Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

Здравейте отново. Този път съм за хубава новина. Изписаха ни още на 18 Април 2,800 гр. Вече сме на 2 месеца 5,300 гр. Малкия е в чудесно здраве и съм страшно щастлива Благодаря Ви за бързите отговори и до някъде за успокоението,че не съм единствената в такава ситуация. Гледаме се с бебчо,успяваме и да се кърмим и всичко е ок. Всичко хубаво желая на вас и най-вече на вашите бебчета.

Мяуче, благодаря за информацията. 

Моето мъниче е приемало Синагис един сезон, благодарение на една майка от форума и пулмологът, който ни следи в София. Аз съм от Бургас, а малката е родена в София. Диагнозата й е хипоплазия и дисплазия на белия дроб. Преди седмица я водих на преглед в София, но забравих да питам точно как става подаването, покрай стотиците други въпроси, които бях подготвила. Иначе ми изкараха досието на малката с всички поставени диагнози. Предполагам това ще са необходимите документи. Надявам се да са ми приготвили всички необходими документи.
Тези дни ще намеря точно къде се подават за Бургас, за да имам време да подготвя всички документи.
Много ме е страх да не изпусна срока. Предполагам и преди август ще мога да подам

Бихте ли ми казали на каква възраст проговориха Вашите недоносени деца, че нещо взех да се притеснявам.
На нас синагис не ни се полагаше, понеже сме родени в 35та седмица, но и двете са предразположени към бронхеолити, този декември ни беше кошмарен, да видим следващата зима как ще е.

besyto, преди август наистина няма смисъл, защото трябва да започнете Синагис не по-рано от октомври. За мен края на август е оптималното (първата комисия се събира ок. средата на септември, мисля, после пак в края на септември и т.н.). Опитът ми сочи, че първият за сезона вирус RS се явява там някъде, към средата - края на октомври. Щом един сезон е бил отпуснат, сигурно ще отпуснат и за втори (и последен). Не разбрах - бебчето недоносено ли е, или просто със съответните диагнози? Ако е родено в МД, те ще ви дадат пакета (със заявления и пр.), отделно досието, отделно рецептурната книжка, която си имате.

ivankaka, много е сложно това с проговарянето.

Преди време гледах едно предаване, съгласно което за проговаряне се счита първата думичка, в която детето влага конкретен смисъл (и която повтаря многократно, влагайки същия този смисъл). Случи ли се това явление, детето се счита проговорило.

Следващият етап са „изреченията“ (простички, от  по 2 думи, напр. „дай му“, „Ани иска“ и пр.).

После идва един момент, когато бентът се руши и речта „руква“ без прекъсване.

Кога кое се случва при всяко дете е строго индивидуално и не бива да се обобщава и сравнява (доколкото е възможно за една майка). Колкото повече се притесняваме (и/или амбицираме), толкова по-трудно проговаря детето - има го този парадокс (също както и при прохождането).

При нашите недоносени дечица притесненията са много по-големи, защото сме наясно с опасността от ранни (или късни) мозъчни увреждания, водещи до едно или друго. Затова трябва да знаем, че при ранното речево р-тие наистина има голям толеранс. Освен това според мен трябва да се гледа и коригираната възраст, не само реалната.

Специално при Никола вече не си спомням наистина кога и какво и що, но в момента (на 2 и 4 месеца реална възраст и 2 и 1 месец коригирана) говори много, много повтаря и въобще дръпна и в речниковия запас, и в комуникацията, но това ми се струва, че стана някак изведнъж и спонтанно. В яслата, където ходи от 1 месец, коментират, че е от приказливите. Но той пък е трето дете и много му бърборим на главата, включително двете каки, които не спират да мелят по цял ден . И много обича да пее, макар и с авторски текст, но мелодиите поне ги налучква добре.

Мяуче, доносена си е. Родена е в 36г., но с тежка вродена диафрагмална херния, в следствие на която е поставена тази диагноза. Надявам се да я одобрят, въпреки че не попада в едно от изискванията да е недоносена. Дълго време беше на командно дишане и се надявам с епикризите от болниците и боледуванията да се класира за Синагиса.

Не е родена в МД, но в неонатологията е седяла точно 24 часа.

Благодаря за подробния пост,ще ми е доста от полза 
Кортикостероиди са ми слагали 3 седмици преди раждането. Тя диша самостоятелно от раждането,беше на кислородна шапка само първия ден. Епекризи имам,както и план за прегледи за 6 месеца на пред. Ставаше въпрос за друго,може би аз не съм се изразила правилно. Разбрах че трябвало да водя малката на контролен преглед в МД след месец,но всъщност при изписването от там не ми казаха нищо,както не ми казаха и обясниха нищо за състоянието на детето. ТФЕ е правена в деня на изписване и е записано в епекризата следното- Цепковидни вентрикули лек хиперехогенитет перивентрикуларно (каквото и да значи това ). Да се насочи за сонсултация от невролог в болница за ДЦП
Все си мисла че трябваше да ми кажат нещо по въпроса при изписването,а не да се чудя какво се случва с детето ми.
Тъй като нямах никакви препоръки от тях се допитах до личната ми лекарка къде да ходим на невролог. Тъй като в епекризата пише да отидем на очен преглед в Токуда ,тя ни посъветва и на невролог да отидем там при д-р Христова. Не знам дали е добър лекар,но останах с добро впечатление.
Тя е категорична ,че беба няма пареза.
Та сега ще ходя в МД да направят ТФЕ и да видим как се развива беба.

marginceto, и аз си мислех, че ако има някакъв риск от мозъчно увреждане ще ни кажат. Всеки ден ходихме за информация, разпитвахме, но нищо и аз бях спокойна. Още преди дъщеря ми да си достигне рожденото тегло (1700 гр.) я изритаха от неонатологията и я настаниха в дом за доотглеждане, което без малко да й коства живота. Дадоха ни епикризата и някъде в дъното се мъдреха две съкращения - ИВХ 1-2 степен и ПВЛ 2 степен и тъй като идея нямах какво е това, дори в началото не обърнах внимание. След извество време проверих абревиатурите и ми се изправи косата. Слава богу, втората диагноза се оказа грешна, а кръвоизлива претърпя обратно развитие. Но всеки месец ходихме на ТФЕ.

За проговарянето е различно за всяко дете, но това, което наблюдавам и с недоносеното ми дете и със съвсем доносеното от огромно значение беше това, че ние постоянно им говорихме и им четяхме нещо. Така ни беше посъветвала неонатоложката, за да тренираме концентрация. Недоносеното започна да казва две свързани думи "тата доде" "мама ам" на година и седем месеца реални. До почти 3-годишна възраст заместваше к с т. Във всички думички, в които имаше к, ставаха на Т например Коко ставаше Тото, така - тата, тука - тута и т.н. Около 3 г. изведнъж от само себе си се изчистиха. А това, че ходеше на ясла допринесе много за говореното. Тръгна на две години и три месеца (септември) и на две години и половина за тържеството за Дядо Коледа и бяха дали 4 редчета да каже. Първата година в яслата много боледуваше, не сме стигали до бронхеолити/бронхити и пр. Ограничаваше се до ларингити, но с кашлица, за която няколко пъти сме правили инхалации.
Недоносеното постоянно говореше на малкото (съвсем доносено) още от бебе, всичко какво правили на градината се обясняваше, четяха се стихчета, пееха се песнички и съответно на година и девет месеца малкото в яслата вече правеше изречения от 3 думички, а по Коледа на две годинки и малко беше от най-бърборивите и при това госпожите казваха, че говори много ясно. В тази ясла имаха педагожка всеки ден и на две години и половина вече повечето деца са с голям запас от стихчета и песнички. За първи юни за тържеството бяха подготвили 14 стихчета (от 4 до 6 реда максимум) и 12 песнички.

Аз единичните думи изобщо не ги броя за преговаряне, моите постоянно повтарят мама, дай, айдИ, баба, тата, папа, коко и подобни. Говорят и на бебешки, но аз не ги разбирам, е ако проявя повече фантазия може да си измисля, че говорят повече.
По-скоро питах за смислени изречения.

Моето го записах на ясли, за да се социализира и да проговори. На 2.
И, О чудо! , като се отпуши това дете, после го молех да млъкне!
Яслите ги отказахме скоро, защото боледуваше, а имахме налична баба.
Но целта беше постигната!

Ще проговорят, не се притеснявай!
Щом си бърборят, няма проблеми, значи!
И моята казваше отделни думи и разбираше всичко, но не можеше да сглоби изречение.
После всичко се оправи!

marginceto, определено не съм разбрала какво питаш, съжалявам!

Това най-вече значи, че състоянието трябва да се проследява, докато не кажат, че вече всичко е наред. Под „проследява“ имам предвид ТФЕ (веднъж месечно или колкото препоръчат лекарите) и невролог/рехабилитатор.

Ако правилно помня, с Никола ходехме за ТФЕ горе-долу веднъж месечно в продължение на три-четири месеца след изписването. След това д-р Яръкова рече, че вече няма нужда (той имаше ИВК II ст. и кистички, които се резорбираха бързо). Относно болницата за деца с ДЦП, там се възползвахме от 10-те дни рехаб, които ни се полагат месечно по ЗК (в продължение на около 6 месеца). Погледнато в ретроспектива - било е напълно излишно, но към дадения момент не бях сигурна дали няма да се окаже решаващо за двигателното р-тие на детето. То ако е имало проблем, тези 10 дена за нищо не стигат, ама нали уж и вкъщи прилагах гимнастиката, доколкото ми беше във възможностите (тоест слаба ралта ).

И пак за проговарянето: най-логичният съвет, който психолози и логопеди масово дават, е да досаждаме яко на децата с четене и говорене. Но ще ви споделя и моя опит, който не е толкова логичен (или пък просто се подчинява на друга логика). Детето, на което четяхме и дърдорехме най-много (голямата кака), не проговори най-рано от тримата. На нея ѝ чета от шестмесечна и ужасно обичаше да слуша мерена реч (както и въобще мамините думи). Но не проговори по-рано, а проговори в нормален за момичетата срок. Все пак от многото четене имаше ефект - на 3 години вече знаеше повечето букви, а на 4 започна да чете сама.

Малката кака проговори много рано, без изобщо да съм имала възможност да ѝ чета и да ѝ отделям специално внимание. Даже когато се опитвах вечер да ги приспивам заедно с четене, тя ми създаваше големи проблеми, защото се качваше върху мен, дърпаше книгата и изобщо не ме оставяше спокойно да чета. Но за сметка на това, когато тръгна на ясла на година и седем, тя говореше като възрастен човек, броеше до девет (на тройки) и изобщо си беше доста развито дете в речево отношение.

Малчо пък, който ми е недоноското, проговори като че ли най-късно от тримата (като отчетем коригираната  възраст), но пък той е момче, а ще излезе вярно онова, което се говори, че момчетата по-късно се отваряли към разговор. Той изобщо не търпи аз да му чета - на половината стихче, хваща книгата и я хвърля. От друга страна, дядо му като му чете, може да слуша и половин час. Но истината е, че аз нямам вече онова търпение, което съм имала с голямата, че даже и с малката. Се ля ви. Непрестанно тичаме нанякъде. И за какво?! Но да не отклонявам темата.

Всъщност, протяжната ми мисъл беше, че проговарянето е функция на множество фактори, само един от които са усилията и амбицията на родителите, при това не най-важния. За мен основното е характерът на детето, после идва полът му, след което поредността му, едва след това идват заниманията с него. Яслата определено е отключващ момент.

Ами пробвах да ги дам на ясла, но не се получи, на 3тия ден бяха с пневмония и 1 месец болни.
Иначе четенето абсурд просто, борят се за книгата коя от двете ще я грабне първа...изобщо не мога да им съсредоточа вниманието. Иначе сами много си играят с книжките, по половин час ги разглеждат и прелистват.
Досегашния ми опит/с близнаци/ показва, че колкото и да се напъвам, нищо не мога да ги накарам да направят, докато сами не узреят за това.
Едното определено се развива няколко месеца по-бързо от другото, още от 5месечна възраст се вижда разлика/ интубираното дете върви по-назад от сестра си/.

Яслата не е никак задължителна за речевото развитие и даже при някои деца може да даде обратен ефект, зависи дали ще се адаптират добре. Нашият малчо есента не можа да се задържи повече от 5 дена накуп. До болница не сме стигали, но само защото го спирах често и бях с повишено внимание. Предполагам така ще е зимния сезон. Сега обаче ходи вече месец и половина може да се каже без прекъсване. Очевидно късната пролет - ранно лято е по-благоприятен период за крехката им все още имунна с-ма.

Четенето също не върви при всички и не е решаващо - нали това дадох като пример. Просто детето си показва. Хубаво  е да се опитва, но с близнаци, породени или с три+ деца, общо взето си е невъзможно да се поддържа някаква такава добра практика, особено ако човек няма помощ с децата или в домакинството.

Точно това казах и аз. В допълнение, родителската амбиция може дори да забави развитието при някои деца, защото по-инатливите (като нашата голяма кака например) е много вероятно да се почувстват притиснати и да дадат отпор.

Тоест, има ли значение кога точно ще проговорят с изречения? Когато и да е, важното е да го има усещането, че всичко им е наред. В крайна сметка децата ни не съществуват, за да се тупаме в гърдите колко са гениални (образно казано).

Всичко ще бъде наред, само трябва да го караме по-лежерно, мисля си.

П.П. Не прочетох колко недоносени са близначетата и имали ли са някакви по-сериозни проблеми. Момиченца ли са и двечките, или момченце и момиченце? Нормално е да има разлика, това са си две отделни личности все пак.

Да споделя и аз за говоренето - моя мъник (роден 28г.с.) доста ни беше притеснил, на почти 2г реални казваше само отделни думички, тръгна на ясла, първия месец почти нямаше разлика, сега на 2ги 5м не млъква изобщо 😄 говори с цели изречения, гледа ни в устите и повтаря това, което му е ново, чак песни пее, текста не се разбира, но важното е, че има желание детето. В яслата казват, че не говори много, там явно повече слуша другите и вечер направо се отприщва 😄. Вече съм спокойна за него определено.

Днес моето малко недоносче има рожден ден. Става на 7 години. Преди 7 години, когато стоях вкъщи сама, чакайки да наддаде достатъчно, за да може да си я вземем вкъщи и търсех късче надежда, прочетох един пост в БГ Мама, който ми даде силите и вярата, че всичко ще се нареди. Сега се надявам моят пост да даде сили на някоя друга майка, чакаща своето дете.
7 години са много и малко. За 7 години вече знаеш всички диагнози, с които трябва да продължиш да живееш или всичко, онова, което те плаши в началото, е останало зад гърба ти. За 7 години детето ти е пораснало и се е изградило като личност благодарение и на грижите и любовта, с които си го обградил.
Дните ще минат по-бързо от колкото си представяме, грамчетата ще бъдат наваксани. Притесненията и побелелите коси ще останат. Но всичко ще си струва, защото няма нищо по-хубаво от това да се сгушите с детето ти и да прочетеш в очите му, че те обича.
Мили мами, бъдете силни и за миг не преставайте да вярвате, че децата ви ще успеят и ще се преборят с всичко, защото те са нашите малки герои.