Бебе под 800 гр. = "биологичен отпадък" -гласи нова наредба в здравеопазването

служат, да. от една страна са ориентир за това какво да се прави в дадена ситуация, а от друга страна имат значение при отчитането на клиничните пътеки пред здравната каса (за да не стане, че искаш да ти възстановят 5000 лева срещу пусната система с глюкоза напр.).
медицинската дейност е изключително трудна за урегулиране, затова и непрекъснато се изменя законодателството, не само у нас.
има и строителни правила, но не значи че като прочета строителните стандарти могат да проектирам и построя блок. та така и с медицината - и да прочета стандарта, не значи че мога да предпиша лечение за пациент.
и не това е идеята.

Някой го твърди ли?

Не са само ориентир и съвет стандартите. И това си проличава ясно, когато възникне спор - например при смърт на пациент. Както беше и в случая в ГО - там точно тази наредба имаше общо с това, как е следвало да се постъпи, ако бебето е било живородено.

мисля също, че аргументите за търсенето на отговорност са преекспонирани.
има адвокати, които се хранят от социалната проблематика и човешкото страдание.
те увещават пациентите си как ще осъдят болницата за милиони, а после губят делото и обвиняват съдията и експертите, които дават заключения по делото, в корупция или некадърност. разбира се, не пропускат да разкажат как по света (най-вече в сащ), болниците плащат за грешките си в милиони.
истината обаче е, че медицинските грешки и пропуски се доказват изключително трудно.
затова се предполага, че да си лекар е призвание, което изисква определени морални и човешки качества.
относно горна оряховица - позоваването на наредбата беше защитната линия на адвокатите на обвинените лекари. там не тълкуването на наредбата, а експертизата по делото реши изхода му - според експертите детето е било мъртво при изваждането му от майката.

Майка ми е лекар и съм израснала сред лекари. Както нявсякъде другаде, има всякакви хора - и мързеливи, и корумпирани, и некомпетентни, и алкохолици. Да разчиташ, че точно в една професия всички са по дефиниция бели и добри, не е твърде ефикасен подход. (А понякога като слушаш как някои лекари се изказват за колегите си, ти иде да се лекуваш с чай от чубрица цял живот.)

Отговорността на някой, който проектира или строи мост, често не е по-малка, но не разчитаме, че инженерите по принцип са отговорни, компетентни и неподатливи на корупция само защото са взели дипломи.

извинявай, не разбрах съвсем идеята на последния ти пост.
смяташ, че ако има добре написани медицински стандарти това ще направи лекарското съсловие образцово ли?

Не. Смятам, че външен контрол и формални правила в разумни граници никому не са навредили. Особено, когато се касае за човешки живот.

И че не можеш да решиш един проблем като неглижираш друг, щото не бил толкова важен.

Това накратко смятам.

jp, въпросът не е да се неглижира един проблем за сметка на друг, а да се приоритизират проблемите и да се работи последователно, а не "на парче", без идея за цялостната картина.
така широко обсъжданият контрол на практика липсва. има го формално, но е неефективен. това позволява както безнаказаното допускане на грешки от медиците, така и източване на здравната каса. при това външният контрол е най-неефективен. смятам, че в болниците следва да има работещи вътрешни звена за медицински и финансов контрол. външният контрол е инцидентен, повърхностен и рядко дава някакъв резултат.

Е, всички това искаме, нали? Кой иска да се работи "на парче"?

Въпросът е, че аз не виждам как неглижирането на проблемите в тази наредба помага на приоритизирането и последователната работа.

Ок, казваме, че има по-големи проблеми от нея, да речем. За теб е апаратурата, за мен е превенцията. И докато спорим кой е най-най-големият проблем, нищо не правим за нищо - че може да се окаже не най-важното.

Писах и преди - има много случаи, завършили зле за децата не по липса на специалисти и апаратура.

да, има по-належащи проблеми от въпросната наредба. и смятам, че трябва да се започне от тях, защото те ще доведат до повишаване на качеството на здравните грижи, не неприложимите наредби. при промяна на качестото, промяната на писаните медицински стандарти е най-лесната работа.

Ами започни! Този разговор ли ти пречи да го направиш?

Аз не вярвам, че обсъждането на наредбата пречи на решаването на други проблеми. Дори напротив - както се вижда, е чудесен повод да се говори и за тях.

И никъде не призовавам да се пишат неприложими наредби. Нали?

Между другото, едва ли има страна, в която качеството на медицинските грижи да е съвършено. И България далеч не е страната с най-лоши такива - и като лекари, и като апаратура.

jp, моля не ме призовавай да започна, аз вече имам позиция и я изразявам активно. а ти какво направи извън писането във форума?
не е за пренебрегване обаче, че някои неща идват и от самите медици, няма как да ги разпишеш в медицински стандарт.
например когато приемат майка със започнало преждевременно раждане. вместо да фучат и да гледат на нея като на предмет и да отговарят едносрично, може сестрата, която бута информираните съгласия за анестезията, кръвопреливане, вливане на хуманоалбумин и сърфактанти за разгръщането на дробчетата на детето за подпис (че нали са по стандарт), простичко да обясни на обезумялата от страх и напрежение жена нещо от рода на"плацентата ти се е отлепила и се налага да направим спешно секцио. ще ти бъде поставена пълна упойка и няма да си в съзнание по време на операцията. детето ти е в х г.с., което значи, че е незряло и може да се очакват такива и такива проблеми, но това ще установим окончателно, когато го извадим."

А защо трябва да правя нещо?

Аз също имам позиция, но това не означава, че ако ти почнеш обсъждане за липсата на апаратура, аз ще се включвам през пост да кажа, че превенцията е по-важна и като решим въпросът за превенцията, тогава ще мислим за апаратурата. Щото ти имаш право да се вълнуваш от друг аспект и аз не намирам за уместно да отричам твоите причини да се вълнуваш и да го обсъждаш. Още повече, че проблем наличен има.

Разбираш ли какво искам да кажа?

Това, за което говориш - отношението - е голям проблем. И не е вярно, че то просто си зависи от медиците и никой нищо не може да направи. В другите страни медиците са някакви свръхчовеци ли или някакви приказно добри хора? Не, просто там комуникацията е част от стандартите за медицинска дейност, учи се от лекари и мениджъри, предвидени са психолози в травматични ситуации и т.н.

Наскоро се запознах с една американка, която 40 години работи това - асистент на деца с увреждания при срещите им с лекари, учители и т.н. Платено в общия случай от държавата или осигуровките на родителите. При нас този аспект просто се подценява - като се почне от обучението на бъдещите медици и здравни мениджъри и се мине през стандартите и контрола.

ПС При цялото ми уважение и благодарност към лекарите в МД, не мога да не запомня завинаги забележката на една доцентка, че не е трябвало да се опитвам да имам деца, защото явно не мога да ги износя. Не е най-подходящото първо нещо на кажеш на някого, който за пръв път вижда бебето си и то е набучено с тръбички навсякъде и се чуде дали да не се метне през прозореца заради чувството за вина за състоянието му. Тази доцентка, за щастие, беше по-скоро изключение де. 

jp, исках да кажа, че има голяма разлика между това един проблем да те вълнува и това да работиш за решаването на този проблем. в първия случай си говориш, но това говорене не води до резултат. във втория случай може и да доведе.
например в сайтовете на институциите се качват проектите на нормативни актове за обществено обсъждане. хората с позиция могат да използват това, за да дадат конкретните си предложения.
също така, може чрез местния депутат да отправиш директен въпрос по наболял проблем към министъра на здравеопазването (когато има парламент, де).
в мд има хора и хора. когато изпищях на акушерката, че не чувам тоновете на бебето, тя ми отговори "ми и аз не ги чувам". на въпроса ми "защо не извадите детето?" ми беше отговорено "това, че не ти правим секцио, не означава, че не се грижим за теб"   но пък една от старшите сестри идваше всяка вечер да си говорим, ей така, чисто човешки. успокояваше ме, насърчаваше ме и до ден-днешен съм ѝ много благодарна.

Да, знам. Моят въпрос към теб не беше искане на отчет какво правиш и какво не - а питане как и на кого дискусията за наредбата пречи да решава въпросите, които ти поставяш.

И все още не ми е ясно как като посочим (и евентуално решим) проблемите на наредбата, ще попречим на някого да решава други проблеми?

не ти отговорих, защото според мен наредбата не генерира проблеми. поради това няма и какво да се решава по отношение на нея.