Здравейте, момичета... пиша за пръв път във форума с надеждата да получа компетентни отговори и съвети, тъй като съм много притеснена. Ще разкажа съвсем накратко какво ми се случи. Последната година беше изключително тежка за мен, след дълго боледуване изгубих най-близкия си човек на света - моя татко. Толкова много го обичах, той бе всичко за мен. Една година се бори с тежка диагноза, но накрая не успя да победи коварната болест, буквално изгасна пред очите ми. След което изгубих работата си, майка ми също е болна, нямах буквално и една стотинка, изпаднах в жестока депресия. В такава дупка никога не бях влизала. Предвид тежкото състояние , в което изпаднах започнах да посещавам психиатър, който каза, че съм в депресия и е нормално предвид нещата, които са ми се случили, изписа ми антидепресанти. Но един ден в пълно отчаяние просто не виждах смисъл в нищо. Най-близкия ми човек си беше отишъл, нямах средства, нямах опора. Направих най-лошото - посегнах на живота си с хапчетата. За щастие опитът беше неуспешен. Това беше може би най-голямата грешка , която съм правила. След всичко това съзнах колко важен е живота, колко е важно здравето и как трябва да се бориш. Днес ходих да си взема епикризата, я което пише, че съм направила опит за самоубийство, трябва да я дам и на личната лекарка, а никой не знае за това. Срам ме е много момичета от глупавата ми постъпка. И тъй като основния ми проблем сега е липсата на работа, скоро се дипломирам и искам да започна работа като учител, но се притеснявам, че глупостта, която извурших ще ми попречи да си намеря работа. Ако някой може да ми сподели дали това, че съм направила опит за самоубийство и ходя на психиатър може да бъде вписан в документ, който ми трябва за трябва за работа като някакъв психичен статус, свидетелство за съдимост или нещо подобно. Дали ще бъда регистрирана някъде? Знам, че е късно да го мисля, но все пак ще съм благодарна, ако ми обясните, защото много се притеснявам, че никога няма да успея да си намеря работа. За случката казах само на приятеля ми, който след като разбра ме изостави, не мога да преживея още един такъв срив и с работата. Благодаря ви!
- Публикувана: 24 юли 2014, 13:39 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2014, 11:20 ч.
Опит за самоубийство и последиците от него
Не знам какви са точно прегледите, които изискват от учителите при постъпване на работа, възможно е предвид работата им с деца да се иска психиатър, но той би трябвали да впише в бланката на медицинското само състоянието ти към момента. Съмнявам се за медицинско да ти обърнат голямо внимание, обикновено слагат печатите и чао! Ще отидеш при друг психиатър, не при твоя, ако се наложи, и няма да споменаваш случката.
Свидетелството за съдимост пък няма нищо общо.
Не е нужно да даваш епикризата на личната, освен ако не се налага възоснова на нея да ти изписва лекарства.
По-скоро се погрижи слухът да не се разнесе от уста на уста! Това ще ти навреди повече.
Свидетелството за съдимост пък няма нищо общо.
Не е нужно да даваш епикризата на личната, освен ако не се налага възоснова на нея да ти изписва лекарства.
По-скоро се погрижи слухът да не се разнесе от уста на уста! Това ще ти навреди повече.
По-скоро се погрижи слухът да не се разнесе от уста на уста! Това ще ти навреди повече.
Съгласна съм с това. Иначе не вярвам да ти попречи, ако не се изискват някакви специални документи. Принципно за работа се изисква медицинско, но там печатите се бият без много да се гледа.
Извинявам се предварително ако прозвучи грубо това, което ще напиша, НО ми изникнаха няколко въпроса,около този злочест случай.
- първо как като си нямала една стотинка си посещавала психиатър, в твоя случай това не е по клинична пътека, следователно се заплаща .
Второ - от Първото - антидепресантите също не са безплатни и обикновено те правят мек плужек, а не нещастен самоубиец.
Както и да е - Трето - Как така в епикризата пише ,че си направила опит за самоубийство, пък никой не знае за това - трябва да си лежала в болница и да си си казала какво си взела и защо, иначе няма как да знаят.
Пак казвам, че не искам да съм груба - аз също съм правила такива глупости. Бях ученичка. След като се нагълтах с глупотевини, ми стана лошо и казах на приятелка, тя викна бърза помощ. Бях месец в болница. Водих се проформа в психиатрията, защото съученичката ми се беше изплашила и раздула всичко до небесата (за което й благодаря де) , но това не даде после никакви отражения нито на кандидастването ми,нито в последствие на работата. За това позволи ми съмнението в писанията ти. А... За това, че приятелят - единственият знаещ за опита ти за самоубийство, който те е зарязал след това...дори е излишно да го карам като Четвърто.
Все пак истина или не, надявам се да ти се подредят нещата
- първо как като си нямала една стотинка си посещавала психиатър, в твоя случай това не е по клинична пътека, следователно се заплаща .
Второ - от Първото - антидепресантите също не са безплатни и обикновено те правят мек плужек, а не нещастен самоубиец.
Както и да е - Трето - Как така в епикризата пише ,че си направила опит за самоубийство, пък никой не знае за това - трябва да си лежала в болница и да си си казала какво си взела и защо, иначе няма как да знаят.
Пак казвам, че не искам да съм груба - аз също съм правила такива глупости. Бях ученичка. След като се нагълтах с глупотевини, ми стана лошо и казах на приятелка, тя викна бърза помощ. Бях месец в болница. Водих се проформа в психиатрията, защото съученичката ми се беше изплашила и раздула всичко до небесата (за което й благодаря де) , но това не даде после никакви отражения нито на кандидастването ми,нито в последствие на работата. За това позволи ми съмнението в писанията ти. А... За това, че приятелят - единственият знаещ за опита ти за самоубийство, който те е зарязал след това...дори е излишно да го карам като Четвърто.
Все пак истина или не, надявам се да ти се подредят нещата
Един съвет ... Започни да спортуваш ... Да е по-сериозно спортуване като 4-5 пъти в седмицата, вече дали фитнес или друг спорт по твоя преценка. Няколко пъти изпадах в жестоки депресии и само това ме извади да не си приключа сам мъките. Правиш си тренировъчен план, който следваш и освен че докато спортуваш това те разсейва от всичко, последствията от спортуването като тонус и добра спортна форма ще те накарат да се чувстваш добре физически и несъмнено ще повлияе и на психическото ти положение ...
В момента и аз съм в тежка депресия и за съжаление имам и здравословни проблеми, които ме възпрепятстват да тренирам, не знам без спорт дали ще се справя и кога ще мога отново да спортувам ... Храната и водата също много важно ! Храни се здравословно и редовно !Ако си гладна ще ти е още по-изнервено, тъжно, че и предпоставка за още проблеми !
Опитай нищо не губиш ... Първата тренировъчна седмица ще е много неприятна и с мускулни трески, но постепенно ще усетиш ефекта !
В момента и аз съм в тежка депресия и за съжаление имам и здравословни проблеми, които ме възпрепятстват да тренирам, не знам без спорт дали ще се справя и кога ще мога отново да спортувам ... Храната и водата също много важно ! Храни се здравословно и редовно !Ако си гладна ще ти е още по-изнервено, тъжно, че и предпоставка за още проблеми !
Опитай нищо не губиш ... Първата тренировъчна седмица ще е много неприятна и с мускулни трески, но постепенно ще усетиш ефекта !
Le Solеil* , точно така "при нужда", за това ми се стори нереалистчно - ще поясня - личните лекари трудно дават направление по принцип , а пък точно за психиатър дават, когато човекът наистина застрашава себе си или друг, обикновено това е по сигнал на някой близък. Не е редно, но в нашата страна е така. Да не говорим за другите неща - никой не знаел, пък е описано в епикризи....За това се усъмних, не че много важно, че някой си чеше нещо си във форум, нищо ново, но е неприятно понякога 
Историята ми е съвсем реална, имам си епикриза, да. Говоря за близките ми, че не знаеха. Майка ми ме заведе в болницата, но не сме казвали на никого, за да не разберат какво съм направила и да не бъда злепоставена. Споделих единствено на приятеля ми, който ме остави след като разбра. Отделно ми беше дадено направление за психиатър, моята лична лекарка е семейна приятелка и без проблем ми дава направления, лично тя ме насърчи да потърся помощ, защото виждаше в каква дупка съм изпаднала след смъртта на баща ми. А относно парите в момента разчитам на майка ми, тъй като аз не изкарвам нищо и съм безработна.
Зандали, не ме разбирай погрешно, не искам да съм груба, но не мога да разбера що за човек би си,, чесал езика', както ти се изрази, във форум с толкова сериозна тема. Лично за мен хората нямат време да си губят времето да пишат напразно във форум, за да се шегуват с участниците в него и то по такъв грозен начин.
tujna sum , много хора правят какво ли не във форумите...пускат си тема и така - нещо си размишляват ли, статии ли пишат или просто се кефят на внимание, нямам представа. Обаче, когато си си направил труда да прочетеш, да влезеш в положение, да се разчувстваш дори, пък и после да напишеш нещо, а това да се окаже поредната дупка форумна...ми някак се разочароваш. То като при връзките - ако не са читави особено, постепенно ставаш предпазлив и циничен. Не ,че толкова важност има това в нет пространството
Извинявай,че се усъмних 
По темата - както вече писах - едва ли ще имаш проблем при постъпването на работа.