Ще отговоря като човек, който носи едното име, а най-близкия му човек - другото.
Не те съветвам да сглобяваш двойно собствено име от тях - с тире или без. Имената са много различни като звучене, различно лягат на езика, зашити едно до друго взаимно си отнемат вниманието.
Силното и по-твърдо "ар" в Мария се балансира от комбинация с Ана, например - произнася се също отворено, "н" - то не се губи като звук, успешно е съчетанието и затова се е наложило.
Дори в комбинация с Магдалена хармоничното звучене идва от двойното "а" и твърдите "м", "г" и "д", последните две срички допринасят повече за ритмичност при произнасянето. При Луиза също водещият звук е "з", "л" - то в началото се губи - сравни Мария Луиза и Мария Лилия.
Елена е по-меко за произнасяне и "по-спокойно" име, с мекото "л" и неутралното "н". Освен това излъчва известна завършеност и от тази гледна точка е трудно за успешно съчетаване.
Сигурно звуча доста неясно, но просто това са две имена с еднаква сила, да го наречем, но на различна честота, и не съм сигурна дали се съчетават оптимално.
Не те съветвам да сглобяваш двойно собствено име от тях - с тире или без. Имената са много различни като звучене, различно лягат на езика, зашити едно до друго взаимно си отнемат вниманието.
Силното и по-твърдо "ар" в Мария се балансира от комбинация с Ана, например - произнася се също отворено, "н" - то не се губи като звук, успешно е съчетанието и затова се е наложило.
Дори в комбинация с Магдалена хармоничното звучене идва от двойното "а" и твърдите "м", "г" и "д", последните две срички допринасят повече за ритмичност при произнасянето. При Луиза също водещият звук е "з", "л" - то в началото се губи - сравни Мария Луиза и Мария Лилия.
Елена е по-меко за произнасяне и "по-спокойно" име, с мекото "л" и неутралното "н". Освен това излъчва известна завършеност и от тази гледна точка е трудно за успешно съчетаване.
Сигурно звуча доста неясно, но просто това са две имена с еднаква сила, да го наречем, но на различна честота, и не съм сигурна дали се съчетават оптимално.
