Работя в IT сектора, харесвам си работата и не бих я сменила, но ми се иска да започна собствен бизнес, пак в този сектор. Обмислям го от много време, по принцип не съм човек на риска, избягвам да поемам рискове и това ме спира засега. 
- Публикувана: 8 юни 2014, 18:49 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 03:49 ч.
Професии, или кой какво работи и харесва ли си работата?
П.П. Поздравления за правилно образуваната дума в множествено число
Ти очакваше да я изпише като "професий" ли? Мен също страшно много ме дразни като слагат "й" за множествено число.
В момента не мога да се сетя точно кой мъдрец беше казал - направете хобито си своя професия и няма да ви се наложи никога да работите.
Аз работя от доста години вече като счетоводител, но това определено не е "моята" професия.
Не съм се стремила контретно към тази професия, просто ме взеха на работа /без стаж, за което съм йм мн благодарна/ там и така се напрупаха годинките.
Аз искам да работя с хора, комуникацията ми липсва с различни характери. Нещо свързано с медицина или соц услуги, или с хора в риск...
А сега по цял ден в офиса, и само следиш календара да не пропуснеш някой срок или данък...
Образованието ми е икономическо, така че доста трудно ще стане смяната на професията..
А и аз каквато съм нерешителна...
Не съм се стремила контретно към тази професия, просто ме взеха на работа /без стаж, за което съм йм мн благодарна/ там и така се напрупаха годинките.
Аз искам да работя с хора, комуникацията ми липсва с различни характери. Нещо свързано с медицина или соц услуги, или с хора в риск...
А сега по цял ден в офиса, и само следиш календара да не пропуснеш някой срок или данък...
Образованието ми е икономическо, така че доста трудно ще стане смяната на професията..
А и аз каквато съм нерешителна...
Работя в IT сектора. Като цяло си харесвам работата, носи ми удовлетворение, но не напълно. Знам си, че това не е моята професия, моето поприще. Бих станала учител (хоби ми е - "даскалувам" в почивните си дни и дистанционно), но заплащането ме спира, затова и не съм напуснала "официалната" си работа.
Работя две, на пръв поглед напълно различни професии - едната е учителска (начален курс), другата - медицинска (бебета). Практически и в двете работя с деца и родители - и много си харесвам и двете. Нататък амбицията ми е да си работя само медицинската, но не бързам особено за този момент (освен когато съм много уморена). Добра съм и в двете и се чувствам много удовлетворена през повечето време. Като доход също съм доволна - като за почти 40 г определено мога да кажа, че се чувствам чудесно и на мястото си с нещата, които правя 
Работата, която работя ми е и хоби и мога да споделя, че наистина нямате и един работен ден. Всичко минава без да се усетиш а удовлетворението от това, което вършиш е огромно, когато видиш, че и другите го оценяват.
Не беше лесно да стигна дотук и имах много упреци от близки роднини. До ден днешен не срещам кой знае каква подкрепа, но зная за себе си, че няма друго, което да искам да върша повече. Дори в свободното си време пак за това мисля. Момичета много трудно човек успява да намери това, което му харесва да работи и е най-добре да рискува и да се занимава с това. Отначало не се изкарват пари, но когато влагаш сърце и си добър повярвайте ми няма как да не успеете
Пожелавам на всички да наберат смелост и да получат необходимата им подкрепа за промяната.
пп. работя като Графичен дизайнер
Не беше лесно да стигна дотук и имах много упреци от близки роднини. До ден днешен не срещам кой знае каква подкрепа, но зная за себе си, че няма друго, което да искам да върша повече. Дори в свободното си време пак за това мисля. Момичета много трудно човек успява да намери това, което му харесва да работи и е най-добре да рискува и да се занимава с това. Отначало не се изкарват пари, но когато влагаш сърце и си добър повярвайте ми няма как да не успеете
Пожелавам на всички да наберат смелост и да получат необходимата им подкрепа за промяната.
пп. работя като Графичен дизайнер
Изкарват се, но трябва да имаш добро портфолио.
Не искам да те разочаровам, но изкуството не е никак спокойно. Трябва доста труд, особено ако искаш и да се издържаш от това. Но от друга страна, ако ти е приятно, може да не ти се стори трудоемко.
Не знам защо, но ми се иска нещо по-спокойно. Явно умората си казва думата, а и винаги ме е влечало изкуството, не търговията.
Иска ми се да разбера, само аз ли имам този синдром, на професионална неудовлетвореност.
Иска ми се да разбера, само аз ли имам този синдром, на професионална неудовлетвореност.
Не искам да те разочаровам, но изкуството не е никак спокойно. Трябва доста труд, особено ако искаш и да се издържаш от това. Но от друга страна, ако ти е приятно, може да не ти се стори трудоемко.
И аз съм на подобен кръстопът в момента. Това, което кандидатствах и завърших навремето не ми беше по сърце, но поне реализирах мечтата на родителите ми да ме видят студентка. Завърших филология. Работила съм като преподавател по езика, офис асистент, преводач. В момента се занимавам само с преводи и уча. Намерих това, с което искам да се занимавам наистина и се надявам да не е късно, да запазя за дълго ентусиазмът и да ми стигнат силите. Чакат ме поне две години усилено учене, преди да мога да започна работа. Подкрепата също е много важна в такъв момент, уж я имам на думи, но да видим...
Аз работех като преводач-редактор, супер работа, спокойна сравнително, страхотен колектив, добро заплащане - всичко беше идеално! ... Но един ден отидохме на работа и видяхме, че шефа си е обрал харддисковете и си е заминал (в последствие разбрахме, че е в Кипър), а ние си останахме без две заплати! Както всяка любовна история и тази имаше край. Сега работя като офис асистент - работата не е много, даже никак тежка, но не ме учи на нищо, няма на къде да се развивам и като цяло бих искала да я сменя с нещо по-перспективно, но уви... поне за сега.
П.П. Поздравления за правилно образуваната дума в множествено число
Ти очакваше да я изпише като "професий" ли? Мен също страшно много ме дразни като слагат "й" за множествено число.
В момента не мога да се сетя точно кой мъдрец беше казал - направете хобито си своя професия и няма да ви се наложи никога да работите.
Много ми харесва тази мисъл на мъдреца. Отдавна разсъждавм върху нея и се опитвам да намеря начин, за да я осъществя. Истина е, че когато вършиш нещо с желание, то те увлича, не усещаш как времето излита, а резултатите са страхотни. Такава работа е дар божи. Тя променя всички аспекти на живота ни. Тя е удововолствие. Не мога да се примиря с това, че 8-9 часа прекарвам, вършейки нещо, което не харесвам.
Благодаря на Татко Мецан, че ни я припомни.
