За щастие, при цифровата фотография нямате лента и не сменяте нищо, освен чувствителността от менюто на фотоапарата. Когато снимате на по-висока скорост (и, да кажем, блендата е отворена вече на максимума), светлината, която достига до матрицата е по-малко и, за да не се получи твърде тъмна снимката, трябва да го компенсирате с ISO-то. При увеличаване на чувствителността апаратът електронно усилва сигнала и оттам получавате по-светла снимка. Компромисът е, че заедно със сигнала се усилва и шумът от електрониката, който винаги е налице. За това на високо ISO снимките са по-зърнести и с по-бледи цветове.
II. След като вече имате представа от основите, нека преминем към по-приятната част с 10 съвета как да подобрите снимките си с компактен фотоапарат.
1. Повечето хора, които съм виждал да използват компактен фотоапарат, натискат спусъка изведнъж и чакат снимката да се получи. В действителност спусъкът има две положения, първото от които се нарича „полуспусък“. В този режим фотоапаратът изчислява параметрите на снимката и заключва фокуса. Ако не го изчакате необходимото време, а директно натиснете до долу, изображението може да не е съвсем на фокус или да има размазване. Затова първо натискате леко и, след като апарата потвърди фокуса, тогава натискате докрай.
2. Използвайте компенсацията на експонацията. Както всяка автоматика (нищо не е безгрешно), понякога тази на фотоапарата не успява да се справи добре със ситуацията и параметрите, с които снима, не са най-подходящите. Затова почти всички компактни фотоапарати разполагат с някаква възможност да се намесите в автоматичния режим. От менюто избирате Exposure Compensation и го променяте според случая. Ако фотоапаратът прави снимките по-тъмни, отколкото трябва, го променяте на плюс, а ако са по-светли – обратно.
3. Съблюдавайте с каква скорост на затвора снимате. Ако фотоапаратът е избрал прекалено ниска скорост на снимане в автоматичния режим, снимките неминуемо ще се размажат, въпреки стабилизацията. Ако снимате нещо неподвижно (като например архитектура) и на широк ъгъл, скорости от порядъка на 1/30 са достатъчни, но ако снимате движещ се човек, кола или куче 1/200 от секундата е минимумът за неразмазана снимка.
4. Снимайте с правилния баланс на бялото. За човешкото зрение белия цвят изглежда бял, независимо от светлината, в която го гледаме (дали на крушка с нажежаема жичка или на дневна светлина). За фотоапарата обаче не е така. Ако снимате на прекалено жълтеникава светлина, фотографиите също ще имат жълтеникав отенък. Затова, когато снимате на такава светлина, от менюто на фотоапарата си изберете правилната настройка и цветовете ще са реалистични.
5. Много от фотоапаратите предлагат освен оптичен и цифров зуум. За разлика от оптичния, цифровия зуум разваля качеството на изображението, тъй като увеличението се постига по изкуствен начин с интерполация. Т.е. фотоапаратът изрязва централната част от снимката и тъй като разделителната способност пада (ако апаратът е 12MP и например изрязаната област е 6MP), след това я увеличава, за да стане отново 12MP.
6. Когато светлината е слаба, фотоапаратите включват своята вградена светкавица. Това помага да запълните тъмнината, но много често обектът на преден план е осветен добре, а всичко на заден план е прекалено тъмно. В такъв случай, добре би било да увеличите ISO-то, като по този начин привидно увеличавате силата на светкавицата. Тъй като светкавицата е автоматична и си комуникира с фотоапарата постоянно, тя намалява силата си автоматично и така обектът на преден план е добре осветен от нея, а по-високата чувствителност позволява на фотоапарата да хване повече от околната светлина.
7. Колкото и да напредват технологиите, за момента не е възможно да се снима пейзаж или архитектура от ръка нощно време и снимката да изглежда добре осветена, неразмазана и без шум. Затова, за най-добър резултат, си вземете някакъв малък статив, на който да поставите фотоапарата (може да използвате също и раница, пейка, кофа за боклук и въобще всякаква опора, която намерите) и пуснете самоснимачката на две секунди. По този начин ще избегнете разклащането по време на натискане на спусъка.
8. Често допускана грешка при начинаещите и любителите е да снимат с наклонен хоризонт. Ако знаете какво правите и го използвате за постигане на някакъв ефект, няма никакъв проблем, но в повечето случаи просто е недоглеждане и прави лошо впечатление.
9. Друга, често срещана грешка при снимане на животни, цветя или други макроснимки, е да се избира гледна точка отгоре.
Това рядко води до интересен кадър, тъй като ние всеки ден виждаме нещата по този начин. Добрите снимки са от необичаен ъгъл, който създава интересна перспектива.
10. Използвайте правилото на третините. Гледайте, когато снимате, да не разполагате главния обект точно в центъра. Ако снимате например пейзаж, добре е да акцентирате на интересната част от него (небето или земята).
Разбира се, винаги има изключения и не е нужно да следвате това правило дословно, но пробвайте и ще видите как вашите снимки ще се подобрят значително.
Автор: Неделчо Кадиев
