За чуждите мъже и за моя...

 Sta_di и pipelot са казали общо взето това, което исках да кажа и аз. Авторката така и не ми отговори дали той си е по природа такъв или сега се е проявило това му качество. Но това не е от значение. Ако си е такъв, не е единствен и с това се свиква. Ако го прави заради АРТ, трябва много, много да говорите и да му обясниш спокойно, че това много те наранява и имаш нужда от подкрепата му.
За седем години моят мъж е дошъл няколко пъти с мен, предимно когато се налага присъствието му и един два пъти да ме прибере след хистеро и лапароскопия. На прегледи обаче не... 
Не си права, че всички жени в клиниката са с мъжете си. Напротив - повечето са сами. Аз например предпочитам да отида сама да вися там по 3-4 часа, а той през това време да работи и да изкарва пари за тези скъпи процедури...
Думите му обаче са доста не на място. Поговорете за това. Попитай го спокойно, ако той се чуства комплексиран от процедурата, ти как трябва да се чустваш според него?

На мен страшно много ми помага. Родих преди 2 месеца, а преди 1 ми започнаха страшни кризи/жлъчката/. Наложи се постъпване в болница стоях там цели 2 седмици. Мъжът ми се грижи за бебенцето ни, разбира се с помощта на едната баба - все пак е на работа. Виждам, че му е много трудно и сега когато съм вкъщи, защото все още след операцията не мога сама всичко, но и за миг не се е оплакал! Май аз съм по - слабата психически...

В предния си пост не споменах ходенето по лекари за нас и детето. ММ идва с мен или с нас, но все едно не е там. Нищо не помни какво сме говорили и какво са ни обяснили. Явно само тялом е там.

И на мен много ми хареса поста на pipelot.
Наистина трябва понякога, да им припомняме и да ги побутваме за нещата, защото просто не се сещат, не са като нас, да мислят за всичко.

Не знам. Аз не бих се чувствала добре с мъж, по- слаб психически от мен. Силен характер съм, достатъчно силен да измъквам и двамата от дупка понякога. Но това не означава, че мога да прекарам живота си с мъж, който перманентно е по- слаб от мен. Всичко е до напасване на характери.

хелолл,,,гледам,че за мъже говорите,по принцип винаги чуждото е по кокошка ,при нас аз съм слабата,все  страхуваща се,все трепереща за децата,за него и т.н.той е страшно силен характер,не е разговорлив много/почти чета мислите му вече /,не е лигав и прочие,не е притеснителен като мен за всичко,,,,,,,,но осъзнах ,че господ ни е събрал за да има някакъв баланс,много ,често ме е вдигал на крака,не си мислете ,че с перце ме е галил или хубави приказки,така ме е наритвал/не в буквалния смисъл/ревала съм хиляди пъти,като гледам разни по парка как се лигавят,но винаги ми е вдъхвал респект и доверие,стягал ме е ей така ,без гуш ,муш,просто с 5 остри приказки,така че понякога ни трябва време да разберем как точно ни помага половинката до нас.Предпочитам една дума на място,отколкото хиляди и без смисъл.

Аз също имах проблем със забременяването.
Мъжът ми не идвал никога с мен, освен ако не се налага да даде материал или да ме извози след операциите. Свикнах да не прося подкрепа, защото като я изисквам, се оказва че хленча. Въобще - насила хубост не става.
 Въобще мъжът ми е студен от към състрадание и  емоции. Аз съм обратното. Съжитлството ни е трудно вече. Особенно когато с времето стигнах до извода, че в бъдеще болна и стара трябва да живея без никава подкрепа. Тази несигурност убива.

Някой беше попитал дали си е такъв или последно време се държи така. Такъв си е.

Хари, спомням си твоята история. Така ми се е запечатала в мозъка, че няма измъкване.
Плакала съм много с теб, защото съм на същият хал. Същото заболяване, от което едва се измъкнах жива. Това даде и последствията в отношенията ни. И така....... тъпа работа.

Аз нямам проблем с трудните моменти – ако някой иска или има нужда от подкрепа – давам я. Поради щото така ме е обрулил живота житейски, че съм нАучен да действам. Понякога ми идва малко повече, но….. какво да се прави.
Хубаво е да бъдеш Жена, а не жена-мъж. Поискай подкрепа, ако почувства, че си Жена, с радост ще ти я даде, предполагам.

Когато се запознахме с моя мъж преди около 6 години, му казах, че не мога да имам деца. Преди това имах друга сериозна връзка и годините правене на секс, без предпазни мерки, не бяха довели до нищо и така вече подсъзнателно знаех, че имам проблем. Той казваше, че щом имам цици, менструация и всичко си ми е в норма, не било проблем. Щяла съм да имам.
....Както Kali_Tod пише, наистина момента с даването на материал е много потискащ, вероятно това му е създало комплекса за малоценност. Иначе никога не ме е притискал за деца, с голямо търпение се отнася към проблема ми, семейството му също. Казват ми, спокойно, хората колко се борят за деца и години минават в опити.

Да, да, да!
Характерът и възпитанието ми са такива, че гледам първо делата и после приказките.
Семейството на мъжа ми, вкл. и той, са по жестовете за пред хората и ПР-а.
Дори ме обвиняват, че имало жени, дето с памук вадели душата на мъжа си, но той завалията не е случил на такава...

Интересна тема Партньорите в брака би трябвало да се уважават взаимно, всеки да обича другия повече от себе си с безусловна любов. Ако нещо в характера на единия дразни или наранява другия двамата трябва да си поговорят хубаво, да изяснят кой от какво се дразни и двамата да полагат усилия другия да се чувства добре във връзката. Само така ще се върви напред с любов и разбирателство. Ние с моя мъж сме женени от три години, скоро ще направим 4  Много се обичаме, но и двамата имаме недостатъци. Обаче настане ли трудно време, успяваме да се сработим двамата, уеднаквяваме мненията си (ние по принцип сме на един акъл), но понякога в трудностите на мен не ми издържат нервите. Това ми е част от недостатъците, че съм много емоционална, чувствителна, та понякога чак до лиготия. Обичам да ми се говори мило и нежно, да се обръща към мен със сладки обръщения като "коте", "зайче" и така. Знам, че е лигаво, но съм такава, плаша се от сивото ежедневие, искам романтиката между нас да продължава вечно, без значение от годините. Другата ми отрицателна черта е, че не съм много сръчна. все ще разлея нещо, ще счупя нещо, не мога да си разчертая така времето, че да ми стигне за всичко.  Неговите отрицателни черти са, че е много бавен, тутка се, ако аз се приготвям за излизане за половин час, на него час и половина ще му е малко, освен това прави забележки за неща, които той ги върши абсолютно същите.  Но пак казвам, че при трудности взаимно си даваме кураж, не се изоставяме, а когато ми дойде нанагорно ме успокоява, говори ми мило.
Първото ни и до сега най сериозно изпитание за семейството ни беше, когато бях бременна в 4 месец и ни сервираха новината, че детто ни има мозъчно увреждане, в доста тежка степен. Направо ми казаха да го махам. Аз не се съгласих, отстоявах до карай позицията си, че каквото и да става няма да махна бебето, каквото е такова, ще си го гледаме, ще го обичаме, ще му даваме всичко, каквото можем в материален и емоционален аспект. В началото не се съгласи с мен, но после, гледайки вярата която се  зараждаше в мен, започна да вярва и той. Сега се радваме на почти 2 годишна дъщеричка.
Другото ни изпитание - в момента минаваме през него. Той остана без работа. По негова вина, но и през ум не ми е минало да го обвинявам и да му натяквам. Но сега има вероятност да започне нещо другата седмица. Лошото е, че дъщеря ни не я приеха на ясла никъде. И когато той почне работа, аз се върна на моята работа, няма кой да ни гледа детето. Но и през това ще минем. Господ да е с нас и да ни показва милост, както до сега! Мили мами, обичайте мъжете си, почитайте ги и ги уважавайте! Както и те вас, разбира се! Нека всяка една от нас да има благословено и щастливо семейство! 

И аз така - трябва ми равностоен психически партньор - във връзката ни той се паникьосва и излиза извън релси вместо аз като уж по-слаба жена.. пълен лигльо.
По въпросът на авторката - тя си знае най-добре, не им знам с подробности отношенията, но аз лично точно тази липса на подкрепа от страна на моя в най-важни моменти не мога да я търпя. То даже не е липса на подкрепа, ами вечна първоначална контра и зорлем каране да помогне или да се включи в нещо - първо докато вдене за какво става въпрос и после я се включи, я не... а понякога контрата си остава докрай. В началото на съжителството ни се преструваше на по-грижовен де, после хептен се отпусна. Дори често мнение не иска да даде като го питам, но за мнението - такъв си беше от самото начало. Толкоз му умственият багаж - какво да се прави..
Също така никакъв го нямаше на болничните посещения, докато бях бременна (не беше ин витро, но няма значение) - отчитам го като недостатък естествено. Иначе е грижовен за децата, даже прекалено.
По принцип никак не толерирам липсата на съпричастие - нали затова се събират "семействата" - да вършат нещата заедно и да си помагат във важни моменти, но явно си има и темерути - зависи вместват ли се в границите на търпимост или не.

sugar baby Всичко което си написала навява силна надежда и любов.
Бъдете щастливи!