В какво вярвате?

Аз също съм атеист, не вярвам в бог(ове), врачки, зодии, хомеопатия и т.н. Виж, съществуването на извънземни допускам и намирам за много вероятно, но не вярвам в тях.

Преди около 3 години обаче бях изпаднала в умерено сериозна личностна криза, свързана с това, че уж на нищо не вярвам, но всъщност вярвам сляпо на науката, при това вярвам е точна дума, защото не разбирам добре химия, физика, биология, астрономия и т.н. Учила съм ги в училище, но нямам необходимите задълбочени знания, че да проверя голяма част от техните изводи емпирично. Реално вярвам, че земята е кръгла, обаче нито разбирам математически формули, с които това се доказва, нито пък съм била в космоса, че да го видя. Просто пример. Нищо не пречи хапчетата, които взимам за сваляне на температурата, да не действат заради биохимичните свойства на парацетамола, ами защото фармацевтичната компания преди да ги произведе, е принесла в жертва на богинята на грипа 3 черни кокошки. Съвсем теоретично си разсъждавам, наясно съм, че е далеч, ама далеч по-малко вероятно терапевтичният ефект на дадено хапче да се дължи на магия, отколкото на наука, но аз лично не знам достатъчно фармакология, за да съм 100% сигурна. Та така, примери колкото щеш.

После се убедих, че не вярвам сляпо на науката, а се доверявам информирано на системата за трупане на научни знания. След като станах втора година в университета, ми стана ясно как работи световната научна мрежа, обмен на статии и информация в общи бази данни и че е практически невъзможно един учен или научен институт да заблуди така ефективно всички останали. Та сега отново пия парацетамол спокойно   

Аз също, както и, уви, убеждавам се и нагледно, в силата на демоните и в това, че работят активно сред нас, за да ни отдалечават все повече от Бог

Вярвам в себе си и в Него/Нея..(Вселената и нейните правила)

Ами аз точно затова написах по-напред, че не трябва да се вярва на друг, а само на лично преживяното. Освен това не трябва да се разказват тези неща пред широк кръг хора, защото са недоказуеми. Да прекратим дискусията, че сигурно ще омръзнем на другите участници.
П. П. Някои от последните постове сериозно ме шокираха. Няколко пъти си повторих, че вярата в каквото и да е няма нужда от доказателства, щом човек вярва. Това не пречи аз да остана

Вярвам в извънземни и в науката. Вярвам и на някой конспиративни теории. В божества не вярвам. За задгробен живот, съм по-скоро скептична. За мен будизма донякъде обяснява това, там е прието, че по-скоро безсмъртна душа не е логично да съществува и гледам да не си губя времето в спекулации.

Вярвам в съдбата и в това, че в голяма степен тя е резултат от наш осъзнат или неосъзнат избор на предоставена възможност. Вярвам, че има Бог, и че всичко на този свят се връща под една или друга форма.

Вярвам в съдбата и че има събития,които са ни дадени да се случат,за да научим някакъв урок.

Вярвам, че хората имат нужда от вяра, за да бъдат добри. А в какво ще изберат да вярват е лично техен избор. Ако вярваш в Бог, правиш добро, ако вярваш в карма, правиш добро, ако вярваш в прераждане - правиш добро, ако вярваш в науката - правиш добро и пак се опитваш с наука да помогнеш на хората, ако вярваш в себе си - правиш добро, защото работиш по себе си. Но ако не вярваш в нищо и никого, нищо добро не може да се роди от такъв човек.

Извинявай, но това направо ме хвърли в оркестъра..Как ги измисляте тези неща, не знам
Какво общо има вярата с доброто и кое точно определя едно нещо като добро? Защото при една и съща ситуация всеки би реагирал спрямо собствените си интереси, което за него е добро, но това не означава, че се възприема по този начин от отсрещния
Ако шофьор изгуби управление на колата си и има два избора - да се вреже в група хора или да я отклони в посока на един човек в противоположна посока - тогава кое точно е доброто и дали то няма да зависи от субективната преценка

Вярвам в Бог, съответно не вярвам в суеверия, зодии, хороскопи, извънземни, прераждания, карма и т.н.

Like?Smoke, говоря за друго. Ако вярваш, че има Бог/карма/възмездие, се опитваш да бъдеш по-добър. Защо е възникнала религията? Едната теория е - от суеверие и опит да се обясни нещо, което не разбираш. Другата теория е, че са възникнали, за да се въведат и наложат морални правила в обществото. Т.е., тъй като естествено всеки си цели собствения интерес, но ако вярваш в нещо, има по-голяма вероятност от страх или от искрена вяра да пренебрегнеш собствените си интереси заради чуждите. Ако не вярваш в нищо и никого, освен в собствения си интерес, всичко ти е позволено. Никой няма да ме вкара в затвора, ако излъжа (не за пари), но един наложен морал може и да ме спре. А общо взето всяка една вяра се опитва да наложи това - морал. Какво беше - "утопия на масите" 
Когато нещата са въпрос на преценка за части от секундата не говорим.

Ами, не мога по никакъв начин да приема, че моралът има общо с религията и е производен на нея.
Само като погледнем историята на религиите - особено християнската и може да ни се изясни, колко са морални - направо всички, които не са с нас са против нас и съответно "под ножа". Особено Стария завет - че аз толкова кървава история рядко съм чела. Обечевидно това са го осъзнавали и тези, които са ги писали тези "свети книги", защото в Новия завет са се опитали малко да смекчат положението с появата на мита за Исус

Вярата е далече от суеверието. Вярата може да те накара да се замислиш доколко едно е добро за теб, но дали е добро за другите. Чувала съм от старите хора, че непоискано добро, не е добро. Е, не бих искала да анализирам това, всеки прави собствената си преценка и действа съобразно възгледите и разбиранията си. Аз имам определени виждания, страх, и убеденост, че всичко се връща, нещата се обръщат и подреждат така, че всеки си получава заслуженото. 
За суеверието съм скептична, не вярвам в свръхестествени сили, въпреки че допускам, че някой ни направлява и ни тласка към определени действия. Имам едни заучени движения, вярвам, че ако направя нещо, то ще ми донесе късмет. Винаги си казвам, че това са глупости, и въпреки всичко го правя, то е по-силно от мен. Разбира се, не стигам до крайности, не!
Estlar, аз пък си мисля, че ако не вярваш в нищо и никого, освен в собствения си интерес и мислиш, че всичко ти е позволено, си завършен егоист и тук не става въпрос за вяра.

На мен ми е празно, че вече не се пише по сходната на тази тема, и ако Ън няма против, ще се радвам да разкаже повече, заинтригува ме това което е написала, че не се преражда душата.