Дълго се чудих дали да пусна тази тема..Съсипана съм и срината,незнам от къде да започна даже.Имам дете на 7 години,живея с друг мъж.Нямам родители,баща ми почина,а майка ми с години не ме е потърсила и нямам връзка с нея.Нямам близки,нямам роднини.Израстнах с баща ми,който много пиеше,и баба ми.Какъв живот съм живяла само аз си знам,даже не искам да се сещам.Отраснах обаче упорита,силна и борбена.Преди няколко години баща ми се разболя,аз го гледах,много тежко ми беше..Няколко месеца след това почина.И така останах сам сама на света.Живея по квртири,понеже баща ми е продал апартамента ни когато съм била малка.Работя и се справям сама със всичко.Много е тежко,но няма как.От две години съм с този мъж,с когото живея сега.Карали сме се,но се обичахме.Той много искаше дете и забременях,но се случи мисед.След година аз съм отново бременна.Както казах сме се карали,нормално е,няколко пъти се е случвало да си изпусне нервите и да счупи нещо,дистанционното например..Не ми е правело кой знае какво впечатление това.От няколко месеца обаче става все по-зле,обижда ме,удрял ме е,унижавал ме е.Един път след като се скарахме изхвърли почти всичко от хладилника през терасата(!).Обижда бащата на детето ми,ние сме разделени отдавна,нямам нищо към него,но все пак е баща на детето и не е редно то да слуша това.Обижда ме пред него,казвал му е "майка ти е курва"..Скоро понеже отказах да му дам едни пари(които майка му щяла да ми върне) ме замеря с каквото имаше по масата,цялата бях в кисело мляко,шоколад и кафе..Живял е с майка си и тя го е научила всичко,което поиска той да му го даде и купи.Не са богати,но просто тя едни обувки не си е купила като хората,работи на две-три места за да му дава и задоволява желанията.Отначало изглеждаха нормално нещата,още по-малко,че аз нямам майка,даже се радвах,че има такава майка.В последствие обаче взех да разбирам,че тя му дава пари за едно или друго,а аз незнам.Айде тука да речем,не съм ощетена с нищо..въпреки,че това за мен е неуважение да се крие,както и да е.Стигна се до там,че последните две седмици постоянно се караме,и той всеки път ми повтаря прави аборт и се разделяме,провалила съм му живота,съжалявал,че ме познава.Даже отначало като му кажеш да ми даде пари за аборта той казваше,че не го интересува,да се оправям както мога.Освен всичко това след броени дни детето ми ще е в първи клас,аз оставам сама и нямам идея кой ще го води или прибира от училище.Аз работя на смени,а сега съм в болнични.Притеснявам се и за работата ми,не се гледа с добро око на болничните при нас и въпреки,че съм бременна се страхувам като се върна как ще е.
Как да се справя?Той днес ми казва,и какво сега окончателното ти решение е да правиш аборт ли?Ума ми не го побира,той постоянно това повтаря,а после все едно аз настоявам.Даже искал да сме заедно ама да съм го уважавала като мъж.За една караница винаги вината е на двама,но не мога да приема някой да ме тъпче и аз да търпя защото е мъж.
Какво да правя,ако направя аборт и се разделим,имам по-малко от месец да намеря жена да ми помага поне да води и прибира детето.Много ще ми е трудно,но мисля,че по-добре така отколкото да имам още едно дете и да израстнат и двете със скандали и побоища.До сега всъщност не е имало побой,но аз съм убедена,че съвсем скоро и това ще стане. Сигурно звуча много объркано,ненормално даже,но няма как да е иначе.Няма кой да ми отвори вратата дето се вика и да ме пита как съм,нникого си нямам.Моля Ви,вие ще се много по-обективни от мен,кажете ми мнението си..Толкова ме е страх!
Как да се справя?Той днес ми казва,и какво сега окончателното ти решение е да правиш аборт ли?Ума ми не го побира,той постоянно това повтаря,а после все едно аз настоявам.Даже искал да сме заедно ама да съм го уважавала като мъж.За една караница винаги вината е на двама,но не мога да приема някой да ме тъпче и аз да търпя защото е мъж.
Какво да правя,ако направя аборт и се разделим,имам по-малко от месец да намеря жена да ми помага поне да води и прибира детето.Много ще ми е трудно,но мисля,че по-добре така отколкото да имам още едно дете и да израстнат и двете със скандали и побоища.До сега всъщност не е имало побой,но аз съм убедена,че съвсем скоро и това ще стане. Сигурно звуча много объркано,ненормално даже,но няма как да е иначе.Няма кой да ми отвори вратата дето се вика и да ме пита как съм,нникого си нямам.Моля Ви,вие ще се много по-обективни от мен,кажете ми мнението си..Толкова ме е страх!
