здравейте!преди 2 месеца родих едно страхотно момченце...раждах секцио и имах нужда от помощ,моята баба дойте да ми помага,отначало беше с мен по 24 часа после започна да идва само през нощта,за да мога да спя и докато свикна сама ми беше много страшно (бебчо е с ужасни колики) сега когато е малко по-спокоен започвам да си мисля,когато тя спре да идва как ще се оправям и изпадам в ужас,когато знам,че няма да идва ...нормално ли е това?полудявам ли?таткото работи по цял ден а вечер и двамата сме мноооооого изморени...изнервя ме и това,че с него няма да можем да изкарваме поне малко време заедно вечер на спокойствие
- Публикувана: 4 окт. 2014, 21:15 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2014, 19:39 ч.
страх от майчинство
Не не полудяваш , разглезена си .
Ако нямаше кой , каво щеше да правиш ?
Ако нямаше кой , каво щеше да правиш ?
Не знам , ти си тази която трябва да си дадеш сметка.
Лично за мен това което си писала е прекалено.
Лично за мен това което си писала е прекалено.
Момиче вземи порасни малко. Все пак вече си родител и е редно ТИ и мъжът ти да поемете отговорност. Когато правехте детето, баба си ли пита ?! А, и никой не ти е длъжен. С едно си вдигнала ръце, а ако имаше близнаци 
Цитат
отначало беше с мен по 24 часа после започна да идва само през нощта,за да мога да спя
Бабата ти е направила лека мечешка услуга и сега те е страх
Добре е направила жената че ти е помагала в началото но да идва да стои през нощта за да можеш ти да се наспиш е наистина прекалено
Та като за начало се стегни и не разчитай на никого освен на себе си и на съпруга си
Еми няма да се наспиваш.
Коликите ще преминат,ама ще почнат зъбите и те май са гадни.
После идва пълзенето ,прохождането.Все неща от които няма да имаш миг спокойствие
И не те плаша, подготвям те
Така че наистина няма да се наспиваш и вечер ще си безумно уморена
Така че се стегни ,вземи се в ръце .
Цитат
отначало беше с мен по 24 часа после започна да идва само през нощта,за да мога да спя
Бабата ти е направила лека мечешка услуга и сега те е страх
Добре е направила жената че ти е помагала в началото но да идва да стои през нощта за да можеш ти да се наспиш е наистина прекалено
Та като за начало се стегни и не разчитай на никого освен на себе си и на съпруга си
Еми няма да се наспиваш.
Коликите ще преминат,ама ще почнат зъбите и те май са гадни.
После идва пълзенето ,прохождането.Все неща от които няма да имаш миг спокойствие
И не те плаша, подготвям те
Така че наистина няма да се наспиваш и вечер ще си безумно уморена
Така че се стегни ,вземи се в ръце .
Цитат
ВЪТРЕШНО СИ ГО ПОВТАРЯМ ТОВА,КОЕТО КАЗВАШ,ПРОСТО ИДВА НЯКАКЪВ МОМЕНТ НА ПАНИКА
Нормално е да има паника особено с първо дете
Направила си грешка осланяйки се изцяло на бабата.Сега ти идва нанагорно и паниката е още по голяма.А и с паникьосване няма да си помогнеш
Най добре е да започнеш да си гледаш детето сама и колкото по скоро го направиш толкова по добре
Бащата също ще се включи да помага
Съгласна съм че е изморен ама и ти си изморена а детето е и на двама ви
Това, че има кой да ти помага е чудесно, но най-добре сама да си го гледаш, това си е твоето детенце, колкото по-скоро започнеш сама, по-добре. А баба я викай примерно веднъж седмично, за да излезете с мъжа ти или да отидеш на фризьор.
И двата пъти като родих майка ми стоя по месец у нас. С големия ми беше от голяма помощ, защото имах много шевове и възстановяването ми отне време. С малкия бях пушка и спокойно си гледах бебето сама, но ми помагаше за баткото, който беше на 2г и още с памперс. След първия месец си ги гледаме сами, бабите идват рядко, защото са далеч. Сега съм казала и на двете баби, че помощ приемам, за домакинската работа и да прибират момчетата от училище.
И двата пъти като родих майка ми стоя по месец у нас. С големия ми беше от голяма помощ, защото имах много шевове и възстановяването ми отне време. С малкия бях пушка и спокойно си гледах бебето сама, но ми помагаше за баткото, който беше на 2г и още с памперс. След първия месец си ги гледаме сами, бабите идват рядко, защото са далеч. Сега съм казала и на двете баби, че помощ приемам, за домакинската работа и да прибират момчетата от училище.
Аз пък те разбирам. Дъщеря ми започна да плаче с часове още от болницата. Майка ми си беше взела две седмици отпуск и след раждането бяхме заедно през деня, а мъжа ми помагаше вечер.Живеем в един град с моите родители и беше лесно да се организирама.Бебето ревеше с часове, почти постоянно.Обаче на майка ми отпуската свърши.Първия ден, в който останах сама с ревящото бебе бях много стресирана. Обаче като видях, че няма кой да ми помогне, освен сама да търся начини да се справя, се стегнах и в един момент се успокоих.Дъщеря ми плачеше почти денонощно в продължение на няколко месеца, сега е на 5 и половина и звука от плача още кънти в главата ми понякога.Та това, което искам да ти кажа е, че нямаш избор- трябва да се стегнеш.Колкото по рано, толкова по-добре.
Аз пък те разбирам. Дъщеря ми започна да плаче с часове още от болницата. Майка ми си беше взела две седмици отпуск и след раждането бяхме заедно през деня, а мъжа ми помагаше вечер.Живеем в един град с моите родители и беше лесно да се организирама.Бебето ревеше с часове, почти постоянно.Обаче на майка ми отпуската свърши.Първия ден, в който останах сама с ревящото бебе бях много стресирана. Обаче като видях, че няма кой да ми помогне, освен сама да търся начини да се справя, се стегнах и в един момент се успокоих.Дъщеря ми плачеше почти денонощно в продължение на няколко месеца, сега е на 5 и половина и звука от плача още кънти в главата ми понякога.Та това, което искам да ти кажа е, че нямаш избор- трябва да се стегнеш.Колкото по рано, толкова по-добре.
Ами аз през деня до към 18 часа бях с майка ми, после с мъжа ми и така две сефмици. Бебето плачеше до към 2 през нощта и след това ни даваше кратка почивка до към 6 сутринта. Наистина си беше страшно, коойтп не е имал ппостоянно ревящо бебе не може да разбере. Обаче е период и минава.
Виж какво, не се плаши! Допускам, че си много млада, след като баба ти, а не майка или свекърва, е тази, която ти помага - това значи, че и баба ти не е престаряла. Та. Аз родих второто си дете почти на 40 години и в първите часове в болницата също като първия път се чудех откъде да го подхвана това малко нещо (разликата между децата ми е 16 години и отдавна бях изгубила тренинг с бебета!). Като се прибрахме, мама и свеки се изредиха за по малко да ми помагат, макар че и двете отказаха от страх дори да го изкъпят, та пак аз си я свърших тази работа, но поне се занимаваха с домакинската работа. Като останах сама, също като теб изпитах тревога, но за два-три дни свикваш и си подреждаш режима така, че да се справяш някак. Няма страшно, бебчето ти още е толкова малко, че вероятно през повечето време спи. За коликите давай капки и слагай топла пеленка на коремчето, като го държиш на ръката си с лице надолу.