Здравейте! Първо искам да си призная, че не съм майка и няма да бъда скоро сигурно 
На 22 години съм и студетка трети курс. Пиша тук, защото ми се иска да получа отговор от по-зрели момичета/жени, които виждат нещата повече в перспектива, и тъй като за съжаление не съм особено близка с майка си реших да ви помоля вас за съвет 
Значи с приятеля ми сме заедно от година и половина долу-горе. Догодина завършваме и двамата и трябва да решим какво да правим с живота си (поотделно, в личен и професионален план). Аз се чудя как да събирам пари за магистратура, къде ще работя или живея за да събера парички и т.н. Той все се навира и той в плановете, все повтаря "Е двамата ако живеем заедно, аз ще получавам добра заплата и ти също и ще съберем.. ". И аз все повтарям, че не искам да си градя плановете около някаква връзка - и аз по принцип така съм възпитана, че една жена е хубаво да бъде колкото може по-самостоятелна в живота и да не зависи от мъже и други хора. Той вчера обаче ми каза, че съм била несериозна към него щом не съм му отговаряла на идеята, за живеене заедно. Другата причина да отклонявам отговора е, че му нямам доверие за да предприема такава стъпка с него и ще ви кажа защо.
Около 5 месеца след като започнахме да излизаме, се оказа, че той е едва ли не патологичен лъжец. Лъгал е мен и много други хора за адски много неща, непрекъснато. Първото нещо, което му идваше на акъла, беше да излъже. Дали има или няма причина за това, няма значение, човекът си лъжеше най-нагло. Понякога правеше цели големи сцени пред хора, за да си "докаже" лъжата. И освен това е адски добър актьор, няма начин просто да разбера кога лъже и кога не. Той ми обясни, че се е научил да лъже като млад тийнейджър, защото техните само му крещели за щяло нещяло. И така те преди да се приберат вкъщи вечер, той седял пред огледалото и си е осъвършенствал лъжите, които ще им говори, за да не му крещят. Гримасите, език на тялото, гласа, и затова в момента няма начин да се разбере кога лъже (а аз по принцип долавям такива неща доста успешно, свикнала съм).
Както и да е, тогава ясно му казах, че няма начин да бъда с него като ще ми върти такива номера, той лека полека уж взе да не лъже, все по-рядко и по-рядко го хващах, стана веднъж на месец и после веднъж на няколко месеца. Това, което ме притеснява, е че всеки път когато се разкрие негова лъжа, все е когато АЗ някак си разбера, той никога не си е признавал сам. И после големи извинения, ама големи ревове, големи падания на колене. Понякога пък става супер отбранителен и започва да се държи кофти с мен, когато това стане и после пък идват извиненията. Както и да е, не го бях хващала няколко месеца, но преди 2 седмици пак го хванах, че ме излъга няколко пъти. Гледахме филм на неговия лаптоп, аз влязох в Google да видя нещо за филма и ми излязоха, разни женски имена, които е търсел. На мен ми стана любопитно и го попитах какви са тези имена (съвсем спокойно, аз по принцип мразя да правя сцени и глупости) и той взе да ме убеждава как не знаел какви са тези имена и не помнел да ги е търсел изобщо. Окей, хич не ми се стори правдоподобно, но нали всеки си има право на личното пространство. После ми каза "можеш да ми видиш историята на браузъра ако искаш, няма проблем". Аз отидох в кухнята да взема храна и уж на бъзик няколко пъти му казах "ти да не вземеш да я изтриеш тази история сега като ми я даваш", той направи една саркастично-очудена физиономия, изкарвайки ме параноична, че даже ми е минало през акъла, че ще я изтрие историята и "За какво ми е да я трия" вика. Както и да е, след филма аз случайно забелязах, че е изтрил историята все пак - линковете за сайтовете, които беше гледал за тези момичета (някакви бизнес сайтове като LinkedIn), преди бяха в лилаво, а вече бяха в синьо, защото историята я няма. Казах му го това и той вдигна ръце и вика "Добре, признавам си, изтрих я, паникьосах се, не помня какво съм търсил, но за всеки случай се паникьосах и я изтрих и те излъгах, че не съм". Ииии айде ОТНОВО за Бог знае кой път, извиненията, ревовете, колко бил разочарован от себе си, колко се ядосва, че ми е разрушил доверието пак, не знам си какво. Но тези неща толкова стотици пъти съм ги чувала последните 8 месеца, че нито значат нещо за мен, нито нищо вече. Аз взех да му се карам, той пак ревна както винаги и ми вика "Ти никакви чувства ли нямаш?".
След като ми демонстрира той за пореден път колко майсторски и нагло може да ме излъже, аз взех да си мисля, дали някога е спирал изобщо, дали просто се е научил да се прикрива още по-добре ?! Той си държи естествено, че последните 4 месеца не ме е лъгал нито веднъж, аз му обяснявам, че след тази случка аз няма как да съм сигурна.
Не знам с какво съм заслужила това непрестанното лъжене, нито съм от тези приятелки да правя градниозните скандали и драми и крясъци за всичко, правя всичко толкова лесно за него. Когато нещо сгафи, говорим си, разбираме се, казвам му че не е добре така да се прави. Истината е, че аз пък толкова съм се отвратила от непрестанните крясъци и обвинения и тормоз в моето семейство, което преживях, че съм си решила, че не искам такова нещо при мен да има никога, за което и аз не реагирам така. И той пак ме лъже. Питам го, добре де, какво ще ти направя ако кажеш истината, ще те набия ли, ще се разкрещя ли, ще те зарежа ли, какво?
Въпреки тези лъжи, той е толкова добър към мен, че едва ли не ми е гузно да го зарежа. Закуски и кафе всяка сутрин, страшно много внимание непрекъснато, съобразява се с това, което аз искам почти на 100%, помага ми винаги с чинии и чистене, когато сме направили кочина в кухнята, той е направо повече от това, което някога съм искала в мъж и честно казано щях да съм доволна и без някои от тези неща, стига да го имаше доверието, което е толкова необходимо за мен поне.
Та причината да пиша тук е, че искам да видя мнението на жени, повечето от които са омъжени и в дълги връзки и могат да видят нещата от друг ъгъл.
Мислите ли, че аз преувеличавам за това с лъжите му? В крайна сметка всеки си има недостатъци, знам го това, няма да се намери перфектния мъж никъде. Ако го зарежа него, не знам на какъв ще попадна, едва ли ще се държи толкова добре с мен и пак няма гаранция дали няма и той да ме лъже. Мъжете по принцип ли си послъгват и това нещо, което ние, жените, просто трябва да приемем ли е, когато има по-важни неща в една връзка, като уважение и сигурност и т.н.? Вие хващате ли мъжете си в лъжи и обръщате ли внимание на това, заболява ли ви като ви лъжат и съмнявате ли се вече в доверието помежду ви? Или стига да не е нещо абсолютно огромно, всичко е окей? Когато поставиш важните неща на преден план, това, че партньорът ви послъгва кара ли ви да се съмнявата във връзката/брака ви?
Съжалявам, за страшно дългия пост, просто съм объркана дали аз не преигравам, страх ме е да не изхвърля нещо супер добро, което имам, заради нещо дребно и после да съжалявам.
Благодаря на тези, които прочетоха историйката ми!
На 22 години съм и студетка трети курс. Пиша тук, защото ми се иска да получа отговор от по-зрели момичета/жени, които виждат нещата повече в перспектива, и тъй като за съжаление не съм особено близка с майка си реших да ви помоля вас за съвет Значи с приятеля ми сме заедно от година и половина долу-горе. Догодина завършваме и двамата и трябва да решим какво да правим с живота си (поотделно, в личен и професионален план). Аз се чудя как да събирам пари за магистратура, къде ще работя или живея за да събера парички и т.н. Той все се навира и той в плановете, все повтаря "Е двамата ако живеем заедно, аз ще получавам добра заплата и ти също и ще съберем.. ". И аз все повтарям, че не искам да си градя плановете около някаква връзка - и аз по принцип така съм възпитана, че една жена е хубаво да бъде колкото може по-самостоятелна в живота и да не зависи от мъже и други хора. Той вчера обаче ми каза, че съм била несериозна към него щом не съм му отговаряла на идеята, за живеене заедно. Другата причина да отклонявам отговора е, че му нямам доверие за да предприема такава стъпка с него и ще ви кажа защо.
Около 5 месеца след като започнахме да излизаме, се оказа, че той е едва ли не патологичен лъжец. Лъгал е мен и много други хора за адски много неща, непрекъснато. Първото нещо, което му идваше на акъла, беше да излъже. Дали има или няма причина за това, няма значение, човекът си лъжеше най-нагло. Понякога правеше цели големи сцени пред хора, за да си "докаже" лъжата. И освен това е адски добър актьор, няма начин просто да разбера кога лъже и кога не. Той ми обясни, че се е научил да лъже като млад тийнейджър, защото техните само му крещели за щяло нещяло. И така те преди да се приберат вкъщи вечер, той седял пред огледалото и си е осъвършенствал лъжите, които ще им говори, за да не му крещят. Гримасите, език на тялото, гласа, и затова в момента няма начин да се разбере кога лъже (а аз по принцип долавям такива неща доста успешно, свикнала съм).
Както и да е, тогава ясно му казах, че няма начин да бъда с него като ще ми върти такива номера, той лека полека уж взе да не лъже, все по-рядко и по-рядко го хващах, стана веднъж на месец и после веднъж на няколко месеца. Това, което ме притеснява, е че всеки път когато се разкрие негова лъжа, все е когато АЗ някак си разбера, той никога не си е признавал сам. И после големи извинения, ама големи ревове, големи падания на колене. Понякога пък става супер отбранителен и започва да се държи кофти с мен, когато това стане и после пък идват извиненията. Както и да е, не го бях хващала няколко месеца, но преди 2 седмици пак го хванах, че ме излъга няколко пъти. Гледахме филм на неговия лаптоп, аз влязох в Google да видя нещо за филма и ми излязоха, разни женски имена, които е търсел. На мен ми стана любопитно и го попитах какви са тези имена (съвсем спокойно, аз по принцип мразя да правя сцени и глупости) и той взе да ме убеждава как не знаел какви са тези имена и не помнел да ги е търсел изобщо. Окей, хич не ми се стори правдоподобно, но нали всеки си има право на личното пространство. После ми каза "можеш да ми видиш историята на браузъра ако искаш, няма проблем". Аз отидох в кухнята да взема храна и уж на бъзик няколко пъти му казах "ти да не вземеш да я изтриеш тази история сега като ми я даваш", той направи една саркастично-очудена физиономия, изкарвайки ме параноична, че даже ми е минало през акъла, че ще я изтрие историята и "За какво ми е да я трия" вика. Както и да е, след филма аз случайно забелязах, че е изтрил историята все пак - линковете за сайтовете, които беше гледал за тези момичета (някакви бизнес сайтове като LinkedIn), преди бяха в лилаво, а вече бяха в синьо, защото историята я няма. Казах му го това и той вдигна ръце и вика "Добре, признавам си, изтрих я, паникьосах се, не помня какво съм търсил, но за всеки случай се паникьосах и я изтрих и те излъгах, че не съм". Ииии айде ОТНОВО за Бог знае кой път, извиненията, ревовете, колко бил разочарован от себе си, колко се ядосва, че ми е разрушил доверието пак, не знам си какво. Но тези неща толкова стотици пъти съм ги чувала последните 8 месеца, че нито значат нещо за мен, нито нищо вече. Аз взех да му се карам, той пак ревна както винаги и ми вика "Ти никакви чувства ли нямаш?".
След като ми демонстрира той за пореден път колко майсторски и нагло може да ме излъже, аз взех да си мисля, дали някога е спирал изобщо, дали просто се е научил да се прикрива още по-добре ?! Той си държи естествено, че последните 4 месеца не ме е лъгал нито веднъж, аз му обяснявам, че след тази случка аз няма как да съм сигурна.
Не знам с какво съм заслужила това непрестанното лъжене, нито съм от тези приятелки да правя градниозните скандали и драми и крясъци за всичко, правя всичко толкова лесно за него. Когато нещо сгафи, говорим си, разбираме се, казвам му че не е добре така да се прави. Истината е, че аз пък толкова съм се отвратила от непрестанните крясъци и обвинения и тормоз в моето семейство, което преживях, че съм си решила, че не искам такова нещо при мен да има никога, за което и аз не реагирам така. И той пак ме лъже. Питам го, добре де, какво ще ти направя ако кажеш истината, ще те набия ли, ще се разкрещя ли, ще те зарежа ли, какво?
Въпреки тези лъжи, той е толкова добър към мен, че едва ли не ми е гузно да го зарежа. Закуски и кафе всяка сутрин, страшно много внимание непрекъснато, съобразява се с това, което аз искам почти на 100%, помага ми винаги с чинии и чистене, когато сме направили кочина в кухнята, той е направо повече от това, което някога съм искала в мъж и честно казано щях да съм доволна и без някои от тези неща, стига да го имаше доверието, което е толкова необходимо за мен поне.
Та причината да пиша тук е, че искам да видя мнението на жени, повечето от които са омъжени и в дълги връзки и могат да видят нещата от друг ъгъл.
Мислите ли, че аз преувеличавам за това с лъжите му? В крайна сметка всеки си има недостатъци, знам го това, няма да се намери перфектния мъж никъде. Ако го зарежа него, не знам на какъв ще попадна, едва ли ще се държи толкова добре с мен и пак няма гаранция дали няма и той да ме лъже. Мъжете по принцип ли си послъгват и това нещо, което ние, жените, просто трябва да приемем ли е, когато има по-важни неща в една връзка, като уважение и сигурност и т.н.? Вие хващате ли мъжете си в лъжи и обръщате ли внимание на това, заболява ли ви като ви лъжат и съмнявате ли се вече в доверието помежду ви? Или стига да не е нещо абсолютно огромно, всичко е окей? Когато поставиш важните неща на преден план, това, че партньорът ви послъгва кара ли ви да се съмнявата във връзката/брака ви?
Съжалявам, за страшно дългия пост, просто съм объркана дали аз не преигравам, страх ме е да не изхвърля нещо супер добро, което имам, заради нещо дребно и после да съжалявам.
Благодаря на тези, които прочетоха историйката ми!
или ще е 
/.Аз също щях меко казано да съм раздвоена в този случай... 
