- Публикувана: 3 септ. 2014, 20:29 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2014, 15:56 ч.
Българските национални герои
Направих някои добавки в анкетата според вашите предложения. Разделих и соц фигурите, понеже заедността им ви дрази. Може би защото за мен са антигерои ги бях сложила в една графа.
Обаче - нека да разсъждаваме и извън анкетата; все пак има опция "друго". Пък и да не посочваме само имена, а и агрументи. Само Куркума взе отношение по митотворството. Споменават се Бай Ганьо и Андрешко - да, в плана на нелепото, но все пак: герои ли са те, макар и с обратен знак? Репрезентират ли националното?
Обаче - нека да разсъждаваме и извън анкетата; все пак има опция "друго". Пък и да не посочваме само имена, а и агрументи. Само Куркума взе отношение по митотворството. Споменават се Бай Ганьо и Андрешко - да, в плана на нелепото, но все пак: герои ли са те, макар и с обратен знак? Репрезентират ли националното?
От време на време някой се захваща и припомня на публиките някоя личност, чиито отличен потенциал за героизация някак е останал неразработен. Тъй имаше по едно време устрем по полковник Б. Дрангов, пък затихна.
Нормално е, в момента общите средства за разработка на митове са ограничени и само малцина се облажват. Някое лапацало като Божидар Димитров и толкоз. А какви времена бяха, ех.. Сума народ си позлати пръстите, изработвайки гранитени, бронзови, гипсови, бетонови, белетристични и стихотворни борци за правда и свобода, и за българщинА изобщо. А пък колко километри целулоидна боза произведоха, то ханове, то царе. Блудкави бяха, но създадоха толкова устойчиви представи у масата, че да не повярваш. А пък колко срещи, симпозуими, президиуми и прочее талаш.
Оформените с повече вкус творби родиха обични образи на национални герои - "Капитан Петко Войвода", "Солунският Чудотворец". Няма научна студия или каквото и да е било изследване, което да изгради по-ярки и трайни образи, и изобщо разбирания за епохата.
Нормално е, в момента общите средства за разработка на митове са ограничени и само малцина се облажват. Някое лапацало като Божидар Димитров и толкоз. А какви времена бяха, ех.. Сума народ си позлати пръстите, изработвайки гранитени, бронзови, гипсови, бетонови, белетристични и стихотворни борци за правда и свобода, и за българщинА изобщо. А пък колко километри целулоидна боза произведоха, то ханове, то царе. Блудкави бяха, но създадоха толкова устойчиви представи у масата, че да не повярваш. А пък колко срещи, симпозуими, президиуми и прочее талаш.
Оформените с повече вкус творби родиха обични образи на национални герои - "Капитан Петко Войвода", "Солунският Чудотворец". Няма научна студия или каквото и да е било изследване, което да изгради по-ярки и трайни образи, и изобщо разбирания за епохата.
За мен е интересно това, че българският героичен пантеон е почти непроменяем от времето на късния социализъм. Както впрочем и литературният канон: в сегашните учебни програми присъстват почти всички автори, които са легитимирани и по времето на Л. Живкова. Само Далчев е добавен и 1-2 имена са премахнати. И това е: останалото си е същото. Така е и с героите.
Ето как изглежда людмиложивковския героичен пантеон (цитирам):
...прославени древни държавници като Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис Първи, Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян, Иван Асен Втори; на книжовници, просветители и народни будители като Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, поп Богомил, Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, доктор Петър Берон, братя Миладинови, Петко Р. Славейков; на идеолози и дейци от нашата национално-революционна борба като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, баба Тонка, Райна Княгиня, Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев; на революционни марксисти и ръководители на Българската комунистическа партия като Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов; на водача на БЗНС Александър Стамболийски; на поети и писатели като Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. (Живкова, Людмила. Да пребъде във вековете нашата древна и вечно млада родина. София: Партиздат, 1981.
Като изключим Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов, от поетите Сергей Румянцев - обикът на пантеона общо-взето е такъв и днес.
Да не говорим за героичното производство, което се разгръща около 1300-годишния юбилей: музеи, паметници - и днес изглеждат така, както тогава. Да не говорим, че в някои музеи (в по-малките градове) редом до портретите на революционерите от 19 век стоят и тези на загиналите комунисти.
Ето как изглежда людмиложивковския героичен пантеон (цитирам):
...прославени древни държавници като Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис Първи, Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян, Иван Асен Втори; на книжовници, просветители и народни будители като Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, поп Богомил, Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, доктор Петър Берон, братя Миладинови, Петко Р. Славейков; на идеолози и дейци от нашата национално-революционна борба като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, баба Тонка, Райна Княгиня, Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев; на революционни марксисти и ръководители на Българската комунистическа партия като Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов; на водача на БЗНС Александър Стамболийски; на поети и писатели като Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. (Живкова, Людмила. Да пребъде във вековете нашата древна и вечно млада родина. София: Партиздат, 1981.
Като изключим Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов, от поетите Сергей Румянцев - обикът на пантеона общо-взето е такъв и днес.
Да не говорим за героичното производство, което се разгръща около 1300-годишния юбилей: музеи, паметници - и днес изглеждат така, както тогава. Да не говорим, че в някои музеи (в по-малките градове) редом до портретите на революционерите от 19 век стоят и тези на загиналите комунисти.
Аглая, наистина ме изненадваш много неприятно.
Подобна анкета по можех да преглътна от някоя нафукана кифла, ама ти поне досега даваше индикации за по-мислещ човек.
Какво геройство е извършил Иван Вазов, че нещо паметта ми явно изневерява вече?
Не отричам значимостта на неговото творчество, но героизъм???
Ами така формулираната опция: Г. Димитров, Т. Живков, Л. Живкова? Хайде, ако Т. Живков и Людмила ги броиш в неразделим тандем, сиамски близнаци някакви, какво общо има с тях Г. Димитров? Набори ли са, съученици или са седели един до друг в президиума на ЦК на БКП?
Подобна анкета по можех да преглътна от някоя нафукана кифла, ама ти поне досега даваше индикации за по-мислещ човек.
Какво геройство е извършил Иван Вазов, че нещо паметта ми явно изневерява вече?
Не отричам значимостта на неговото творчество, но героизъм???
Ами така формулираната опция: Г. Димитров, Т. Живков, Л. Живкова? Хайде, ако Т. Живков и Людмила ги броиш в неразделим тандем, сиамски близнаци някакви, какво общо има с тях Г. Димитров? Набори ли са, съученици или са седели един до друг в президиума на ЦК на БКП?
За мен е интересно това, че българският героичен пантеон е почти непроменяем от времето на късния социализъм. ...
Като изключим Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов, от поетите Сергей Румянцев - обикът на пантеона общо-взето е такъв и днес.
Като изключим Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов, от поетите Сергей Румянцев - обикът на пантеона общо-взето е такъв и днес.
А защо ги изключваш? Димитровград (2 броя) и Благоевград са си налични, паметниците на Дядото си стоят, улица "Георги Димитров" няма само в областните градове, а мисля, че в София има училище "Сергей Румянцев".
Както казах, с пресекването на финансирането пресекна и вдъхновението от всенародните ни герои, та не добавяме нови. Затуй и тоя поменник, дето го цитира си е непроменен. Ние си обичаме героите, ама чак пък да творим за тях със свои пари - чак толкова не.
То и творят е силно казано. Преписваха чужди митове. Другарят Георги Димитров на младини счупил от палавост едно стъкло, пък взел, че си признал, честности ради. Също като Дж. Вашингтон, който пък бил отсякъл едно дръвче, но си признал, пак от честност вродена. А пък малкият Володя Улянов издялкал къщичка за птици, такъв понеже бил, жалостив, но и сръчен. Митотворчеството за Улянов в съвеското изкуство си имаше термин: Лениниана.
От всеки може да се направи национален герой. Ако се захванат една-две киностудии и един-два сутрешни блока за няма пет години и Рачко Пръдлето могат да изкарат национален мартир. Ако пък и родната милиция помага - и за по-малко.
За национални герои в най-широк смисъл гласувам за:
Цар Борис I - защото винаги съм го смятала за най-далновидния български политик на всички времена. Не е толкова велико да тръгнеш в битка с другите, за да завладееш още и още земи, пари, слава. Несравнимо по-трудно е да се обърнеш срещу своите, но в името на бъдеще за тях и техните деца, за поколенията. Ако бяхме останали "варвари" тогава, щяхме да последваме съдбата на толкова много други народи, претопени от империята. Мисля, че е бил велик държавник.
Паисий - защото е първият будител, защото е смел и казва исината, когато всички си мълчат. Лесно е да си последовател, велико е да си първи.
Левски - от чиста емоция. И разумът ми има какво да каже, но когато става дума за Левски, просто нямам мужда да се аргументирам по смисъл, сърцето взема превес.
А Иван Вазов е великолепен също, не знам какво толкова странно намирате примерно някой любител на литературата да го смята за национален герой. Когато наскоро почина Габриел Гарсия Маркес, колумбийците обявиха национален траур и го изпратиха с почести като герой. Великите хора са герои, всеки в своето поприще. Някои може и националите от 94-та да намира за герои. Аз, като човек, който намира професионалния спорт за напълно безсмислена дейност, може да им се чудя, но това си е мой проблем, не е ли така?
Цар Борис I - защото винаги съм го смятала за най-далновидния български политик на всички времена. Не е толкова велико да тръгнеш в битка с другите, за да завладееш още и още земи, пари, слава. Несравнимо по-трудно е да се обърнеш срещу своите, но в името на бъдеще за тях и техните деца, за поколенията. Ако бяхме останали "варвари" тогава, щяхме да последваме съдбата на толкова много други народи, претопени от империята. Мисля, че е бил велик държавник.
Паисий - защото е първият будител, защото е смел и казва исината, когато всички си мълчат. Лесно е да си последовател, велико е да си първи.
Левски - от чиста емоция. И разумът ми има какво да каже, но когато става дума за Левски, просто нямам мужда да се аргументирам по смисъл, сърцето взема превес.
А Иван Вазов е великолепен също, не знам какво толкова странно намирате примерно някой любител на литературата да го смята за национален герой. Когато наскоро почина Габриел Гарсия Маркес, колумбийците обявиха национален траур и го изпратиха с почести като герой. Великите хора са герои, всеки в своето поприще. Някои може и националите от 94-та да намира за герои. Аз, като човек, който намира професионалния спорт за напълно безсмислена дейност, може да им се чудя, но това си е мой проблем, не е ли така?
За мен е интересно това, че българският героичен пантеон е почти непроменяем от времето на късния социализъм. Както впрочем и литературният канон: в сегашните учебни програми присъстват почти всички автори, които са легитимирани и по времето на Л. Живкова. Само Далчев е добавен и 1-2 имена са премахнати. И това е: останалото си е същото. Така е и с героите.
Така или иначе, историята ни се пренаписва, но бавно.
Цитат
Като изключим Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов, от поетите Сергей Румянцев - обикът на пантеона общо-взето е такъв и днес.
Георги Марков, Радой Ралин, Валери Петров...
За други времена и управления става дума, но силно впечатление ми направи един абзац в августовския брой на National Geographic за историята на Сердика (София):
"Започналите през 2010 г. разкопки отвориха нови страници от историята на Сердика и редактираха някои от вече известните"
Оказва се, че тепърва ни чакат открития и може би и нови герои.
липсва българската личност на ХХ век според - НЦИОМ. Откакто в подобна анкета Петър Стоянов бе избран за личност на века, а в десетката имаше още няколко политици , който са тотално неизвестни на днешните 17-18 годишните , такива анкети ги пропускам
Абсурдността на резултата е предположена от въпроса - какво значи личност на века? Глупост някаква медийна, като "Десетте начина да накараш жената да люби доживот". Зер в подобна гръмотевично глупава надпревара за символ на века не избраха чушкопека...
Понякога митотворчеството, като всяко поврътливо нещо, се среща със задните си части: На пътя София- Владая има паметник на разбунтувалия се войник. На дезертиралия войник. Някак съумяваме да почитаме хем и него, хем и офицерите, останали на фронта.
Невъзможно е да направя списък по ''значимост'', така че добавям към опция Други името на кан Тервел - известен като един от първите християнски владетели и защитник на Европа от арабското нашествие. А към клана Вазови, който е забележителен, може да се добави и братът на Иван, невероятният военен стратег Владимир Вазов.
Виж, нищо лично, но без анкетата темата има по-добри шансове да предизвика смислен разговор. Премисли, пък я затрий, предлагам.
Мисля същото.
Дори и уточнителни думи не са нужни. Би ми било по-интересно да видя реакцията на съфорумците върху заглавието, без предварително да е натоварено с определен смисъл.
Препоръчани теми