Аз идвам да кажа "мец!" и да призова за среща в София в понеделник.
А?
А?
- Публикувана: 12 окт. 2014, 12:18 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2014, 21:19 ч.
К.О.Т.К.И-те {10}
Ако може да е другия понеделник-петък?
Мими, благодаря за новата тема!!!
Чефи, какво става с теб?
Хелънче, изобщо не ме просвещаваш вече в твоите сериали!
Фиорче, очаквам колет с кифлички
От Госпожата и Цлете чакам да споделят за минали и предстоящи пътешествия.
Пина, много готин разказ.
Биличката и Редемчето и те нещо морско да споделят!
Анджи, последните ти снимки бяха
Останалите като се включат и към тях ще имам заръки.
Сосчето с тази Флоренция май я духа вятърът на там?!
Ексайтед да цунка Б.
Николчето май щеше да ходи някъде
Чефи, какво става с теб?
Хелънче, изобщо не ме просвещаваш вече в твоите сериали!
Фиорче, очаквам колет с кифлички
От Госпожата и Цлете чакам да споделят за минали и предстоящи пътешествия.
Пина, много готин разказ.
Биличката и Редемчето и те нещо морско да споделят!
Анджи, последните ти снимки бяха
Останалите като се включат и към тях ще имам заръки.
Сосчето с тази Флоренция май я духа вятърът на там?!
Ексайтед да цунка Б.
Николчето май щеше да ходи някъде
Марион е страхотна, харесах я във Фейса 
И името ѝ подхожда 
Нали споменах вече японците колко много оби1ат котки?! Но няма улични. Всичко на всичко две видяхме и то бяха храмови, не свободни по улицата. Всички се изреждат да ги мачкотят и да се наснимат с тях.
Червеното Еми сигурно ще се появи скоро да каже как е Истанбул.
Блазе ви и за срещата, аперол ще пиете ли пак? Или вече сте на греяна ракия?
Щях да купувам саке за България, то пък и тук се продавало. Но там пих около 3 пъти, горещо се пие, от греяната ракия се сетих. Но е много слабо алкохолно, освен това смрадливо... и се отказах да купувам. Обаче сушито им е баш като мойто, дето го правя. Но доста по- разнообразно. Като почнах за храна да си кажа - в Токио може гладен да си умреш. Най- лесно е от супер маркет да си купиш кутия бенто (готова порция за работа, училище), има най- различни, някои много вкусни, изпробвано. Обаче на улицата не е прието да се яде и никой не яде. Аз не знаех и първия ден ядох седнала на един висок бордюр на градинка пред метро станцията. Гледаха ме странно, но нали съм чужденка... Пейки няма. Нито една. Само в парковете и пак малко на брой. В парк можело да се яде, ама де да го търся тоя парк... И понеже по улиците не се яде, давай да ядем в заведение. Да, ама в масовите суши барове се поръчва на таблет, който е изправен до масата. Има меню на английски, но пак не е лесно, повярвайте. Това само веднъж го практикувахме групово. След половинчасова борба с таблета по една релса която минава край масите пристигна и поръчката. Ядеш на супер тясна масичка и накрая си плащаш на касата. При следващото огладняване суши бара ме отказа, като видях пак таблетите... Гледам един що годе нормален ресторант. Харесвам си по снимките и аха да седна да поръчам, гледам знак за внимание и нарисувано куче. Леле, викам си тука е виетнамски ресторант и готвят кучета 
Отказах се. А там е пълно с всякакви чуждестранни ресторанти. Накрая се набутах в едно заведение, където на входа на автомат (като за кафе, но с манджи) си поръчваш и плащаш, сядаш на маса и след малко ти носят манджата. Само на японски, но поне снимки имаше. То беше соба бар, само соба имаше за ядене, много е гадно. Ядох каквото ядох, но навръщане пак покрай ресторанта с кучешкото. Гледам вътре - статуя на куче, забавления за кучета, панделки, колички... Бре, викам си немой да готвят кучета и да им се радват едновременно. Оказа се, че не готвят кучета, а е ресторант за кучета, т.е. кучетата са клиенти. После се оказа, че и друга българка от наще се ориентирала там и тъкмо си избрала да си поръча, казали ѝ, че това е от кучешкото меню.
Сладоледи и дребни сладки се продават на улицата, но трябва да го изядеш на място, до 1-2 метра от там, където се продава. И никъде няма кошове за боклук. Никъде!
Ядох и темпура - панирани зеленчуци - патладжан, бамя, целина, зелен боб, някаква риба, имаше и скариди. Нормални са, като български. Супа мисо - проста и миризлива, но търпимо. И ориз със сурово яйце ме накараха да ям. Яйцето се разбива със соев сос и се изсипва в ориза. Това към супата мисо. В едно миниатюрно, квартално ресторантче, където чужденец не бяха виждали. Нямаше снимки на ястията, нито пластмасови макети (масово ястията в Япония са показани на витрината с пластмасови макети, съвсем същите като яденето). Бяха нарисувани с тебешир на дъска.
И името ѝ подхожда Нали споменах вече японците колко много оби1ат котки?! Но няма улични. Всичко на всичко две видяхме и то бяха храмови, не свободни по улицата. Всички се изреждат да ги мачкотят и да се наснимат с тях. Червеното Еми сигурно ще се появи скоро да каже как е Истанбул.
Блазе ви и за срещата, аперол ще пиете ли пак? Или вече сте на греяна ракия?
Щях да купувам саке за България, то пък и тук се продавало. Но там пих около 3 пъти, горещо се пие, от греяната ракия се сетих. Но е много слабо алкохолно, освен това смрадливо... и се отказах да купувам. Обаче сушито им е баш като мойто, дето го правя. Но доста по- разнообразно. Като почнах за храна да си кажа - в Токио може гладен да си умреш. Най- лесно е от супер маркет да си купиш кутия бенто (готова порция за работа, училище), има най- различни, някои много вкусни, изпробвано. Обаче на улицата не е прието да се яде и никой не яде. Аз не знаех и първия ден ядох седнала на един висок бордюр на градинка пред метро станцията. Гледаха ме странно, но нали съм чужденка... Пейки няма. Нито една. Само в парковете и пак малко на брой. В парк можело да се яде, ама де да го търся тоя парк... И понеже по улиците не се яде, давай да ядем в заведение. Да, ама в масовите суши барове се поръчва на таблет, който е изправен до масата. Има меню на английски, но пак не е лесно, повярвайте. Това само веднъж го практикувахме групово. След половинчасова борба с таблета по една релса която минава край масите пристигна и поръчката. Ядеш на супер тясна масичка и накрая си плащаш на касата. При следващото огладняване суши бара ме отказа, като видях пак таблетите... Гледам един що годе нормален ресторант. Харесвам си по снимките и аха да седна да поръчам, гледам знак за внимание и нарисувано куче. Леле, викам си тука е виетнамски ресторант и готвят кучета Отказах се. А там е пълно с всякакви чуждестранни ресторанти. Накрая се набутах в едно заведение, където на входа на автомат (като за кафе, но с манджи) си поръчваш и плащаш, сядаш на маса и след малко ти носят манджата. Само на японски, но поне снимки имаше. То беше соба бар, само соба имаше за ядене, много е гадно. Ядох каквото ядох, но навръщане пак покрай ресторанта с кучешкото. Гледам вътре - статуя на куче, забавления за кучета, панделки, колички... Бре, викам си немой да готвят кучета и да им се радват едновременно. Оказа се, че не готвят кучета, а е ресторант за кучета, т.е. кучетата са клиенти. После се оказа, че и друга българка от наще се ориентирала там и тъкмо си избрала да си поръча, казали ѝ, че това е от кучешкото меню. Сладоледи и дребни сладки се продават на улицата, но трябва да го изядеш на място, до 1-2 метра от там, където се продава. И никъде няма кошове за боклук. Никъде!
Ядох и темпура - панирани зеленчуци - патладжан, бамя, целина, зелен боб, някаква риба, имаше и скариди. Нормални са, като български. Супа мисо - проста и миризлива, но търпимо. И ориз със сурово яйце ме накараха да ям. Яйцето се разбива със соев сос и се изсипва в ориза. Това към супата мисо. В едно миниатюрно, квартално ресторантче, където чужденец не бяха виждали. Нямаше снимки на ястията, нито пластмасови макети (масово ястията в Япония са показани на витрината с пластмасови макети, съвсем същите като яденето). Бяха нарисувани с тебешир на дъска.
Пък и ти разказваш много хубаво, нощо, че казваш, че не умееш 
Препоръчани теми
X
Реклама