Обикновено ние, скорпионите, сме спрягани като фанатични ревнивци, но всичко си има граници.
Това, което рзказваш, просто не звучи нормално.
Това, което рзказваш, просто не звучи нормално.
- Публикувана: 1 юли 2014, 18:10 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2019, 13:49 ч.
Обвързани с МЪЖ ОВЕН
И аз съм Скорпион, но сцени на ревност не правя.😆
Здравейте, случайно попаднах на темата. Моите впечатления за мъжа Овен са, че е мъж с главно М. Работохолик, авантюрист, флиртаджия, горд до безобразие, Аз е второто му име. Но създаде ли семейство-умира за него. За удобствата и конфорта на децата си е готов на всичко. Случва се да кривне от пътя, но винаги се връща. Осъзнава грешките си, прави всичко за да му простят и е искрен, но извинявам се няма да чуете от него. Мъжът Овен е с голямо чувство за хумор и е душата на компанията, има някакъв чар и харизма дори и да не е първи красавец. Тежко и горко на тази, която е решила да сподели живота си с него, ако не е добра готвачка. Овена мъж е гастроном и ценител на хубавата храна и напитки. Не е скрънза щом става дума да опита нещо ново. Жалко само, че не са много подредени у дома-малкият им хаус е удобен за тях, но не и за съжителите им.
Аз съм Везна а мъжът ми е Овен. От доста години сме заедно и сме имали само 1 повод да се скараме и аз Везната такъв скадал му вдигнах , че той се чудеше от къде му е дошло. Моята половинка - работохолик, пълен с енергия, обича лукса и уюта . Трябва всеки ден да му готвя различни гозби. Щедър е и прави много компромиси.. Имам си най- хобавия мъж на света .. само едно нещо му куца- няма чувство за хумор или по-точно не му е на моето ниво и понякога ми е скучен. Но ако трябваше пак да избирам пак него ще избера. 100 % мъж . А аз като една добра везничка му угаждам и го карам да се чувства специален.
Овен и компромиси?!?Просто Везните явно имате някакво непреодолимо желание постоянно да сте в услуга на някой (без да искам да ви засегна)Но за мен Овенът думата "компромис" не я е чувал нивгиш Имам два броя в къщи,големият вече седмица е сърдит,мълчи като г.. спи в другата стая и ми лази неистово по нервите.Нараненото му его не може да приеме факта,че му се е повишило тон и не е бил той центъра на вселената.Но този път съм Категорична,няма да отстъпя,защото този път прекали доста.Да си се сърди и мълчи,колкото си иска,даже май така си ми е по-добре,поне няма кой да мрънка.(Не че малкия не е достоен заместник.)Та аз си държа на моето,че аз съм обидена и няма да отстъпя,няма и този път да му погаля егото,а той това чака.Вие как процедирате?Отстъпвате ли на Рогатото или го оставате да му мине?
Имам два броя в къщи,големият вече седмица е сърдит,мълчи като г.. спи в другата стая и ми лази неистово по нервите.Нараненото му его не може да приеме факта,че му се е повишило тон и не е бил той центъра на вселената.Но този път съм Категорична,няма да отстъпя,защото този път прекали доста.Да си се сърди и мълчи,колкото си иска,даже май така си ми е по-добре,поне няма кой да мрънка.(Не че малкия не е достоен заместник.)Та аз си държа на моето,че аз съм обидена и няма да отстъпя,няма и този път да му погаля егото,а той това чака.Вие как процедирате?Отстъпвате ли на Рогатото или го оставате да му мине? 
При нас е малко по - сложно... Аз също държа и не отсъпвам (Скорпион) и го оставям да прави каквото иска, колкото време му е нужно. Обикновено той идва и се извинява, след като е помислил спокойно. И аз съм се извинявала, но рядко... трябва да прехапя опашката си преди това.
Това, което съм се научила от предишната ми дълга връзка, е да не "лигавя" един мъж и да не отстъпвам постоянно в името на щастливата връзка. Рано или късно ми се "качва на главата" и краят не е хубав. Аз още в началото на тази връзка показах, че съм човек с характер - или ме приема, или не. Повече да си прехапвам опашката постоянно - не.
Разбира се, че му показвам, че е важен за мен, че е човекът, с когото искам да изживея старините си, но чак да е центърът на Вселената ми - не. Аз съм еманципирана жена, имам и финансовата, и вътрешната възможност да не завися от един мъж.
Това, което съм се научила от предишната ми дълга връзка, е да не "лигавя" един мъж и да не отстъпвам постоянно в името на щастливата връзка. Рано или късно ми се "качва на главата" и краят не е хубав. Аз още в началото на тази връзка показах, че съм човек с характер - или ме приема, или не. Повече да си прехапвам опашката постоянно - не.
Разбира се, че му показвам, че е важен за мен, че е човекът, с когото искам да изживея старините си, но чак да е центърът на Вселената ми - не. Аз съм еманципирана жена, имам и финансовата, и вътрешната възможност да не завися от един мъж.
Ами, на моето рогато не се налага да отстъпвам, в 99% от случаите той отстъпва и се извинява. Той е правил и прави повечето компромиси, той се съобразява с мен... И аз съм ходила "по гъза на мъжа" преди него, видях и разбрах, че това не води до нищо добро, а само скапва отношенията, затова си дадох дума, че никога повече никой друг няма да е по-важен от мен. Везни съм...
Моят също е способен да мълчи с дни, и то точно когато много добре знае, че е виновен. Не може да си прескочи ината и да се извини. Понякога го прави, де. Всеки път си обещавам да не му се нервирам на глупостите, но той докато не види, че ме е вбесил, не се кротва. Най-много се изнервя, когато вижда че не ми пука. Е, тогава прекрачва граници от бяс. И пак е виновен, горкия 🤣.
Аз като един овен да ви кажа, че мълчанието при мен е изключително рядко, но го правя, само когато съм на 300% сигурна, убедена, в правотата си. Така приключи 9-годишна връзка. След жесток скандал, в който бях категорична, че повече компромиси за лудо няма да правя, млъкнах, и мълчах 3 месеца! и така тихо се изнесох с децата, след като стана ясно, че и той е също толкова убеден в правотата си. И понеже бях набедена за Ужасния Овен, който иска все да е на неговата и все аз съм кривата ей така по подразбиране, все така си мълча и след раздялата ни. Думичка не му обелвам.
Сегашният е овен и пак ми се струва, че започвам с компромисите, а това явно е грешна стратегия.
Сегашният е овен и пак ми се струва, че започвам с компромисите, а това явно е грешна стратегия.
Скрит текст:
и мълчах 3 месеца! и така тихо се изнесох с децата, след като стана ясно, че и той е също толкова убеден в правотата си. И понеже бях набедена за Ужасния Овен, който иска все да е на неговата и все аз съм кривата ей така по подразбиране, все така си мълча и след раздялата ни. Думичка не му обелвам. Аз като един овен да ви кажа, че мълчанието при мен е изключително рядко, но го правя, само когато съм на 300% сигурна, убедена, в правотата си. Така приключи 9-годишна връзка. След жесток скандал, в който бях категорична, че повече компромиси за лудо няма да правя, млъкнах,
Скрит текст:
Сегашният е овен и пак ми се струва, че започвам с компромисите, а това явно е грешна стратегия.
А ината никога не е добър съветник.
Ако е за някакво кардинално разминаване в разбиранията за живота, ценности, може би си струва проваления брак.
Но, ако е за поредната дреболия, заради която всеки си е "седнал на ината" и това е довело да разрушаване на отношенията, сори, ама е доста ...тъпо.
Аз поне бих опитала да разбера мотивите му, за да се смята за толкова прав, че дори да не желае разговор за изясняване.
В смисъл, не ми е достатъчно "Прав съм и толкова!".Бих (и съм го правила) чепкала за детайли, доказателства, да ми покаже/докаже нагледно, че е прав.
Е, аз Овен, който не убеден в правотата си не на 300, а на 3000% и то всеки ш@бан път, не съм видяла.😆
Ами те доводите му винаги са едни и същи,той просто винаги е прав и друго положение няма.Е така де ама пък на мен ми омръзна да се опитвам да му угодя и все да не успявам.За 6г да не съм крайна и да казвам,че "добра дума" не съм чула,но определено критиките преобладават,а случайно чуя ли похвала тя е понеже той е допринесъл с нещо и дефакто пак си приписваме заслуги.Много е трудно да живееш опитвайки се да оправдаеш нечии очаквания и никога да не успяваш.