Публикувана: 2 май 2014, 13:17 ч.
Последно мнение: 9 май 2014, 16:21 ч.

В мен ли е грешката

6 925
50
1

2 май 2014, 13:17 ч.

Мнения: 58

Здравейте, с риск да прозвуча като поредната - "не знаеш какво искаш" ще споделя с вас моите терзания. Приемам всякаква критика. Заедно сме от 11 години, от 9 сигурно живеем на семейни начала. Мъжът ми като цяло бих казала, че е добър човек, и към познати и непознати. Работи много, парите който изкарва са за вкъщи, не за скъпи хобита, запой с приятели и т.н. Но от доста дълго време имам чувството че сме просто съквартиранти отколкото мъж и жена. Свободното време което има ще го прекара в излежаване, телевизия, компютър. Дори и през ум не му минава да излезем на разходка с детето, да сме всички заедно като семейство, да предложи уикенда да идем някъде. Все едно живее сам. В къщи се държи като на хотел. ако съм втора смяна на работа и се прибера в 10, ще чака да ме пита - какво ще вечеряме. А до това време са седя ли с детето цял ден вкъщи. единия на компютъра, единия на телевизора, дори и да са били на вън 25 градуса. Година след раждането на детето ми чувствата ми към него се промениха. Дотежа ми да се грижа за всички и никой да не помисля за мен. Периодично разговаряхме сериозно на тази тема. Споделяла съм, че имам нужда от помощ, че нито къщата е само моя, нито трапезата, нито детето. Говорила съм, че имаме нужда от емоции, от развлечение, от преживявания заедно. Дори разходчица от време на време заедно би освежила обстановката. На миналия ми рожден ден си пожелах за подарък почивка за 2-3 дена само аз и той. Финансова възможност имахме. Време също. Но понеже се скарахме на самия ден така и си прекарахме цялата седмица вкъщи, почти не разговаряйки. Няма никакво желание да поддържа външния си вид.
И срам не срам преди месеци аз започнах флирт с мой познат. И не съжалявам. Почувствах се жена, оценена и желана. Получавах внимание, комплименти. Почувствах се жива. Декември месец мъжа ми разбра. То не бяха сълзи, хиляди разговори, хиляди обещания. Решихме да опитаме да закърпим семейното положение. Аз повярвах. Прекъснах връзката си. За месец време всичко беше приказка. Подаряваше ми цветя неочаквано, приготви ми вечеря, ласкаеше ме....
и сега 3- 4 месеца по късно всичко си е по старо му. Чувствам се в дома си само като жената която трябва да осигури вечерята, да изчисти, да вземе всички решения и дотолкова, а не като жена, като Жена, с главно Ж.
Моля за съвет. Аз ли някъде греша. Аз ли имам изкривено мислене за взаимоотношенията на мъж и жена?

Последна редакция: пт, 02 май 2014, 13:42 от darling1981

# 1 2 май 2014, 13:56 ч.

Мнения: 4

Аз бих пробвала с дистанция, пестеливо отношение, времето ми да минава повече в грижи за себе си и детето. Просто интересът да е насочен върху теб, към него по-хладно, но не троснато и сърдито, а сякаш не очакваш нищо от него, той ако гледа телевизия, ти на компа или навън, т.е. да почувства че не го търсиш, че се оправяш и без него. Вероятно би се засегнал от това, че не се интересуваш от него и трябва да се опита да ти привлече вниманието. Ако ли пък не...може да говориш с него да не го тревожи нещо и да има причина за това поведение

# 2 2 май 2014, 14:18 ч.

Мнения: 58

Ами аз май така съм и започнала да се държа, повече в грижи около детето и мен си. Но не толкова напук на него, колкото защото няма да изпадам в депресия и да чакам някой друг да ми направи деня хубав, я. Ходя сутрин тичам, излизаме с детето, на месец, два с приятели вечер. Освен домашните задължения винаги отделям малко време я да си оправя ноктите, я гримче. Но все пак ми липсват преживяванията заедно като семейство.
Да го тревожи, колко да го тревожи, месец, два? То при него е хронично вече от доста време.

# 3 2 май 2014, 17:07 ч.

Мнения: 14

Аз съм с доста ограничен опит в това отношение, тъй като връзката ни е едва на 3 години, но все пак. И моят започна в един момент да си седи сам на компютъра, да не проявява интерес към излизания, та го подкарах още в самото начало, преди да стигнем до вълната "като съквартиранти".

Първо, размрънках се. При мен такива "какво ще ядем" в 10 вечерта като цяло не минават. Започнах активно подканване да помогне я с чистене, я с готвене, я да простре - нещо. Не че ми тежи (аз на едно място не се застоявам като цяло и си чистя с кеф). Просто искам да помага и той и това е. Това от около месец и точно вчера без да повдигам темата той ми каза "Мило, много ме болят краката, но утре ще ги измия тия чинии, да знаеш". За мен това е напредък.
Относно излизането заедно. Първо започнах с намеци: "Виж, аз в петък почивам, ти си до 5, после какво ще правим". Нищо не правехме, той гледа мач, а аз четох книга. Така няколко пъти по подобен начин. Накрая се изнервих. В един общ почивен ден (ние и двамата работим на смени и не се случва всяка седмица да почиваме заедно) го събудих в 9 сутринта, направих му кафе и му казах да се качва в колата, отиваме на разходка. Отидохме тук на 50 километра от вкъщи, разходихме се по плажа, пихме по 1 кафе и се прибрахме. Сега гледа графиците, да види кога сме свободни, за да се разходим някъде.

Айде, че стана много дълго, да не досаждам. Не се отчайвай така. Успех ти желая и малко повече упоритост.

# 4 2 май 2014, 18:38 ч.

София
Мнения: 18 679

Влязъл е яко в коловоза. Лоша работа, при много хора се случва, вкл. и при мен от време на време...Зациклям яко, някакъв кръговрат ме хваща работа-вкъщи-работа...Много е кофти. От моя опит - излиза се със съзнателни усилия. Ако се оставишна течението - няма да се оправят нещата от само себе си, само още повече затъваш в матрицата. Та, кажи му ги на твоя мъж тези неща, в случай че сам не се е усетил. Не си заслужава да изживееш живота си в тъпня от мързел. Прекалено е кратък. А предложенията за конкретни стъпки - разходки сред природата / Витоша е един естествен антидепресант/; посещения не интересни места - кино, театър, опера, ако харесвате; почивки от ежедневието -да, винаги, когато има време и пари; гости - направо е учудващо колко разтоварва събирането с приятели. Една простичка вечеря с по чаша вино и се чувстваш разнообразен и не толкова изпушил Peace

А за поемането на част от домакинската работа...не знам, според мен е трябвало още като сте се събрали да поставиш нещата на друга нога, сега дали ще успееш да му промениш навиците след толкова години...не знам, но опитай.

# 5 2 май 2014, 19:07 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: belinda в пт, 02 май 2014, 18:38

.. От моя опит - излиза се със съзнателни усилия. Ако се оставишна течението - няма да се оправят нещата от само себе си, само още повече затъваш в матрицата. Та, кажи му ги на твоя мъж тези неща, в случай че сам не се е усетил. ...
А за поемането на част от домакинската работа...не знам, според мен е трябвало още като сте се събрали да поставиш нещата на друга нога, сега дали ще успееш да му промениш навиците след толкова години...не знам, но опитай.

# 6 2 май 2014, 21:00 ч.

Мнения: 3 144

Казваш му, че искаш да си разпределите готвенето. Половината дни - ти, а когато си втора смяна - той.

# 7 2 май 2014, 21:06 ч.

Мнения: 14

С домакинската работа наистина понякога е сложно и се искат усилия. Никога не съм разбирала жени, които се оплакват от мъжете си за това, че не си мърдат пръста вкъщи, и едновременно с това търкат пода старателно от събота сутрин до неделя вечер.

# 8 2 май 2014, 21:29 ч.

Мнения: 1 340

Аз не бих се дистанцирала, дори напротив, защото то накъде повече.. вие доста дистанцирани ми звучите.
Намери нещо, което да ви е приятно и на двамта, гледането на телевизия не е толкова лошо, дори ако го правите гушнати пред тв си е готино. Това че те чака да те пита какво ще вечеряте, млако дразни, но просто другия път се прибери с една пица за да не се налага да готвиш и си хапнете заедно.
Много мъже не си падат по разходките в парка с децата, но може да инициираш разходка до Панчарево, там става и за "риболов" ако би им било интересно, или пък тези стени за катерене в мол парадайз... са интересни и докато детето се катери 1 час вие може да пиете кафе и да го гледате.
Не че има грешка в някой, просто битовизмите превземат всички в някаква степен... според мен.

# 9 3 май 2014, 11:56 ч.

Мнения: 890

Аз пък едно се чудя защо са тези - купи му пица, гледай с него тв (защото той обича), ходете на риболов ( защото той обича), а той едни чинии не може да измие и една разходка не може да направи ????

# 10 3 май 2014, 12:35 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: _Gabrielle_ в пт, 02 май 2014, 21:29

Аз не бих се дистанцирала, дори напротив, защото то накъде повече.. вие доста дистанцирани ми звучите.
...

То от дистанцията проблемите се задълбочават/лично мнение/. Моето мнение е да се говори за проблемите/ когато е възможно!/ и да се търси решение заедно/пак когато е възможно и отсрещната страна те чува, а не е заровила `глава в пясъка`/. Всичко е двустранно, тук в Сем. отношения имаше съвсем скоро тема от мъж по др.повод - доста мъдри неща пишеше- всички се сблъскваме със стрес и натовареност в ежедневието, въпросът е как да намерим изход заедно/ ако е възможно/.

# 11 3 май 2014, 13:37 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: HrisAni в сб, 03 май 2014, 11:56

Ами защото в партньорствата обикновено, когато единият изпадне в дупка, другият му подава ръка, въпреки че му е трудно и понякога се чувства обиден. И защото утре може подаващият ръка да е в дупката. Иначе да се фръцнеш е лесна работа, но обикновено не решава проблемите.

# 12 3 май 2014, 23:10 ч.

Варна
Мнения: 7 147

Записвам се да следя темата, че и ние натам сме се запътили... Без домакинската работа - там ми помагат, ама ако кажа какво трябва да се свърши, иначе рядко се сещаме сами... Crossing Arms