преди и след ЛАПАРОСКОПИЯ

Мина перфектно.
Преди упойката, понеже не ми е  за първи път, знаех, че трябва да съм спокойна, за да изляза  по-лесно от нея. Поех си дълбоко въздух, издишах бавно, отпуснах се и казах,че  съм готова. Затворих очи и спокойно зачаках, без страх. Няколко секунди и започнах да усещам как се унасям. Събудих се в леглото в реанимацията. Болката беше незначителна, в  сравнение със стандартна коремна операция, все пак нямах никакъв голям разрез, а само 3 дупки.

  била си подготвена!
Бяха ли ти сложили катетър, колко бързо се възстанови след това, веднага ли започна да ходиш на работа?имам и още въпроси, ама хайде стига за сега

Катетърът го слагат на операционната и на мен ми го махнаха на следващия ден. Възстановяването е относително бързо. Аз бях на работа след 10 дни.

благодаря за бързият отговор
поставянето и махането на катетъра боли ли 

Катетърът ми го поставиха, когато бях в упойка. Махането не боли, само е неприятно усещане, все едно имаш цистит и ти е възпален пикочния мехур, поне аз така го усетих.
На третия ден след лапароскопия ме изписаха и след месец болничен бях на работа.

Поставянето не се усеща, защото си под упойка още. Свалянето не е приятно, но е за секунди и се чувстваш много облекчен. Какво ще ти оперират? Не се притеснявай, разбирам ужаса ти в момента. Мога да ти кажа, че звучи много по-страшно отколкото е всъщност. Операцията е наистина щадяща, дано всичко да мине безпроблемно, бързо се забравя.

операция за премахване на тръбата, страх ме е , но пък след това започваме опит за бебе, така, че чувствата са смесени, страх и в същото време се радвам, че минаваме на следваща стъпка, все по близо да крайната цел
благодаря много за подкрепата, много важно е някой да ти вдъхне кураж

Не се страхувай, мисли си за ЦЕЛТА Пожелавам ти всичко да мине безпроблемно!   

  благодаря

Бъди спокойна и всичко ще е наред.

  страхотни сте
знам, така е -трябва да съм спокойна, о когато човек е пред неизвестното.....трудно е да си спокоен
и това ще мине, дано да се запишем в друга тема след време

Здравейте, от една голяма пъзла  аз се регистрирах едва преди ден-два, но преди това четох много, ама наистина много тук за лапароскопията за да си дам малко кураж иначе ще умра от страх преди да стигна до нея  и то най-вече от болката след нея за която ме е страх даже да помисля  с една дума - мога да получа чак удар от страх.Бързам да поздравя всички смели дами, които са минали през толкова сложни и не толкова сложни операции - евала ви правя четно - поздарявявам ви затова!!!!Дано някой ден и аз да мога да давам такъв кураж на други нуждаещи се.И така......моят проблем даже незнам какъв е, но определено го имам щом вече две гинеколожки ми предлагат лапаро, когато първата ме прати на това и ми обясни какво е едва не се напиках от страх и заради това отидох при друга с надеждата че тя няма да ме прати на операцията, но уви като и разказах всичко и тя това ме посъветва.Сега ще споделя и с вас ако имате време за още една нещастна страхливка.На 18 г. се омъжих и 2 години не сме се пазили със супруга ми и неуспях да забременея цели 2 години, дотук добре понеже мъжа ми не излезе стока и така или иначе го оставих и се разведохме.По-късно когато вече бях на около 28г. имах друг приятел с който живеех и също опитвахме около 8 месеца и пак нищо, случи се така, че се разделих и с него и сега когато съм вече на 33г. сега съм омъжена от 3 години за прекрасен, добър и разбран мъж, но за трите години през които не сме се пазили пак несъм забременявала.Това не е особено от голямо значение и за двама ни и нито аз нито той нежелае да се подлагам на нищо болезнено за да имаме бебе защото можем и така да си живеем, но ме притеснява какво ли може да е това заради което не мога да зачена.Може да е нещо опасно но ако е така от 18 годишна досега (33г.) би трябвало да усетя нещо.Цикъла ми е редовен + – 3-4 дена но пък това не е кой знае каква разлика все пак.несъм имала болки нито при цикъл нито по време на овулация, но кой знае какво може да е ..... вначалото имах поликистоза на яйчниците вследствие на инсулинова резистентност и качих и доста кила, но досега пия Глюкофаж вече близо 2 години и половина който ми е изписан от ендокринолог, изследвах и хормоните, последно дори и двете гинеколожки про които ходих ми казаха, че поликистозата била почти изчистена и че сега само трябва да действаме - обаче пак нищо!Остана само лапаро може би а от него ми настръхва косата от страх само при мисълта - вече немога да спя дори и чак пия ксанакс да ме омотае малко че да подремна.Страх ме е и от цветните снимки защото съм чувала от приятелки че и те доста болят а и след това пак може да те пратят на апаро така или иначе, затова и за там неща да чуя.Има ли някоя дама която да ми даде съвет какво да правя и как да постъпя и най-вече как да преодолея този страх...ужасно е....просто ме убива бавно тази неизвестност от болката след това

На база на какво са ти препорьчали лапароскопия?
Моят сьвет е пьрво да се обьрнеш кьм специалист,които да направи нужните изследвания,на теб,на мьжа ти и чак тогава да се пристьпи кьм операция,ако има необходимост.Проблемьт може да е от всякькво естество-хормони,трьби,яйцеклетки,мьжки фактор..неможе просто така да решите да се оперираш.Има клиники,които смятам,че ще ти помогнат,давай смело напред и не се плаши,а ако впоследствие се наложи операция -насреща сме за вьпроси!

Благодаря ти миличка, ами на базата че от 18г. до 33г. несъм успяла да забременея въпреки, че опитвах с общо трима през този период от моя живот.Аз не се съгласих,а мъжа ми даже ми казва да сме оставили всичко на сътбата без да ходя по операции.Все пак мила, много ли боли след лапарото, ако стигна до нея мисля да бъде в "Надежда" от форума тук изчетох доста добри неща за там...