обратно в България

ами, как да ти кажа... Аз вече съм почти от 7 години в чужбина, така че животът ми е извън България (особено сега с мъж и дете)... Вярно, че ми липсват семейството и приятелите понякога, но от друга страна, не съм имала и проблеми с приспособяването към тукашния живот... Не смятам да се връщам в България, освен през лятото или за Коледа.
Виж, като се пенсионирам, може друг акъл да ми дойде 

Не нямам желание. Свикнах да живея без роднини,   а тук също намерих много стойностни приятели, с които си обсъждаме ежедневието и помагаме при нужда. Мерак ми е и чакам с нетърпение август месец, когато ще посетим България и ще се видим с роднините и приятелите там, но да живеем там- НЕ.  Не искам да живея при мащеха.  

Аз не бих се върнала да живея тук, поне не на този етап от    развитието на родината. Няма да конкретизирама защо, защото темата ще придобие неприятен характер и ще бъде заклучена бързо.

 

Според едно проучване на Института за пазарна икономика “Стимули и влияния на миграцията в навечерието и в контекста на присъединяването към ЕС”, изготвен по поръчка на Институт “Отворено общество”, българският емигрант  не възнамерява да остане в чужбина “завинаги” (от 1/5 до 1/4 възнамеряват да се установят за постоянно в страната, в която се намират)

За себе си няма да коментирам.

Нямам намерение да се връЩам, поради простата причина, че мъжа ми и детето ми, т.е. семейството ми, са тук. От друга страна и да се върна неzнам какво бих правила там , иzляzох от там на 22 години, сега съм на 30, като прибавим и промените преz теzи 8 години става една непоzната държава zа мен, в която би трябвало да zапочвам живота си пак от нула Дано не се налага. А иначе zа преz ваканциите нямам ниЩо против

Сто пъти досега повтарям, че човек е щастлив там, където обича.
Тук е домът ми, семейството, работата, България е като майката,
нито я избираш, нито можеш кой знае е колко да я промениш.
Докато държавата, в която си, е като съпруга, сам си го избираш,
с качествата и недостатъците, береш си му гайлето, пък, ако не
ти изнася, си свободен да го напуснеш.
Докато майката няма къде да ти избяга.
Засега съм доволна, че го нямам наблизо общественият съвет,
дето, ако си бях в България, все щеше да ми предписва как да си
оформям делника и празника. То лели, съседки, познати, колежки,
все знаят кое как да правиш и се чувстват длъжни да не ти го спестяват.
Всичко друго е въпрос на свикване.

Ами аз да си кажа, ужасно ми липсват приятелите, купоните, заведенията.... ПОнякога едва се сдържам да не си събера багажа и айде обратно....

Замислям се обаче, (все още МИСЛЯ  ) и си правя една малка сметка..... и тя пусто все излиза в полза на държавата в която съм сега.

Някак си не ми липсват глудниците пумияри, които се нахвърлят на всичко живо (децата ми още пищят и се крият при вида на куче). Не ми липсва бюрокрацията, не ми липсва мизерната заплата, която едва стига за основните неща, не ми липсват мрачните физиономии на хората, не ми липсва панелката където чуваш разговорите на съседите (да не говорим за чалга купоните продължаващи до зори), дупките по улиците...... студа през зимата въпреки наличието на безбожно скъпото парно...... Да не продължавам 

Не съм свикнала да живея в чужбина, но поне засега не мисля да се връщам в БГ.
А родителите и приятелите си ги виждам достатъчно често, за да не ми пролипсват... 

Аз съм по течението още - накъдето ме отнесе 
Те, чужбините, са много и различни, на мен ми се живее в "дом", не просто в чужбина. А засега още никъде нямам "дом" 

Да, мислим - и то тази година.

Дай Боже всичко да е наред  и да сме живи и здрави само

За сега ще се борим поне още 2-3 години, но ако не можем да си попаднем на мястото - сме го мислили като вариант. А и много зависи как България ще стои като членка на ЕС. Та човек трябва да преосмисля периодично шансовете си.

Не съм свикнала съвсем и ако бях сама щях да си хвана първия самолет. Ужасно ми липсват нашите В същото време вече и в България не се чувствам съвсем на мястото си, та явно така ще я карам - ще си живея в Канада и ще страдам по Родината. Мечтата ми е да мога да си се прибирам всяка година за по месец

Засега не искам. Преди всиЧко заради работата ми, сигурността, Гого...Той се Чуства все по добре тук, но не казвам, Че няма да му е добре в България...НА мен ми е по лесно тук просто...засега.
НЕ мога да свикна, в смисъл да приема, Че Ще живея тук "завинаги". Има много неЩа, които ме спират да мисля в такава насока...хора, климат...Но е истина съЩо, Че бих търсила други алтернативи за Чужбина, преди да се замисля за връЩане в България.
Много от приятелите ми не са веЧе в България, едни от най близките ми хора си отидоха от този свят...
А носталгията си е носталгия, вкъЩи си е вкъЩи...
Искам само да мога да си ходя по Често, и да разполагам с алтернативи...

Не живея в България от 4 години. До тоzи момент колкото пъти съм се връщала, то е било да се zанимавам с бЮрокращина. Къде да zащитавам дипломна работа, къде да регистрирам брака си, да вадя нов паспорт и т.н. Сега края на март ми се очертава пак да ходя до там. Но като си помисля как ще се налага да вися в тоя студ по опашки, да се раzпраям със zли лелички и всичко това, zащото по zакон беше zадължително да си иzбера личен лекар, ме обхваща дива паника и ярост.

А конкретно по въпроса дали планирам връщане... НЕ, НЕ, НЕ, никога. И всеки ден се моля да не ми се наложи. Мисля, че съм zаслужила нещо по добро от кучешкия живот, който водят родителите ми там....

Има разлика за нас, които сме омъжени в 4ужбина и градим семейство и дом там. още като се омъжвах знаех, 4е няма да се върна. още пове4е, 4е стандарта на живот е толкова много разли4ен.

Права си, така е.

Макар и омъжена за чужденец, не мога да си представя, че ще съм завинаги в Англия. Още повече, че намеренията и на двама ни са като се пенсионираме да се върнем в България (наште годинки са повечко, та това време не е чак толкова далечно). Аз вярвам, че за тези години в България ще става все по-добре. А мъж ми пък е разочарован, че Англия отива все по на зле, не е това което е била преди. Е, малко зор ще му бъде  да научи български. А аз пък тайничко си се надявам дъщеря ни да избере в България да живее в бъдеще. Но изборът ще си е неин.

мдаа, и аз мисля, че ще дойде ден, в който България ще стане едно райско кътче, докато "големите"  се задъхват въпрос на време докато се открият точните хора, които ще изведат напред тези шепа хора

плануваме- след 2, 3 години
със сигурност тогава ще изпитвам носталгия по испания, но се надявам и тук да СИ идвам честичко

Хубава тема.
Не,не мисля да оставам тук завинаги.Не съм свикнала,лиспват ми много неща,тук се чувствам за малко,не на мястото си и не у дома си.Но не на този етап.Надявам се малко да се стабилизират нещата в Бг,за да може все пак се живее човешки.Може би ако положението остане толкова трагично,колкото е в момента...тогава не знам,сигурно няма да се върнем.Все пак носим отговорност и пред едно (засега) дете и трябва да се мисли и за това,а уреден живот в чужбина,малко или много си е въпрос на шанс и много положени и изстрадани усилия.Плащаш цената на едно за сметка на друго,така е.
Наистина,когато си омъжена за чужденец,тогава този въпрос почти не подлежи на варианти,но пък и момичетата,които са го направили са си дали предвзрително сметка за всичко това.
Другото ,което е важно,е че тук се променяме.Мислим си как не искаме тук,как обезателно ще се върнем някой ден,но те годините си минават и при поредното ни връщане в България установяваме колко не сме на мястото си,колко много неща са станали неприемливи и ненормални за нас.И така след повечко години се оказва,че май не искаме вече да се връщаме.Аз съм от 2 години тук и не съм свикнала.Мъжът ми е от 6,но още отначалото си се чувства чудесно.Има значение и дали ходим на работа,дали градим кариера,учим,какви приятелски връзки имате,колко често си ходим и какво ли още не.
Факт е,че много от нас биха се върнали,че почти всички изпитваме носталгия,но е факт,че много малка част от живеещите в чужбина реално се връщат.

От дълго време обмисляме този вариант. БГ е за нас всичко- родина, близки, приятели, спомени...., но винаги се изправям пред въпроса как ще си намеря работа и жилище там и ще можем ли да си позволим това, което тук имаме. Но при мен везните накланят към връщане, просто въпроса е кога точно.

Е,радвам се,че не само аз драпам да се приберем 

В следваЩите 20 години не планувам прибиране. Евентуално като се пенсионирам, но тогава и приятелите ми в БГ Ще са пенсионери, но с бг_пенсии и неzнам дали ми се ходи сама по курорти. Пък и след толкова години, при деца и дом тука, не съм сигурна дали Ще ме тегли натам

В никакъв случай - поне за сега...

За мое учудване никога нямах проблем със свикването без приятелите и родители. За родителите - има интернет и телефони, благодарение на които сме си по-близки, отколкото като живеех в София - странен феномен, но факт. Приятелите ми отдавна не са в БГ. На практика освен заради нашите - засега - няма за какво друго да си ходя там. Много чакам да се прибера, защото при мама и тате е просто вълшебно, но после много чакам и да си дойда "в къщи", защото в БГ като цяло е просто налудно - и в добър, и в лош смисъл, и с кеф се изнасям към края от там. Не знам вече кое ми е "къщито"...Не мисля да се прибирам, освен ако належащи политически и "катаклизмически" причини не го наложат

На този етап, нямам никакво намерение да се приберем за постоянно в БГ. Но никога не казвам, никога. За сега, единствено обмисляме вариант как родителите ми да дойдат при нас. Това е единственото, което ми липсва от родината

Ами ние го правим вече няколко пъти това насам-натам за по няколко години. Досега преместванията са били свързани с работа, но напоследък се намесват и други неща.
В точно този момент и известно време напред не бих искала да съм в БГ. Има много неприятни процеси, които тепърва започват  - например ксенофобия и истеричен национализъм, свързан с всякакви чужденци, а чужденци и след време и емигранти в БГ ще има все повече. Когато в семейството ти има чужденци не можеш да не мислиш и за това. И не ми се гледа тоя филм, ама хич.

Другото, което дълго проучвах и над което много мислих е кризата в образователната система. Едни от най-мрачните ми впечатления в последните няколко години са от сферата на образованието, независимо държавно или частно. Не се вижда ни-и-и-какво движение, дори напротив, средства за реформа в образованието, които пристигат отвън по линия на ФАР или нещо подобно, отиват за да се укрепят старите хора в старата система. Много може да се каже, но какво от това...
Е, аз имам и големи деца, които имат нужда да учат и да се е развиват точно сега. Това, на което се нагледах в различни училища, по-скоро ще ги деформира, отколкото да им покаже как могат да мислят самостоятелно и как да го съобразяват с живота и на други хора..
Затова засега тук. Или в някоя трета държава.

 

напълно подкрепям и двата ти довода
и ние веднъж се връщахме. От това което видях в прехвалено софийско училище косите ми се изправиха. Като гледам на приятелски деца в България как върви образованието .......

Ние сме в чужбина от 7 год.За целия този период нищо не ме е трогнало така,че да заобичам Англия.
Въпреки всички недостатъци в Бг след 4 год се прибираме. Направили сме си план и от 1 год. инвестираме само там.

Приятели май нямаме кой знае колко,нито близките ни липсват тъй като никога с нищо не са ни помагали (не приемаха брака ни).Това което ни липсва е свободата.

Образованието в България е на по високо ниво от това в Англия.

Напълно съм съгласна с теб. Когато се омъжиш за чужденец в друга държава и всичко е по-уредено от София, няма много избор. Тук някой каза, че дома е там, където обичаш. И с това съм съгласна.  Затова аз не си задавам въпрости.  Изобщо не си правя труда да ' заобичам, да се влюбя в страната или нещо такова, защото това означава да сравнявам, а няма смисъл. Гледам да имам свои места тук, свои преживявания, да извличам максимално хубави неща от живота и мястото, където отскоро живея. Приемам, че е завинаги и просто си мисля как да си 'доставям' пътувания до Б-я, за да виждам любими хора и места.  Искам да 'свикна' да пътувам за БГ често, нашите да идват и така.  Създам ли този стил на живот - нищо няма да ми липсва от БГ.   

Важи и за Белгия!

Никога не казвай никога, да, така е, но и аз не се виждам да тръгна обратно.
И защо да го правя?
Когато тръгнах насам, бях на 23 год. и въпреки, че не осъзнавах много къде съм тръгнала (кой ли и осъзнава, преди да дойде  ), знаех, че правя решителна стъпка в живота си и че вероятно ще е завинаги.
Вече близо 10 год. живея извън България, тук създадох семейство и дом, тук се развивам професионално и като човек, и най-вече- тук намерих себе си.
Най- трудните моменти от живота ми съм ги преборила тук и най-щастлива пак тук съм била.
Да не говорим, че и 80% от семейството ми не е вече в България, а приятелите- ами, ако такива въобще останаха там, мисля, че съм на малко по-друг акъл вече и с малко по-различни приоритети, за да тръгна да се връщам заради подобно нещо в България.

За образованието ми е много странно това, което казват някои от вас, защото аз поне от това, което чувам от познати там, а и чета тук там- положението ми изглежда плачевно. С една дума, това пък ще е последната причина да се върна- за да дам образование на децата си в България.

Да, за мен е важно да се връщам в родината си веднъж на няколко години (дай боже винаги да имам тази възможност!), да мога да показвам на децата си откъде е дошла майка им и къде се говори този език, дето с толков труд ще се опитвам сигурно да ги науча. Но за мен е най-важно децата ми да израстнат като свободни хора, които да могат да се развиват пълноценно и "глобално", а и аз самата да съм свободен и нормално развиващ се човек.
Затова и съм направила своя избор и смятам да се придържам към него.

Блонди, с това съвсем не съм съгласна. И аз съм в Белгия и съм изключително доволна от училището. Детето ми е в 5ти клас. Ходи на училище от 2ра предучилищна - тоест имам наблюдения вече 7ма година върху училището. Детето е доволно, ходи с удоволствие

Училището е много различно от българското. Ако сравняваш количеството назубрена (не винаги много полезна и рядко разбрана информация) между тук и България, съм съгласна - в България учат повече.
Тук обаче учат неща, които според мен са много по-важни - примерно как да намерят информация която им трябва, как да говорят пред публика, да резюмират информация и тн. Учат си разбира се и стандартните и за България неща, но наистина примерно по математика материала е по-малко, но за сметка на това според мен го научават добре.

Другата разлика е че има много различни типове училища според предпочитанията на детето и родителите. Моето дете е училище тип Монтесори - основната идея е че когато ти е интересно и разбираш за какво го учиш ти е много по-лесно да запомниш.

Проблема тук е че има прекалено голяма разлика между отличните и слабите училища, но това и в България е така, нали?

Айде стига толкова, че на тема училища мога още дълго да продължа.
Теб какво те притеснява в тукашните училища?

И аз да се включа....И аз съм от 3 години в чужбина, не смятаме да оставаме тука, но пък нищо не се знае.Зависи дали ще имаме по-добри възможности за работа отколкото в БГ.
По въпорса с училищата...мойто дете все още ходи само на ДГ и до у-щето има още 2 години, но тука има и други български деца и това което виждам е че децата учат доста в сравнение с децата в БГ, или по-точно програмите са им по-различни и по-систематизирани.

Не мога да разбера все още как за да си запишеш детето в някое руско у-ще в София трябва да стоиш цяла нощ и да пазиш ред пред училището.

Аз обаче имам лични впечатления от образованието в немски университет.Дойдох тука за магистратура и да ви кажа , че за 2 семестъра ме научиха повече отколкото 5 години в Софийски Университет.Не ме разбирайте погрешно, без СУ нямаше да мога да дойда да уча тук, просто тука наблягат на практическите занятия и докато не научиш това което искат от теб просто не можеш да продължиш напред.

А Blondi сигурно имаше предвид общата култура на хората в Западна Европа, наистина има какво да се желае, аз например се втрещих като разбрах че една от мойте колежки не знае кой е Романо Проди. Спирам до тука че стана дълго!

Най-лошото обаче е, че като се върнеш в България, колкото и да обясняваш
какво и как си научил в чужбина, никoй не те бръсне за нищо. Защото хората
в България мерят със собствените си аршини. И колкото и да им обясняваш, че
докато си учил в Германия, си правил реални проекти за реални фирми, за което
си получил реални пари, това никого не интересува. Много по-любопитно е какво
точно си правил като аматьор за немските туристи на морето. Ами пял си им
на немски "Тръгнал кос с дълъг нос" и си ги подкрепял, докато вървят до стаята
на зигзаг. Аууууу, страшна работа.
Е, кажи, връща ли ти се в България, където няма кой нито да ти оцени опита
и знанията, нито ще намериш някой, комуто да ги продадеш на реална цена. Жалко!

Бискара,май уцели - общата култура им куца невероятно.Драстично.Нямам предвид,че училищата са лоши като цяло,а че системата им е странна ,не знам дали във всички училища е така,но знам,че сами си избират програмата и предметите,които да изучават.На наше приятелско семейство детето учи тук и знам,че първите две-три години (тя тук започна от 6-ти клас) ,тя учеше вече минал материла,койото са изучавали в Бг предишните класове,което ми се вижда малко странно.Учат по-малко неща тук.Е,вярно е,че и аз пазя спомени от моето учене преди години,сега вероятно не е така.Един път например говорихме в една компанив белгийци за Александър Дюма и се оказа,че те хабер си нямат кой е той.Не се изучава никаква класическа литература тук.После на майтап започнах да питам други случайни познати за Дюма и ,ако щете вярвайте,но всеки ме гледа като треснат - кой пък ще е този Александър Дюма?Ми странно ми е това.Мъжът ми тук направи 2 години следдипломна квалификация по икономика и не научи нищо ново след онова,което вече знаеше от Бг.Затова си мисля,че в Бг,поне преди,се учеше повече.Иначе сигурно не са им лоши училищата,просто тук не си дават много зор,повтарянето е често срещаное ( в Бг това е немислимо) и учат по-малко ,така ми се струва.

Най-лошото обаче е, че като се върнеш в България, колкото и да обясняваш
какво и как си научил в чужбина, никoй не те бръсне за нищо. Защото хората
в България мерят със собствените си аршини. И колкото и да им обясняваш, че
докато си учил в Германия, си правил реални проекти за реални фирми, за което
си получил реални пари, това никого не интересува. Много по-любопитно е какво
точно си правил като аматьор за немските туристи на морето. Ами пял си им
на немски "Тръгнал кос с дълъг нос" и си ги подкрепял, докато вървят до стаята
на зигзаг. Аууууу, страшна работа.
Е, кажи, връща ли ти се в България, където няма кой нито да ти оцени опита
и знанията, нито ще намериш някой, комуто да ги продадеш на реална цена. Жалко!



Точно така!
Ясно е че никой няма да оцени такива кадри в БГ, единственото спасение е да работиш за себе си с контактите  които си създал тук.
А колкото до въпроса дали ми се връща, не мога да кажа да или не.Виждам че за детето е по-доре в Германия , учи език, харесва му детската градина.Наистина боледува, но ако ходи в българска ще боледува с пъти повече.Тука хрема, лека кашлица , но ходи има само една седмица отсъствие за 5 месеца и то аз го оставих да не ходи за  да може да се стабилизира.Но и България има някои предимства, не може да се отрече!
Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия  дали да се връща в БГ или да търси своето място  по света!

Оф нещо не мога да схвана връзката между качеството на образованието и повтарянето?
повторяне = лошо училище  не ми се връзва много

тук оставят децата да повтарят когато преценят, че не е научен основен материал за съответната година и е по-добре да останат още една година в същия клас за да го научат от колкото да преминат напред и да загубят всякакъв шанс да наваксат пропуснатото
Преподавала съм в България в 8 ми клас английски. Имаше деца, които не можеха да четат на български. Престъпно е според мен, че са били оставени да стигнат до 8ми клас без да е направено неща по-рано.  За какво може да ти и от полза да си в 8ми клас в този случай и нямаше ли да е по-добре ако някой го беше оставил да повтаря преди това????


Цитат на: Biskara в Четвъртък, 16 Февруари 2006, 11:31

Човек трябва да се чувства добре там където е , и това би трябвало да е критерия  дали да се връща в БГ или да търси своето място  по света!

Ето това е!!!Всичко се изчерпва по темата с това чудесно обобщение!!!

с това съм напълно съгласна

Аз съм любопитна да науча повече за образованието в Бг. Дори сравнено с Англия. Моите наблюдения за нашето образование имат 10 г давност/тогава съм била учителка в езикова гимназия/, и имам доста, хм,  лошо мнение.
За сметка на това съм много доволна от тукашното образование. Подкрепям raly, независимо, че съм в Холандия, а не в Белгия и моят не е в Монтесори, а в протестантско.

За образованието в Англия е писано тук:www.bghelp.co.uk
(във форумите,в подраздел "Мама"и в "Обучение в УК")

Иска ни се, ама като че ли не ни стиска. Дали, защото сме тук от доста дълго време и свикнахме незнам. Но като цяло го имаме като план, но кога ще го осъществим незная.

В един друг форум мъдър българин беше написал :" Винаги, когато се връщам в Бг за броени часове разбирам, че най-умното нещо, което съм направил в живота си досега е че съм заминал от БГ. И това се повтаря безкрай."
Не знам лично. Тук животът наистина е много спокоен и уреден.
Връщането ми причинява неимоверна тъга, разочарования и мъка. За всичко, което гледам наоколо. За хората, за условията на живот. Само природата си остава все така красива.

преди няколко седмици бях на интервю. минала съм десетки обучения в България в областта в която работя. познайте колко от тях ми признаха? 0.  Признаха ми някви смешни обучейница в Бремен например , които даже не ги помня за кво бяха. Стана ми мъчно, защото това е положението. Б-я не звучи просто.

затова, моля ви - не се връщайте в БГ , за да дадете на децата си Образование.
просто на никой няма да му пука за това образование освен в БГ.

това е истината. да, българина има по-голяма обща култура всравнение със 'западняка', факт. освен че бия на Кой иска да е милионер?, и самочуствието ми се покачва до небесата, като си изтръскам джоба ... много няма какво да изпадне от него. а съм учила 6 години висше. и то в СУ.
 
образованието в БГ е закостеняло и не е практически ориентирано ( не е лошо образованието, ехееее, що книги съм изчела, информацията си е същата). проблема е в образователните критерии.  аз съм взела към 70 изпита докато учех в БГ. И квоооооооо??? Гледах с презрение кредитните системи на Запад. Друго си е да ти дръпнат една лекцийка, да си записваш , преписваш, ксерокопираш, зубриш в 2 нощи и явиш на изпит. И да  го 'вземеш' .

Не знам дали ще се върна в БГ, Никога не съм искала да  я напускам, не съм се стремила със зъби и нокти да се реализирам 'навън', защото много добре си се реализирах и в БГ. Но съдба. както някой каза тук Направил си си избора.  Искам обаче да имам пари за една къща на морето. Защото тука Адриатическото море е .... Абе не е черното. ¬ерното всеки ден си има мнение,  насторение, вид.. та, един ден мъжа ми като се пенсионира искам да имаме къща в балчик или някъде там, около Камен бряг....тва е.   

ЕЙ ТОВА Е!!!!!

Също и по-горния постинг на lenilaf е и моето мнение.
Пс. Не знам още, като се върна ще видя, но много ме е страх ( от БГ). - не съм се връщала от много отдавна.

Свикнах на лукса тука.
Свикнах на глезотенето. (особено в болниците).
На "силата" която имам като жена, като човек (нещо като равенство така да се каже ).
Свикнах на сигурността.

И в същото време не искам да седя тук, искам си в БГ Някаква носталгия, някакъв спомен... За това и ще изчакам да се прибера първо и тогава да преценя.

Няма дърво без корен, както и няма защо да сравняваме нашата малка България (която поради факта, че е малка, е имала доста злочеста съдба) с големи, "уредени" държави, които са градили от стотици години това, което ние се опитваме да започнем. Или поне няма смисъл от сравнения относно всичкия гореспоменат лукс, удобства и т.н. със стандарта на живота в България, просто сравнението не е честно. Можем да сравняваме по други критерии и те вече са въпрос на вкус. Естествено, положението на майките, живеещи с небългарин в чужбина е съвсем различно, те така или иначе трябва да харесат чуждата култура иначе са обречени на вечна тъга (като дървото без корен). Даже е препоръчително тези майки да улавят всяко хубаво нещо в чуждата култура и да си го припомнят всеки ден, докато не го превърнат в нов корен, за да нямат проблеми с климатизацията.

Ние пък с мъжа ми сме семейство (дърти  ) български студенти, които без да се налага да харесваме държавата, в която учим, можем да си позволим да я разглеждаме и нея и България от един съвсем реален ъгъл на реално пребиваващи в Германия, които нямат немско гражданство и нямат съответните облаги. Като завършим не смятаме да си търсим работа тук, нито да оставаме.    Нали все някой трябва да се върне в нашата родина, със "западно и модерно" образование, за да помогне за превръщането и в "удобна" за мнозина страна? И май не сме в малцинство (специално сред студентите), защото по последни проучвания, все повече млади се връщат да работят в България.    Ще кажете: "Е, да, ама за жълти стотинки." Ще ви кажа: "Е, да ама в БГ има все повече възможности и все повече хора, които си изкарват добри пари с честен труд. Дори вече има повече възможности, отколкото в Западна Европа, заради разрастването на икономиката и напасването й към европейски стандарти". Естествено, че в близко бъдеще няма да се изравнят западноевропейските заплати с източноевропейските, но пък, ако заплатата покрива нуждите, не съм от хората, които вечно ще изчисляват, колко биха им платили за този труд еди къде си, защото за мен неоценимо е да съм при близките си, които обожавам, при прекрасните си спомени от детството, при традициите, които харесвам и уважавам заради предците си, при работата си, която толкова ми липсва и която загърбих заради следване в чужбина.   Но като съм се хванала на хорото със следването извън БГ, карам го докрай, за да не съжалявам за изгубените си нервни клетки. А като гледам и как са ни заискали специалистите в Западна Европааа  Страшна работа. По- расистко място с по- фалшива толерантност от Европа не съм виждала.    Те обичат да делят на такива и онакива, с изключение на смесените бракове с българки, които са принудени да приемат. Иначе без брак с чужденец, на много малко източноевропейци се дава възможността да бъдат оценени в Западна Европа и няма какво да се лъжем, така си е.

Така че, ние сме твърдо за връщане в БГ.    Далече сме от мисълта, че там е раят на Земята, но това си е нашата страна и ние трябва да я оправим. А и колкото сме се изпоразболяли от стрес в Германия, мислим, че няма толкова много неща, които да ни уплашат там. Относно лошото отношение на българите към такива, завършили на Запад - това май и в по- миналия век не е било. Българската интелигенция още от началото на 20 век все си е пращала чедата да учат я в Париж, я в Лондон. Сега не е по- различно. Ние сме кандидатствали за практика къде ли не в БГ и навсякъде ни приемат много добре като "следващи на Запад". В Германия се движим уж все в среди на студенти и то вече 5 години, ама по- ограничени (като обща култура) хорица в сравнение с някои западноевропейски нации (включително Немската) не сме срещали. Като прибавим и основни несъответствия в очакванията ни за културен живот (който в Германия е привилегия само на богатите), както и в очакванията ни за среда, социален живот и отношения между половете - за решението ни за връщане в БГ не сме го и умували много. Явно зависи и в коя държава се живее, де, защото съм чувала много българи, живеещи във Франция, Италия и Щатите, че свикват по- лесно с манталитета в тези държави, защото е по- близък явно до нашия до голяма степен или до удовлетворяваща поне степен. Но случаят с Германия е друг, оттам явно най- много българи се оплакват.

А относно българското образование - много го харесвам. Всички български студенти в Германия (които наистина следват) доказват много знания и имат много добра основа - това го казват много преподаватели в немски университети. Аз съм завършила езикова гимназия и подготовката ни беше адски солидна, личи си и по оценките на българи на приравнителния изпит в германски университети. Братовчедките ми навремето изкараха начално училище в България, преди да заминат за Германия и всички немски учителки бяха изумени от това, колко много  знаят, като се прехвърлиха после в Канада, направо ги бяха сложили и в по- горен клас. Ако разгледате европейски сравнения, България се представя и много добре по малкия брой на неграмотните. А в една американска класация ние сме на едно от първите места по умения на учениците до четвърти клас по четене, писане и смятане. Имаме мисля четвърто и пето място в света. А и колко са народите, които в толкова ранни векове пишат: "Напред науката е слънце, което над душите грей..."    Е, малко са ни закостенели университетите (с изключение на УНСС в София), дава се по- малко свобода на студентите, не могат да си определят програмата и т.н., но това има и добри и лоши страни. Тука в Германия е малко свободия, само ти контролират знанията, другото си определяш сам - колко изпити, кога и т.н., което в повечето бг университети е немислимо, в  БГ програмата стриктно ти се предписва, за да не се разтакаваш да учиш 100 години (като в Германия, където един средно статистически студент завършва на 29,30 години или повече, което не се оказва  така рентабилно за икономиката).  Друг е въпросът, че чувам - българските деца все повече се променят, все повече заприличват на западните, което засега евоюлира в анархия и абсолютно несъобразяване с авторитети, но да видим, сигурно доста неща ще да се променят, включително и образованието. 

Иначе чудесно бихме се чувствали примерно да си живеем в БГ и да можем от време на време да ходим да разглеждаме разни страни, но да си се връщаме в края на краищата у дома. 

Така че сме твърдо "за" връщане в БГ, като смятаме, че мястото ни е там и че все по- добре ще става, благодарение и на връщащи се като нас, взели всичко най- добро от "Запада". Малка ни е държавата, а малките държави, особено с външна помощ (ЕС) бързо се оправят, защото по- малко гърла хранят  А и българите сме схватливи, имаме и фантазия, което много ни помага навсякъде, умеем да комуникираме и да се оправяме общо взето, така че оптимисти сме ние с мъжа ми за бъдещето на България. Един от недостатъците обаче на голяма част от българите е, че са много критични, някои от тях често песимисти и лесно могат да загубят самочувствие относно държавата си, сравнявайки я все с най- силните и богати държави и то все по отношение на удобствата и заплатите или свързаните със средства сектори. Както и мисленето, че държавата все за всичко е виновна, тя трябва да прави така и така, да се държи с нас така и така, но забравят, че ние трябва да си я изградим тази държава, както ни харесва, защото ние сме държавата и нашите деца ще живеят в нея. 

Стела-Мария,
това все едно брат ми го е писал!!!
Той беше дърт студент ( и след тва аспирантура в Германия) бая години.
Все едно него слушам преди 1-2г.
върна се със същия ентусиазъм. Малката държава, ЕС.. .нуждата от 'Българския Великден (не помня как се казваше кампанията, която широко афишираше  Добре дошли на завършилите умове извън БГ, които се изживяват като 'изтекли мозъци' и умници.) Май само един - двама има успели от тая акция и бяха министри.  а, и пр-а на Кока Кола. Това са хората, които аз познавам върнали се и реализирани.
Да, ама не. Дано съм лош пророк ( защото зависи и с каква специалност си), но реалността за мен   е следната:
на хора, които н-на брой години са били студенти на запад не се гледа с добро око в България. Ако си над 30-35г - забрави - според бг работодател нямаш и един ден трудов стаж ( а ако си правил пи ейч ди - направо си извънземен и си си губил времето). Редовно съветвам брат си да лъже на интервютата, че е работил ,а не правил пиейчди. Той мига на парцали и не може да проумее как така няма опит! Щото това в БГ си е в категорията 'подмотвал се'. Така че като кандидатстваш за работа добре подготви отговор защо много години си бил студент. Брат ми вече около 2г не може да си намери работа. Пък е безкрайно кадърен, умен , възпитан и тн. Тоя човек само като му помиришеш парфчима и теябва да го назначиш! Ама НЕ! Гадни са и завистливи!  И има диплома от престижен университет на запад.  НИКОЙ не му дава и един шанс точно затова - изглежда странен с неговото западно отношение! Просто не излъчва необходимата агресивност и пробивност при кандидатстване за работа.
Хората, които идват да 'спасяват' страната са много често неадекватни по отношение на реалността , а тя е доста грубовата. И веднага изпадат от класациите.  Много по-яко е да се назначават разни селяни , завършили НБУ, които владеят 'реалността'. Ще ги пратят на едно обучение в Германия, споко. И пак ще вземат най-доброто от Запада.

на завърнали се не се гледа като благоволили да се приберат изтекли мозъци, а веднага възниква мислене ' явно е много задръстен да не се оправи и да се върне'.  Никой не гледа на теб, като на взел най-доброто от Запада! Напротив!!! 
Хората нямат нужда от този вид мисионерско мислене и го усещат много бързо, след което го посичат безпрекословно.

Съжалявам, ако звуча грубо, постинга ти е наистина много трогателен.
Представям само реалността за много близък мой човек и съответното на това мое озлобление.

 

Под мнението на lenilaf мога и аз да се подпиша. Моя приятелка се върна преди половин година от Германия с отлична диплома от престижен немски университет, с друга диплома от по-рано в България, с работа като маркетингов специалист в различни фирми в Германия, правила съм проекти с нея и гарантирам за качеството, което може да предложи. Ама йок, на българските дебеловрати самозвани бизнесмени това не им е нужно. Те не го разбират. Не искат. А за оценяване не отварям и дума.

Що се отнася до образованието в БГ и това, което съм получила тук, да, в СУ бяхме царе на теорията, сума-ти книжки изчетохме, ама и беше купон след купон. Който е учил там, сигурно още помни Яйцето и мамчето, нали.
От образованието си в Германия давам само един пример. Преди години показвах на брат си презентация от някакъв мой семинар по Кризов мениджмент (не знам, дали така се нарича в БГ). Брат ми, който на какви ли не обучения, семинари и вътрешнофирмени презентации на какво ли не ниво е присъствал в България, каза, че такова нещо не било показвано досега. Пък моята презентацийка си беше рутинна, такива правехме като студенти във всеки семинар.

Не вярвам човек, който на запад е имал успехи, да може да се реализира в България. Такъв филм няма. Каквото и да ми разправят неовъзрожденците. Няма кой да ни оцени нас, откъснали сме се от цялата действителност, манталитетът ни е отчуждял, останали са само спомените и клишетата.

Що се отнася до това, че сме малка държавица, че затова, видите ли, никoй не ни знае, не можем да се оправим, никoй не ни помага, ах, ние, горките и т.н., да не би Швейцaрия да е голяма. Ами Монако? Или Дания? Стела-Мария, не се заблуждавай, че в България има възможности за изкарване на пари с честен труд. Или смяташ жълтите стотинки за пари?

Стела-Мария,

и аз съм в графата °възрастни студенти °, и аз и съпругът ми учиме в Германия, единствената ни разлика с вас е, че ние правим магистратура, т.е. изучили сме нещо в Б-я и тука си доучваме, за да имаме европейска диплома.Не вярвяам да сте по-стари от нас.И сме пред същата дилема да се връщаме или не?!?
Не знам в България как е , мислия че сме позабравили действителността за тези 3 години , независимо че си ходим редовно.
Съгласна съм с мнението на lenilaf, че там ни очакват изненади, наистина никой не би го заинтересувал какво си завършил и къде, факта че не е в Б-я се гледа не с добро око.Но ако  си създадеш собствен бизнес, може би ще ти е по-лесно да се аклиматизираш наново и да успееш.
За тукашните студенти , доста добре са подготвени и не мисля че в Б-я обучението е на по добор ниво , даже напротив ..а за Икономическият университет се носят какви ли не легенди ....Аз съм завършила в СУ.Тука германските ми колеги , които са завършили същата специалност като мойта бяха  на светлинни години от мойто ниво.Трябваше ми един семестър да си доуча всичко за което в Б-я бях само чувала, но никой не ми беше преподавал.С други думи знаят си хората, и езици знаят и са пътували по света и на практики ходят, все неща от които малко хора се възползват в България.И това прави проблема на тези които искат да се връшат в Родината още по-голям.Тези българи са вече много добре тренирани и знаят повече от °големите шефове в Б-я°, или с други думи не са им удобни, те трябва да получават заплати приблизително като европейските , а такива трудно се дават в Б-я.

Трябва да се намери най-доброто решение дали тук или там, подплатено с добра работа и добри финансови възмможности , и човек трябва да е в хармония със себе си.

Всичко е много относително и невинаги опира до дипломите.Донякъде е и въпрос на късмет,шанс,връзки.Имам не толкова образовани приятели с много пари - много труд след добра идея.Туризъм,заведение и т.н.На Запад с добра диплома и специалност могат да те назначат на добре плкатена работа.В България това е по-малко вероятно.Но може с честен труд човек да живее добре,стига да има добри идеи и възможност да ги реализира.Но,че е трудно - така е.

Блонди, и за Туризма и за Заведенията трябва доста добър начален капитал.Ако не използваш заеми , трудно млад човек може да ги е спестил тези пари с честен труд предвид заплатите в БГ,или ги има по наследство или е взел заем от някоя банка.Така мога да приема че големият труд дава своите положиетлни резултати.Не говоря за твоите приятели, просто доразвивам мнението ти.

Така е,съгласна съм.

за мен има нещо много нередно в системата в Германия да учат по 100 години. че той като завърши и след малко трябва да се пенсионира! освен това познавам поне 10 души, отишли да учат в Германия преди да завършим СУ и още са студенти! Като чели това е начина да се 'задържат' в страната , и в същото време да изкарват мизерни парици по кафенета, хотели и тн. Аз съм на 32, а имам още съученици и състуденти, които са студенти!!!
 В това време аз , и хора на моята възраст имаме сериозен опит в реални проекти и това е основното предимство пред работодатели в БГ. Надявам се , Германия ще си преосмисли тази политика и ще затвори вратата на хора, които уж отиват да учат, след което протакат образованието си много години, накрая се връщат в България и очакват да бъдат приети, като мисионери.  това е лоша услуга за младите хора. Познавам хора с такива нагласи в БГ и никой не е прокопсал.
На Блонди да кажа, че предимно опира до връзки и познанства. Айде бе. Който е намерил работа от обява да дойде да се запознаем!
В България съм почвала няколко пъти работа и НИКОГА не е станало от обява, въпреки че съм изпращала милиарди св-та. Винаги накрая някой ти се обажда да ти каже, че еди кой си търси и те е препоръчал. а за бизнес и заем да вземеш, нали ти трябва гаранция. А колко родители ще си заложат апартаментите, за да подкрепят такава инициатива. Все гледам тия с кафетата в БГ са с някви вратове.
Това е затворен кръг.

Системата в Германия е нормална, това че има студенти , които учат по 10 год, затова системата не е виновна, просто те намират начини д аостанат по дълго в страната с цел работа.
Иначе с-мата: 3 год.Бакалавър
4 -4,5 : Диплом
5 и нагоре : Магистър
И в Б-я се учи 5 год за Магистър, и там можеш да отлагаш...и да си вечен студент.Аз под °стар студент° разбирам такъв , който на стари години е решил да учи отново или да си доучва с цел  наистина преквалификация.

Да , ясно е че стар не означава вечен. Съжалявам, ако постинга ми те е засегнал, изобщо нямах предвид никой от форума. 
Не помня много добре, но в България не можеш да отлагаш вечно и да 'презаписваш'. Може и да греша. А и в България всеки бърза да завърши, за да почне да работи.
При всички положения, система, която позволява някой да следва 7-10 години не е много читава и има нужда от съответната поправка. Мисля че германското правителсвто вече е взело /или взима мерки. четох за това някъде.. 
Аз също бих се върнала в университета тук ( Болонския), за да придобия допълнителна квалификация и още точки в СВто ми с цел по-добра реализазция и шанс за добра работа.  Плановете ми са да го направя през 2007ма, и то за квалификация, която няма да е повече от година и ако може да е дистанцирана или там каквато олекотена форма има.  Изобщо не ми се връща на студентската скамейка, но пък си давам сметка за нуждата от 'тапия' от западен университет в моята специалност.
 

Да , ясно е че стар не означава вечен. Съжалявам, ако постинга ми те е засегнал, изобщо нямах предвид никой от форума. 

Изобщо не си ме засегнала, само се опитах да обясня.Аз даже се гордея че изкарах тази магистратура, отвори ми очите за доста неща, които в Б-я са в начална степен на развитие.

Аз също бих се върнала в университета тук ( Болонския), за да придобия допълнителна квалификация и още точки в СВто ми с цел по-добра реализазция и шанс за добра работа.  Плановете ми са да го направя през 2007ма, и то за квалификация, която няма да е повече от година и ако може да е дистанцирана или там каквато олекотена форма има.  Изобщо не ми се връща на студентската скамейка, но пък си давам сметка за нуждата от 'тапия' от западен университет в моята специалност.
 

Пожелавам ти успех!

  Еее, недейте сега така, аз под "дърти студенти" нямах предвид, че сме на 30 или повече години, напротив по- младички сме  . Аз също ненавиждам вечното удължаване на следването, но това не го правят български студенти толкова (защото не издържат дълго да учат и работят, а положението със стипендиите за чужденци в Германия е трагично), колкото е гигантски проблем на немските студенти. И да, прави сте, немското правителство още предишното, се опитваше да прави нещо по въпроса да намали времето за следване. Може би за това ще допринесат и таксите, които смятат да слагат от следващия или по- следващия семестър.

lenilaf, явно не съм случая на брат ти, защото и в БГ съм завършила висше образование, като заедно с това съм работила и имам точно 5 години стаж в България в специалност, която много харесвам. И тъй като толкова я харесвам, реших да започна да я уча на запад. Обаче поради страх от това, че много се събра да следвам и това, че си прекъснах работата в БГ, затова в Германия дойдох с желанието да не се туткам, а напротив, да се опитам да пришпорвам нещата и факт е, че (дано да стане) смятам да завърша след няколко месеца в осмия ми семестър, когато да си държа магистърските изпити. И да ти кажа, само сред студенти се движа, но който от българите наистина следва (а не ползва само визата за друго), гледа максимално бързо да завърши, за да не му се разкаже играта напълно от комбинацията "следване и пълна финансова самоиздръжка в чужда държава". То затова и повечето сме болни от стрес, де, и каква ли още болест не ни е нападнала вследствие стреса. 

А относно хилядите шансове, които виждаш за завършил в Германия български студент, да го приемат с отворени обятия на работа в Дойчланд - извинявай, ама направо не мога да се сдържа да не се засмея. Ще ти кажа и защо - защото, откакто съм тук, съм станала свидетелка на много завършващи чужденци, които имат примерно много добри оценки от немската си диплома и се опитват после да си намерят работа с голям зор, защото и Германия голяма безработица я тресе. И ако някои от тях са успели да си намерят работа, тогава виж се почва голямото ходене по мъките, защото първо, ти трябва да не работиш нищо друго, освен по специалността си, т.е. докато си търсиш работа, уж имаш право да търсиш една година, но пък нямаш право, докато търсиш да работиш нищо, което да ти позволява да си плащаш сметките покрай търсенето. Т.е. пак се предполага, че си богат, за да имаш пари да останеш да си търсиш работа по специалността. Но да вземем възможно най- прекрасния и щастлив случай, че още преди да си завършил, някоя фирма вземе, че те хареса и иска да те приеме на работа. Тука говорим обаче не за случай на човек, женен за немец или германка и поради това притежаващ специални права и статут, ами си говорим за случай на обикновен завършил български студент, без да е женен за човек с немско гражданство. И оттук идва проблема, че ти трябват разрешителни и сумати неща от няколко институции, които те бавят адски много и се започва едно зверско мислене и умуване над твоите документи от страна на всички институции, през което време минават месеци, и фирмата, която е имала доброто желание да те вземе на работа, ако е толкова търпелива и добре настроена към теб, трябва да изпрати 100 писма, 100 молби за забързване на процеса, да обясни, защо точно ти трябва да заемеш този пост, с какво си бил повече от другите кандидати. При всички, които се пробват да си намерят работа в Германия е така, в крайна сметка фирмата ти обяснява, колко е искала да те вземе на работа, но понеже не може да те чака повече и трябва да назначи друг кандидат, който може да започне веднага.    Нека спомена, че през тези няколко месеца, ти трябва да имаш пари да се издържаш, да плащаш скъпа квартира, докато чакаш да ти се уточнят документите. Връщат те непрекъснато за доразглеждане и институциите си прехвърлят документите ти. Естествено това е с цел накрая работодателя да се откаже или ти да се откажеш поради липса на средства за чакане. А не можеш да чакаш и в БГ, защото все нещо трябва през няколко дена да се носи, да се урежда. В последния от случаите (мой познат) след 3 месеца разтакаване и ужасна толерантност от страна на фирмата, му казаха, че работата, която иска да почне била по неговата специалност, но пък имало и дейности от нея, които можело да не са му по специалността и накрая му казаха в прав текст, че могат да му дадат виза да работи във фирмата само 6 месеца, първо му дават виза за 3 месеца, после за още 3 и след това да не се надявал повече. Той беше така ядосан, но се съгласи на тримесечната виза само, за да изкара за 3 месеца някакви пари, за да си върне заемите, които беше взел за финансирането на престоя и търсенето на работа. Познавам само един случай, в който всичко е завършило успешно и то защото момичето имаше късмет, че фирмата беше американска и запозната с всички трудности по назначаването на чужденци, плюс това момичето правеше преди това практика в тази фирма и се беше запознала с всички и като за щастлив капак на събитията, за мястото, което се освобождаваше й беше казано по- рано, защото ставало дума за място на жена, излизаща след няколко месеца в майчинство и самата фима затова можеше да си позволи да чака да се натуткат с документите на тази българка. Само че, за малко пак да се разсъхне работата, въпреки целия късмет, защото майката си излезе в майчинство, а документите на българката още се мотаеха, та фирмата й каза, че при всичкото си желание да я назначи и при многократното писане до Бехьордетата, че спешно им трябва вече, никаква реакция нямало. Та затова и казаха: Нашире уважения, но ако не ти станат готови документите до след няколко дена, ще сме принудени да назначим друг на това място. Ние направихме абсолютно всичко възможно."

Та така, абсолютно нереално е да се мисли, че с обикновен статут, работа по специалността се получава ей така. Трябва да имаш брак с германка или немец, за да няма проблеми. Това си е, за съжаление реалността.  А да не говорим за клаузата, че може да се даде работата на българин (или човек с гражданство от страна извън ЕС), само ако преди това не е можело да се заеме еди колко си време мястото от немец или гражданин на ЕС.  Така че, незнам откъде у някой от вас този нереален оптимизъм, че Германия е отворила обятия и кани българи да останат на свястна работа  ДА, пише навсякъде, че може уж да се остане, но само си пише, а в действителност е направено така, че да не може да се остава.  Пак казвам, вероятно повечето от хората, които твърдят това, са със статут на съпрузи или съпруги на немски граждани 

Относно малцината успели, които са се завърнали в БГ, аз още преди като работех там, бях адски доволна от фирмата, където бях, направо по- толерантна, професионална и модерна среда така и не срещнах досега. Незнам за вашите наблюдения за завръщащите се в БГ, но моите сочат точно обратното. Или може би вие говорите за ситуация преди 2,3 години, сега нещата са малко по- други. Разбира се, че винаги може да има изключения, но човек, който, за да е оцелял в Германия без никакви привилегии и който е изживял целия тоя стрес (следване-изпити-самофинансиране), е станал толкова борбен, че не ми се вярва да се държи по начина, по който lenilaf описва брат си. Такива хора знаят и 2 и 200 (освен, ако не са били на стипендия някаква или са богати по рождение), защото са се кандидатирали на толкова хиляди места, докато са били в Германия и докато са учели, че вече и насън могат да се явят на интервю за работа и пред най- умния или най- тъпия работодател.  Аз лично познавам доста хора, които са се върнали и не съжаляват, намериха си работа, търсиха всякакви възможности да пренесат опита си. Няколко от тях дори си намериха шанса в това да движат партньорства между немски и български фирми. Друга част от тях, които имаха идеи, кандидатстваха за тях директно по проекти на ЕС за България. Сигурно няма да ми повярвате, но бях на практика в българска институция и очаквах само намусени лелки, които си знаят своето, но открих адски много млади хора, които са завършили в чужбина и които удивително добре са налучкали пътя да движат няколко проекта едновременно, да използват възможности, да се развиват. Не се спираха. Покрай ЕС има толкова работа от 2,3 години насам, че трябва някой да е луд да не се възползва.  А относно техниката и презентациите в БГ - от ЕС по различни проекти вече се отпуска много ново оборудване за фирми и държавна администрация и в институцията, където бях на практика аз, си обсъждаха работата, излъчвайки презентациите от лаптоп на плоскости, точно както правим и на Запад.  И освен всичко друго, лелки не видях да работят там, освен в отдела за счетоводителките и деловодителките. Работещите там ги пращат редовно на срещи и обучения с техни колеги от ЕС, както и на безплатни курсове по езици, въпреки че повечето от тях знаеха перфектно английски или други езици, но най- често английски.

Ако навремето имах повече информация за нещата, щях да направя в Германия или само магистратура или PhD, за да не си тровя живота. И за двете има различни стипендии, но за цяло следване в Германия се иска или да си много богат или да имаш здрави нерви заради несигурността и самоубийственото самофинансиране (ще можеш ли да си платиш наема, ще си платиш ли застраховката, дали няма да врътнеш като хем имаш ограничение за работа като студент, хем трябва изпити да се взимат и да се плаща от някъде лукса да следваш). А ако някой от вас е имал нужда да поразгледа възможността за стипендии за чужденци, чиито родители не живеят в Германия и които нямат брак с немци, то ще сте се уверили, че нещата са направени така, че има хиляди вратички да не ти се даде стипендия, хиляди клаузи, които не те допускат, въпреки, че си със страхотен успех, а уж това искат (успех)    Гледах сега, че откакто за България се отбелязва 2007 година за влизане в ЕС, оттогава вече са отпаднали някои клаузи и евентуално ще има мааалко по- голяма възможност при отличен успех и нужда, да се кандидатираш за стипендия, но до този момент положението беше плачевно и естествено не ми върши работа сега като завършвам. Да съм знаела, как седят нещата в Германия, щях да ида другаде, където поне съвсем честно на базата на успех ти дават стипендия, независимо откъде идваш. Обаче, вече е късно.  Нищо де, поне детето си няма да пращаме да учи в Германия, има прекрасен избор от чудесни възможности за обучение в други страни, ако някой има желание. Само че, тези които не са минали по пътя на нормалното магистърско следване в Германия, без да имат странични привилегии, няма да ми повярват естествено, защото не са го изживели, но нищо ново под  слънцето. 

Ние с мъжа ми не сме изобщо от голите оптимисти (даже след годинките в Германия май изобщо не сме оптимисти) и много добре знаем положението в България, ходим си и няколко пъти в годината, следим нещата много от близо. Имаме и конкретни представи, какво точно ще правим в БГ и къде ще го правим, правим още от рано конкретни стъпки по плановете, които сме си начертали.

Относно момичето, което единствено имаше късмета да го вземат на работа в американска фирма в Германия, нека ви кажа как завършва историята. Работи там вече няколко години, повишиха я и са много доволни от нея. Само че тя е решила да не си подновява договора. Защото ще се връща в БГ, намислила си е да прави нещо там и е адски разочарована от живота си в Германия, нищо че печели много пари. Чувства се самотна, работи предимно с немци, които не я удовлетворяват като манталитет, както не я удовлетворяват средата и контактите й в Германия, студенината и липсата на истински приятели (ама истински, а не такива, които само ти се усмихват така любезно) нещо не й понасят. Всички направиха ей такива очи  като разбраха, че точно тя ще се връща, но така се получи. 

Леле,ако под 30 сте дърти,какво да кажем тези на по 31 и нагоре....

шегувам се 

Не zнам, колко немски студенти поzнаваШ, но мога да ти кажа 4е множинството съЩо е на самоиzдръжка, и те трябва да ходят на работа zа да си финансират следването. А zа стипендий, мноооого малко хора полу4ават истински стипендий. Пове4ето, които полу4ават финансова помоЩ от държавата, полу4ават Бафьог, а 50% от това е zаем. С други думи, веднъж zавърШили, тепърва трябва да си плаЩат дълговете. Пък и друг е въпросът, 4е дори максималната сума на Бафьог по4ти никога не е достатъ4на и пак се налага на студентите да ба4кат. И ето zаЩо "се мотаят", zаЩото трябва да се самофинансират и сигурно си съгласна, 4е са много малко работите, които ти поzволяват да посеЩаваШ вси4ките лекции (от гледна то4ка на работното време). Да не кажем, 4е в големите университети, според специялността, много 4есто zалите са толкова препълнени, 4е поради самите обстоятелства, дори да си имал добро желание, не можеШ да следваШ. Или пък има много кандидати са някой курс и вzимат само определена бройка.....
В БГ пове4ето ми приятели са следвали, но никой от тях не се е иzдържал сам, вси4ки бяха спонсорирани от родителите. А хем у4ебните такси в БГ са дале4 по високи отколкото символи4ните такси в Германия 

Проблемът с оставането в Германия след дипломирането иzобЩо не е немски феномен, поzнавам много такива слу4аи във Франция. Един наШ приятел тъкмо сега си обжалва откаzа zа виzа, а хем жена му (българка) е оЩе студентка там. Мога да ти давам беzброй други примери. Пък и стипендии няма   

  Хе, хе, Блонди, имам предвид, че аз сега следвам заедно с много невръстни момичета и момчета, та като им слушам кой набор са, направо моята възраст ми се вижда "дърта" за студент, това имах прдвид - че съм на толкова години, а все още следвам 

Лиска, аз не твърдя това, което казваш ("Що се отнася до това, че сме малка държавица, че затова, видите ли, никoй не ни знае, не можем да се оправим, никoй не ни помага, ах, ние, горките и т.н., да не би Швейцaрия да е голяма.") - не съм искала да кажа това - дори напротив. Мисля точно обратното, че не трябва да губим самочувствие, защото сме били малка държавичка и т.н. Много ме дразни загубата на самочувствие по подобен повод. Мисля, че трябва да спрем да се оплакваме и всеки да прави най- доброто за себе си. Ставаше въпрос за друго - не може да се сравняваме с големите богати държави по стандарт, защото бяхме доста време комунистическа държава, а преминаването от централизирана комунистическа икономика към пазарно стопанство е доста сложен процес, съпроводен от бедност, корупция и отчаяние в населението. Ще мине доста време, докато успеем да влезем в релси, а и както се вижда ЕС ни помага в това, така че фактите са си факти и не става дума за малка и голяма държава, става дума за бедни и богати държави, вследствие от историческата съдба. Малките държави, които споменаваш никога не са минавали през преход комунизъм-пазарна икономика. А и имах предвид, че като сме малка държава, по- лесно ще се оправим, отколкото една голяма бедна държава.

А за връзките - никой не отрича, че ги има в БГ. Този феномен е задължително характерен за по- южните държави и се описва в много литература, наричат го "социални гнезда" или "социални мрежи" и се получава в общества, където социалните връзки са по- тесни, а близката комуникация и приятелските отношения са много ценени и търсени, та затова хората в такива държави са по- склонни да си правят услуги един на друг. Така че, това не е българска традиция, а е нещо нормално за такъв тип южни народи. В това не намирам нищо лошо, стига да не прекрачва определени граници. Обикновено те биват прекрачвани в по- южните общества по две причини: или заради период на преход, когато има малко или много анархични състояния в определени области, или другата причина си е личен характер на отделни хора, които независимо дали са граждани на Юг или на Север все си ги прекрачват тези граници, защото са си такива като същност. Но "връзките" като цяло не намирам, че са "българска черта", по- скоро "южна" бих казала и не винаги е отрицателно понятие. Какво лошо има, ако във фирмата виждаш, че се е отворило място, за което твоя приятелка или позната би била подходяща, да я информираш и препоръчаш (ако е подходяща и също търси работа)?

Татяна, напълно съм съгласна с теб. Познавам много немци, които с риск да се чудят после как да връщат заема, все пак им е по- добре с Бафьог и го получават. Права си и, че не им покрива разходите изцяло и доста от тях работят. Само че разликата е, че в сравнение с работещите немски студенти, българските студенти в Германия (както и много други студенти) не ги взимат така лесно на работа, защото във визите им пише броя дни, които имат право да работят, а тъй като има много затегнати правила вече, много проблеми се правят от Бехьордетата на фирмите, взели чужденци на работа и затова работодателите, за да им е мирна главата предпочитат да не взимат много много български или друг чужд студент на работа. А на по- обемна работа така или иначе не се получава, защото имаш лекции - това е едното, а другото е, че никой, ама НИКОЙ няма да те вземе със студентска виза и ограничен брой дни за работа на нещо друго освен мини-джоб. Прибавяме и настаналата безработица и лошо икономическо състояние на Германия в момента и какво се получава? Че, ако имаш щастието да си незаменим и те вземат на мини-джоб някъде, то ако си в голям град, този мини-джоб и за наема няма да ти стига  . Ако пък си в малък град, то там и работа няма, но поради този факт всички, даже и немците (било то от Източна Германия или не) се изнасят все към Мюнхен и Франкфурт примерно, с надежата, че там има работа, естествено свършва работата и там, а за квартирите да не говорим, как се вдигат цените непрекъснато  Въобще положението е ТРАГИЧНО за българските студенти в Германия, които наистина искат да следват.  А сега като ни направят и таксите от по в началото 500-600 евро на семестър, после казват, че ще са към 2500 евро, та незнам....  Проблемът е очевиден и многократно дискутиран в университетите и къде ли не, на всички е ясно, че решението са стипендиите, които са факт в много страни по света и заради тези стипендии, университетите могат да слагат и по- високи такси и съответно да имат повече качество. Но в Германия е плачевно със стипендиите, затова и студентите непрекъснато правят протести срещу таксите, без които от друга страна явно вече не може, защото издъхват финансово университетите им и съкращават катедри. Абе...... ужас. Та системата със стипендиите не може ей така изведнъж да се задейства, ще трае години... но пък университетите не изтраяха и обявиха таксите преди да се уредят нещата със стипендиите    Та нали затова и миналата година имаше гиганткси протести на студенти в Германия и даваха по телевизията как ги пребиват по улиците в Берлин  Грозна картина 
Нас, в тоя град дето сме, поне не ни набиха на протестите 
Извинете за дългите писания, но темата е доста интересна     

Stela-Maria,

не драматизирай излишно!
Нещата не са толкова черно-бели,
както се опитваш да ги представиш.
Ама никак не са толкова полярни.
Просто ни се иска да изглеждаме
жертвени агънца в очите на другите
с надеждата някой някога да ни потупа
с благодарност и съчувствие по рамото.
Познавам сума-ти български студенти,
които си учат като хората, междувременно
работят и не мрънкат толкова, че им е оскъдно
положението. А се борят! Аз самата по време
на студетстването си работех, не ми пречеше
да имам отлични оценки, а и на работното
място се чувствах на мястото си и ме ценяха.
И не съм единствената.

Stela - Maria,
както казах и преди - това е затворен кръг.
и ако нещата са, както ги описваш сте с двата крака вътре.
защото първо след като завършите в Германия много много шансове няма ( Лиска мисля, че е пример за обратното, но тя май влиза в графата , която специално си отделила - смесен брак).
В България - отворени обятия просто няма, трябва си борба и то много жестока ( не искам да се повтарям).
относно брат ми - това, че казах, че не е агресивен не означава, че не е борбен, нека различим двете понятия.
като се сблъскаш а агресивни хора от градец Х, учещи в НБУ дистанционно-вечерно и каращи Голф в Студенткия... тогава пак може да поговорим за разликата между агресията и борбеността.
Никой не те убеждава, че в България няма живот и реализация за теб. естествено, че ако нещата се наредят в определена последователност даже ще имаш по-голям шанс за позиция, която на запад заемат само хора с друга кръв. Това и ти пожелавам.
Просто мисля, че е важно , това което Лиска казва - че нещата не са черно-бели. И трябва да имаме трезва преценка, по възможност лишена от поетичност и илюзии.
 

  Лиска, мисля, че не драматизирам излишно и важа за добре оправяща се в Германия, работя, уча и всичко това с мн. добри оценки (с цената на здравето ми, разбира се) И всеки, който следва тук на собствена издръжка и с обикновена студентска виза, може да ти потвърди, че това си е реалността, а не драматизиране. А смяташ ли, че, ако не съм се борела, щях да съм пред завършване? Не става дума за оплакване, а доколкото съм прочела правилно темата на тази дискусия, въпросът беше "Ще се връщате ли в БГ и защо", така че, не възприемай моето мнение, само, защото не ти допада, като оплакване, възприеми го като позиция различна от твоята, а въпросните ми "оплаквания" не ги намирам за такива - това са просто доводите ми, защо не ми харесва в Германия. Все пак, нали мислиш, че имам право да съм с различна съдба от твоята, която да е формирала в мен различни впечатления? А относно това, как почти всички български студенти имат блестящ успех и същевременно работят безпроблемно и всичко е като в рая, това направо ми звучи нереално и дори обидно, защото не отговаря на истината.
Блъскам си ума да се сетя, кое те кара да имаш толкова розова представа за нелекия студентски живот в чужда държава (и то в Германия, където студентите биват следени много по- стриктно, за разлика от други държави), когато се финансираш сам. Но единствените неща, които ми хрумват са, че или си следвала в Германия отдавна и не знаеш какво е реалното положение сега в тези среди и в този период, или си се омъжила за немски гражданин още по време на следването си и така си нямала проблеми с работа, проверки и т.н. Вероятно и изключително лесно си почнала работа, защото си с различен статут. Или просто си била съпровождана от небивал и чак изумителен късмет, в случай, че не са верни първите две неща горе.

Явно не разбираш, че ограниченията на една виза с определен брой дни за работа, вписани в нея, не са нито "илюзия", нито "оплакване". И такава виза реално води до следващи проблеми и огромна финансова несигурност на следването, т.е. тук най- добре да идват да учат само богати студенти или такива, които ползват студентската си виза, за да направят набързо някакви си малко пари на черно, докато не стане опасно и докато не ги хванат или докато не спрат да им плащат за труда. И пак, Лиска, според теб в сферата на фантазиите и оплакванията ли е, че с един мини-джоб, за който могат да те вземат, не можеш да си платиш наема в голям град, а застраховката и останалото?  Или пък фантазия ли е, че чакаш в Мюнхен за общежитие поне 2 години, понякога и 3, докато ти излезе реда, чакаш, а през това време търсиш квартири като луд, които не можеш да платиш? То не и че някой те пуска в тях де, защото не си благонадежден, нали идваш от Източна Европа. Жалко, че в този форум няма настоящи български студенти в Германия (освен мен), сигурно щяха да бъдат силно озадачени от думите ти 

Като оставим настрана "безоблачния" студентски живот в Германия, не разбирам, защо нежеланието да живееш в среда с определен манталитет и определени обществени нагласи, да се счита като черно и бяло или като илюзии. Или можеш да свикнеш с манталитета или не. Немците имат доста особен манталитет и това не е нещо ново, което аз сега тепърва го съобщавам. Те са много особени птици и това е тема от преди 100 години, хора от всякакви народности са склонни да ги окачествят като много по- особени, студени и по- трудни за общуване. Така че, предвид тази им особеност е съвсем нормално да има много хора, които да не могат да свикнат с тях или поне с тяхното общество. Аз незнам защо някои от вас така се обиждат на тази тема, като тя е стара, колкото света. Не може да не знаете, че прословутият немски манталитет пречи не само на мен и други като мен, ами и на много от самите немци. За справка сравнете, колко много от немските големи писатели и умове са мразели родината и съгражданите си. (справка: книжката "Вас ист дойч"). Като говорим за черно-бели тонове, Лиска, мисля, че ти виждаш Германия в много розови тонове, а България в унищожително-черни. Но това си е твое мнение. Аз лично смятам да взема, каквото добро мога от опита си в Германия, обаче да си живея на място, където мога спокойно да си ида на театър, опера, изложба (дори и да нямам тлъста заплата) и да го правя, когато и където искам, да се наслаждавам на страна с богати културни традиции и невероятна културна памет и да не гледам повече по телевизията в няколко-минутните им централни емисии новини, кой с кого е спал, кой на кого е изневерил и кой си е направил гърдите. Ако се окаже, че не мога да си реализирам плановете в БГ и не съм успяла, въпреки голямата борба, на която съм готова, то тогава има цял свят пълен със страни по всеки вкус и с манталитети по всеки вкус, така че ще си опитам късмета другаде, но повярвай ми - не и в Германия, защото не ми харесват хората тук, а не смятам да се затварям в контурите на собствения си свят, само и само да остана тук.   

Ленилаф,  така е. И с двата крака сме вътре и много добре осъзнаваме това, но не сме от хората, които ще са си пропилели времето, почвайки нещо и незавършвайки го. Смятам, че през тези години доста неща съм научила и съм платила висока цена, следователно трябва да си обера плодовете на труда рано или късно, независимо къде. Не обичам и да съм жертвено агънце в очите на другите изобщо, както предполага Лиска, напротив, не мисля, че като споделям впечатленията си от една държава, това ме превръща в жертвено агънце, защото всичко си има цена и след като съм решила да я платя и да си довърша започнатото, значи твърдо съм преценила, че има защо.

Stela-Maria, моля те, пиши по същество и не толкова обстоятелствено. 
Това е форум, не чат, нито e-mail.

Добре, предавам се. В крайна сметка всяка от нас има право
да оценява нещата според това как се е стекъл животът й.
Явно не съм се сблъсквала с прословутия немски манталитет,
не съм чакала две години за общежитие и четири години от
следването си съм работела на нормално място за нормални
пари, без да се чувствам дискриминирана, понеже съм от
Източна Европа и понеже имах какво повече от необходимото
да предложа. Може би е било късмет, та затова не мога да оценя
нещата, които сега се случват по най-адекватния за Стела-Мария начин.
Допълвам само, че по времето, за което говоря, носех фамилия -ова
и пребивавах в Германия с обикновена студентска виза.

Не знам как е в момента в България, личен опит в търсенето
на работа там нямам, познавам хора, които са се завърнали,
за които писах по-горе, и са безкрайно разочаровани. Мога да им
вярвам, защото знам тук какво правеха и как възрожденското у тях
ги подлъга да се върнат, та сега си скубят косите. Познавам и други,
които се връщат, ама с вече уредени места - я от мама, я от тате,
я някакви други връзки. И кацат направо на длъжност Brand Manager
или специалист по стратегическо планиране или понеже са от Българския
Великден, се наместват в отдел Корпоративни клиенти на голяма банка.
Никoй не е кандидатствал по обяви.

Продължавам да смятам, че нещата не са само черни или бели, не са и розови.
Просто човек трябва да има късмет и да е дързък да се бори, да не пада,
да не се предава, докато не намери себе си и мястото, където да е щастлив.
Пък ако ще и на Марс да е.

@Stela-Maria
Съберете воля и останете. Няма по-голяма илюзия от "родният бряг", който е на една ръка разстояние. Той е измамен мираж в момент на трудности и отчаяние.
След време ще разберете, че е най-голямото нещо което сте направили в живота си.
С опита на емигрант от 10 години, всеки ден дишам свобода...Може би имах късмет? Не знам, но и дадох колкото можах...и давам. Да сме здрави за да мога сега да взема, като резултат на всичките изминали години.

Стела-Мария, напълно разбирам мотивите ти да се върнете в България. С постингите ти исках просто да кажа, че и там не е лесно, и че ще се сблъскате с много неща, за които няма как да сте подговени от Германия. До 24 декември 2005 бях в България на работа и знам за какво говоря. Харесват ми разсъжденията за родината, желая ти успех! Дръж ни в течение!
  

Права си, Лиска, всеки е длъжен да си търси щастието, където му е добре, без униние и т.н. Светът е така мобилен днес, че, ако не успее човек в родината, има толкова много други възможности.  Засега ние с мъжа ми смятаме да се приберем и да се поборим в БГ, ако не стане - ще се поборим някъде другаде, където ни харесва   А ти кога си следвала, по кое време точно? Защото сега за намиране на работа, ако си кадърен не е централен проблем дискриминацията, колкото разрешението от институциите им да я започнеш, което в днешно време е трудно. Иначе и аз на работата си се чувствам добре, харесват ме, подновяват ми договора (винаги след ужасни спънки и голямо мислене пак на институциите), но просто не ми допадат немците като хора, както и животът тук. Може, когато си учила в Германия, да не е било още толкова лошо, кой знае. Но пък аз се занимавам точно с обществени науки и това дъвчем непрекъснато, така че обществените проблеми на немците не ги измислям аз, ами те се опитват да си ги преборят и дори не ги крият    

Благодаря ти, lenilaf! Разбира се, че ще се сблъскаме с много неща в България, които няма да са приятни. Не мислим, че ни чакат само пътеки от розови листчета  Обаче сме млади, амбициозни и като изчерпаме безрезултатно шансовете си там, ще идем другаде и няма да се отказваме да намерим мястото, където хем да се реализираме в специалност, която харесваме, хем пък и да се чувстваме щастливи във въпросното общество, защото и двамата сме много социални животни и държим и на пълноценния си живот извън семейството.  . Затова засега събираме всестранна и разноцветна информация за опита на най- различни хора в други държави. Като за начало обаче, ще пробваме в България, където искаме бебчето ни да се появи на бял свят, защото не желая да се отказвам от помоща и съветите на родителите ми, която ще ми е жизненоважна в началото. А и не бих ги лишила от върховното щастие да участват в отглеждането на внуче и правнуче. Май съм малко старомодна и привърженичка на големите, весели и шумни семейства, с много традиции. 

Stela-Maria, УАУ! Евалата!
Виждам, че си нова тук и една от малкото, които имат действително смислени постинги! Невероятна си! Толкова добре изложи тезата си, обясни и обори без хапливи забележки!

Успех в интегрирането в Б-я и намиране на работа!!!
Ако бях аз - веднага щях да те наема! Трябва повече такива българи като теб в тази държава!! 

Diviana ,момичето си пише съвсем по същество.Някъде има ли ограничение колко дълги трябва да са постингите въобще???На мен ако не ми се чете дълъг пост,няма да го правя.

На такъв въпрос винаги отговарям: Божа работа! Не съм мислила, че ще дойда в чужбина. Въпреки това се радвам, че взех това решение, защото имам възможност да уча и да натрупвам практически опит. Не правя планове за бъдещето....

По отношение на образованието: различно е и то в много аспекти. Признавам си, че и на мен ми е трудно да се абстрахирам от онова образование, на което съм свикнала и тукашното. Може би и затова ми се иска да общувам с български учители и да обменяме идеи и информация / само че, ако пусна тема в клюкарника и ще отиде на трета глуха..../ По принцип съм за това децата да придобиват обща култура, но поне тук учителите го нямат за приоритет. + тук са практиката, начина на изпитване и липсата на зубрене / в общи линии/ . - са липсата на уважение и взъпитание на такова, голямата свобода и наблягане на факта: трябва да им е интересно на децата, така че дайте да учат по начин, който им харесва. Няма лошо, но живота не  е само интересен и поне аз виждам една от ролите на училището, като място, където да се научиш да дадеш най-доброто от себе си. Тук това липсва. Резултат: при по-нататъшното си учене в университет сменят по 2-3 специалности или учат по 5-6 години / иначе трябва да е 4/.       

Един от основните чисто технически проблеми на стандартните форуми е появата на огромни постинги в тях.  Поради тази причина, препоръчително е мненията в самите дискусии да са по-кратки и ясни.