Нека да поговорим за Единствения...

  • 6 613
  • 36
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 850
Аз пък ще кажа, че Единственият може да е само в категорията на тръпката, не е нужно да е и партньор в живота. В психологията има такова нещо като "анимус проекция" или идеалния образ на мъжа. Може някой много да се доближава до този образ и това да го прави различен и уникален в живота на жената. Но това не значи, че става за партньор. Обратно, понякога добрите партньори доста се отдалечават от образа на Единствения. Не са толкова идеални и драматични. Единственият е по-скоро митологично създание. Не е задължително да има качества на баща или семеен човек- даже е по-вероятно да няма.

Моят Единствен например е литературен герой.
Съгласна съм Peace

# 31
  • Мнения: 916
Моят Единствен например е литературен герой.

Оф топик, че и малко ме е страх от отговора, ама кой е този литературен герой?  Mr. Green

# 32
  • Мнения: 6 365
Моят Единствен например е литературен герой.

Оф топик, че и малко ме е страх от отговора, ама кой е този литературен герой?  Mr. Green

Близо си до истината- от вампирски роман е:)

# 33
  • София
  • Мнения: 23 123
А пък моят Единствен е актьор.  Blush

# 34
  • Мнения: 603
Не е женен. По принцип съм си наивничка, в това спор няма! Аз си го знам без да ми го казват другите, ама е хубаво от време на време да ми го казват за да не се забравям.
за детайлите- чужденец е (живее в неговата си страна, в случая аз съм чужденката). В началото си мислех, че е обратен, защото няма как да е толкова "идеален". Еми за момента - май не е. Аз почти не го познавам... Но това, което съм видяла в него до тук ме кара да си мисля, че е готин човек. Има си негови си принципи (много е дистанциран, не само към мен, а към всички с които работи). Много е загадъчен, а бе с  2 думи интересен мъж...  
А иначе има много голямо самочувствие... Мисля, че точно това го кара да държи дистанция с хората.

Някой да сподели личен опит с такива хора...
Интересно ми е тези, които са срещнали единствения как са го почувствали...

Това повече ми прилича на "отражение". Ти си си направила заключение  от малки неща, които досега си видяла и реално нямаш особен допир с този човек като по-близък контакт. И си го романтизирала този човек толкова, че да го помислиш за Единствен. Тоза доста често се среща в тийн годините и някъде в началото на студентския живот.

# 35
  • Мнения: 36
Здравейте дами,
След дълъг размисъл реших да драсна няколко реда за това, което чувствам в последно време. Запознах се преди около 4 месеца с един страхотен мъж-интелигентен и много атрактивен. Видяхме се около 3-4 пъти по работа(единият път беше служебна вечеря). Аз определено не мога да спра да мисля за него. Много съм впечатлена, определено е онзи-идеалния... Обаче има едно голямо НО, той държи страшна дистанция, отбягва ме (гледа да не говори с мен, отбягваше и погледите по време на вечерята). А сега след като аз съм по работа в друга държава е питал за мен (как съм и какво правя)... По принцип е много дистанциран и дисциплиниран, а и да не забравя да отбележа, че е абсолютен рабоохолик. Незнам какво да си мисля и най-вече какво да правя. Май доста го харесвам. Дайте съвети!

Чака да му дадеш сигнал, че го харесваш и искаш нещо от него, направи го дискретно, но достатъчно ясно, че да разбере и после го остави той да действа. Успех!

# 36
  • Мнения: X
И да давате мнения, все тая. Темата е от 2014 година.

Общи условия

Активация на акаунт