НЕ ЗНАМ КАКВО СТАВА

  • 15 468
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 131
Осинових бебенце и то е в къщи от 2 седмици , Вместо да се радвам , аз се вкамених от притеснение , Детето веднага се разболя , Пие антибиотик . Да ли ще се справя ? Да ли не се нагърбих с нещо непосилно за мен ? тОЛКОВА МНОГО исках и чаках това дете . Осинових я сама . Майка ми ми помага .
Потърсих лекарска помощ за себе си - нормална постродилна поточно след осиновителска депресия ....Извинете  ме за черните мисли . Когато ми я предложиха и я видях за първи път я взех без никакво колебание .  На 41 години съм , а бебе то ми е на 7 месеца . Не съм допускала , че ще изпитам подобни чувства на безпокойство и страх . Плача сутрин и през деня . Накоя от вас изпитвала ли е подобно нещо . Направо ще се пръсна . Всеки звън на телефона ме влудява . Хората искат да ми честитят , а аз не искам да говоря за нищо .Искам тишина .

Последна редакция: нд, 02 фев 2014, 18:06 от danita14

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 26 383
Да ти е живо и здраво  бебчето   bouquet

Нормално положение,не се притеснявай...то родилите се чувстват депресирани и стресирани,въпреки,че девет месеца са се готвили за тази среща с мъника,а при осиновителите е в пъти по-трудно...Нека майка ти повече ти помага,приятелки с малки деца,приемай съвети,питай,и тук във форума ще намериш подкрепа  Hug

# 2
  • Мнения: 3 795
Честито   bouquet Ще се справиш.Нормално е.Стресирана си,нещо ново е.Не се притеснявай.Децата боледуват,хващат вируси,инфекции,трудно е,но ще се справиш.Ще свикнеш,ще се научиш...Горе главата,всичко ще е наред  Hug

# 3
  • Мнения: 131
Много , много ви благодаря за разбирането !

# 4
  • Мнения: 802
danita14   Hug , аз личен опит не мога да споделя, но някъде в доста стари теми съм чела за подобна ситуация. Както вече са ти казали, а и сама си я усетила, има и следосиновителна депресия. Случва се, и с помощта на близките ти хора ще се справиш.

А и вие сте от много скоро заедно, трябва ви време и на двете. Бързо да оздравява малката ти принцеса, а ти не се самообвинявай, с времето ще се съвземеш и всичко ще е наред  Heart Eyes .

# 5
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Честито!  bouquet
Налегнали са те съвсем нормални мисли и чувства. Аз дори плачех, когато сменях памперса на моя син, защото не умеех и това да правя. Още с идването му у нас и той се разболя... Боледуваше постоянно през първите две години, то не бяха ангини, то не бяха алергии, постоянно го водих на педиатър. Отминава всичко с времето. Изпадах в депресивни състояния и се питах, дали съм постъпила правилно, дали ще се справя... Да, всичко се нарежда и ще се нареди и при теб.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 10
Честито и от мен, Данита! Много щастливи моменти заедно ви пожелавам и на двечките!

Не знам дали ще те поуспокоя, но се намирам в същото положение като теб! Нито ти си изключение, нито аз ! Трябва да дадем предимство на фактора време ! Аз съм с моята госпожица от 20.12.2013 г. И когато премина първоначалната еуфория ме налегнаха тежки мисли. Споделих с една от потребителките тук. Получих писмо, което ме успокои мнооого, за което й благодаря!

Добре, че си писала тук. И дано се почувстваш по-добре от отговорите !  Hug

Любов, време, любов, време....май това е формулата!

# 7
  • v. turnovo
  • Мнения: 987
Чувствах се по абсолютно същия начин като теб и то не само в началото,не можех да се отпусна дори за секунда,не ядях,не спях,бях вечно притеснена,не се радвах на детето,обвинявах се ,че не съм добра майка,че не се справям....Това във времето отшумява,сигурността надделява,опознавате се един друг и полека лека нещата влизат в релси.
Аз си мислех,че едва ли не ми е вродено майчинството и всичко ще е по мед и масло.....направо ме удари товарния влак първия месец CrazyСега чак ми  е смешно като се сетя.Кураж и остави детето да те води,макар да звучи клиширано Simple Smile

# 8
  • Мнения: 690
Не знам дали ще ви подейства успокоително, но и аз съм изпадала в такива депресии. Имам много тежък сън, мога по цяла нощ да не спя, но заспя ли - бомба да гръмне до мен, няма събуждане  Laughing  Когато родих голямата, бях изпаднала в такава депресия - не спях по цели нощи, защото ако заспя може да не чуя детето като се разплаче или да се случи нещо, през деня разбира се винаги има нещо за домакинстване, след няколко месеца бях вампирясала направо.
Като осиновихме малката, уж бях вече минала по този път и знаех какво да "правя" - да, ама не. Пак имаше моменти, в които изпаднах в дупка. Особено когато малката се разболя и една вечер вдигна много висока температура и направо счупи термометъра. А децата като дойдат от институция, често се случва да се разболяват, докато се аклиматизират, докато свикнат. Там те са като в барокамери - не ги извеждат много, нямат срещи и контакти с външния свят и като си дойдат в къщи - лепят вирусчетата бързо. Но постепенно се закаляват и се засилва имунната им система.

Нормално е да минаваме през такива съмнения и тревоги, да ни връхлети дори и чувство на безнадеждност. Но с времето всичко се наглася. Важно е да не се затваряте в себе си в такива моменти, а да споделите, да излеете тревогите си, да изревете, да чуете думи на подкрепа и съпричастност и да придобиете вяра в силите си. И да продължите напред. Звучи клиширано, но - ВРЕМЕ трябва  Hug

# 9
  • Западен парк
  • Мнения: 394
Миличка, напълно те разбирам. Бях точно като теб преди четири години. Зная, че след раждането хормоните настройват слуха на майката да долавя дори и въздишките на бебето си, докато е заспала. Не очаквах, че след осиновяването ще чувам шумоленето на чаршафчето нощем. И промяната в ритъма на дишане. И смученето на палеца...
След един роден и отгледан син, не очаквах, че така ще се стресна от малкото човече, че няма да се сетя да се храня два дни. Чак когато започнах да залитам, се усетих.
Гушкай си бебето, радвай му се и хич не се сравнявай с комшийки и братовчедки.

Не си лоша майка, дори напротив - съмняваш се, защото си отговорна и чувствителна. А дълбоката обич ще дойде с грижите за най-милото същество в живота ти.
Както казва Калин Вельов - рязко осъзнаваш, че не си си най-важен. Но пък колко е приятно!

# 10
  • Мнения: 357
danita14, толкова ми е познато състоянието ти!Обаче помисли колко приятни неща те чакат-много разходки , целувки, нови неща, които прави ТВОЕТО дете! Ти си вероятно си една отговорна жена и от там идва притеснението ти за детето и гледането му.
Друго важно нещо е, че трябва да започнеш да комуникираш с други жени в твоята позиция. Ще се справиш!

# 11
  • Мнения: 131
Благодаря на всички вас за съпричастността и утехата ,която ми давате !!!  Hug

# 12
  • Мнения: 21
ние осиновихме малкия когато беше на 4мес сега е на 9 нямаш представа аз какви ги говорех в моменти на безсилие  Embarassedчуствах се точно така  обаче това не означава че не се справяме напротив човек си все пак не се стряскай всичко ще е наред Laughing

# 13
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Влязох тук да търся една тема, за да помогна на моя приятелка и какво да видя.


Първото дете като родих, точно такива чудеса си мислех, това мое ли е какво ще го правя, ще се справя ли.

Е при второто бях супер. Така че за всяко нещо си има адаптация. 

Общи условия

Активация на акаунт