Единствените деца са все такива разлигавени, май това е причината.
Тц, и моето е едно, пък изобщо не е такова.
Такива обобщени твърдения обикновено не са изцяло вярни и веднага се намират опровержения.
Ето и аз съм с едно неразлигавено. - Публикувана: 14 апр. 2014, 13:10 ч.
- Последно мнение: 16 май 2014, 15:22 ч.
Дете - дразнител
Тц, и моето е едно, пък изобщо не е такова.
Такива обобщени твърдения обикновено не са изцяло вярни и веднага се намират опровержения.
Ето и аз съм с едно неразлигавено. 
Единствените деца са все такива разлигавени, май това е причината.
Абсолютно НЕ съм съгласна с това твърдение. Дали си го глезя? - Ами сигурно, от време на време; рядко му отказвам нещо. Но не е лигльо в никакъв случай. Дори често получавам комплименти, че е изключително възпитан. Важен е личния пример, на родителя и средата, в която детето расте, а не броят на децата.
Абсолютно НЕ съм съгласна с това твърдение. Дали си го глезя? - Ами сигурно, от време на време; рядко му отказвам нещо. Но не е лигльо в никакъв случай. Дори често получавам комплименти, че е изключително възпитан. Важен е личния пример, на родителя и средата, в която детето расте, а не броят на децата.
Много са сложни нещата, за да ги обобщим. Има деца, които се раждат с такъв характер, има и такива, на които средата е повлияла за да станат агресивни. Винаги ще ги има, но трябва да се обърне внимание, защото някои път стават големи бели, както са малки и невинни, така могат да осакатят някое дете за цял живот.
Всичко е въпрос на характер и темперамент при децата,така си мисля аз.
Изобщо не смятам,че единствено дете в семейството отговаря на критерия разглезено или лигаво....
Има изявени деца тип лидер от малки и такива по-тихи и кротички.
Различни са ситуациите в които се изявават,но лично аз не се меся в играта на моето дете когато съм с него на площадката.
Разбира се,не говоря за животозастрашаващи моменти,а за ежедневни игри.
Изобщо не смятам,че единствено дете в семейството отговаря на критерия разглезено или лигаво....
Има изявени деца тип лидер от малки и такива по-тихи и кротички.
Различни са ситуациите в които се изявават,но лично аз не се меся в играта на моето дете когато съм с него на площадката.
Разбира се,не говоря за животозастрашаващи моменти,а за ежедневни игри.
Много неприятно, това може да й остави трайни спомени за много напред. Говорете с родителите, учителите и директорката тактично. Няма да си невротизираш детето я! 
Същата работа е и при нас. Дете, което изглежда я тормози в детската градина, сутрин и вечер плаче, че не иска да отива. Говорили сме и с учителки и с родителите. След изказвания на родителите ни стана ясно защо детето е такова и че нещата няма да се променят. Семейна среда, какво да правиш. Просто чакам момента да тръгне предучилищна и да се махне от тази група.
Привет и от мен. И аз имам същия проблем, но със съученичка на дъщеря ми- 9 г. Първо я посъветвах да не и обръща внимание, като я дразни,.. при по- сериозни сблъсъци на класната да каже..и такаа вече близо година. Преди два месеца пак имаха някакъв "сериозен конфликт" и казах на моята щерка просто да и каже, че не иска да бъдат приятелки щом толкова се дразнят...И днес сутринта след позвъняване на щерката и госпожата... казах на госпожата да предаде на другата девойка да не комуникира по никакъв начин и повод с моята..на моята и повторих същото /крайна мярка, според мен, но в случая си мисля добро решение- пък да видим/. 
. Има деца които стават с една единствена цел сутрин- кой да дразнят, си мисля,..и в градината имахме едно момиченце..сега пък и в училище..
. Има деца които стават с една единствена цел сутрин- кой да дразнят, си мисля,..и в градината имахме едно момиченце..сега пък и в училище..И моята дъщеря имаше проблем с една съученичка, възраста е сходна. Аз също и обяснявах да не обръща внимание, но то всеки ден едно и също беше обидила я, говорила против нея, присмивала се, абсолютно без причина. То не че някое дете обръща внимание на обидите на това момиче, почти всички се дазнят от нея, но е неприятно всеки ден такива ситуации. Накаря след една родителска, говорих с майката на въпросното момиче разбира се спокойно и обясних какви са ситуациите. И тя сама се сети защо е това отношение, често е давала за пример моето дете и нейното момиче най вероятно се е подразнило доста, до там че да се чуди с какво да дразни моето. Явно е говорила с детето си, защото то се извини на моята на другия ден и донякъде нещата се тушираха, е пак не се долюбват, но поне няма обиди и подигравки.
А и ревността е голям фактор на тази възраст, при някои деца като си имат първа дружка често се случва много да ревнуват когато дружката играе и с други и съответно почват да дразнят и настройват против тези други.
но пък знае ли се в училище какви проблеми,ще има със съучениците си.
Много ясно, може пък твоето дете да се окаже дразнител за някое друго. Важно е да се обясни на децата, че не е необходимо да харесват или да се харесват на всички, а е необходимо да имат толерантно и възпитано отношение едни към други. Хубаво е и да знаят как да реагират в конфликтни ситуации.