Съвети за захранване от Косе Босе

http://dox.bg/files/dw?a=63c16a8b61

Ето, качи ги, моля 

Моите са перманентно активни, защото съм ги качила през профила си. Пробвай. 

Как ме е яд, че виждам това чак сега. Моля те качи го пак.

http://dox.bg/files/dw?a=63c16a8b61

Ето пак 

Благодаря 

Файловете .doc не се отварят, счупени са при мен,
Ето останалите, които са в .jpg

Ще се опитам ей така да ги публикувам:

Съвети за захранване от Косе Босе
не се започва с храни, за които се знае, че са алергени
- обичайно нова храна се въвежда сутрин, за да може да се проследи за евентуална алергична реакция в остатъка на деня
- обикновено кърмене (или млечно хранене, ако е на АМ) не се замества изцяло, преди детето да е навършило годинка - все още нуждите му от млечни храни в дневния рацион са от порядъка на 70-85%, т.е. такова количество мляко трябва да му бъде осигурено всеки ден. Твърдата храна служи за приучаване към нови вкусове и текстури, а не за наяждане. Нормално е да ядат дълго време съвсем малки количества твърда храна - да я опитват, а не да се наяждат с нея.
- преди годинка обикновено се предлага първо кърмене, изчаква се 30-40 минути да се слегне в стомахчето
 и се предлага твърдата храна. Ако се предложи много скоро след кърмене, бебето може да не прояви никакъв интерес. След година-годинка и малко обикновено плавно се обръща режимът - първо твърда храна, после кърмене. Всичко е ориентировъчно - не е беда, ако някой ден не се спази режимът или ако повече суче, от колкото е било замислено (примерно ако са били предвидени 3 приема на твърда храна, а е имало само един или нито един)
- количеството храна се увеличава плавно - от 1 ч.л. първия ден, 2 ч.л. втория и така нататък, докато приеманото количество стигне 30-40 мл на ядене. Малко бебета приемат повече от 50-60 мл на хранене, макар че може да се опита - някои бебета приемат охотно повече твърда храна, без това да се отрази на количеството приемана кърма. Следи бебето и се вслушвай в сигналите, които ти дава и няма да сбъркаш 
- нова храна се въвежда на интервали. 3-5 дена, ако няма фамилна обремененост с алергии и 5-10 дена, ако има такава обремененост. Въвежда се само по една нова храна наведнъж.
Таблица 1
(кликнете върху лупата вдясно от снимката, за да я увеличите)



Планът е предназначен за бебета, родени здрави и около термина, без алергична обремененост.

Преди 12-ти месец: включвайте само по един нов продукт. Не използвайте сол, подправки, лук, праз, чесън, боб и орехи.

След 12-ти месец: избягвайте много сол и подправки, не предлагайте прекалено подсладени напитки и яденета. Добре е да има прием от 500мл мляко, млечни продукти.

След 36-ти месец: детето минава на същото хранене като възрастен човек.
Най- щадящо за първо захранване на бебето е оризова безмлечна каша. Предпочитани пюрета на марка Хип, Сънвал=хип, но са по ефтини от хип, Семпер

Храни силни алергени:

Мед След 1 година
  (не е алерген, но може да причини ботулизъм при бебета под 1 г.)
Фъстъчено масло След 1 или 2 години*
Ядки След 1 или 2 години
  (също така има и риск от задавяне)
Цитрусови плодове След 1 година
Ягоди След 1 година
Царевица (corn) След 1 година
Яйчен белтък След 1 година
Пълномаслено краве мляко След 1 година
  (лактозата и млечните протеини могат да причинят алергични реакции, както и стомашни проблеми, тъй като се смилат трудно – изключение правят киселото мляко и сиренето – виж по-долу. Млякото също така възпрепятства правилното усвояване на желязо; желязото е жизненоважно през първата година!)
Пшеница След 10 месеца или 1 година
Шоколад След 1 година, ако изобщо решите
Грозде След 10 месеца или 1 година
  (не е силен алерген, но има риск от задавяне)


Таблица 2 (1 част)
Таблица 2 (2 част)
(кликнете върху лупата вдясно от снимката, за да я увеличите) 
При захранване с оризова каша

Кога пюре след кашата
Най-рано след 10 дни.
Най-добре след 2 седмици или повече.

Плодово или зеленчуково пюре след кашата
Няма значение.
Плодовото се комбинира добре с кашата и се въвежда лесно чрез нея, без да се изнася в отделно хранене.
Зеленчуковото има по-неутрален вкус като кашата и детето се запознава първо с този вкус, преди сладникавите плодове.
И плодовото, и зеленчуковото могат да се предложат като отделно хранене, около месец след захранването.

Сок след захранване
Най-рано на 9-10 м.
Няколко основателни причини - на предишната страница.
Малко количество може да се включи след хранене (за ефективно усвояване на някои минерали като желязото), но по-успешно се заменя с плодове.
Въвежда се като нова храна - пресните плодове и сокове са по-силни алергени от пюретата.

Един примерен подход:
* първа храна = 10 дни
* втора храна = 7 дни
* трета храна = 5-7 дни
* после = 3-5 дни (по-особените храни повече дни и според специфичната за тях схема)

Конкретно в случая: след първите 20 дни оризова каша и още 7-10 дни кафяв ориз, може да се въведе първият зеленчук за 5-7 дни, вторият за 5 дни и оттам нататък зависи от вида на зеленчуците и плодовете (по-леките за 3-4 дни, по-тежките и по-алергизиращите за 4-5). Кашите е добре да се въвеждат 5-7 дни през първите един-два месеца, достатъчно е; на по-късен етап се включват по-бързо.

След като изминат два-три месеца от захранването, за по-безпроблемните храни се предвиждат 3 дни. Така че до 12 м. спокойно може да се предложи достатъчно разнообразие, дори и с по-предпазливо захранване.

Пример при при захранване на 5 месеца:
5-ти месец = обедно хранене (+ кърмене)
6-ти месец = обедно хранене + следобедна каша (+ кърмене към всяко)
7-ми месец = обедно хранене + следобедна каша + сутрешно междинно хранене (+ кърмене към всяко)
7-ми месец = обедно хранене + следобедна каша + закуска (+ кърмене към всяко)
7-ми месец = обедно хранене + междинно хранене следобед + каша следобед минава привечер (+кърмене към всяко)

Както се вижда, през третия месец от захранването има различни варианти, които няма как бъдат планирани отсега. До 8-9 м. детето има не повече от 3 твърди хранения дневно. От 9-10 м. нататък могат да се предприемат по-гъвкави решения за храненето. В периода 9-12 м. според дебелите книги детето следва да има 3 твърди хранения, плюс 1 леко междинно хранене. Обаче активните кърмачета често нямат точно такъв режим и приемат по-малко количество храна.

РЕД НА ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРАНИТЕ

каша --> месо --> жълтък
(последователността на зеленчуците и плодовете като групи храни спрямо тези по-горе няма такова значение)

Жълтъкът се въвежда след месото.
Кашите се въвеждат преди месото.

Относно зеленчуците и плодовете има по-гъвкав подход:
- Може да се започне с плодове, след това зеленчуци и едва след тях каши и месо.
- Може първо плодове, после каши, после зеленчуци и добавяне на месо.
- Вече има и схеми, в които месото се дава дори преди зеленчуците, но след кашите.

Примерен вариант на последователност на храните:
1) зеленчуково пюре –-> плодово пюре (2-3 вида) –-> оризова каша с плод –-> друга каша с плод –-> месо (1-2 вида в рамките на 2 седмици) –-> глутен –-> масло –-> сирене
или
2) зеленчуково пюре с ориз –-> оризова каша –-> плодово пюре –-> месо –-> глутен –-> масло –-> сирене



Кои са храните с високо съдържание на желязо?

Зърнени храни
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Просо 6.8
Елда 3.9
Ечемик (глутен) 6.0
Овес (глутен) 4.6
Пшеница (глутен) 3.1

- Усвояемостта на желязото от пълнозърнестите храни е доста ниска поради фитатите и фибрите (напр. вареното просо съдържа около 1.0 мг желязо).
- Желязото като добавка (за обогатяване на каши и пр.) е по-ниско усвоимо от желязото от 'естествени' източници.
- Усвояемостта може да бъде подобрена по няколко начина:
  * прием едновременно с витамин С
  * накисване на зърната
  * отделна консумация на продукти, богати на калций




Месо
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Телешко месо 3.1
Пуйка (тъмно месо) 2.4
Пуйка (светло месо) 1.2
Пиле (тъмно месо) 1.6
Пиле (светло месо) 1.2

- Желязото от месото (хемовото желязо) се абсорбира най-лесно, за разлика от желязото в листните зеленчуци (нехемовото желязо).
- Желязото от месото се усвоява оптимално при комбинациш с 'железни' зеленчуци.


Зеленчуци (подходящи за 7-12 месец)
Съдържание на желязо (на 1 чаша):
Цвекло 2.8
Леща (сварена) 6.6
Спанак (сготвен) 6.4
Грах (сварен) 1.2
Броколи (варено) 1.1
Брюкс. зеле (варено) 1.1

- Усвояването на желязото от растителен произход е до 10%.
- Когато се консумират едновременно храни с хемово и нехемово желязо се оптимизира усвояването на желязото.
- Витамин С също подобрява абсорбцията му.


ХРАНИ
За кърменето и храненето
Идеалният вариант е първо да се дава мляко, после пюре.
Количествата пюре не са важни – важно е млякото. Детето определя грамажите.
По този начин се храни възможно най-дълго, най-добре до 1 год. или поне до 9 м.
Така хем не намалява кърмата, хем пюрето допълва кърменето (не обратното).
Не е логично да се замества кърмене с хранене толкова рано, при условие, че ползите от по-дългото кърмене са безспорно доказани в световен мащаб.

Оттук нататък
Ако приемем, че детето е захранено на 5-6 м. с пюрета, оттук нататък можеш да следваш следната схема: каша (6-7 м.), месо (7 м.), глутен (7-9 м.), сирене (9-10 м.), жълтък (8-11 м.). Не е задължително в този ред, подреждаш ги както прецениш. Междувременно включваш различни зеленчуци и плодове според възрастта, има много инфо в темите назад за почти всички зеленчуци и плодове.

След като е въведено зеленчуково пюре, добре с второто хранене+кърмене за деня да бъде каша или каша с плодово пюре. Все пак зеленчуците не са леки от гледна точка на целулозата, а и организмът може да се пресити с минерали и витамини от определен тип, вместо да си набавя други такива от зърнените храни и плодовете.


Белият ориз е напълно подходящ за захранване:
- лек за храносмилането (съдържа 5-7 пъти по-малко фибри от пълнозърнестия ориз)
- слаб алерген (почти няма случаи на алергия при захранване с бял ориз; пълнозърнестите храни по правило са по-силни алергени)

Кафявият ориз е чудесен избор за възраст около 7 месеца, като втора-трета храна или месец след началото на захранването:
- Въпреки че съдържа доста повече фибри от рафинирания ориз, все пак е продукт с невисоко съдържание на фибри (около 2%).
- Въпреки че при хора с чувствително храносмилане пълнозърнестите продукти са противопоказни, конкретно кафявият ориз е допустим, за разлика от други зърнени култури.
Кафявият ориз е добре да се въведе като нова храна – дори да е въведен бял ориз преди това:
- Пълнозърнестите храни се считат за по-алергизиращи по принцип.
- Пълнозърнестите храни са по-тежки за храносмилането. При детенце с по-чувствително стомахче или в самото начало на захранването нерафинираният ориз може да бъде тежък, затова е добре да се въведе за няколко дни.

И още нещо – ако се предлага домашна каша, не може да се постигне съвсем гладка консистенция, остава фино зърнеста, но все пак много мека и лесна за преглъщане. Някои дечица се нуждаят от поне 2-3 дни, за да свикнат.

Един месец или 20 дни – и в двата случая е добре, че се предвижда повече време за въглехидратна храна като ориза. Така се дава възможност на стомахчето да свикне и да се избегнат обичайните проблеми при въвеждането на зърнените храни като запек и подуване. Все пак 20 дни изглежда по-логичен вариант:
- Детето вече е над 6 месеца, така че физиологически е по-готово от едно дете на 4 месеца например. Вероятността за алергии при по-малките е по-голяма и няма смисъл да се бърза с въвеждането на по-алергизизиращи храни като зеленчуци и плодове (в сравнение с белия ориз), така един месец оризова каша е разумно. Но за дете над 6 м. не е чак толкова оправдано.
- Ако е само бяла оризова каша, може да омръзне.
- Рафинираният ориз няма кой знае какъв разнообразен витаминен и минерален състав в сравнение със зеленчуците, плодовете и целите зърна.

Елдата – за предпочитане е поне на 7 м. Не е лека храна, въпреки че е полезна. Има препоръки за въвеждане около 6-7 м.; има и препоръки от 8 м. нататък. Повечето са за малко по-късно въвеждане. Елдата не е сериозен хранителен алерген, въпреки че има други алергенни прояви. Така че 7-8 м. е подходящата възраст – преди това могат да се въведат няколко зеленчука и/или плодове.


Царевицата е тежка за храносмилането, макар че в готово пюре е доста малко.
Може да се пробва по-бавно въвеждане, например 3-4 дни по 1-2 лъжички, след това евентуално да се увеличи количеството по класическата схема. Да се даде възможност на стомахчето да привикне.

Най-щадящият начин за въвеждане на царевица е под формата на нишесте.
Натуралното нишесте не дразни стомаха нито химически, нито механично.
Точно затова киселът е добра алтернатива на първите каши в началото на захранването, после успешно може да се замести с по-здравословни глутенови и пълнозърнести храни.

В готовата кашата царевичните стърготини вероятно не са много, изглежда подходяща за по-нежно стомахче

За бобовите храни – няма смисъл от отделно въвеждане на различните видове. Пък и те се включват на доста по-късен етап, когато храносмилателната система вече ще бъде добре 'тренирана', а и вероятността от алергии ще е по-малка (не че бобовите храни са силен алерген).
ПЛОДОВЕ
Пъпеш – слаб алерген, сезон плод, отлична хранителна стойност, лесносмилаем, избягва се допир на кората с плода при разрязването и почистването
Диня – слаб алерген, сезонен плод, не много витамини в повече обем, източник на полезна фруктова захар, може да предизвика лек стомашен дискомфорт
Грозде – слаб алерген, препоръките за късно въвеждане са свързани с опасността от задавяне, добра хранителна стойност
Авокадо – слаб алерген, сред първите храни, включва се към основната храна вместо заместител на плодове, приема се добре от стомахчето и в по-крехка възраст
Манго – не е силен алерген (алергените са в кората), съдържа доста целулоза, лесносмилаемо когато е добре узряло, източник на витамин А и др.
Сливи – слаб алерген, могат да дразнят стомаха и не само (особено сурови), производните на сливите като ренглоти, червени сливи и подобни могат да разнообразят менюто
Банан – съдържанието на хистамин е факт, но често се преекспонира като проблем (особено ако детето не е реагирало до момента на други храни), важното е да не се предлага често и в голямо количество
Праскова – слаб алерген, сезонен плод, много добра хранителна ценност (теориите за алергизиращите мъхести плодове като прасковите и кайсиите съм срещала най-вече от български лекари, между другото ягодите съвсем не са в тази категория; във всички чужди схеми на захранване прасковата е слаб алерген; по спомени – прасковата може да се включи в диетата на кърмачката при АБКМ, това беше информация от известен източник, не си спомням обаче кой точно)

ЗЕЛЕНЧУЦИ
Броколи – слаб алерген, много подходящ зеленчук за алергични деца, внася важни витамини и минерали, около 8 м. може да се пробва как го понася стомахчето
Цвекло – не е силен алерген, един от най-нитратните зеленчуци, средноцелулозно, източник на важни витамини и минерали, може след 8 м. (от готово пюре, био или обработено срещу нитрати)
Праз – алтернатива на лука, сходна хранителна стойност, бялата част е малко по-лесносмилаема от лука, до 1 год. винаги в малко количество и добре обработен термично
Пащърнак – не е силен алерген, доста фибри макар и преобладаващо разтворими, приличен витаминен и минерален състав, подходяща консистенция за първите месеци от захранването, от семейството на моркова заедно с целината, магданоза и подобни кореноплодни (от гледна точка на алергиите)
Чушка – не е силен алерген въпреки че има и обратните мнения, внимание към червените чушки заради пигмента, сезонен зеленчук, лесно се комбинира с други зеленчуци, добър витаминен състав, евентуално подуване на стомахчето, може след 8-9 м. червена чушка


Просото се счита за слаб алерген, няма глутен, след 8 м. се приема добре от храносмилателната система – вариант за разнообразяване на кашите.
Банан
- 6-8 м. (суров или пюре)
- в някои схеми се препоръчва за захранване
- по-късно при алергични деца (съдържа хистамин)
- слаб алерген
- подходяща консистенция (може сред първите плодове)
- средноцелулозен плод (не е лек за нежното стомахче, особено суров)
- много добър витаминен и минерален състав (витамин С, важни В-витамини и др.)
- запичащ ефект; често е причина за т.нар. черни нишки в памперса (не е проблем)

Ананас
- пресен: след 1 год. (тропически плод, но е киселинен подобно на цитрусите)
- пюре: най-рано 8-10 м., най-добре 12 м.
- сок: в много малко количество може преди възрастта за цитруси (напр. няколко капки)
- не е често срещан алерген, но се счита за такъв заради киселинността
- при въвеждане: добре е да се смесва с други слабокиселинни плодове
- доста целулозен
- богат на витамин С, както и магнезий

Киви
- след 10-12 м.
- срещат се и някои препоръки около 8-10 м.
- при алергична обремененост след 12 м.
- не е цитрус, но тенденцията е към по-късно въвеждане (проучвания от последните 10 години отбелязват повече деца с проблемна консумация)
- не е силен алерген, но може да предизвика непоносимост (заради киселината)
- термично обработено не е подходящо (губи витамин С и е киселинно)
- семките не са проблем за стомахчето и небцето след 8 м.
- сравнително богато на фибри (разхлабващ ефект)

Сок от портокал
- след 12 м. (няма разлика между плода и сока, проблемът е киселинността)
- има някои официални препоръки от 6-8 м. (френски, гръцки и други схеми):
  * предлага се разреден с вода или смесен с други плодове или сокове
  * предлага се задължително заедно/след друга храна (напр. на закуска)
  * предлага се в малко количество (до 80-90 мл, един път дневно)
  * високото съдържание на витамин С подобрява усвояването на желязото от храната
- няколко капки от лимон, портокал и подобни, добавени в храна, не би трябвало да са проблем (може преди 12 м.)

Грозде
- може от 8 м. (пасирано, сурово или сок)
- може от 6-7 м. (има схеми, в които е веднага след първите плодове)
- след 10-12 м. (опасност от задавяне)
- слаб алерген
- добра хранителна стойност (ценни захари, някои витамини)
- може да предизвика подуване на стомахчето
- едно наум за киселините
- плод, който задържа доста пестициди (още една причина да е старателно измито и обелено)
Смокини
- 8-10 месеца: пресни или стерилизирани
- 18-36 месеца: сушени, на парченца или цели
- обикновено се въвеждат на по-късна възраст: няма под каква подходяща форма да се приготвят и предложат по-рано, както и опасност от задавяне от сушените плодове
- слаб алерген
- различни витамини, отличен минерален състав (няколко важни минерала накуп)
- много добър източник на калций (сушени)

Предполагам, че ако се пасират добре и се смесят с друг плод, семчестата им вътрешност няма да дразни небцето и стомахчето. Например черните семки на ягодите не са проблем от тази гледна точка след 8-9 м. Най-важното е, че смокините са слаб алерген в детското хранене.
Може да се замразят – измити и подсушени, без захар, без други добавки. След размразяване запазват сладостта си (от опит). Всъщност са доста сполучлив плод за замразяване.

Праскови, кайсии
- пюре: 6-8 м.
- сурови: 8 м.
- слаб алерген! (в детското захранване не се считат за проблемни мъхести плодове)
- при алергична обремененост: след 1 год.
- ценен витаминен и минерален състав (витамин С, бета-каротин и др.)
- регулиращ ефект (алтернатива на крушите и сливите)
- суровите плодове съдържат пектин (може да дразни нежното стомахче)
- средноцелулозни (не са леки за стомахчето, но най-вече сурови)
- едно наум за плодовите органични киселини в пресните плодове (дори да са видимо зрели и сладки)
Патладжан
- въвеждане: 8-10 м. или 12-18 м. (различни мнения)
- слаб алерген
- съдържа хистамин: в семките и обвивката (внимание при алергични деца)
- не се консумира в голямо количество от малки деца
- добър, не не незаменим витаминен и минерален състав в детското хранене (калий, калций, вит. A, С)
- средноцелулозен (фибри над 2 г/100 г)
- трудносмилаем (в началото задължително обелен – ципата е несмилаема както при доматите)
- въздейства върху бъбреците и някои други вътрешни органи (при хора със заболявания)
- съдържа соланин (токсичен само в големи количества; в съвременните сортове е в малко количество; концентрира се май-много в презрели патладжани или с кафяви петна по тях; соланин се съдържа в картофите, доматите и чушките)

/За никотина – според по-нови проучвания всички от семейство картофови го съдържат, обаче това е минимално количество и е интересно по-скоро от биологична и ботаническа гледна точка; от хранителна гледна точка е достатъчно зеленчуците да се консумират здрави, пресни, без петна и пр.; в източниците за детско хранене по принцип не се споменава като проблем, но патладжанът не се предлага в големи количества./
Патладжанът е наистина доста противоречив зеленчук. Във форума е заклеймен като вреден за малки деца, но без препратки към източници, посветени на детското хранене. А според такива източници най-често се въвежда малко преди 1 год. или около 1-1.5 год.
Общото във всички препоръки е: малко количество.

Няма единно мнение за мястото му в детското захранване:
* Препоръчва се като добър зеленчук в англоезични, френскоезични и други схеми преди 1 год., но поне след 8 м.
* В преведените статии в BG-mamma - преди 1 год.
* В руски и испаноезични схеми – около или доста след 1 год., но също и преди тази възраст. 
* Един пример да не се въвежда дори на 1 год.: патладжанът се изключва от менюто, но заедно с продукти като лук, краставица, маруля и червен пипер (вероятно съображението е, че са тежки за стомаха)
* Присъства в рецептите за деца между 12-24 м., както и по-рано.
* Във форума се счита за забранен за малки деца, но без конкретни източници на информация.
* Интересно е, че не се споменава в различните списъци със забранени храни за деца под 1-2 години (за разлика от други храни).

Соланинът е главният проблем, но през последните 20 години сортовете са доста култивирани и тази токсична съставка не е проблем - при условие, че не се консумира в големи количества от малки деца. Това е задължителното напомняне във всички детски рецепти и съвети за захранване, но самият зеленчук не се забранява, само се препоръчва за различна възраст.

За влиянието върху вътрешните органи – може да е както положително, така и отрицателно. При доказани проблеми с бъбреци, панкреас, жлъчка е противопоказен, но тук става въпрос за болестно състояние. На хора с подобни проблеми не се разрешават и сини сливи, марули, зеле, спанак и др.

Ако се въведе след 1 год, тогава солта за премахването на горчивия вкус не би трябвало да е проблем, тъй като е в малко количество. Според международните стандарти за прием на сол, след 1 год. може да се приемат до 2 г сол дневно.

 




Малини = въвеждане на ягоди = пресни след 1 год. = пюре или каша преди 1 год.
Къпини = въвеждане на ягоди = пресни след 1 год. = пюре или каша преди 1 год.
Боровинки = след първите плодове = 8-10 м. или 6-8 м. = слаб алерген

Малините и къпините са от едно семейство с ягодите – няма разлика от гледна точка на алергенния потенциал. Възрастта за пресни малини е след 1 год., също могат да провокират реакция от типа на хранителна чувствителност поради киселинността си. Проблемът в малините и къпините са и семките, които биха могли да дразнят храносмилането и да предизвикат задавяне. В пюретата и кашите самите плодове са добре обработени, така че от тази гледна точка могат да се включат преди 1 год., например на 8 или 10 м. според различни схеми.

Боровинките са от друго семейство и се считат за слабоалергизиращи в повечето случаи. Това се отнася както за червените, така и за тъмните видове боровинки. Боровинките се въвеждат на 8-10 м. или 6-8 м. според различни източници. В американските схеми се предлагат в малко по-ранна възраст – имат много добър хранителен състав. От друга страна не са съвсем леки за храносмилането.

Червено цвекло

Въвеждане 7-8 месец:
- слабоалергизиращо
- богато на желязо (не се усвоява напълно ефективно заради оксалатите; неутрализират се частично след варене)
- разнообразно съдържание на витамини и минерали
- съдържа пектин и целулоза, действа разхлабващо (до ¼ от общото количество пюре)
- благоприятно съотношение разтворими-неразтворими фибри (подходящо преди 1 год.; улеснява усвояването на желязото)

Въвеждане 12 месец:
- не е подходящо при чувствително стомахче (високо съдържание на натрий; средноцелулозно - 3% фибри)
- един от най-нитратните зеленчуци, дори домашно (почти колкото репичките; 2 пъти по-нитратно от спанака; 10 пъти повече от морковите)
- правилното съхранение, обработката преди варене и самото варене намаляват нитратите


Сок от цвекло

Силно въздействие
Сокът от цвекло има доста силно въздействие – както положително, така и отрицателно.
- При хора с чувствителен стомах (по презумпция това са и малките деца) е категорично противопоказен.
- Едно от основните му приложения при възрастни е вътрешно прочистване – това също го прави неподходящ за един подрастващ организъм.

Малко количество
При възрастни препоръчителното количество за един ден е до ½ чаша или до 100-200 мл (според различни източници), и то разделен на няколко приема. Най-добре разреден с вода или сок. Дори при възрастни се препоръчва да се започне с една лъжичка и постепенно да се увеличи приема.
От значение е технологията на приготвяне на сока, за да има ефект - а не просто да добавя вкус към храната или друг сок.
Предозирането може да доведе до диария, повръщане, спазми, световъртеж и др.
 
Въвеждане - възраст
В специализираните източници, посветени на детското хранене, сокът от цвекло присъства в менюто за деца на възраст 1-3 години (най-често смесен с ябълков сок или от моркови). За деца под 1 год. не се споменава – за разлика от високата хранителна ценност на цвеклото.

 

Дюля

- 6-10 м. (пюре, желе или стерилизирана)
- може от 6 м. (основно срещу диария, има и пюрета за захранване), иначе след 7-9 м. (за разнообразие и хранителна ценност)
- не е мъхест плод
- не е типичен алерген (от семейството на ябълката, крушите, черешите - при кръстосани алергии)
- бедна на витамини и минерали освен витамин С и малко желязо, високо съдържание на натрий
- добро съдържание на пектин (благоприятно въздействие върху стомаха, но не и при чувствително стомахче)
- запичащ ефект (да се комбинира с круша, слива и др.)

Нар
- 8-10 м. (сок или в бебешка храна)
- след 1-3 год. (плод, семки - риск от задавяне)
- по правилото за нетипични, неместни плодове: най-добре около 1 год.
- слаб алерген (повечето екзотични нецитрусови плодове са такива)
- ниска киселинност (не е агресивен за стомахчето)
- добър източник на витамин С и захари; доста натрий

Гъби
- въвеждане: между 1 и 2 год.
- бульон или супа от гъби, без самите гъби: след 10 м.
- не са силен алерген (!)
- трудносмилаеми
- не са незаменими в детското хранене (т.е. няма с какво да обогатят хранителния режим)
- първо се въвеждат като много малка част от общото (до 18 м.), след това се включват по-осезаемо

Гъби се въвеждат след 3 год. по лична преценка. Официалните препоръки на различните схеми на захранване варират от 1 до 2 год., като това зависи и от начина, по който се предлагат.

Неоснователно се причисляват към категорията на забранените храни преди 2-3 год., както например е случая с меда.

/Не съм срещала препоръки да се дават конкретен вид гъби, но печурките все пак са култивирани т.е. безопасни и сравнително по-лесносмилаеми./
Пащърнак
- 6 м. (веднага след или сред първите зеленчуци)
- слаб алерген (основното му предимство при захранването)
- подходяща консистенция за първите зеленчукови пюрета (подобно на моркова)
- сравнително неутрален вкус (по-лесно се възприема от чувствителния вкус на детето)
- добър витаминен и минерален състав
- доста фибри, но преобладаващо разтворими (товари стомахчето, но и регулира)
- от семейството на моркова заедно с целината, магданоза и подобни кореноплодни (от гледна точка на алергиите)

Спанак
- може след 8 м.
- най-добре 10 м.
- алерген (в тази категория са другите зелени листни зеленчуци – лапад, коприва и пр.)
- високоцелулозен (термично обработеният спанак има 3-4 пъти повече фибри от пресния)
- добър витаминен и минерален състав в детското хранене (витамин А, калций, желязо и др.)
- нитрати (един от най-нитратните зеленчуци)
- съдържа добро количество желязо (въпреки историята за сгрешената запетая е добър източник на желязо, но то е слабоусвояемо заради целулозата и оксаловата киселина)

Спанакът е трудносмилаем и се препоръчва на по-късен етап, около 10 м. в общия случай или 12 м. при дечица с чувствителен стомах. Може и малко по-рано от пюре, тъй като в този случай е доста малко количество (не е толкова тежък за стомахчето) и от бебешки храна (заради нитратите).

Може спанак след цвеклото, детенцето е на почти 10 м.

Целината (корен) е подходяща от 7-9 месец. При чувствително стомахче може и по-късно.
При дечица с алергична обремененост - между 1 и 2 години.

Целулоза
Целината е богата на фибри в суров вид. Добре почистена и сварена се понася сравнително леко от стомаха.
Етеричните масла мога да дразнят стомшната лигавица, но ако се консумира количество над 80-100 гр корени от целина.

Алерген
Целината присъства в повечето списъци като силен алерген (заради съдържанието на растителни белтъчини). Това важи за суровата целина. Топлинно обработена не е толкова проблемна.
зеле: около 10 м.


Възраст според вида
* Листно/главесто зеле(бяло, червено, китайско, савойско): 10-12 м.
* Карфиол, броколи: 8-10 м.
* Брюкселско зеле: 8-12 м.
В много схеми на захранването не се прави съществена разлика между различните видове зеле.


Фибри
Бялото зеле, карфиолът и броколите имат сходно съдържание на фибри (данните варират според различни източници, средно около 1.8 г за ½ чаша).
Брюкселското зеле има доста по-тежка целулоза (средно над 2.2 г за ½ чаша).


Ред на въвеждане

В голяма степен е въпрос на традиция и географски ширини. Всички видове зеле са богати на витамин С и слаб алерген.

Карфиолът може да се включи по-рано в детското меню (в сравнение с бялото зеле):
- самият тип на фибрите е по-лесно смилаем и не предизвика толкова активна ферментация в стомаха
- по-разнообразен и ценен минерален състав

Брюкселското зеле е доста тежко откъм целулоза (в сравнение с бялото и другите видове зеле), но пък съдържа:
- почти два пъти повече разтворими от неразтворими фибри
- някои ценни минерали, вкл. желязо


И още:
- Количество: до 2 с.л. на ядене, до 2 пъти седмично (за възраст 10 м.)
- Кулинарна обработка за деца: за да не бъде газообразуващо, водата, в която зелето е вряло първите 15 мин., се отстранява, зелето се измива и се вари отново до готовност. Трябва да е добре омекнало, но не преварено - това го прави трудносмилаемо.
- Витамин С: добре е зелето да се комбинира с храни, богати на желязо, тъй като високото му съдържание на витамин С подпомага усвояването на желязото.
- Нитрати: нитратен зеленчук, при бялот зеле нитратите се концентрират във външните листа и сърцевината. За сметка на това обаче не задържа голямо количество пестициди.

Артишок
- след 1 год. или след 1.5 год.
- един от малкото зеленчуци, за които има стриктни препоръки за по-късно въвеждане
- трудносмилаем зеленчук (над 10% целулоза)
- добро количество витамин С, някои други минерали
Райска ябълка
- 8-10 м.
- може и след 1 год. (съгласно препоръките за нетрадиционни, неместни плодове)
- от семейството на ябълките, сливите, крушите, черешите, прасковите и т.н. ( няма особености от гледна точка на алергиите - но източниците за детско хранене не са много изчерпателни по въпроса)
- слаба киселинност
- разнообразни витамини
- доста калорична (предимство в детското хранене)
- пасираната или намачкана сърцевина има мека и гладка консистенция (подходяща за по-малките)

Ряпа
- 8-10 м.
- след 12 м. при чувствително стомахче
- средноцелулозна (не е лека за стомахчето)
- газообразуващ зеленчук
- доста витамин С, също витамин А
- предлага се леко задушена или сурова фино настъргана (сурови зеленчуци от типа на морковите и ряпата: след 10-12 м.)
Шипки (пюре) – 6-7 м.

Шипките имат много витамин С, повече от всеки друг плод - обаче в сурово състояние. За чай първо се сушат, после се съхраняват, накрая се запарват - всеки от тези етапи снижава съдържанието на витамин С, въпреки благоприятната комбинация от други съставки. Една чаша шипков чай съдържа добро количество витамин С, но не чак толкова много – това количество равностойно може да се набави и от пресни плодове например. Същото се отнася и за пюрето от шипки.


/от предишна тема от архива/

Витамин С в чая от шипки
Големи загуби на витамин С има при процеса на сушене, обработка и съхранение на шипковите плодове.
При сушенето се разрушава половината или повече от него.
Чрез отварата се извлича около 40% от останалото количество.
Въпреки това в шипковия чай остава сравнително добро количество витамин С, но доста по-малко, отколкото се счита.
Реално трябва да се изпият поне 10-12 чаши чай, за да се набави прилично количество витамин С.

Технология за чай
Витамин С се унищожава бързо при разрязването на плодовете. Причината е ензим, който под въздействието на кислорода окислява и разрушава витамин С. За да се избегне този процес и да се блокира ензима, плодовете се режат или стриват и се слагат веднага в кипяща вода.
Ако плодовете се сложат във вода с температура около 40-50 градуса, се получава точно обратният процес: ензимите, които окисляват витамин С, се активизират.
От шипковите плодове се приготвя отвара (варене 10 мин.), а от шипковите люспи - запарка (заливане с гореща вода). И в двата случая – под капак, за да се ограничи достъпа на въздух.
Отварата се консумира веднага след приготвянето й. Според други източници шипковият чай престоява 5-10 часа, за да се извлече максимално витамин С.

Захар в чая и витамин С
По принцип, добавянето на захар, сол или киселини при термичната обработка на плодовете и зеленчуците пречи на окислението и подпомага запазването на витамините (основно С и А).
Шипките обаче съдържат танинови вещества и лимонена киселина – те правят витамин С устойчив. Счита се, че не е задължително добавянето на захар в случая.

Реално съдържание на витамин С
Шипките съдържат от 400 до 2000 мг витамин С (за 100 г сушени плодове) или около 0.5% до 1.7%. Най-често се цитира горната граница, но реално съдържанието на витамин С зависи от много фактори: ботаническият вид; мястото, където са събирани плодовете; начинът, по който са изсушени; съхранението.
Например, при домашно изсушени плодове процесът на сушене е по-продължителен, а това означава загуба на витамин С с течение на времето. При фабрично сушене процесът е много по-кратък, а може да се използва и безкислородна среда, което пък запазва по-голяма част от витамин С.

Други полезни съставки
Шипките съдържат и други важни съставки като пектин (11%) и някои полезни киселини (3%).
Съдържат и ликопен – червеният пигмент, който придава характерния цвят на доматите, грейпфрутите, кайсиите, динята и т.н.
Леща

Въвеждане
- Единият вариант е около 10 м. Това е например според американските схеми на захранване.
- Другият вариант е категорично след 15 м. – тогава лещата и другите бобови се включват в менюто като основна храна. За опитване може около 12 м. Лещата се предлага почистена от обвивката или такъв сорт - за периода 15-18 м. Не се прави разграничение между различните видове бобови храни. Това е според повечето европейски схеми.

Колко често
Когато се въвежда като основна храна, лещата се редува с месото поради високото съдържание на протеини (въпреки че не са равностойни по хранителна ценност). Предлага се 1-2 пъти седмично до 3-годишна възраст.
В началото проблемът е не толкова в обвивката на зърната - лещата е високопротеинова храна, при това богата на целулоза.
Отлична храна за малки деца, стига да е в подходящото количество.

Алергии
Лещата е слаб хранителен алерген (с изключение на специфични случаи в Испания, които са свързани точно със захранването). Участва в кръстосани алергии с фъстъците.

Сравнение с другите бобови
Грах може около 10 м., въпреки че той също е от семейството на бобовите. Лещата е по-тежка за храносмилането от граха. Съдържанието на фибри в лещата е горе-долу колкото в боба, но те са по-нежни.


Авокадо (по-леки комбинации):
- с круша или ябълка (не сладки)
- с портокал или киви
- с нискомаслена извара
- с кисело мляко 1-2% и мед
- вариант на ‘бебешко’ гуакамоле (след 12 м.) : авокадо + бланширан домат + капка лимонов сок + малко задушен лук, върху филийка пълнозърнест хляб
6-8 месец (в някои осъвременени схеми на захранване - като първи плод)
- слаб алерген (не е цитрусов плод)
- неутрално действие (не запича)
- сравнително лесносмилаемо (средноцелулозно)
- ценна хранителна стойност (витамини А и С, фолиева киселина, желязо и др.)
- високо съдържание на мазнини – около 24% (важни за растежа през 1-вата година)
- калорично (средно 20 пъти повече от други плодове)
- подходящо при злояди деца (много калории в малко количество)
- при алергично предразположение – доста по-късно (участва в няколко кръстосани алергии)
- комбинира се добре и със солено, и със сладко (има неутрален вкус)

Приготвяне:
- сурово: пасирано или намачкано с вилица (ако е добре узряло, вътрешността е гладка, без нишки и може лесно да се намачка с вилица)
- може върху филийка хляб с друга добавка (съдържа доста мазнини)
- по-леки комбинации с плодове (круша или ябълка; портокал или киви; банан)
- комбинация с млечни продукти (кисело мляко 1-2% и мед; нискомаслена извара; сирене)
- вариант на 'бебешко' гуакамоле (след 12 м.) : авокадо + бланширан домат + капка лимонов сок + малко задушен лук, върху филийка пълнозърнест хляб


Копривата - рецептата за коприва с орехи е след 1 год. по-скоро заради орехите.
Като алергенни и хранителни свойства копривата не е по-различна от другите зелени листни (спанак, лапад, киселец и др.) – нито заради хистамина, нито заради власинките и т.н.


Зелен фасул
- 6 м. (почти винаги се препоръчва сред първите зеленчуци)
- 7-8 м. или по-късно, по преценка (не е съвсем лек зеленчук)
- слаб алерген (основно предимство при захранването)
- мека консистенция и неутрален вкус (подходящи за захранване)
- доста фибри и регулиращ ефект (би могъл да натовари стомахчето)
- важни витамини и минерали (особено калций), някои незаменими аминокиселини
- подходящи са крехките сортове зелен и жълт фасул



Магданоз
- около 8 м.
- първоначално се въвежда обработен в лека степен
- после в свеж вид
- зелените подправки се считат за алерген (но алергията често не е от типа на хранителната): при липсва на алергично предразположение може около 8м.
- реже се и се добавя непосредствено преди да се пасира или поднесе пюрето (с цел запазване на витамин С в максимална степен)


има ли алергизиращи подправки

* Повечето широко използвани подправки не са хранителни алергени.
* Въвеждането им се отлага за по-късен етап, тъй като могат да дразнят стомаха - не заради алергенния им потенциал.
* Ако се въвеждат преди 1 год. – винаги да е като нова храна и да се следи за реакция. Възможни са индивидуални реакции предвид крехката възраст.
* Някои подправки са алергени по принцип, но не хранителни – например соковете на растението или семената предизвикват обриви при допир, но това не са често срещани случаи.

Разрешени подправки под 1 год.:
- босилек
- джинджифил
- индийско орехече
- копър
- кориандър
- куркума
- лимонова кора
- магданоз
- мащерка
- мента
- портокалова кора
- риган
- розмарин
- червен пипер
- чесън

Проблемни подправки под 1 год.:
- ванилия (да не съдържа алкохол)
- горчица
- канела (спорен алерген)
- къри (понякога алерген)
- лимонов сок или лимонена киселина (по няколко капки може преди 1 год.)
- целина (алерген)
- хрян

Зрял фасул (боб)
- 15-18 м.
- има и препоръки около 10-12 м.
- в доста схеми на захранване не се прави разлика между лещата и боба от гледна точка на възраст за въвеждане
- без люспите до 15-18 м.
- слаб алерген
- добра хранителна стойност, важни протеини
- високоцелулозна храна (тежък за храносмилане)
Сусам
- най-рано на 1 год.
- има доста препоръки след 2 или 3 год. (въпреки че има и някои мнения преди 12 м.)
- при алергични деца след 3 год.
- силен алерген
- тежка алергична реакция: това е основната причина да се включва в менюто на деца, които са по-укрепнали и са поне над 1 година

Сусамовото семе по принцип се въвежда във възрастта за ядки, с изключение на фъстъците. Тъй като няма единодушно мнение сред педиатричните организации кога е най-подходщата възраст за орехи, лешници и подобни, като възрастова граница за ядки и сусам остава интервала от 1 до 2 години, евентуално след 3 год.

Сусамът е един от най-сериозните алергени (с уговорката, че това зависи в голяма степен от географските ширини и кулинарните традиции). Поради тази причина той е сред 14-те продукта, наличието на които производителите са задължени да означават стриктно върху етикетите съгласно европейските директиви.
Зеле
- 10-12 м. (сготвено)
- в много схеми на захранване не се прави съществена разлика между видовете зеле (обикновено, карфиол, броколи и други; без брюкселско зеле)
- сходно като съдържание на фибри и смилаемост с другите видове зеле (но все пак има малко повече неразтворими фибри)
- сходен витаминен и минерален състав с другите видове зеле (доста витамин С и важни минерали, но не чак толкова разнообразен състав)
- слаб алерген
- нитратен зеленчук (нитратите се концентрират във външните листа и сърцевината)
- зелето не е по-тежка храна от лещата например
- кулинарна обработка за деца: за да не бъде газообразуващо, водата, в която зелето е вряло първите 15 мин., се отстранява, зелето се измива и се вари отново до готовност; трябва да е добре омекнало, но не преварено (това го прави трудносмилаемо)
Карфиол
- има препоръки от 6 м.
- има препоръки категорично след 8-10 м.
- преобладава препоръката за малко по-късно въвеждане
- слаб алерген
- източник на важни и разнообразни витамини
- съдържа доста фибри, преобладаващо разтворими
- газообразуващ зеленчук
- малко количество може около 6-7 м., но като основен вид зеленчук от 8-10 м. нататък
- в повечето схеми на захранване не се прави разлика между зеле, броколи и карфиол (без брюкселско зеле)
Грах

В минимално количество т.е. като съставка на пюре или каша най-често срещаната препоръка е от 8-10 м. нататък. Има и схеми с диапазон 6-9 м. По памет цитирам препоръките за захранване на Швейцарската педиатрична организация, в която грах се въвежда след 12-14 м.

Като основно предимство на граха се изтъква съдържанието на желязо и други минерали, както и витамин С – което всъщност не е кой знае какво предимство при условие, че се предлага минимално количество грах, при това става въпрос за много ниска усвояемост на растителното желязо.

Грахът има смисъл да се въведе по-осезаемо от 10-12 м. нататък, тъй като има високо съдържание на белтъчини и може да бъде добра алтернатива на месото (въпреки че неговите протеини не са чак толкова ценни). Тогава реално може да се използва и ценния му витаминен и минерален състав като се предлага по-голямо количество. Отделно, ако се приготвя домашно пюре, задължително се почиства от люспите поне до 12 м. В готово пюре е ок. Освен това, растителните белтъчини на граха са специфични и зависи с какво се комбинира, което е доста трудно в началото на захранването.

Грахът е от този тип храни, които не са толкова важни за възрастта 6-10 м., тъй като могат да се предлагат в ограничено количество. Другият проблем е, че може да създаде чувство на тежест и подуване на стомахчето, което на този етап да бъде за сметка на поемането на друга, по-важна храна. Същото се отнася за спанака, зелето, лещата и брюкселското зеле например. Между другото, точно за тези зеленчуци плюс граха има и най-голямо разминаване в различните схеми на захранване – противоречието е свързано с това, че са слаб алерген и добри като състав, но с тежка целулоза или тежък белтъчен състав.

- Допустим след 6-8 м. 
- Добре е след 8 м.
- Най-добре след 10 м.
==> По повод на питането от предишната страница, там грахът е в групата на зеленчуци след 8 м., с уточнението, че след 10 м. е най-добре.
Червено цвекло

Въвеждане 7-8 месец:
- слабоалергизиращо
- богато на желязо (не се усвоява напълно ефективно заради оксалатите; неутрализират се частично след варене)
- разнообразно съдържание на витамини и минерали
- съдържа пектин и целулоза, действа разхлабващо (до ¼ от общото количество пюре)
- благоприятно съотношение разтворими-неразтворими фибри (подходящо преди 1 год.; улеснява усвояването на желязото)

Въвеждане 12 месец:
- не е подходящо при чувствително стомахче (високо съдържание на натрий; средноцелулозно - 3% фибри)
- един от най-нитратните зеленчуци, дори домашно (почти колкото репичките; 2 пъти по-нитратно от спанака; 10 пъти повече от морковите)
- правилното съхранение, обработката преди варене и самото варене намаляват нитратите


Сок от цвекло

Силно въздействие
Сокът от цвекло има доста силно въздействие – както положително, така и отрицателно.
- При хора с чувствителен стомах (по презумпция това са и малките деца) е категорично противопоказен.
- Едно от основните му приложения при възрастни е вътрешно прочистване – това също го прави неподходящ за един подрастващ организъм.

Малко количество
При възрастни препоръчителното количество за един ден е до ½ чаша или до 100-200 мл (според различни източници), и то разделен на няколко приема. Най-добре разреден с вода или сок. Дори при възрастни се препоръчва да се започне с една лъжичка и постепенно да се увеличи приема.
От значение е технологията на приготвяне на сока, за да има ефект - а не просто да добавя вкус към храната или друг сок.
Предозирането може да доведе до диария, повръщане, спазми, световъртеж и др.
 
Въвеждане - възраст
В специализираните източници, посветени на детското хранене, сокът от цвекло присъства в менюто за деца на възраст 1-3 години (най-често смесен с ябълков сок или от моркови). За деца под 1 год. не се споменава – за разлика от високата хранителна ценност на цвеклото.

Сурови плодове


Може след 6 м.
- само някои плодове (банан; авокадо; грозде; пъпеш; ябълка - спорен плод; манго - евентуално)
- не трябва да предизвикват никакъв стомашен дискомфорт

Най-добре след 8 м.
- всички гореизброени могат да се включат и от 8 м.
- суровите плодове са по-силен алерген от термично обработените
- плодовите киселини стимулират двигателната активност на стомахчето (проблемите идват в по-късна възраст)
- суровите плодове съдържат доста фибри (товарят храносмилането)
- в много схеми на захранване сурови плодове се предлагат именно след 7-8 м. (с някои изключения)

Първите пресни плодове, независимо от възрастта, трябва да бъдат нискокиселинни и слабоалергизиращи:
- ябълка (сладка)
- круша (сладка, не много твърда)
- грозде (обелени зърна)
- банан (да не се прекалява с количеството, съдържа хистамин)
- авокадо (съдържа много мазнини, зависи кога и как се предлага)

Избягва се смесването на пресни плодове, поне в началото. Причините са две: за да опознае детенцето 'чистия' вкус на даден плод и за да не се претовари храносмилането поради различната смилаемост на плодовете.

Допълнение за ябълката: в някои схеми се препоръчва сурова, но по-често се среща мнението да е леко термично обработена. Ако е прясно пюрирана, ябълката не е лесносмилаема (заради целулозата и пектина). Ако е под формата на сок, той също може да бъде агресивен за стомаха.

Консумират се до 15-20 мин. след разрязването, почистването и пасирането, след това пресните плодове имат много малко витамини в резултат на окислителните процеси.

Има и научно обосновани теории, че е добре да се предлагат за начало пресни плодове, типични за местните географски ширини, но практиката по-скоро не доказва правотата на тези теории.

Жълтъкът

е ценна, но не незаменима храна. С напредване на възрастта може да се включи под друга форма и в по-голямо количество, така че за момента хранителният режим не се ощетява. Все пак 2/3 от препоръките са да се дава до 2 пъти седмично на тази възраст, честото предлагане не е актуална препоръка и не е необходимост. Жълтъкът не ценен само заради желязото, но малко повече месо и ‘железни’ зеленчуци допълват още по-добре режима.

Киселото мляко – няма значение, щом няма да се дава често и няма да е заместител на основни млечни продукти, а само за разнообразие.


- въвежда се 7-10 месец
- няма съвременни официални препоръки преди края на 6 м. или след 1 год.
- рядко алергизира (на теория след 6 м. се толерира от организма)
- въвеждане около 7 м.: важен хранителен състав (хемово и нехемово желязо, мазнини, ценни витамини, калоричност и др.)
- въвеждане около 9-10 м.: спорен хранителен състав (не толкова ефективно усвояване на желязото, 'лоши' мазнини като холестерол, вероятни белтъчни следи и др.)
- възрастта зависи като цяло от подхода на захранване и къде логически е мястото на жълтъка спрямо включването на другите протеинови храни (месо, желязосъдържащи каши и т.н.)

Жълтъкът в детското хранене не е ценен само заради желязото.
Холестеролът не е толкова много и не е проблем, ако се спазват съвременните препоръки в детското хранене за не повече от 2-3 пъти яйца/жълтък седмично.


Относно жълтъкът и желязото:
- Жълтъкът има важна хранителна ценност в детското хранене не само заради желязото, но и заради мазнините, няколко важни витамини и калоричността.
- Проблемът е, че хранителният му състав е спорен (някои от мазнините като холестеролът са ‘лоши’, но пък той не е толкова много; желязото не е така добре усвоимо, защото не е само хемово), а има и вероятност за алергия (дължаща се най-вече на остатъчни белтъчни следи, не толкова на самия жълтък, ако се дава след възраст 6 м.)

1) Месото е безспорно отличен източник на добре усвояемо желязо.
2) Кашите съдържат желязо (готовите и домашните пълнозърнести) и въпреки че допълнително добавеното желязо не се усвоява така ефективно, а в домашно приготвените зърна фитатите пречат на усвояването на желязото - това се компенсира от всекидневното предлагане на добро количество каша.
3) Жълтъкът допълва хранителния режим с още внос на желязо, но това не е единственото му значение в храненето на тази възраст.


Белтък:
- въвеждане след 1 год. е стандартна препоръки (педиатричните школи са единодушни)
- има единични официални препоръки около 10 м.
- силен алерген (заради него яйцето е сред топ-алергените)
- важна хранителна стойност (отложеното въвеждане при неалергично дете не е оправдано)
- първоначално се въвежда в храна (в застройка, кекс или нещо подобно)





Йогуртите:
- Хип и Хумана са на основата на обикновено краве мляко, не са с АМ - разликата от обикновено кисело мляко е в съдържанието на добавени витамини и минерали, както и липсата на живи култури.
- Нестле имат йогурти с намалено съдържание на белтъци, което изтъкват като предимство за възраст преди 1 год. - но пък е и въпрос на доста силен маркетинг.
- Йогуртите като десерт и като състав на пюретата са по-близки до сметаната например, отколкото до истинско кисело мляко с живи бактерии и съответните ползи от тях. Същото се отнася и до изварата във вносните пюрета – по-скоро е млечен продукт от типа на сирене-крема, отколкото суроватъчна извара, която се предлага в бг-магазините.

Киселото мляко:
- Не е сладникаво и детето свиква с вкуса от началото.
- Липсата на захар и добавки е безспорно предимство, но донякъде - все пак има марки йогурти без подсладители и пр.
- Относно безбройните теми за качествата на киселото мляко и пълнителите в него:
  * факт е, че киселото мляко не търпи много добавки, защото не може да се кваси;
  * факт е, че киселият вкус не е показател за истинско мляко, зависи какво е съотношението на млечно-киселите бактерии в закваската;
  * факт е, че няма актуални и достоверни проучвания за различните марки.

Според официалните схеми на захранване на повечето педиатрични организации:
- Кисело мляко и сирене (т.е. стандартни или детски продукти с пресечен белтък от нормално, неадаптирано краве мляко) = 8-10 м.
- Краве мляко (т.е. прясно мляко) = след 1 год.


Защо преди 1 год.
- Преди 1 год. може кисело мляко. Препоръките варират между 8-10 или 10-12 м. Целта е предпазване от алергия.
- Преди 1 год. киселото мляко се предлага в малко количество и единствено като допълнение към кърмата или АМ.

Защо след 1 год.
- След 1 год. киселото мляко може да замести кърмата или АМ - изцяло или частично, според личната преценка.
- След 1 год. може да се предложи кисело мляко за първи път. Целта не е предпазване от алергия, а гаранция, че до 12 м. детето е получавало само млечни продукти, които имат най-подходящия хранителен принос (кърма, АМ, обогатени детски млечни продукти).

Периода за въвеждане между кисело мляко и сирене 15-20 дни.

Казеинови млека:
- краве
- овче
- козе
- биволско

Албуминови млека, освен кърмата:
- магарешко
- кобилешко

Сирене: 

Сирене = най-рано на 8 м.

За начало (около 8-10 м.) са подходящи сирената от типа на изварата, чедар, моцарела, някои свежи несолени сирена.
След това (около 11-13 м.) са подходящи топените сирена, твърдите жълти сирена и т.н.

Сирене и алергия
- Вероятността сиренето да отключи алергия към белтъка на кравето мляко е по-малка (в сравнение с прясното мляко), защото белтъкът му е пресечен от сирната мая и се обработва по-лесно от стомаха. В тази категория е кашкавалът и подобните сирена, но те са за по-късен етап заради солта и твърдостта. При изварата белтъчните остатъци се разкъсват при изваряването на суроватката.
- По тази логика следващият подходящ млечен краве продукт е киселото мляко (неговият белтък е пресечен при ферментацията с помощта на млечно-киселите бактерии).
- На последно място е прясното мляко, което се въвежда задължително след 1 год. Белтъкът му попада непреработен в нежното стомахче и е тежък за него т.е. вероятността за алергия или непоносимост към него е най-голяма.
- По принцип при по-леките форми на алергия към белтъка на кравето мляко е възможно да се толерира краве масло и сирене, евентуално кисело мляко, но не и прясно мляко и сходни продукти.

Гауда е подходящо към 1 год., понеже е от типа на българския кашкавал като масленост, сол и твърдост. Повечето гореизборени сирена - също. Няма стриктни правила кога точно да се въведат, но може преди 1 год., защото са безопасни. Оттам нататък зависи от конкретната марка и местния пазар.

Фета също става – макар че в повечето схеми за захранване не се препоръчва, защото се слага в категорията на сирената от непастьоризирано мляко. Но реално не е така. От една предишна тема:


Прилики между фета и българско сирене:
= саламурено сирене
= солено сирене
= консумира се добре узряло
= от непастьоризирано мляко (в оригиналните рецепти, но промишлено обикновено се пастьоризира)

Разлики между фета и българско сирене:
# фетата е основно овче мляко и малко козе мляко (горе-долу ¾ към ¼)
# българското сирене традиционно е или краве, или овче
# маята е различна
# маслеността е различна

Наименованията:
- На етикета трябва да пише точно 'фета' и да е произведено в страна от ЕС. Това означава, че има описания по-горе състав; иначе може да няма много общо с истинското бяло сирене.
- Според актуалното европейско законодателство всяко бяло саламурено сирене има свое наименование в зависимост от състава си - например датската апетина преди се е казвало фета, но сега не може да носи това наименование и т.н.


Косе Босе, искам да те питам какво сирене може да се дава на бебе? Чела съм за даването на обикновено българско сирене от 7-8 месец. А какво ще кажеш за разните други видове сирене - като моцарела и т.н.

Първото и най-важно условие е да бъде от пастьоризирано мляко.
От тази гледна точка безопасните сирена са: рикота, пармезан, чедар, моцарела, едам, вариантите на крема-сирене, топените сирена, разновидностите на котидж чийз, свежите сирена (които са смес от 2-3 вида млечни продукти).

Другите критерии са съдържанието на мазнини (поне 25-30%) и сол (възможно най-малко). Нискомаслените млечни продукти като някои видове извара стават за захранване, но не и за всеки ден. Сирената с прекалено голяма масленост (някои са с над 50-60% мазнини) също не са подходящи за храносмилането.

Моцарелата обикновено се въвежда като втори-трети вид сирене, след изварата или други не много твърди сирена като чедар и пармезан. Има и официални мнения, че може да бъде първи вид сирене след киселото мляко, най-вече заради съдържанието на сол и консистенцията. В доста европейски страни се препоръчва някое детско сирене (кири или подобно), но както при детските йогурти, не е задължително да се предлагат обогатени млечни детски продукти при нормално захранване.

Извара

Захранване
Подходящ, но спорен продукт по няколко причини:
- Концентрация на белтък: приема се, че има ниско съдържание на остатъчни пресечени белтъци, но има и мнения за обратното.
- Състав: възможни са други млечни примеси, ако не е спазен стриктно стандарта за производство.
- Трайност: истинската извара има максимална трайност 36 часа.
- Ако не е в състава на пюре: предлага се сирищна или кашкавалена извара, а не от пресечено прясно мляко.

Хранене
Сиренето, изварата и киселото мляко са млечни продукти с пресечен белтък и съответно подходящи за първи млечни храни.
Изварата може да се включи успешно, но основният млечен продукт е сиренето. Има допълващ ефект в млечното меню поради ниското съдържание на мазнини и калций.
Основното й предимство в детското хранене е, че е богата на млечни белтъчини, които се усвояват пълноценно.

Мазнини на 100 гр по БДС:
- Извара обезмаслена: 0.6%
- Извара пълномаслена: 16%
- Сирене (най-често): 19-20%
- Сирене краве (по стандарт): 25%
- Сирене овче (по стандарт): 27%
- Кашкавал (краве, овче): около 30%
- Сметана: 45%
==> В ранна детска възраст (до 2-3 год.) се предлагат основно пълномаслени продукти.

Калций на 100 гр:
- Извара: 100 мг
- Прясно мляко 3%: 100 мг
- Кисело мляко: 120 мг
- Кашкавал: 360 мг
- Сирене: 520 мг
==> Съдържа значително по-малко калций от сиренето.
 

Масло

Количество по възраст
До 12 месеца: до 5 г масло + до 5 мл олио (общо от 1/2 до 2 ч.л. дневно)
12-18 месеца: 5 г масло + 5 мл олио (общо 2 ч.л. дневно)
18-24 месеца: 10 г масло + 10 мл олио (общо 3-4 ч.л. дневно)

Мерителни единици
5 г = 1 кубче масло 1 х 1 х 1 см = колкото лешник
7 г = 1 кубче масло 1.5 х 1.5 х 1.5 см
10 г = масло колкото орех
5 мл = 1 к.л. олио
10 мл = 1 с.л. олио

Не че маслото е задължително всеки ден – но спокойно и без притеснение може да се предлага всекидневно в указаните количества. Няколко важни витамина и много калории в малък обем. Освен това витамин Д в маслото подпомага усвояването на калция – което осмисля от друга гледна точка комбинацията от сирене и масло в различните варианти на зърнени закуски.

Топено сирене

Преди 1 година:
- произвежда се от пастьоризирано мляко
- богато на мазнини
- повечето топени сирена се предлагат след 9-12 месец (когато се въвежда кисело мляко или след бялото сирене)
- подходящи са само някои марки и видове (най-вече тези за деца)

След 1 година:
- високо съдържание на сол
- има разнороден млечен състав (мляко, масло, сметана)
- технологията предполага използването на отпадъчни млечни продукти
- съдържа оцветители, ароматизатори, емулгатори (за хомогенност и дълга трайност)
- силно преработен продукт
- запича
- съдържа по-малко калций от същото количество бяло краве сирене






Кашкавал:
* От 1 год. нататък, по преценка.
* Не трябва да е много твърд, нито прекалено солен.
* Количество – подобно на сиренето, до 50-60 г на едно хранене са достатъчни. Може и повече, ако не е прекалено солен. 40 г кашкавал се равняват на 170-200 мл мляко.
* Стандартният български кашкавал има подходяща масленост. Някои други видове кашкавал/сирена имат прекалено висока масленост и са тежки за стомахчето.
* Може да се ползва за овкусяване на храната вместо сол – напр. настърган кашкавал към безсолни зеленчуци.




Овесените ядки съдържат гликоподобен протеин, който според най-новите проучвания от последните 10-12 години не е проблем сам по себе си в голяма част от случаите на цьолиакия. Но тъй като овесът е замърсен с глутен от другите зърнени култури при отглеждането, транспортирането и обработката, всъщност овесът съдържа минимални количества глутен. Следователно овесените ядки са подходящи за захранване с глутен.

Овесът в пюретата, кашите и стандартните храни съдържа глутен.
Овесът е замърсен с глутен от другите житни култури при отглеждането и преработката. Самият гликоподобен протеин в овеса (авенин) не е проблем според повечето проучвания от последните 15 години.
За да не съдържа глутен, овесът трябва да е специално отгледан и това да е изрично означено на етикета. Има някои такива марки овес.

Според различните педиатрични школи възрастта за включване на глутен е:
1) глутен = 6 месеца
2) глутен = 8 месеца

Ето и втората част:

ГЛУТЕН


Коректно е да се прави разлика между въвеждането на глутен при бебета, непоносимост към глутена или установена цьолиакия.

Веднъж въведен глутен, не означава успешно въведен.
Симптомите за непоносимост към глутена се проявяват най-често между 1-вата и 2-рата година или между 9 и 24 месеца според различни източници.
Симптомите при деца са по-специфични.

Късното въвеждане също може да бъде рисково.
Става въпрос за възраст след 7-8 м.
Причината е, че за кратко време в менюто се включва по-голямо количество глутенова храна - на възраст 8-9 м. децата ядат повече и по-често.
Има редица съвременни изследвани по въпроса, това обяснява защо според повечето европейски педиатрични школи глутен се въвежда на 6 м.

Непоносимостта към глутена не е сериозен повод за притеснение, ако:
- няма наследствена обремененост (това е факторът с най-голяма тежест)
- възрастта е подходяща = 6 или 8 месеца (най-опасната възраст е преди 4 м.)
- се кърми по време на въвеждане на глутена
- се кърми след въвеждане на глутена
- глутенът се вклюва плавно (от храни с ниско към храни с високо съдържание на глутен)
- глутенът се предлага редовно в началото (за да се проявят евентуални проблеми)

Според съветите на Косе Босе глутена се въвежда в последователност овес>>ръж>>ечемик>>пшеница


Затова е по-добре глутенът да се въведе оттук нататък с каша, пюре, сухари или бисквити като нова храна, а коричките хляб могат да се дават за чесане на венците. Глутенът трябва да се предлага редовно в началото и в нормално количество след първоначалното въвеждане. Това се отнася най-вече за първия месец, след това детето така или иначе консумира по-разнообразни глутенови храни.

Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Алергията към глутена често продължава цял живот. Следователно, при такава алергия следва да се избягват гореизброените продукти, както и всички храни, които ги съдържат. Ако детето ви има такъв проблем, консултирайте се с лекар, как да му осигурите подходящ разнообразен хранителен режим, за да не му се отразят ограниченията в диетата.
Симптомите за алергия към глутена обикновено се наблюдават при бебета между 9 и 18 месеца и включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, недохранване, анемия, липса на апетит и коремни болки. Вероятно бебето ще е неспокойно и раздразнително.
Ако на бебе под 6-месечна възраст се дава каша, тя трябва да не съдържа глутен, да е например оризова или царевична. Препоръчва се също кърменето да продължи поне 6 месеца. Ако в семейството има история на алергии, астма, екземи или хронични ринити, бебето да е само на кърма до 6-месечна възраст. С цел намаляване вероятността от проявата на алергии, да се избягва отбиването преди навършени 4 месеца.
 
Бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
 
Ако захранвате бебето след навършване на 6 месеца, не се притеснявайте за глутена. Вероятността за алергия е минимална, особено ако бебето е било само на кърма до този момент. Глутенът трябва да се избягва като първа храна на бебето. Това е лесно изпълнимо, ако приготвяте вкъщи храната на бебето. Но ако купувате готови каши, имайте предвид, че следните наименования могат да означават, че кашата съдържа пшеница и, следователно, глутен:
• пшеничен зародиш, брашно, нишесте, модифицирано нишесте, хидролизирано нишесте, растителни протеини, растително нишесте
Разбира се, ако знаете със сигурност, че брашното или нишестето не са пшенични, можете да купувате съответната храна.
Ако решите да захраните бебето си, преди да е навършило 6 месеца, избирайте внимателно храната му. Ако, без да искате, предизвикате алергия, преминете отново само на кърма и захранете детето, след като навърши 6 месеца


Относно глутена в овесените ядки

Протеинът/белтъкът в овеса, който се счита за проблемен, е авенин.
За него обаче има нови практически изследвания от почти две десетилетия насам, според които не е проблем при повечето болни от цьолиакия.
Проблем обаче е, че овесът е замърсен от другите житни култури и реално съдържа глутен (т.е. съдържа техните глутенови протеини).
По тази логика овесът е подходящ за въвеждане на глутен.
Препоръчително е захранването на Глутен с овесени ядки, след това се захранва с ръв и ечемик поотделно. Пшеницата е последна.
глутенът се въвежда в последователност овес>>ръж>>ечемик>>пшеница

Ръжени и ечемичени ядки се приготвят както овесените. (Продават се в хранителните магазини)
Добре е се накиснат за 8-10 часа, не е задължително.
Варят се 5-6 мин. (след накисване), 9-10 мин. (без накисване) или до пълно омекване.
След като са готови, остават малко по-твърди в сравнение с овесените ядки. В началото може да се предложат пасирани с мъничко от водата, в която са сварени.
Комбинират се или се предлагат самостоятелно точно както овесените ядки.
Не са леки за храносмилането, добре е да се включат след 10 м., но зависи и от детенцето.
Косе Босе, а според теб кое е по- добре като продължение за въвеждане на глутена след овеса (като се има предвид, че малкия е на 8,5 месеца):
1. ръжени/ечемичени ядки
2. пшеница в каша
3. пшеничено нишесте или
4. бебешки бисквити , сухари

Ечемичени ядки – може след овесените ядки, но малко количество и ако се понасят добре от стомахчето. Ръжените ядки и изобщо ръжените пълнозърнести продукти са доста тежки за храносмилането, с тях може да се изчака още малко, поне до 10 м. Ръж може да се предложи по различни по-щадящи начини, ако се приготвя домашна храна. Иначе е по-добре да се включи с готова каша или ръжен непълнозърнест сухар вместо ръжени ядки.

Каша - след ечемика може да се включи нещо на пшенична основа или дори изцяло от пшеница, няма значение какво. Пшенична каша може и директно след овеса - тъй като е бебешки продукт скорбялата и изобщо самата пшеница ще се приеме по-лесно в сравнение с други пшенични варианти за захранване с глутен (корички хляб, сухари и др.). Захранването става бавно. 

Бебешки бисквити, сухари (пшенични) – друг хубав вариант след овеса. В началото се предлагат за дъвчене т.е. малко количество. След това се слагат вече в храната. В този случай след овеса се въвежда пшеница, след 8 м. този ред на въвеждане също е подходящ. На по-късен етап е добре да се включат все пак и другите глутенови зърнени храни – вече с цел разнообразие.

Нишесте - също вариант, но засега най-неподходящ, тъй като е 100% стандартен пшеничен продукт и трябва да се включва по-бавно. Глутенът в овеса е съвсем малко, а в пшеницата е около 50% от всичките й протеини.


Редът на въвеждане 'овес - ечемик и/или ръж - пшеница' е свързан не само със съдържанието на глутен, но и със смилаемостта на различните продукти. За да се изпълни на практика, все пак много зависи дали се предлага домашна или готова храна. В някои схеми този ред на въвеждане не е задължителен, пшеницата може да се включи като втори глутенов продукт (обикновено след овесена каша).








КИСЕЛ

И как точно правите кисел, има ли нишесте специално за бебета или...и какво е нишестето, щом не е брашно? 

Няма нишесте за бебета – ползва се натурално царевично нишесте. Има и натурално пшенично. Няма оцветители и аромати. На кутията пише 'натурално'.

Нишесте = скорбяла
Брашно = смлени зърна (само сърцевината на зърното при белите брашна или сърцевината заедно с по-външните слоеве на зърното при пълнозърнестите брашна)

Брашно от зърна = 65-85% нишесте
Брашно от картофи = 25-30% нишесте
Брашно от ориз = 75-80% нишесте

Нишестето е по-лесносмилаемо от брашното. Но пък не съдържа витамини и микроелементи за разлика от рафинираните и особено от пълнозърнестите брашна. В някои бебешки храни нишестето е модифицирано т.е. още по-лесносмилаемо, но това в пакетчетата е най-обикновено.


Кисел = нишесте + мляко + плод
Идеята е да се предложи плодово-млечно хранене с достатъчно калории.

Съставки
нишесте = царевично натурално (без глутен), пшенично натурално (с глутен)
мляко = кърма (прясно изцедена или замразена), АМ, прясно мляко, сухо мляко
плод = пресен пасиран, от пюре
захар = нежелателна (внася още калории, но разива ненужно вкус към сладкото и вреди)

При кърмаче
[нишесте + вода + плод] + кърмене 30-60 мин. преди/след хранене
[нишесте + вода + плод] + изцедена кърма към готовото охладено нишесте


Приготвяне

Вариант 1:
Нишестето се вари с вода.
След като се охлади до температура за ядене се добавя пресен пасиран плод или плодово пюре.
Ако се добавя кърма, нишестето се приготвя максимално гъсто (например в съд с незалепващо покритие), за да поеме повече кърма.
От ензимите на кърмата се втечнява до няколко минути.

Вариант 2:
Пресните плодове са варят леко в повече вода.
След това се добавя нишестето, размито в малко студена вода, и са вари до готовност.
Този вариант в удачен, когато детенцето все още не е захранено със сурови плодове и не се предлага готово плодово пюре.
Може да се добави кърма.


СУПИ


откога мога да давам супички и по - точно как да ги предлагам, със сухар, с хляб
Вие какви готвите и как?

От 8-10 м. нататък може да се включи супа преди основното хранене. Не е задължителна част от менюто преди 1 год., но е полезна заради минералните соли и витамините. Около 8-10 м. детенцето вече има някакви хранителни навици и поема по-сериозни количества храна, така че супата има полезна допълваща роля, а не изместващ ефект спрямо основната храна.

Супа без добавки = преди хранене = до 40-60 мл
Супа със сухар = супа с хляб = основно ядене

Супата или бульонът има за цел да подготви храносмилането и да стимулира апетита. Ако е с добавка на хляб, няма да има тази роля. Може да се предложи като основно хранене – като се добави хляб, сухар, сирене, жълтък и др., за да бъде достатъчно калорична.

- Най-лесният начин е супа от общата храна. Отсипва се малко преди да се добавят подправките (вкл. сол) или застройката (зависи какво е въведено до момента).
- Вместо супа може да се предлагат няколко лъжици от бульона, в който са сварени зеленчуците или месото за пюрето. В този случай може да се добави 1 ч.л. масло, ако е въведено – така бульонът е по-калоричен и се осигурява част от дневния прием на мазнини.


Соевото олио не съдържа протеините на самата соя, които иначе предизвикват алергична реакция. Това е информацията, която се среща в повечето източници, посветени на детското хранене и на алергиите.

Ако соевото олио е с добро качество и в малко количество (както в бебешката храна), обикновено не се счита за алерген. Избягва се единствено при много чувствителни към соята хора.

Същото се отнася за фъстъченото и сусамовото олио – приема се, че съдържат пренебрежимо малко количество протеини. По принцип се счита, че нямат алергенен потенциал за разлика от другите производни, освен в единични случаи.



Попарата:

- това означава въвеждане на сирене и масло, не е задължително въвеждането на глутен със сухар (т.е. пшеничните сухари или хляб могат да се заменят с елда, просо или други зърна)
- може да се въведат сирене, масло и глутен, но не заедно като попара (например сиренето може да се добавя в пюрето, след седмица-две се включва маслото, след седмица глутен или в друг ред по преценка)
- глутен може да се въведе и в края на 6 м., и през 7 м., и през 8 м. (зависи как е най-удобно спрямо другите нови храни)

Хранителeн принос на попарата:
--> сирене (млечен продукт + калций т.е. храненето остава млечно)
--> краве масло (мазнина т.е. мазнините са важни до 2 год., трябва да са разнообразни)
--> хляб или сухар (въглехидрати т.е. правят храненето достатъчно калорично)
--> шипков чай (по избор)

Всяка една от съставките може да се замени - равностойно или по-успешно с друг продукт според възрастта:
--> Вместо сирене: кисело мляко (като се има предвид, че 30 г сирене = 120 г кисело мляко), извара, йогурт и т.н.
--> Вместо хляб: елда, просо, овесени ядки, други пълнозърнести ядки, подходящи бисквити, чист грис, кус-кус и други източници на въглехидрати (пълнозърнестите продукти внасят повече витамини и минерали и регулират стомахчето; повечето от изброените продукти нямат излишно количество сол, мазнини и консерванти за разлика от хляба и сухарите)
--> Вместо масло: ако се добавя масло в зеленчуковото пюре, може да се добавя евентуално друга растителна мазнина към зърнената закуска сутрин или следобед. Мазнините в случая повишават калоричността на порцията, а това е важно. Маслото е традиционна съставка, тъй като витамин Д в него подпомага усвояването на калция.
--> Вместо чай: количеството витамин С в 100-200 мл чай е доказано доста малко, освен това шипковият чай има запичащ ефект - не е задължителна и незаменима съставка.



Вид риба

Възраст
- 8-10 м. е най-често срещаната препоръка
- след 1 год. при алергична обремененост или лична преценка
- няма основание за отлагане на рибата с цел предпазване от алергия (за разлика от други храни)

Захранване
- както всяка нова храна: в продължение на 3-5 дни (от 1-2 лъжички до пълната доза за възрастта)
- най-подходящи са 'белите' видове риба (хек, мерлуза, треска и пр.)
- алергична реакция може да се прояви както към рибата изобщо, така и към конкретния вид риба

Количество след захранване
- количеството на рибата е колкото на месото за възрастта
- след 1 год. рибата може да бъде малко повече от месото (напр. вместо 50 г месо може 60-70 г риба)

Колко често
- рибата е алтернатива на месото в детското меню (редува се с него)
- 1-2 път седмично до 1 год. (зависи от педиатричните школи и традициите)

За домашните пюрета – точно за рибата може би не е удачно за дете под 1 год., въпреки че съм привърженик изцяло на домашната храна. Освен ако има вариант да се купи био-риба.

Риби преди 1 год.:
- хек
- треска
- мерлуза
- пангасиус
- пастърва
- калкан
- щука
- евентуално някои по-мазни риби (напр. шаран)

Риби след 1 год.:
- всички бели риби
- шаран
- сьомга
- скумрия
- херинга
- тон
- сом

Риби, които се избягват:
- акула
- риба меч
- консервирана скумрия
- консервирана риба тон

Сьомгата е мазна риба, тежка е за нежното стомахче.
Съединителната тъкан и мазнините в белите видове риба са по-лесносмилаеми.

Живакът не е проблем при сьомгата.
Това се отнася за едрите хищни риби като акула, тон и подобни.

Не е проблем, че е купена от магазин - зависи дали е от свободен улов или изкуствено отгледана в рибарници.
От това зависи съдържанието на ценните Омега-3 ненаситени мастни киселини.




Риба преди 1 год. или за захранване:
- всички бели риба = лека за храносмилането, слаб алерген (хек, мерлуза, треска, пастърва, калкан, щука и т.н.)
- може и някои по-мазни риби, по преценка или според местните педиатрични препоръки (напр. шаран) = мазнините са важни за възрастта под 1 год.

Риба след 1 год.:
- всички бели риби
- повечето по-мазни риби (шаран, сьомга, скумрия, тон, сом и т.н.)

Риба, която се избягва при малки деца:
- едри морски риби (заради натрупването на тежки метали)
- морски дарове, разкообразни (силен алерген, обикновено след 3 год.)
- консервирана скумрия и риба тон (особено под 1 год., съдържа хистамин)


Сладководна или морска риба
Морска:
- Предимството на мазната морска риба са високите нива на омега-3 полинаситени мастни киселини (зависи от вида риба).
- Недостатъкът е, че често може да съдържа живак и олово над допустимото (особено по-едрите и хищните риби).

Сладководна:
- Предимството на сладководната риба е, че е по-слаб алерген и лесносмилаема.
- Недостатък е, че най-често става въпрос за изкуствено отглеждана риба, която се храни със стимуланти, модифицирани храни и антибиотици. Рибата от естествените водни басейни е 'склад' на токсичните отпадъци на околната среда.


Възраст
Конкретно за рибата възрастта няма толкова голямо значение. Въпреки че рибата е сред топ-алерените, механизмът на рибната алергия е специфичен и се счита, че отложеното въвеждане не предпазва от алергия.
Въвежда се като нова храна поне за 2-3 дни, за да се тества алергия.
За захранване е подходящо пюре, но на 1.5 год. може и задушена риба от общата храна.

Като начин на съхранение
По правило прясната риба е за предпочитане пред дълбоко замразената.



МЕСО

Месо = 6 м. (или в края на 1-ия месец от захранването)
Месо = 8 м. (или около 2 месеца след захранването)

* И двата подхода се препоръчват.
* Възрастта за месо е една от основните разлики между повечето европейски и американските схеми.
* Отложеното въвеждане на месо е доста критикуван подход през последните години. Факт е, че вече са налице промени.
* По-късното въвеждане на месо също има логика
А месото как се въвежда? Колко дни се дава първия вид месно пюре? След колко време се въвежда следващия вид? След това как се дава всеки ден ли?

Кога месо
Месото се въвежда около 1 месец след началото на захранването (според европейските схеми) или около 2 месеца след това (според американските схеми).

Какво месо
За начало може всяко месо, което отговаря на две условия:
- крехко
- без мазнини
В повечето схеми на захранване като първо месо се посочват равностойно: птиче (пиле или пуйка), телешко, агнешко. Заешкото почти не се среща. На следващ етап се включва риба, свинско, бройлер или някои от червените видове месо.

Ред на въвеждане
Редът на въвеждане няма значение или пък зависи в голяма степен от местните традиции. Препоръката да се започне с бяло птиче месо е по-скоро в смисъл да се започне с някакво крехко месо, без мазнини.

Пауза между видовете месо
Между първите 2 вида месо е добре да се направи пауза от около 20 дни или 2 седмици. Веднъж включено в менюто, месото се счита за въведено. Обаче тъй като е възможно детенцето да направи някаква реакция към състава на самото месо например, добре е да се въведе по класическото правило 3-4 дни. Така се дава и възможност да храносмилането да се приспособи.

Дни на въвеждане
Първият вид месо се въвежда се 3-7 дни. Дозата за 6-8 м. е около 15 г. Най-напред може 2-3 лъжички от готово пюре, после 1/3 бурканаче, после 2/3 в продължение на ден-два-три, после цяло. Може и по-бързо, по преценка. Зависи как ще се разпредели готовото пюре или дали ще се приготви домашно.
Когато се въвежда, месото се дава всеки ден. След това се редува през ден със зеленчуци (и жълтък, когато се въведе).

Колко често месо
До 10-12 м. се редува през ден месно и зеленчуково пюре. След 1 год. е добре месото да се включи по-осезаемо и да се предлага 5-6 пъти седмично.

Как се въвежда месо от пюре

Примерна схема:
* 3-4 лъжички месно пюре 1-ия ден
* 1/3 от пюрето през 2-ия ден
* 2/3 от пюрето през 3-ия ден
* цяло пюре
* предлага се през ден или всеки ден

Може и по-плавно въвеждане.
Хубав ориентир е как най-удобно да се разпредели едно бурканче.

Месо се въвежда според правилото за всяка нова храна - 'лъжичка по лъжичка'. Месото в готовите пюрета е 8-12% от общото количество – въпреки че е малка част от пюрето, това е цялата доза нова храна. Пълната доза месо, вкарана наведнъж, може да натовари стомахчето. Освен това, за да се тества алергична реакция (колкото и слабоалергенно да е месото по принцип) трябва да се дава още 2-3 последователни дни т.е. ако отново се предлага пълен грамаж, това би могло ненужно да затормози стомахчето.

Отделен е въпросът, че месото съвсем не е малко, зависи какви препоръки се гледат и колко често се предлага месо според възрастта. Тези 8-12% се равняват на 15-20 г месо, което е препоръчваното количество при въвеждане и през първия-втория месец от захранването с месо.



Свинско
- 8-10 м. (или около 2 месеца след захранването с месо)
- въвежда се след основните видове месо или заедно с тях (но не сред първите 1-2 вида)
- достатъчно е да бъде крехко и без мазнини
- няма основания за изключване от детското меню (незаслужено лоша репутация)
- предлага се в неголямо количество и не много често
- спорни алергенните свойства (присъства в списъци с алергени, но се препоръчва на някои алергични деца за разлика от пилешкото)
- самото месо много рядко може да бъде алерген, но поради антибиотиците и други химикали (стабилизатори, консерванти и пр.) може да предизвика реакция

Примерно дневно количество месо*
6- 7 месец - около 15 г. дневно
7 - 8 месец - 30 г. дневно
9 - 10 месец - 40 г. дневно
11 - 12 месец - 50-60 г. дневно
1 - 3 години - 70 - 80 г. дневно
3 - 6 години - 100 г. Дневно
Количество месо по месеци
Зависи от педиатричната школа.
Зависи кога се въвежда месо (на 6 или 8 м.)
Зависи дали се предлага всеки ден.

Формула за количество месо
- започва се с 10 или 15 г
- всеки месец се увеличава с 5 или 10 г
- на 1 год. се достига количество между 30 и 80 г

Количество месо на 1 год.
Няколко примера за количество месо, което трябва да се достигне на 1 год. - най-често срещаната препоръка в различните схеми:
- българските: около 50-60 г
- руските: 70-80 г
- френските: 30 г
- испаноезични: 40-50 г или повече
- американските, канадските: 50-80 г
  и т.н.

Месото се предлага всеки ден. Количествата в различните схеми на захранване по принцип се препоръчват на базата на всекидневен прием на месо, не редуване през ден със зеленчуково пюре.

В месните пюрета месото е както съвсем точно дозирано, така и недостатъчно – зависи от стандарта, спрямо който се сравнява

2 к.л месо (пасирано или ситно скълцано) = 10 г месо
2 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 25 г месо
3 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 40 г месо
1 с.л. месо = 1 парченце 2х1 см = 10-15 г месо
1/8 чаша = 30 г
1/4 чаша = 60 г


Количесво твърда храна и кърма

При 7 навършени месеца какво е препоръчителното количество пюре, без да се замества хранене /за 6 месеца ми бяха казали 70-80г/.

Зависи от детето.
Звучи банално, но е така.

За да се замести хранене, правилно е да се дава толкова, колкото засища детето до следващото хранене след 3 часа. Може да са 120 г, може да са 190 г за възраст 7 м. Зависи от детето. По тази логика – за да не се замести хранене, пробва се и се установява някакъв режим.

За начало може да опиташ с 80-120 г, след това кърмата. За възраст 7 м. (т.е. втори месец от захранването) максимумът е 160-170 г твърда храна на едно хранене, ако детето е активно кърмаче.

КАШИ
Ориз = 6 м.
Кафяв ориз = 6-7 м.
Елда = 7 м. (може и на 6 м.)
Царевица = 7-8 м. 
Просо = 7-8 м. (има препоръки и за 6 м., и за 9 м.)
Амарант = 7-9 м.
Киноа = 7-9 м.

Оризовата каша е добра за начало. Ако оризът не е въведен, това позволява комбиниране на ориз с въведените зеленчуци. Кашата може да е директно от пълнозърнест ориз, в случая не е необходимо да се минава през белия ориз – детенцето е захранено вече с доста неща, така че няма да е тежка за стомахчето.

Елдата е добро продължение. Не е тежка за захранено дете, не е сериозен алерген, регулира стомахчето, добавя още желязо и важни белтъчини. Може да се редува равностойно с ориза.

Царевицата не е толкова ценна - няма важна хранителна стойност и не е безобидна откъм алергии. Ако не е в голямо количество или е под формата на царевично нишесте, може около 6-7 м., иначе около 8 м. Може да се въведе преди просото защото често присъства в състава на готови пюрета или за да се предлага многозърнеста каша или кисел за разнообразие.

Просото не е съвсем леко за храносмилането, но се приема сравнително добре и има отлична хранителна ценност. Може да се включи през 7-8 м., евентуално малко преди това като съставка на каша или като заместител на ориза в зеленчуково пюре. Добре се съчетава със зеленчуци, особено такива с повече желязо, не само като самостоятелна каша.

Киноата има отлични хранителни качества, по-добри от тези на останалите зърнени храни по няколко показателя. Освен това не е типичен алерген. Не е задължително да се бърза с нея – когато детенцето напредне със захранването, например около 9 м., тогава може да се включи като самостоятелна каша и да се използват хранителните ѝ предимства. Преди това по-важни остават класическите зърна (ориз, царевица и т.н.) и успешното им включване им в менюто. След това вече може да се разнообразява с различни зърнени храни и комбинации.

Амарантът се въвежда подобно на киноата – може да бъде едно от безглутеновите зърна, но може и да се даде след въвеждането на глутена с цел по-богато хранително меню. Амарантът е след киноата като хранителна ценност.

Колко вида каши една след друга – например:
7 дни = оризова каша (бял или кафяв ориз)
7 дни елда (ако са въведени досега поне 3 вида плодове)
или
7 дни оризова каша
4 дни нов плод
7 дни елда

Следващите каши могат да се въвеждат по 4-5 дни.

Каша от елда:
За бебче на 6-7 месеца е по-подходяща каша от брашно от елда (готово или домашно).
Съотношението брашно-вода е горе-долу 1:2. Ако е с накисване – малко повече вода.
Вари се 6-10 мин.
Отдръпва се от котлона и още толкова се оставя под капак.
Смесва се с кърма, плод/плодово пюре или чиста, според етапа на захранване и предпочитанията на детенцето.


(мелене/брашно) --> (накисване) --> варене --> пасиране
За бебче на 6-7 месеца е по-подходяща каша от брашно от елда (готово или домашно).


Мелене
Ако е леко изсушена на фурна, елдата се смила по-фино.

Накисване
Накисването е препоръчително за пълнозърнестите продукти (зърна или брашно). Фитиновата киселина (която се съдържа в обвивката на зърната) се свързва в чревния тракт с калция, магнезия, желязото и най-вече цинка, образува неразтворими комплекси и не позволява тези вещества да бъдат усвоени. Разгражда се чрез накисване на зърната или чрез ферментация. Едва тогава полезните минерали могат да бъдат напълно усвоени.

Няма проблем зърната/пълнозърнестите брашна да се използват и без накисване – те си изпълняват функцията на "метла" на червата заради по-високото съдържание на целулоза. Но не се усвояват ефективно минералите и е възможен дефицит на калций, цинк и прочие.

Необходимо време за накисване:
- 7 часа минимум, за да се неутрализира голяма част от фитиновата киселина
- 12 часа е напълно достатъчно време
- 24 часа е най-добре, ако има възможност

Елдата, кафявият ориз и просото съдържат по-малко фитати (затова са и по-лесно смилаеми), така че времето за накисване е по-малко. Овесът и другите глутенови зърнени храни е добре да престоят 24 часа. Брашното също се накисва - когато е за каша. Иначе за приготвяне на хляб се предпочита технологията на ферментацията.
* Кафявият ориз, елдата и просото съдържат по-малко фитати (затова са и по-лесно смилаеми), така че времето за накисване е по-малко. Другият вариант за елиминиране на фитиновата киселина е да къкрят на много тих огън около 2 часа.
* Овесът и другите глутенови зърнени храни е добре да престоят 24 часа.
* Брашното също се накисва - когато е за каша. Иначе за приготвяне на хляб се предпочита технологията на ферментацията.

Вода:
Зърната се накисват във вода със стайна температура или леко затоплена. Може в леко подкиселена вода или кисело мляко. Съдът - на стайна температура.
Водата се изхвърля по принцип. Виждала съм тази препоръка на опаковките (не тук). С водата (особено от скълцани зърна или брашно) вероятно се изхвърлят и някои хранителни съставки, разтворими във вода.


Варене
Съотношението елда-вода е горе-долу 1:3. Ако е с накисване – по-малко вода.
Вари се около 8-10 мин. (брашно) или 10-15 мин. (зърна)
Оставя се под капак още 10 мин.

Пасиране
Сварената елда да не е много суха – иначе остава лепкава и трудно се пасира.
Пасира се лесно ако се добавят парченца пресен плод или плодово пюре.
Може да се добави и малко кърма - втечнява се.
Комбинира се добре и с варени зеленчуци.


/Елдата на зърна обикновено е кафеникава т.е. преминала е термична обработка и се предполага, че е загубила част от свойствата си.
Целта е да бъде по-трайна. Суровата елда е жълтеникаво-розова./
1. Вчера въведох елда, но се чудя трябва ли да я давам през ден редувайки с месото или нямат връзка?
  Мисля че Косе Босе беше писала да не се дава в един и същ ден елда и ориз, а месо
2. Също така досега съм дала пиле,пуйка и заек - какъв е редът за въвеждане на другите меса?

Елда и месо е отлична комбинация, особено ако се дават заедно на едно хранене (примерно месо+зеленчуци+елда вместо ориз). Растителното желязо от елдата се комбинира с хемовото желязо от месото и така се оптимизира усвояването му.

Елда и ориз може в един и същ ден – например ориз в обедното пюре и каша следобед или две различни зърнени каши за закуска сутрин и следобед. Иначе във всеки конкретен случай на захранване може да има различия и специфични неща.

Няма значение какво е следващото месо.
Може да е телешко - богато на желязо.
Може да е агнешко - слаб алерген, подходящо за храносмилането.
Може да е свинско - има своите предимства в детското хранене, но не се предлага често.

Всички основни видове месо могат да се въведат преди 1 год. Не че е задължително да се изредят.
Кога и защо - телешко, свинско, агнешко, риба
От кой месец телешко, свинско, агнешко

Каша от просо:
Единият вариант е от изпечено и смляно просо. Технологията е като при елдата.
Другият вариант е директно варене на зърната. Нужни са около 25-30 мин. После – пасиране.
Просо се препоръчва след 9 м.


Каша от кафяв ориз:
- изсушава се ориза във фурната за около 1.5 час (на 90-100 градуса)
- накисва се предварително брашното за 8-24 часа (ако е от кафяв ориз)
- съотношението вода-брашно е 3:1
- вари се 10 мин. (за да е максимално щадяща за стомахчето)
- оставя се под капак (5-10 мин.)

Каша от ръж:
Варианти:
* Ръженото брашно се накисва предварително, после се вари поне 15 мин. (проблемът е да се прецени кога е наистина готово)
* Ръженото брашно се препича, залива се със студена вода и се вари.
* Ръженото брашно се добавя към овесени или други ядки, накисват се заедно, варят се (сместа се вари по-продължително заради брашното)
* Ръжените ядки са най-лесният вариант (задължително се варят, за разлика от овесените например)

Ръжта е трудносмилаема: ръженото брашно, вкл. непълнозърнестото, има доста високо съдържание на влакнини.
Пълнозърнестото например може да съдържа над 20% фибри.

Ръжта има по-ниско съдържание на глутен (той е в по-неустойчива форма) – в сравнение с пшеницата.
Това е в общия случай, иначе хлебните и кулинарните брашна имат различно съдържание на протеини и глутен в зависимост от вида на зърното и коя част от него е използвана.

Домашната оризова каша е отлична алтернатива на готовата.
Домашно приготвеното оризово брашно е за предпочитане, предлага се и готово. Приготвя се 1 път в месеца.

Вид ориз:
- Рафиниран: подходящ е всеки вид полиран ориз, който не е бланширан.
- Кафяв/пълнозърнест: отлични хранителни качества и регулиращ ефект, но от гледна точка на захранването и детското хранене е препоръчително е да се избягва като първа храна изобщо или при чувствително стомахче.
- Полупълнозърнест: добра алтернатива на кафявия ориз при чувствително стомахче.
- Обогатен: добри хранителни качества, въпреки че не е истински пълнозърнест ориз, а рафиниран с последваща добавка на част от външния зърнен слой.
- Био-ориз: по възможност, независимо от вида.

Технология на приготвяне:
Една изпитана технология (с допълнения към описаното по-горе в Библиотеката):
- оризът се пече т.е. суши във фурна за 1.5 час (на 80-90 градуса, така ензимите запазват био-активност)
- най-добре в широк и плитък съд, за да бъде на тънък слой
- разбърква се на всеки 15 мин. (за равномерно сушене)
- смила се с кафемелачка или блендер
- слага се в добре затворен съд
- ако е от кафяв ориз, брашното се накисва преди варене (8-24 часа)
- вари се в съотношение вода-брашно е 3:1 (след накисване е нужна по-малко вода)
- вари се поне 10 мин. в началото (иначе кашата изглежда готова след 3-4 мин.)
- може да се остави под капак, за да набъбне (5-10 мин.)

При захранване:
Към сварената и охладена до стайна температура каша може да се добави кърма.
Внимание: кашата се втечнява бързо от ензимите на кърмата.
Кашата може да се приготви максимално гъста в съд с незалепващо покритие, за да поеме повече кърма. Първоначалните малки количества каша могат да поемат не повече от 20-30 мл кърма.

Разлика от готова каша:
Домашната каша не е напълно гладка като купената. Консистенцията е като на много ситен пясък или фино-зърнеста, но е мека и се преглъща лесно. Някои дечица могат да я приемат по-трудно, в този случай е добре да бъде по-течна от нормалното.
Добре е да се предвидят 2-3 дни повече за въвеждането й, за да се даде максимална възможност на крехкото храносмилане да свикне с нея и да се избегне подуване на стомахчето.

Съхранение:
Може да се приготви по-голямо количество оризово брашно, например за месец напред. Държи се в плътно затворен съд. Съхранява се без проблеми 1-2 месеца, брашното запазва хранителни си качества.

Накисване (за кафяв ориз):
Накисването е силно препоръчително за пълнозърнестите продукти – независимо дали са под формата на зърна или брашно. Целта е да се усвоят по-ефективно минералите, съдържащи се в обвивката на зърната (т.е. в най-външния слой на неполираното зърно) чрез елиминиране на фитатите.

Други зърна (елда, просо, полупълнозърнест ориз, амарант и др.):
Може да се приготви брашно по същата технология.
За съхранението – важно е брашното от пълнозърнести продукти или самите зърна да се съхраняват на по-хладно и тъмно място. Те съдържат мазнини, които се окисляват бързо и влошават хранителните качества на брашното.
Брашното или зърната се накисват преди варене.


Каша от просо
Домашно брашно: технологията е като при елдата.
Варене:
Съотношението брашно вода е 1:3 - просото се раздува повече от елдата (горе-долу като ориз).
Вари се около 10-12 мин.
Консистенция и вкус:
Ако се накисне предварително, брашното от просо и водата имат доста неприятен аромат. Но след сваряването става вкусно и сладникаво.
Може да се ползва като алтернатива на ориза.
Смесва се с кърма, плод/плодово пюре, зеленчуци или чиста. От кърмата кашата се втечнява.

Варене и пасиране на цели зърна
Сварената елда или просо могат направо да се пасират – сместа не става гладка, остава леко зърнеста. Подходяща е за детенце над 8 м. или когато е готово да я приеме.
Сместа става малко по-фина, ако елдата или просото се пасират заедно с плод например.
Пасира се докато сварените зърна са топли.
Ако зърната се накиснат предварително - увират по-бързо.
Просото може да се ползва вместо ориз за обедното хранене.

Варианти:
1. Брашно от просо се добавя при варенето на зеленчуците - за сгъстяване и калоричност на сместа.
2. Зърната се варят със зеленчуците, а после се пасира всичко заедно.
3. Към готова каша от просо се добавят пасирани зеленчуци – просото е 1/3 или 1/4 от цялата порция, останалото е зеленчуци.

Добри комбинации с просо:
* просо + броколи (витамин С от броколито подпомага усвояването на желязото в просото)
* просо + карфиол (същата причина)
* просо + червена чушка + морков (червените чушки имат 2 пъти повече витамин С от зелените, но е добре да се дават поне след 8 м.; морковът може да се замени с друг зеленчук, в случая допълва комбинацията за вкус и обем)
* просо + спанак + морков (същата причина; комбинацията е за след 8-10 м.)
* просо + всякакви зеленчуци (просото има мек и неутрален вкус, съчетава се добре с всички традиционни зеленчуци)
* просо + месо + зеленчуци (хемовото желязо от месото и нехемовото растително желязо се усвояват по-ефективно, когато се консумират заедно)

Засега кашите са добър избор. Достатъчно е да се редуват различни зърна и комбинации.

Няма проблем да се дават зърнени храни 2 пъти дневно, дори е желателно, особено ако кашата се комбинира наполовина с плодове. Може да се дава още нещо зърнено втори път в рамките на деня – с въвеждането на глутена няма да е 2 пъти каша, но засега остава този вариант. Един доста общ, но полезен ориентир за дневните количества:
количество зърнени = количество плодове = количество зеленчуци
Просото може да се ползва за закуска:
- с плодове и/или
- масло и/или
- млечни продукти според възрастта (АМ, сирене, кисело мляко)

Просото може да се ползва за обедно хранене вместо ориз:
- Брашно от просо се добавя при варенето на зеленчуците - за сгъстяване и калоричност на сместа.
- Зърната се варят със зеленчуците, а после се пасира всичко заедно.
- Към готова каша от просо се добавят пасирани зеленчуци – просото е 1/3 или 1/4 от цялата порция, останалото е зеленчуци.

Каша от брашно = след 7-9 м.
Сварени зърна (с/без насикване, с/без пасиране) = след 8-9 м. или при готовност на детето

... каша от ръж ...

Варианти:
* Ръженото брашно се накисва предварително, после се вари поне 15 мин. (проблемът е да се прецени кога е наистина готово)
* Ръженото брашно се препича, залива се със студена вода и се вари.
* Ръженото брашно се добавя към овесени или други ядки, накисват се заедно, варят се (сместа се вари по-продължително заради брашното)
* Ръжените ядки са най-лесният вариант (задължително се варят, за разлика от овесените например)

Ръжта е трудносмилаема: ръженото брашно, вкл. непълнозърнестото, има доста високо съдържание на влакнини. Пълнозърнестото например може да съдържа над 20% фибри.

Ръжта има по-ниско съдържание на глутен (той е в по-неустойчива форма) – в сравнение с пшеницата. Това е в общия случай, иначе хлебните и кулинарните брашна имат различно съдържание на протеини и глутен в зависимост от вида на зърното и коя част от него е използвана.


Едно време са започвали със лъжичка сокче.Защо сега това се отхвърля?

Преди - да
Причината да се наложи практиката на захранване със сок е следната: преди 20-30 години (когато много от нашите педиатри са получили дипломите си) продължителното кърмене не е било толкова подкрепяно, а изкуствените млека са били много далеч като състав и качества от сегашните АМ. И ако едно дете не получава (достатъчно) кърма и се храни с изкуствено мляко, на възраст 2 месеца това мляко няма нужната хранителна стойност откъм желязо, мазнини, въглехидрати и пр. Затова тогавашните млечни смеси се допълват със сокове и бульони, тъй като това е единственото нещо, което едно бебе на 2-3 месеца може да яде. Вредата от сокове на тази възраст е ясна.

Сега - не
Сега ситуацията е друга: ползите и насърчаването на изключителното кърмене първите 5-6 месеца са безспорни и много популярни. Ако едно детенце е на кърма 5-6 месеца, то няма нужда от допълните калории и витамини на сока. Кърмата е изключително балансирана и достатъчна като състав. От 6 м. нататък детенцето вече е физиологично готово да приема твърда храна, вкл. плодови пюрета. От 8 м. може и пасирани пресни плодове. А плодовете имат по-важна хранителна ценност от соковете (заради фибрите, пектина, повече витамини и пр.)

Сок 6-12 м.
Соковете съвсем не са забранена храна за периода 6-12 м., напротив. Все пак в доста схеми на захранване присъстват като препоръка, макар и в неголямо количество и до един път дневно. Но тъй като в началото на захранването е по-важно детенцето да свикне с истинска твърда храна и всяка негова хапка е ценна, за да покрие повишените му енергийни нужди, сокът не е толкова важен елемент от детското хранене за тази възраст.


==> Така логически мястото на сока като продукт с важна хранителна стойност идва някъде около 9-12 м., когато вече не може да бъде за сметка на кърмата или другата храна, а е полезно допълнение към тях. Дечицата вече упражняват дъвкателните си умения и 'тренират' храносмилането с плодове и други храни, така че сокът не може да обезсърчи детето да яде повече твърди храни или да увреди стомахчето му.

Това е краят, ако има проблем, модераторите да изтрият поста, моля. Но така ми се струва по-достъпно за всички:

Симптоми на хранителна алергия:
-диария, повръщане, обриви подобни на тези при претопляне, но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак - тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция., кашлица, отоци, раздразнителност, подуване на коремчето , повръщане, запек, подути очи. Могат да се появят както веднага, така и до 5 дни след въвеждането на новата храна. При предлагане на всяка нова храна, кърмачето трябва да е абсолютно здраво.
ПЪРВИ ХРАНИ Ориз (pure organic baby rice), круши, моркови, картофи, сладки картофи, зелен боб, тиквички и цвекло (swede)
Забележка: 1 кубче се равнява приблизително на 1 изравнена супена лъжица
ДЕН 1 – 3
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко + 1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма,адаптирано мляко или хладка преварена вода
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
10                   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 4 – 6
7/7:30             кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                  кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко + 1 кубче пюре от круши (по желание)
2/2:30             кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                  кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко + 1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода
10                   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 7 – 9
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко + 1 кубче пюре от моркови (по желание)
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши
10                  кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 4 – 6
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от круши (по желание)
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода
10                  кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 7 – 9
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от моркови
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши
10                   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 10 – 12
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от ябълка
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода
10                  кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 13 – 15
7/7:30   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от сладки каргтофи
2/2:30   кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                   кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши
10                  кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 16 – 18
7/7:30            кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                 кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от сладки картофи ИЛИ
1 ч. л. оризова каша, смесена с 1 кубче пюре от тиквичка
2/2:30            кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6                 кърма или 210 – 240 мл. адаптирано мляко
1 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши или ябълки
10                 кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 19 – 21
7                кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11                кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
1 кубче пюре от сладки картофи ИЛИ
1 ч. л. оризова каша, смесена с 1 кубче пюре от моркови
2/2:30          кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6               кърма или 210 – 240 мл. адаптирано мляко
3 - 4 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши или ябълки
10               кърма или 60 – 90 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 22 – 24
7              кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11              кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
2 кубчета пюре от сладки картофи ИЛИ
1 - 2 ч. л. оризова каша, смесена с 1 кубче пюре от цвекло
2/2:30         кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6              кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
4 -5 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 1 кубче пюре от круши или ябълки
10              кърма или 60 – 90 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 25 – 27
7               кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11               кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
2 кубчета пюре от сладки картофи ИЛИ
2 ч. л. оризова каша, смесена с 1 кубче пюре от зелен боб
2/2:30          кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6               кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
4 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 2 кубчета пюре от ябълки
10               кърма или 60 мл. адаптирано мляко (по желание)

ДЕН 28 – 30
7              кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
11              кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
2 кубчета пюре от моркови ИЛИ
2 ч. л. оризова каша, смесена с 1 кубче пюре от цвекло
2/2:30        кърма или 150 – 210 мл. адаптирано мляко
6             кърма или 180 – 240 мл. адаптирано мляко
4 -5 ч. л. оризова каша, смесена с кърма, адаптирано мляко или хладка преварена вода + 2 кубчета пюре от круши или ябълки
10             кърма или 60 – 90 мл. адаптирано мляко (по желание)

Забележка: до този момент последното хранене може да отпадне"

МЕСО
Месото в готовите пюрета е 8-12% от общото количество – въпреки че е малка част от пюрето, това е цялата доза нова храна.
Отделен е въпросът, че месото съвсем не е малко, зависи какви препоръки се гледат и колко често се предлага месо според възрастта. Тези 8-12% се равняват на 15-20 г месо, което е препоръчваното количество при въвеждане и през първия-втория месец от захранването с месо.

6- 7 месец - около 15 г. дневно
7 - 8 месец - 30 г. дневно
9 - 10 месец - 40 г. дневно
11 - 12 месец - 50-60 г. дневно
1 - 3 години - 70 - 80 г. дневно
3 - 6 години - 100 г. Дневно
Количество месо по месеци зависи от педиатричната школа.
Зависи кога се въвежда месо (на 6 или 8 м.), зависи дали се предлага всеки ден.

Формула за количество месо
- започва се с 10 или 15 г
- всеки месец се увеличава с 5 или 10 г
- на 1 год. се достига количество между 30 и 80 г

Ето и мерителни единици за месо, които можеш да използваш при определяне на количеството в дом.условия ако нямаш точна везна:

2 к.л месо (пасирано или ситно скълцано) = 10 г месо
2 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 25 г месо
3 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 40 г месо
1 с.л. месо = 1 парченце 2х1 см = 10-15 г месо
1/8 чаша = 30 г
1/4 чаша = 60 г

Здравейте!
Знам, че темата е много стара, но е все още актуална. Много съм благодарна на тази потребителка за всички съвети и напътствия през годините. Преди 8г захраних каката без никакви проблеми с нейните съвети. Още тогава си копирах всичката основна информация от нейните постове и все още си я пазя. Сега като дойде време да захранва малката ми дъщеричка пак по тях ще се водя. И все пак в мен възникна въпрос дали това момиче не е издало книга през тези години? Някой знае ли истинското й име? Обичам да чета книги и ако има такава много искам да си я купя!