Бебето на АМ - лоша работа?

Права си 

Милия ми син не е опитвал кърма. От момента в които се роди се молех само да оживее и да е жив и здрав.Направих всичко възможно , за да имам кърма. Цедях се на 3 часа овързана със системи по ръцете месец почти. Обвинявах се,че аз съм в една болница а милото ми детенце се бори само в друга и не мога да му дам от " безценната течност".Че заради мен може и да не се оправи и прочие, докато в един момент просто спрях. Спрях да мисля само простотии.

Кажи на всички да си гледат работата.Като дойдат да ти гледат детето ТЕ, да те дават акъл. Кърмата е храна,АМ също.Кое по добре,кое по зле.Важното е детенце да е живо,здраво и щастливо , мама също. 

За протокола роди се 2600гр и 46 см. Е днес (точно днес бяхме на консултация) е 8300 гр и 68 см.

За какво е темата? Да си намериш оправдание, че не си кърмила? Да намериш подкрепа, че даваш АМ? Няма да те подкрепя, всички преди мен трябва да са ти достатъчни. Бебето трябва да получи най-доброто-внимание, сухи памперси и кърма. Тук не става въпрос за истерия, мода, противопоставяне. Ако за теб какво яде детето ти не е проблем, не знам защо пускаш такова словоизлияние. И като не ти е "фикс идея кърменето" какъв ти е проблемът?
За мен беше мъчително, когато стана ясно, че синовете ми няма да сучат, но не изпитвам нужда някой да ме убеждава, че съм постъпила правилно в един или друг случай.

Според мен темата е за тези хора около авторката,които ръсят акъл и дават непоискани съвети.Всички сме на ясно,че кърмата е най-хубавата храна за бебето,но поняга просто не се получава.Както и да е,това хората не ги интересува,но те питат ли,питат.След като поутихнаха въпросите от към кърмене започнаха другите и обяснението към тях винаги беше едно и също:
''Има колики'' съответно- ''Ами да,те изкуствено хранените са така'' това придружено със  съжалителен поглед и поклащане на глава.
''Нещо й е суха кожата,леко се бели'' - "Ами да,те изкуствено хранените са така''
''Още няма излязло зъбче''  -  "Ами да,то на изкуствено хранените така,по-късно им никнат''
Та така,разбрах че за всичко е виновно АМ    Просто понякога така те притискат с такива приказки,че и да кажеш нещо ,винаги звучи като оправдание.Затова и спрях да се обяснявам с тоя и ония,нито те ми гледат детето,нито ми купуват кутиите с АМ.
На авторката пожелавам да са живи и здрави,спокойни,да се гушкат и да се гледат   

Светлина, моето дете не е кърмено и един ден. Не ми се разказва защо и как, но факт, беше на формула от първия ден.
Не се чувствам виновна, ама никак, порасна и стана същото красиво и умно момче, каквото щеше да бъде и ако го бях кърмила.
Няма да раждам отново, или поне нямам такива планове, но ако се случи отново няма да кърмя. За нищо на света!

"Изкуствено хранене" е израз, който за мен е напълно нелогичен, противен и ужасен.
Аз също бях обект на постоянни сравнения, често с лек ироничен привкус и то не само от малко познати кърмещи майки, но и от мои близки приятелки, с които родихме едновременно и които кърмеха. После идва ред на захранването и поредните забележки защо се бавиш с месото, как така бебе не яде попара и пр.
Не ми пукаше, дразнех се.

Та, детето ти ще израстне красиво, умно и прекрасно, точно ако беше хранено и с кърма.
А бъди убедена, че "чувството за вина", ако го изпитваш, постепенно ще изчезне. Защото е напълно несъстоятелно и скоро ще го разбереш .

Благодаря ви на всички за коментарите, може би след време няма да ми дреме от подобни реплики,  свързани с АМ, но явно още ме тресе депресията.

Уф и при мен беше много време така чувствах се лоша майка ,че не можах да кърмя.Кой ли не се изреди да миговори щуротии.Как съм могла с тая цвика да си храня детето,то за това реве 'щото е недохранено млякото не му стига(а той просто плачеше от колики).Е да ама недохраненото ми дете до миналия месец качваше по 1кг.На 4 месеца вече беше в норма настигнал връстниците си (при все ,че се роди 1990гр и на 2м тежеше 2800гр).Те всички мислят ,че знаят кое е най-добро за чуждите деца и обичат да дават съвети   

Кърменето е страхотно, но покрай моите проблеми със запушени каналчета на гърдите и масовото пригласяне в полза на кърменето стигнах до това да насилвам бебето си да суче. Това може да е много травмиращо и за бебето и за майката - защо да го причинявам? Започнах да си мисля, докато чета из форумите колко трудно се отбива пристрастено кърмаче, че и дългото кърмене причинява проблеми и всъщност кой е в състояние да каже колко да бъде кърмено едно дете? Съществува  "треска за кърмене", която само след 10, 20 години може да се окаже, че е някакъв преувеличен мит. Спомняте ли си бутилката кисело мляко, с която приспиваха бебетата? - е, сега тази практика е отречена, така че всяко нещо с мярка и без излишни угризения

Като ви слушам хем ви разбирам много добре за какво иде реч, хем се радвам че най- близките ми и даже повечето от моите приятели много ме подкрепяха като започнах да храня детето си с АМ. И добре че бяха те че такава депресия ме беше налегнала, но благодарение на тях се справих. Не мога да разбера хората как могат да обвиняват другите че не кърмят все едно че са извършили много тежко престъпление и не се сещат че 98% от тези майки са имали причина да не кърмят а не е от прищявка. А пък и по-добре ли е да си държим децата гладни? Пък и всяко дете се развива по различен начин, дали е кърмено или на мляко не повлиява ама изобщо.

С риск да ме нахока някой тук ще изкажа лично мнение.

По мои лични наблюдения около мен повечето майки не кърмят по лично желание, не по принуда или някакви други причини. В това също не виждам нищо лошо. С една моя приятелка родихме в един ден, в една и съща болница. От първият ден каза, че няма да кърми. Иска да се наспива, да има свободата да може всеки от семейството да храни бебето, странен и е целият процес и т.н. Уважавам я, че е на ясно със себе си и че го каза открито. Не я съда по никакъв начин. Взела е най-доброто решение за себе си и детето си.

На мен понякога не ми е приятно да слушам извинения на некърмещи майки. Не е престъпление да не се кърми и на никого не дължат обяснения (а има тендениция на майки около мен да се обясняват и оправдават ненужно).

Има майки, които се отказват по причини - разранено зърно, запушено каналче, връщане на работа - затова е важно, ако волята им е все пак да продължат да имат помощ - консултант по кърмене и т.н., за да се види дали е преодолимо или не.

Да , и аз имам този проблем . Ок 1 седмица  след изписването от болницата малката започна да реве постоянно и ние си викаме - колики. Купихме сигурно почти всички възможни капки дето са на пазара -нищо .Не спира да реве това дете. Отиваме след 2 седмици на консултация и се оказва ,че е качила супер малко ЛЛ каза ,започвай да дохранваш. Мислих още 1-2 дни (защото нали навсякъде из нета пише да настоявам , да предлага по- често , всичко правих ) , но детето продължи да си реве. Накрая започнах да я дохранвам и все едно друго бебе си имахме! Беше си щастлива и доволна , спяща по цяла вечер. След още  1 седмица направих някакво запушване на канал , поддържах 40 градуса Т 5-6 часа . АГ-то ми изписа АБ ( някакъв пречистен , дето не пречел на бебето ) и ме предупреди ,че след около 20тина дни пак ще се повтори. През това време какво ли не правих - ядох вс възможно за кърма, пих всеки един възможен чай , цедях се постоянно , предлагах постоянно ( въпреки рагадата на гърдата и неистовите болки) , но кърмата така и не се увеличи . Цедях около 60мл от 2те гърди . Та след ок 2 седмици отново вдигнах 40 градуса Т , отново АБ и АГ-то ми каза- не ти гарантирам дали няма да се потрети - ти си решавай. Ако кажеш -спираме кърмата с хапчета . Повярвайте ми , това беше едно от най- трудните решения , които съм вземала( все още не зная правилно ли е било или не) . Плаках около 2 дни , но накрая реших да я спра . Никой от близките ми не ме обвинява , те видяха , а и аз за себе си знаех ,че съм направила вс възможно, но просто и аз и бебето се мъчехме .
Та след това , който и да видех , и след вс дежурни въпроси , следващия беше - "Кърмиш ли ? " и като кажа - не , " АМА КАК ТАКА!?!?!" . И аз като някоя ученичка ,започвам да се оправдавам ,ама така , ама иначе , все едно умишлено не искам да си кърмя детето!! Мн ми беше кофти в началото , признавам си , особено , като най-близката ми приятелка ( нейния син е на 1.7 месеца и все още суче) ме обвини ,че как така хем съм нямала йърма , хем ми се били подпушили каналите.... едва ли не съм си го измислила това .
Та така и аз да си излея мъката , то стана огромен пост ,сори за което .

Dee_Dee_- направо колко си преживяла..а и сега да се оправдаваш пред хората ...Щастливите кърмачки и грам не знаят и не предполагат даже за неволите в кърменето..Сит на гладен не вярва...

Има нещо такова. Аз кърмя, но имах проблеми в началото, особено с първото дете. И сега като ми каже някоя, че кърменето било наай-естественото нещо на света, се ядосвам.

Тук си права!

Не съм съвсем съгласна. При много майки не става лесно. Аз в началото нямах кърма (още бяхме в болницата) от преживян стрес според мен. Кърмата ми дойде едва седмица след раждането. До тогава дохранвах, слагах на гърда и се цедях включително и през ноща. Имах много разранени зърна и кърменето и цеденето си беше много болезнено. Нон стоп се мажех с ланолин.

Имала съм 3 пъти запушено каналче със зачервяване, температура, болки.

Както казах важно е да има консултанти по кърмене.

И не мислете, че да се кърми е толкова лесно и кърмачките не полагат усилия. Да не говорим за съчетаването на ходене на работа с кърмене.

И е вярно, че кърменето е най-естественото нещо на света, както е вярно, че е най-доброто за детето. Това не означава, че става от само себе си и винаги супер лесно, нито че е винаги възможно.

Не се самоосъждайте, но не си и представяйте филми, в които на кърмачките им е супер лесно. Не е лесно да се става на 2 часа, не е лесно с разранени зърна, запушени каналчета, нито е приятно цеденето, но...всеки с проблемите си. Отбиването също не е лесно, нито отказа на шише (което прави майката незаменима), нито факта, че майката не може да взема лекарства, когато и се наложи, нито да се подложи на диета, ако иска да свали килограмите от бремеността.