Едната ми баба учила за детска учителка. Много взискателна била, избирала мераклиите по автобиография. Идвали учители, военни да я искат за жена. Тя старателно проучвала житие и битие и отхвърляла предложения. Дядо ми накуцваше, тихичък, носеше една постоянна почуда от света около себе си. Одобрила го, защото бил син на царски офицер, с престижна професия /счетоводител/ и никакви пороци. Опитваше се да промени стремежа му да чете, чете и търси интересни неща в книгите. Понякога от ярост ги гореше. Тя беше работохолик, а той мечтател.
За другите ми баба и дядо знам само, че като дошли на сутринта гостите да пият "блага ракия", дядо ги изгонил. Срам, срам...
На майка ми гаджетата...няма такива. Татенцето и е любовта. На 20 години студенти и двамата в София. Запознава ги съквартирантката и. Майка ми забременява, казва първо на леля си, която живееше там. Тя привиква баща ми и поставя ребром въпроса. Той решава от раз: "Ще се женим".
Обичаха се, сега предпочитат да са го забравили.