Бебето не иска да яде

И дъщеря ми е имала такива периоди, първият май беше на тази възраст, 4-5м. Храни тогава, когато поиска, не те интересуват часове и колко мл. е изяло. Ако ака и пишка достатъчно, ако наддава добре няма за какво да се притесняваш.
С АМ не бързай, предлагай по-често да суче.
На вашата възраст дъщеря ми имаше 2-3 нощни хранения, така че това, че се буди да яде е нормално.
Възможно е и да са зъбки.

след като имаш кърма защо ще го мъчиш на ам това мляко е толкова безвкусно

мамче според мен трябвада давач на бебка да суче когато поиска щом кърмиш не сеспазват часове на хранене освен ако се цедиш и виждаш по колко изсуква и така ще прецениш .Моя син е на 6 месеца кълмих го до 5 месеца и дохранвах с ам докато накрая минахме само на ам  защото колкото пити го сложа на гърда той плачеше и тогава пробвах да се изцедя и утанових че нямам кърма .Ивече сме на каши,пюрета и ам.

Аз имам кантар и мога да измеря колко кърма е изял,а иначе не искам да го храня на поискване,защото това значи да не мога да изляза без него дори за час,защото той може да огладнее,пък и ако започне да се лигави с по 30-40 гр на час...Нормализираха се нещата тези дни,дори снощи в 21ч. като го кърмих изяде 180 гр. кърма,явно като се успокоих,че има и сухо мляко и няма да остане гладен съм започнала да произвеждам повече кърма,много благодаря на всички за съветите

Когато има нужда го дохранвам с АМ,за да не остане гладен

Ако искаш да кърмиш забрави за режима

За мен трябва да спреш да се филмираш с тези милилитри, грамчета и брой хранения. Това само ще ти навреди. Детето няма да остане гладно и ще си вземе колкото му е нужно, стига да му го предлагаш. Всеки ще ти даде някакво експертно мнение, но истината е, че майката най-добре си усеща от какво има нужда детето й. Месечната консултация с лекаря е напълно достатъчна, за да ти даде представа дали детето наддава достатъчно Успех и най-важното е да си спокойна

Здравейте,

Искам да препоръчам една книга по въпроса.
 
Тъй като с моята госпожица на 3 месеца имаме сходен проблем, се разрових за информация, не намерих нищо на български език и случайно попаднах на тази книга.

Накратко авторката, австралийка с дългогодишен акушерски опит обяснява как е помогнала на страшно много семейства, при които бебето започва да отказва да се храни от бутилка около 3тия месец. В огромен процент от случаите се касае не за здравословен проблем, а за психологически. Детето е насилвано да се храни под час и по колкото е казал педиатър или пише на опаковката на АМ. Детето понася това до към 3тия месец заради сукателния рефлекс и невъзможността да откаже бутилка. От 3тия месец обаче насилваното дете започва да се бори, плаче, огъва се на дъга, бута с ръце, плаче, върти си главата настрани и всячески се опитва да се отскубне. Ако не се лекува на време този страх към храненето може да продължи и при захранването с твърда храна. За насилствено поведение се счита освен бутане на биберона в устата на детето също и:
- продължителни опити да го нахраните в продължение на 40 50 минути, за да не изхвърлите млякото
- предлагате през определен час, като бебето не е още гадно
- предлагане на количество, което очевидно бебето не може да изяде наведнъж
- хранене на бебето в съня му
- хранене с трикове и отвличане на вниманието
Решението:
1. За 2-3 седмици отложете всички важни ангажименти
2. Хранене детето само вкъщи
3. Нека 1 или максимум 2ма души хранят бебето
4. Предлагайте бутилка на бебето когато покаже признаци на глад: хапе си ръцете, примлясква, отваря уста и върти глава, търси биберон
5. Само предлагайте без да го насилвате, доближавате биберона до устата, без да го пъхате и да го върдите в устата на бебето. Ако то иска ще засуче.
6. Ако откаже опитвате най-много веднъж в рамките на 20-30 мин.
7. Спирате да храните детето спящо или сънено, защото така няма да решите проблемните хранения, докато е будно.
8. Накратко, оставяте детето да огладнее хубаво и да поиска само. Статистиката показва че до 2 3 седмици то ще се научи че няма да насилвате и ще започне да се храни нормално.

ВАЖНО! Първо се уверете с личния ви педиатър, че детето не изпитва болка и не е болно. Т.е. сигурни сте, че детето е здраво и проблема е по-верояно психически.

Дано съм полезна