Анге! Мерси за темата! 
'ного ми е лошо, нооого! Защо пих толкова?
'ного ми е лошо, нооого! Защо пих толкова?
- Публикувана: 28 март 2014, 23:34 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2014, 13:18 ч.
ЕЛП - отчетно-потребителска- 42
Пустата му рецепта щеше да бъде най-дългият ми пост в темата 
ахой, пирати карам по ред на номерата, дано никого не пропусна
Роз, нямаше обяснение защо, само че се случва често и минава само дано и вие сте така;
ядене, пиене и таковата... само третото моля
аттти, атти, само атти може да точи на кръгове с диаметър нам-колко-си-милиметра
рязането радиално не си представям как става, но съм убедена, че е пригледно и опрятно
светлица, ГУШ съчувствам
куркума, когато имаш две ризи... знаеш, нали? а когато имаш купища курабийки с мас какво се прави?
два дена чета заглавие "в очакване на чопъра"
карам по ред на номерата, дано никого не пропуснаРоз, нямаше обяснение защо, само че се случва често и минава само
дано и вие сте така;ядене, пиене и таковата... само третото моля
аттти, атти, само атти може да точи на кръгове с диаметър нам-колко-си-милиметра
рязането радиално не си представям как става, но съм убедена, че е пригледно и опрятно светлица, ГУШ съчувствам
куркума, когато имаш две ризи... знаеш, нали? а когато имаш купища курабийки с мас какво се прави?
два дена чета заглавие "в очакване на чопъра"
Ето маслени бисквити. С едроплоден конфитюр от вишни смятам, че бих могъл да ги поднеса на всеки гурман с изтънено небце.
Днеска за първи път видях манастир без коприва в околностите му. Вярно, беше действащ и това донякъде обяснява нещата. Особено растение е копривата. Не расте по съвсем диви места, но не расте и в обитавани и наглеждани дворове. Обича запустели дворове, изоставени торища, селски долчинки. Хем да е близо до хората, хем не съвсем.
По моя край класическите къщи са от камък, дърво и пръст. Когато и последният им обитател се представи пред Бога, не след дълго покривите им хлътват, стените се рушват и не след дълго изчезват без следи под коприва и бъзак. Тук-там из коприваците се намира някоя търкулната пробита тенджера, ползвана с времето си за саксия. Ей сега се сещам откъде иде лафът "Стана на бъз и коприва".
Отплеснах се, а исках да кажа, че копривената чорбица е идеална за деня след шарени сладки с мас и мамалига с пръжки.
Днеска за първи път видях манастир без коприва в околностите му. Вярно, беше действащ и това донякъде обяснява нещата. Особено растение е копривата. Не расте по съвсем диви места, но не расте и в обитавани и наглеждани дворове. Обича запустели дворове, изоставени торища, селски долчинки. Хем да е близо до хората, хем не съвсем.
По моя край класическите къщи са от камък, дърво и пръст. Когато и последният им обитател се представи пред Бога, не след дълго покривите им хлътват, стените се рушват и не след дълго изчезват без следи под коприва и бъзак. Тук-там из коприваците се намира някоя търкулната пробита тенджера, ползвана с времето си за саксия. Ей сега се сещам откъде иде лафът "Стана на бъз и коприва".
Отплеснах се, а исках да кажа, че копривената чорбица е идеална за деня след шарени сладки с мас и мамалига с пръжки.
Ето маслени бисквити. С едроплоден конфитюр от вишни смятам, че бих могъл да ги поднеса на всеки гурман с изтънено небце.
За мен само вишните, с бурканчето и подобаваща по размер лъжица, моля.
Как сте, дружина? Всеки да се чувства попитан поотделно, питам истински, не проформа. Четенето назад ще е в по-късен час (и ден).
Аз съм добре. Най-сериозният дерт, който трябва да разреша е покупката на потопяема (или не) помпа. На хора с такива ядове се казва, че нямат ядове. А, вярно, всред пиперовия разсад изникнаха чудно красиви гъби, което не знам дали е лошо, та затова не го броя за дерт.
Ти как си, Ники?
Бързам да споделя, че такова сладко се поднася със садистично дребна лъжица. Работният й орган е съвсем леко по-широк от дръжката и събира... хм, да речем три черешови костилки.
Ти как си, Ники?
Бързам да споделя, че такова сладко се поднася със садистично дребна лъжица. Работният й орган е съвсем леко по-широк от дръжката и събира... хм, да речем три черешови костилки.
Радвам се да го чуя. Все такива дертове да имаш. 
Лъжицата в такива случаи, съм установила, е в пряка зависимост от размера на отвора на буркана или размера на публиката. Описаната от теб е уместна за скъпернически малко бурканче или за миниатюрна чинийка при публика от няколко добре облечени баби, седнали на чай.
Ако съм сама в кухнята ти, ще изровя най-голямата от чекмеджето.
Лъжицата в такива случаи, съм установила, е в пряка зависимост от размера на отвора на буркана или размера на публиката. Описаната от теб е уместна за скъпернически малко бурканче или за миниатюрна чинийка при публика от няколко добре облечени баби, седнали на чай.
Ако съм сама в кухнята ти, ще изровя най-голямата от чекмеджето.
виждам ви мазните пръсти и костилките по бара. няма да ви питам как можахте да омажете бара с мухливо сиренье и вишнав контифюр, явно с мерак се е правило т'ва - простено ви е. зачистих, позаметох к'во можах под чергичката и сядам на кафе. че след това ставам дворянка, сиреч отиваме на двора.
установих, че като разходя зверчето от дома до там пеша (3500м), след това му дам маркуча да полее каквото трябва и каквото не, като внимава да не се намокри целия (той някак успява да се полее до половината), и му възложа други дребни нещица, вечерта заспива още с вилицата в устата.
При мен предизвика пък сълзи от умиление, но аз съм си такава, добротата винаги ме просълзява.
Но най-много ме умили детето, което се върна да преведе жената през улицата.
Големите още помнят "Тимур и неговата команда", тях и в училище са ги учили, че на човек в беда трябва да се помага, и вкъщи са ги учили на уважение към възрастните, но децата, децата...! Тях ги учим сега само да си учат уроците, английския, да си гледат спорта а и толкова малко време имаме за тях, че кога ще остане време да ги учим на съчувствие и милосърдие...
Но най-много ме умили детето, което се върна да преведе жената през улицата.
Големите още помнят "Тимур и неговата команда", тях и в училище са ги учили, че на човек в беда трябва да се помага, и вкъщи са ги учили на уважение към възрастните, но децата, децата...! Тях ги учим сега само да си учат уроците, английския, да си гледат спорта а и толкова малко време имаме за тях, че кога ще остане време да ги учим на съчувствие и милосърдие...
Препоръчани теми