...Малко или много трябва да имаме някакъв режим, иначе няма как да успея да се справя с всичко.
Не виждам никаква връзка м/у това, което пишеш и онова, за което говорим. Кой е казал, че децата, които ядат нощем или се хранят на поискване нямат режим? Имат, при това железен, просто сами са си ги направили, а не е наложен насила.
При твоето дете простонуждите му са били такива, затова се е получило, но такива са изключения. Повечето пищят и реват, докато не ги нахранят, ако това го броиш за лесно и почивка, ок. Според мен след подобна безсънна нощ се съмнявам, че би имала сила за работа или каквито и да било адектватни грижи за детето.
Има и един друг момент, лесно е да не спиш с едно дете и да се наспиваш следобяда или когато то спи с него, друго е като са ти две деца, всяко със своя си режим.
Това е така. Но не мога да си представя да дундуркам по няколко часа на нощ пищящо дете и да си викам, че така ми е по-добре. Много по-лесно и тихо за всички е да са нахрани и да заспим пак. Говоря за бебе, не за дете 3+.
Има лекари и лекари, школи и школи... за едни правилно, за други грешни, по кои ще се води една майка - нейн си избор.
Май вече не остана школа, която да го препоръчва. Имам предвид съвременна, не от експерименталните през миналия век.
Хайде някой да ми изтъкне ползи за храненето през нощта...
Коремчетата на бебетата са малки, не могат да съберат храна за повече часове. Пропускането на хранене на практика е гладуване. Ползата е както от всяко друго хранене - приемане на хранителни вещества, които са нужни да растежа и развитието на детето.
Отказването на нощното хранене е било препоръчвано временно само през 70-80-те г. на миналия век и не е било нищо повече от експеримент с бебетата. Заради лошите резултати отдавна няма нормална страна, в която да се практикува.
Моето дете беше на АМ, но педиатърката ни каза, че няма разлика, гладът си е глад, излишен и вреден.
