Православието като начин на живот 3

Много спорна тема е и в светските, и в църковните среди. Позволявам си да изкажа лично мнение, защото вече повече от 10 години цялото ми семейство я използваме. За двама възрастни и три деца, това си е доста голям опит. С уговорката, че говоря за класическа хомеопатия - това е тази, която със закон забраниха преди 3-4 години, а не за Боаронската хомеопатия, която се предлага по аптеки и всеки втори лекар яхна като "модерна" вълна и се писа лекар-хомеопат.

През годините съм преминала през различни периоди - от пълна еуфория в началото до пълно мълчание по темата в момента, защото си давам сметка, че в очите на "здравомислещите" хора съм я сектантка, я езотеричка, я - пълна откачалка. И какво съвпадение – точно така ме определят някои и заради вярата ми в Бог, така че ...
Спрях да препоръчвам хомеопатията, защото не е за всеки - като майка на три деца си давам ясна сметка какво е да удържиш на симптоматична криза, да се разкъсваш от съмнения и да устоиш на натиска и заплахите на лекарите, на роднините.
Това не е лечение, защото не "лекува болести". Това е просто хармонизация на организма, чрез която той сам да се справи с възникналия проблем. И под проблем имам предвид не само физическите заболявания, но и психически, емоционални и всевъзможни други, които всеки един от нас има.
На хомеопат не се ходи като си болен, а когато си напълно здрав. Тогава се определя конституционния ти тип, на базата на който ти дават едно шишенце с капки. При нужда и след консултация с хомеопата се дават по определена схема. В годината ходим два пъти на проследяване – пролет и есен, защото децата са малки и бързо растат, а с това се сменя и конституционния им тип, но не е задължително. 5 лева е цената на шишенцето с капки и се използва целогодишно за всякакви случаи – от челен поздрав с асфалт, през остъргани до кокал колене, до вирусни инфекции и зъбобол, ако щете. Така, че теорията за „печалбарството” отпада.
За феновете на теорията за плацебо-ефектът ще кажа, че едно бебе няма как да знае какво му се дава и колко откачена е майка му! Ако ме разбирате правилно...
Ако за удобство все пак приравним хомеопатията с вид лечение, спокойно мога да го определя като най-християнското лечение, защото единствено при него е нужно освен външно въздействие и личностна, осъзната трансформация.
Ще направя кратко отклонение, за да обясня това си твърдение. Според индийската философия и религия, човек не се изменя от раждането си до смъртта. Затова там съществуват касти, които за цял живот определят положението на човек в обществото. И докато евреин, християнин или мюсюлманин може да станеш, като приемеш вярата им, то индуист може само да се родиш. Такова е било положението преди 7-8 хиляди години – вътрешната енергетика е била ниска и трансформация е ставала в продължение на десетки поколения. В древен Израил, преди 2-3 хиляди години, трансформация е можела да стане в рамките на три-четири поколения. Там се смята, че болестите са заради греховете на твоите предци. В епохата на християнството е станала истинска революция. Христос започнал да учи и го доказал чрез излечението на хиляди хора, че частична или пълна трансформация на личността може да се произтече в рамките на един човешки живот. Защото болестта си „отива”, когато стане ненужда за дадения човек. Тя не е нещо лошо, а просто сигнал, светофарче, че си объркал направлението. И когато се върнеш на правия път, тогава вече това светофарче изгасва – свършило си е работата. А в днешно време искаме да „ядем, пием и да си носим новите дрехи”, а ако нещо ни заболи – хоп, хапчето и сме чисто нови. Нещо като формалното ходене на църква – помолил се, покаял се и е готов да започне отначало да греши.
   Да се върна на хомеопатията – при приема на въпросните „магични” капки, трябва да се премине на специален режим на хранене, идентичен с този по време на пост – спират се високо енергийните храни като месо, мляко и млечни, кафе, билкови отвари, мед... увеличава се приемът на чиста вода и всичко това в рамките на /забележете/ 40 дни. Т.е. няма я т.нар. от мен – прехвърляне отговорността върху лекуващия. Всичко е в твои ръце и зависи от личностната ти трансформация. А хомеопатичните препарати само подкрепят този процес на чисто информационно за организма ниво. И в рамките на тези 40 дни се проявяват различни симптоми на предишни заболявания – висока температура, бъбречна криза, мигренозни пристъпи... кой каквото си е надробил преди. Точно това е и трудната част за удържане, особено, когато опитното зайче не си ти, а малкото ти дете. Но аз съм калена в боя и достатъчно напатила си от официалните лекари, за да ми трепне окото.
Изкушавам се все пак и ще ви разкажа за последното „чудо” на хомеопатията, въпреки, че съм напълно наясно, че звучи идиотско, мистично и откачено. Пак повтарям – говоря само за класическата хомеопатия. Тази, която е започнала от бабешките илачи, че при силна водниста хрема се капва сок от лук в носа /който при здрав човек предизвиква същата симптоматика/ и хремата спира.
Синът ми от месец има болки в основата на едно млечно зъбче. Два пъти му е правена пломба, кариесът продължава, появи се болка във венеца. Зъболекарят го отвори, поръча да изкара така поне седмица, за да мине възпалението. Да, ама не отшумява. Пробва да го затвори – веднага се появи остра болка. Пие си моят човек междувременно конституционния препарат – промяна също няма. Стават три седмици, а положението се влошава. Вчера го заведох на проследяване при хомеопата ни, даде нови капки и ме предупреди, че ще се предизвика ускоряване на възпалителния процес – за вас лъжа, за мен истина,... на петата капка, която дадох през 10 минутен интервал /значи за 50 минути/, от вътрешната страна на венеца започна да се появява подутина. След още 10 минути стана огромен оток и се изпълни с кръв под кожата. Скочихме до зъболекарят да го спука и почисти от кръвта и гнойта, а днес вече няма и помен от продължилата почти 25 дни болка.

Официалното мнение на Църквата, е личното мнение на представителите й, които далеч не са наясно от естеството на хомеопатията. И ако ще има такова официално мнение, е хубаво да е аргументирано и да се даде за всички видове въздействия и лечения. Едни ваксини да вземем – много ми е интересно какво е офицалното мнение на Църквата за тях и на какво се основава?

Да не забравяме, че електричеството е съществувало винаги, а не е започнало да съществува от неговото откриване от учЕните... дано бъда разбрана правилно.