Живот в Япония

Доста странен отговор. Сега живея в пета държава, откакто съм напуснала България преди 11 години. Женена съм за чужденец, говоря 5 езика и съм чудесно интегрирана в чужбина. Чувствала съм се много добре, където и да съм живяла, освен в Япония. А защо не съм си тръгнала или не, не съм длъжна да давам обяснения. Споделям мнение от личен опит, за разлика от Вас.

 Линдор, дългите часове работа са само част от поблема, но само да ти дам пример, че за 6 години, съпругът ми не се е прибрал вкъщи преди 21:00, а често и след 23:00. Работеше също и в неделя. Никога не вечеряше с нас през седмицата. Но всичко това не е, защото са много работливи, а защото са непродуктивни японците. Всъщност те са с най-ниска продуктивност на труда в целия развит свят. И когато имаш екип от японци, се налага да микро-менъджираш абсолютно всичко. За разлика със сега (живеем в Русия), съпругът ми си идва всяка вечер в 18:00 или в 19:00 и не работи през уикенда. Просто сега има работещ екип, а не детска градина около себе си.

Мога часове наред да говоря какво не харесвам в тази култура, но явно виждам, че на хората в темата е по-интересно да чуят за позитивните неща, та да кажа нещо по въпроса - че са изключително чисти и храната е уникално вкусна и ми липсва много. Както и затоплените седалки на тоалетните чинии

Нещо се засегна или?
Нито съм те карал да ми даваш отговори, нито да седиш там където не ти харесва, но явно си седяла по една или друга причина.
Браво за 5-те езика, предполага ги упражняваш у вас?
Аз също споделям лично мнение, не забеляза ли? Или само твоето е важно..
Ела си в България, тогава мъжа ти ще свършва в 17 часа, а може и по-рано.
Казах, че е най-добре всеки да прави каквото иска и когато иска, останалите коментари си ги пази за себе си и дано си намериш мястото под слънцето където да си щастлива.

Според мен, не е за засягане - не виждам защо хората трябва да се интегрират изцяло. Още повече, като се има предвид, че по-голямата част отиват да живеят в чужбина с определена цел, а не за да си сменят културата. 

Моля ви, всеки гледа от неговата камбанария! Нека не се спори тук!❤️

Snowche аз бях по работа и на екскурзия в Япония. Идеята беше да поработя малко докато живеем там и решим дали ни харесва или не за да се местим (пак). И ние сме живяли в няколко западни държави. Та като я обиколихме (първо това направихме) и ахнахме колко е чисто, подредено, логично, всичко е много добре организирано от страна на обществен транспорт, колко са мили към нас чужденците, как даже да не знаят английски се почва една пантомима за да ни обясняват като питаме, даже ни предлагат да ни откарат с такси или с нас да се разходят... изобщо място рай, приказка, чак да не повярваш, че съществуват на земята такива хора. И после почнах работа в местния офис, където бяхме само 3ма чужденци, аз, един британец и един австралиец! Аз отивам рано (ходех пеша и не исках да е преди да ме удари освен влагата и слънцето) и си тръгвах по рано разбира се (по някога НЕ, просто такава ми беше работата). С тази работа в офиса и с това, че станах много близка както с чужденци и японци в офиса, напълно ми се изпари желанието да се местим там! В много насоки найстина имат начин на мислене и действия които ме вцепениха! Една случка. Чакам асансьор (има няколко защото е небостъргач) и съм застанала пред едната редица по средата, предричайки, кой ще дойде пръв. Идва колега мъж и буквално застава пред носа ми! Показвайки, че не съм добре дошла по този начин в офиса. Имах случка с друг колега който едва ли не направи международен скандал и бяха замесени СЕО-тата на фирамта за Япония и Щатите, само защото той отказва да говори с мен и да ми каже, че той е резервирал конферентната зала и да ме пита дали ще изляза! Буквално завихри скандал! Аз бях в шок от тази случка. След 2 седмици почнаха да ме подпитват защо си тръгвам толкова рано (преди всички други в офиса)?! Е защото и първа отивам в офиса, аз си имам работно време и няма нужда те да ми държат сметка колко часа работя! След разговор да разбера какъв им е проблема се оказва, че доста от тях седят пред мониторите си без НИЩО да правят, ей така ги гледат, но седят до късно защото шефа им седял до късно, и ако те си тръгнат преди шефа им, това не било хубаво! Пак се шокирах! МИ той шефа им може да не иска изобщо да си ходи в къщи! Ще е там цяла нощ! Та и те ли?! Държаха температурата в офиса мисля 28С (това беше малко след цунамито), въпреки, че вече нямаше криза за електроенергия. Питам ги защо, да пестели! Аз се потя, тече пот от мен, компютъра ми загрява, те енергия пестят! Жена да е мениджър в японска фирма е изключително рядко вече, а преди е било невъзможно! Ако си под 45 годишен, няма начин да те назначат като мениджър, независимо колко си добър и какъв опит имаш! Аз не си падам много по тяхната храна Виж, корейската в ресторантите там, или индийската (пак там) или китайската ми харесват, по пикантни са. Японската ми е безвкусна защото много малко подправки се ползват, а и аз не си падам по морските дарове. Тогава имаше и кът на салати и цените бяха много високи (май вече тези неща не са така).

Та, добре си го казала, за посещение е една прекрасна страна! Всеки трябва да отиде да я види. Но за живот е много индивидуално!

Бейби, помня че беше разказвала случката с конферентната зала. Не ме изненадва изобщо.

Чакай да ти кажа друга случка. Вървя по баир надолу в порой, бременна в девети месец, бутам количка, държа чадър и с другата ръка - две-годишното си дете. В един момент детето пада на земята по лице и започва да плаче, но аз не мога да спра веднага, защото баирът е много стръмен и трябва да застопоря първо количката. И представи си при цялата тази картина - бременна жена в дъжда, малко дете плаче по лице на земята, минават двама мъже, около 40 -годишни, и ми прескачат детето, за да минат, защото не могат да да я заобиколят! Това нормално ли е според теб? И в циганското гето да бях хората биха спрели да попитат най-малкото дали имам нужда от помощ.

И преди да ми кажете как и в България било така, защото и това съм чувала, ами не, не е така. В Япония това е нормата. Също имаше случай в близката градинка (малък парк за тамошните стандарти), как възрастни хора се оплакали, че децата много викали, докато играят и бяха ограничили броят на деца, които влизат... Държава, която не обича деца и жени, това е Япония. Или поне Токио, не мога да говоря за други градове.

Snowche,

Знам, че азиатците са различни, като поведение и култура. Не съм била в Япония, но имам скромен, само 3 месечен опит в Китай и  намирам много подобности. Продължавай да разказваш, моля те.

В Швеицария тази случка също би могла да се случи, дори още по-зле! Но както по-горе беше коментирано, трудно се приема и уважава друг манталитет.
Владеенето на много езици не е гаранция за добро напасване в друга страна.

Много ми е интересно да чувам разкази от живия-живот. Продължавайте!
Живея в Германия, в тиха уличка. В нашата къща преди е имало японско семейство с деца. Хазяйката разказа, че като са се изнесли е трябвало да ремонтират банята, в която има вана, защото явно само там са се къпели и не са проветрявали, имало е много мухал. Сеседката пък, с която делим стена, ми е разказвала, че оставяли децата да плачат часове наред, без изобщо да е имало опити да ги успокоят. Било много натоварващо, не толкова заради шума, а заради усещането, че нещо не е както трябва. Дори са мислили да сигнализират службите(да, тук в Германия е обичайно да се подават сигнали при нередности и като цяло част от гражданския ти дълг), но са го отддали на различията в културите, после те са се изнесли…макар да са минали няколко години, съседите на улицата още си ги спомнят като странно семейство, необщуващо с никого.

По принцип японците пълнят ваната и се къпят в една и съща вода цялото семейство. Съвсем не се шегувам. Първо се взима душ, после съответният човек се кисне във ваната. После си взима душ следващия и цоп - във ваната. Има едни специални капаци, за да поддържат водата топла. Но обичайно са много чисти хора, а това за децата не знам какво да кажа, защото и моите много реват и сигурно и моите съседи това си мислят Не е нещо типично японско. Даже напротив, децата там са много тихи в сравнение със западните.

По-чисти от японците не знам да има,  камо ли шваби и англичани.
Мухлясала банята, голям довод..

Била съм в две къщи на японци, ами не бих казала. че е чисто.  Понякога с приятелки влизаме в японски хранителни магазини, а в  тях нивото на чистота не бих казала, че е високо  а миризмата вообще не искам да коментирам. А за китайците мога да кажа, без притеснения, че са скарани с чистотата.  

Alexlav, aко имате лични впечатлемия по темата -пишете, но така само да пълните с вашето мнение страниците е излишно, поне за мен.

Всичко казано в темата са лични впечатления, не слушани или прочетени.
Освен Япония, само Сингапур може да се сравни с такава хирургическа чистота навсякъде.
Влизал-спал  съм в доста къщи, хотели, гари и т.н. и няма нищо общо с останалия свят.
Оглеждах хората в Метрото, всички бяха без прашинка по тях, а за тоалетни дори тези по гарите няма нужда да казвам, че са като в 5 звезден хотел като чистота.

Първият път когато се върнах минах през Лондон-Хийтроу и имах чувството, че съм в Африка, страшна мизерия, воня и т.н. на фона на Япония.

Това за ваната и всички в нея мислих, че е мит. А вярно ли е, че се къпят според йерархията-бащата първи, децата-последни? И моите деца реват много, но директните съседи винаги имат усещането дали се опитваш да ги успокоиш, говориш ли с тях, движиш ли сеили ги игнорираш напълно. Но както и да е, не исках да разводнявам темата…

Не се сещам писала ли съм тук, но има т.н. неписани закони в работата. Като например, ако си нов в даден колектив, има определено място където трябва да седнеш по време на събрание - срещу вратата! Ако си на по нисък пост, има и определен етикет с които трябва да говориш на тези на по висш пост. В офиса ни имаше график кой кога да чисти, кога да изхвърля боклука, зареждане на кафе и чай машина, имаше и машина за супи и т.н.! Всичко това се върши от служителите в офиса, нямаше чистачи или фирми които да извършват тези неща. Всеки сам е отговорен за бърсането бюрото си, и не може да е разхвърляно.

Сещам се, че първия ден имах служебна среща с външни лица. Поръчали сме доставка на храна. В Япония всичко се доставя в индивидуални кутии като готово меню ако това сте поръчали. Много е удобно. И аз от къде да знам, че съм задължена понеже аз съм организатора на срещата тези кутии да ги сваля долу в кофите за боклук в края на деня (останах последна в офиса заради срещата)?! Никой не ми е казал! Ей щяха да ме изядат, че сутринта миришело на риба... все едно НИКОГА не им е мирисало на риба в офиса  По принцип бяха не много дружеблюбно настроени към мен докато не разбраха, че дефакто съм българка. Тогава обрънаха палачинката Станах приятелка с някои с които и до днес си поддържам връзка, идваха ни на гости в Германия и т.н.

Като туристи, на няколко пъти ни се случи да питаме за дадена улица която уж сме близо до нея, но нещо GPSa ни се губеше от време на време измежду високите сгради. Попаднахме на изключително висок японец, с префектен английски кимна на такси, качихме се, след има няма километър спря и бяхме точно там където трябваше да сме  Ходили са с нас да ни заведат до дадено заведение, че пак нещо се объркахме. Като туристи направо се чувствахме в пълния смисъл на думата като гости-царе! Такава любезност и да ни се радват като чуят, че сме българи сме изпитвали само в Русия (там като туристи). Огромна разлика от това което сме изпитвали като туристи казващи, че сме българи в някои други държави.

Отиваме с колегите в корейски ресторант, близо до офиса. Предварително има уговорки да ми кажат какво да си поръчам, че да не остана гладна да не е сурово, да няма сурово яйце, да няма рибни... морски и т.н. Донасят една голяма глинена паница и най отгоре сурово яйце! А паницата пари, но така, че ориза продължава да цвърчи в нея. Аз ги поглеждам и казвам - това има сурово яйце, нали ми обещахте, че няма да има! Те първо ми се насмяха, после казаха бързо да бъркам и добре, яйцето ще се сготви от горещата паница. И така, бърках си цели 10-15 мин да си доготвя яйцето в ориза. Много беше вкусно!

Първото ми посещение в Токио в типичен японски ресторант (сяда се на земята, масата е малко над нивото на земята, краката се пускат на долу под нивото на пода). Да си призная, на мен хич не ми беше удобно да седя така на пода, и после все казвах на колегите ми на такива места да не ходим!

Последна вечер съм там. Вече сме много близки приятели с някои от тях. Отиваме на ресторант собственост на приятел на един от колегите. Те поканили един тон техни други приятели които били много заинтриговани да си приказват с мен, кой на български, кой на английски. Отиваме в ресторанта, сервират ни сурови зелено-бели патладжани! Много малки, личи си, само поръсени с олио и сол. Толкова бях скептична, но след първата хапка, много ми харесаха. Най-хубавия патладжан който някога съм яла! Колко бира изпиха и вино, не е за вярване. Много обичат бира и е нещо национална черта, има си бирарии и обожават немска бира. А аз най харесвам бирата Сапоро (по принцип не пия бира). Споменах, и на другия ден на изпращане те ми купили бира и саке (и други един дреболии) които аз с мъка успях да пъхна в багажа си (който беше препълнен)!

За 3 седмици, 2 пъти имам влизане в Япония (така се случи за кратко). На летището ме питат какво нося, защо толкова често посещавам Япония и т.н. Изключително любезни. Да си отворя куфарите, и аз напълнила с кашкавали, сирена, салами (това беше много скоро след цунамито, питах колеги и приятели там какво да им занеса, това искаха, това накупих). Извзеха ми всичките салами (немски и френски), оставиха кашкавалите. После приятелите ми там казаха, че тези салами ще бъдат 100% изядени от тези на митницата не ги изхвърляли както би трябвало, а си ги резпределяли, за това са ми ги взели! Чейнето ми падна! Аз ги питах поне 3 пъти дали се шегуват, но те бяха съвсем сериозни! Няма шега казват, изяждат ги на митницата/летището служителите! Всичките бяха купени от летище изрично за да не ми ги уж конфискуват! Е нещо не съм дочела, не можело никакви продукти от месо. Кашкавал и сирене може, но месни не! А те даже си имаха необходимите сертификати (на летището във Франкфурт продават и питаш дали може да се внесат в Япония, или Абу Даби например и т.н. и те ти казват кои може и кои не).