Психически натиск от страна на близки и роднини за забременяване

Здравей
Аз имам такова приятелско семейство,те са с 10 години по-големи от вас,женени от поне 15,беше същия психо филм,напрежение,постоянни очаквания и тема номер 1 на дневен ред от страна на роднини,приятели,комшии-момичето се беше видяло в чудо,не че не са искали деца,но това при тях просто не беше на дневен ред.Най-накрая жената им даде свободно на всички и по някакъв начин се успокои и се занимаваха с техните си работи и задачи,нещата се получиха,когато изобщо не са мислили,нито са се настройвали за бебе
Затова изобщо не се обременявай постоянно с тези мисли,защото наистина е натоварващо,гледайте си вас си,да сте ок и спокойни и бебето ще стане,млади сте и имате много време за тази задача

Никой от роднините ни не е настоявал по-този въпрос, пожелавали са ни най-искренно да си имаме бебе и до там.
Само един приятел на ММ си позволи да коментира, уж на шега. Директно му заявих, че първият път е смешно, но повтарянето на "шегата" за мен си е чиста подигравка, спря да се "шегува".

Проблемът ти е, че прекалено много си го слагаш на сърце. Били те притискали, мрънкали и недоволствали, че нямате дете. И какво от това   Аз и мъжа ми сме от 11г. заедно - аз съм на 28г, той - на 31г. Дай да скоча от някъде за това, че не живея по исканията на родата. И на нас ни дуднат, но не им обръщаме абсолютно никакво внимание. Най-малкото е отвратително от тяхна страна да повдигат въпроса и да сипят сол в раната, като знаят, че имате някакви проблеми. Според мен се чувстваш зле не заради тях, а заради това, че близките ти с всяко свое подмятане за бебе, ти напомнят, че имате проблем. Обяснете им, че се чувствате зле, че бебето не се получава и помолете да спрат с натякването си, защото ви е болно от това. Ако не ви послушат имаш пълното право да разредиш/прекратиш отношенията си с тях. Нищо не оправдава някой, който се гаври с мъката на хората.  

П.П. Все още сте толкова млади. Насладете се на семейния живот и се опознайте един друг. Повярвай ми - много ще ви е от полза преди да се появи бебчо. И когато се успокоиш и заживееш в мир със себе си дребосъчето ще дойде  

Натякват ми разни роднини. Директно им казвам да не ме занимават с глупости.

Ами моят съвет е да не се водиш по мнението на роднини,при мен случаят е че имам дете,но след раждането съпругът ми си тръгна и оттогава ,въпреки че родителите ме приеха да живея при тях с детето постоянно ми натякват,че не съм могла да задържа мъж,че не съм добра майка,за съжаление имам здравословни проблеми и искам не искам търпя заради детето

Единственото разрешение на този проблем е да промениш нещо в себе си - да промениш това, което те дразни. Тоест, въпросът е да преодолееш вътрешното дразнене, а не да очакваш дразнителите да изчезнат. Те няма да изчезнат. Винаги ще има нетактични и несъобразителни хора.
Аз съм на 27, а мъжът ми на 29 години. Оженихме се преди 5 месеца. Когато ходихме на гости на родители и роднини по празниците, просто очевАдно всички ме гледаха очакващо в корема, с разширени от любопитство очи. Свекървата даже беше подпитвала мъжа ми "Няма ли нещо вече?" Като ми каза той, побеснях. Най-вече, защото точно синът й не искаше бебе допреди няма и 2 месеца и едва-що сме започнали да правим опити, нищо не се знае още, всичко е Божа работа. А тя пита. Направо ми идваше отвъте да ида да й разкажа какви скандали сме имали заради това, че той не искаше бебе още и мислеше, че е рано, допреди 2 месеца. Но ти казвам, че така ме зяпаха в корема, щот нали, 5 месеца от сватбата са минали, а те си мислят че от първата брачна нощ правим бебе 
Питали са ме и приятели след сватбата, а баба ми, след като й се обадих снощи да я чуя, сигурно втория й въпрос беше "Да няма радостна вест?"
Не мисля, че мога да опиша, какви усилия полагам да не се дразня, да изкореня това в себе си, което кара кръвта ми да кипва при тия въпроси и подмятания, които ме карат да изпитвам гняв включително към мъжа си (а това не е много здравословно точно в момента). Но съм наясно, че това е единствения начин да спра да се дразня. Не мога да премахна външния фактор, мога да премахна само вътрешния. Това те съветвам да направиш и ти... Желая ти скоро да преодолеете проблемите и да се обзаведеш с едно щастливо бебешко коремче 

Благодаря ви много на всички! Това, в което бях сигурна и преди, е, че тук цари оптимизмът и се радвам, че потвърдих това си наблюдение

Аз отдавна се опитвам да не обръщам внимание на това, за което писах в първия пост, просто понякога се давам и се... натъжавам да речем.

Та затова исках да знам дали и други тук се чувстват по такъв начин и дали успяват да го преодолеят   

Абе по принцип никак не цари оптимизъм във форума 
Надявам се си се поуспокоила малко. Нямаш повод за никакво притеснение. Още сте толкова млади с мъжа ти. За всичко ще му дойде времето. Като цяло по-старото поколение очаква в мига, в който някой се ожени, до няколко месеца да се съобщи, че жената е бременна. Само че в днешно време някои хора не бързат чак толкова. Това не могат да го разберат. Има и нещо друго - допусни, че хората понякога просто си чешат езиците. За някои "Кога ще се жениш/раждаш" е като "Здравей, здрасти". Знаеш ли колко хора постоянно ме питат с лукав поглед "Айде кога го чакаме бебето". Реално тези хора нито им пука кога ще имам и дали въобще ще имам дете. Просто си приказват колкото да става течение.
Както ти казах - ако толкова близките ти ти бъркат в здравето им обясни и ги предупреди, че не искаш да чуваш нищо, свързано с бъдещата ти бременност. Ако те уважават ще млъкнат. Чудно ми е що за родител/баба/дядо/леля/чичо ще повдига такава тема, като знае, че наранява любим човек 

Никога, дори и на бъзик, не питам за такива неща.

Винаги ще има нетактични хора.
Няма защо да ги мислиш, пък били те мама и тате.
Гледайте да си решите проблемите и при двамата, докато сте млади и нещата ще се наредят.

При мен близките не смеят да намекват, но имам една приятелка, с която всъщност, не сме виждали години, но си бяхме доста близки преди.
Не пропуска във фейса да прави намеци, че вече ходила на дискотека с дъщеря си, ние к`во сме чакали.
Дали, ако имаше данни на нормален човек, щеше да задава подобен въпрос на двойка, която е заедно от 16 години?
Ще се радвам, ако дъщеря й след време, не я питат същото.


Обикновено на тези подмятания отговарям с "Да не се бъркаме в работите на дядо Боже".

Абсолютно съм съгласна с всичко изписано в темата (с изключение на това за оптимизма, miss july ) и ми е много... тъпо, че има толкова голям брой несъобразителни хора в България (казвам "в България", защото няма как да имам поглед върху подобни ситуации в чужбина).

Ако им кажа да спрат или да не се бъркат или нещо подобно, те се сърдят, защото "само искали да помогнат" - едната ми баба (дето "явно ще си умре без правнуче") ми звъни постоянно да ме пита при кои лекари ходя, защото тя гледала един специалист по телевизията. Другата ми дава билкови рецепти... Разпитват познатите си за "добри лекари".

Аз също винаги съм била на мнение, че когато има такива (да ги наречем) дразнения от страна на роднина/познат, трябва да отрежа комуникацията си с него/нея, но ми е по-лесно на теория, отколкото на практика.

Та, ще се упражнявам да не им обръщам внимание

Като не са тръгнали да те водят по "баби", пак бива. Защото и такива случаи има. Запчоват да водят "булката" по разни врачки и знахарки, да и баят, да я "заричат", отвари, простотии...

Водиха ме в манастир "Св.Мина" да ми четат молитва за зачеване  Аз даже не вярвам в тия неща, ама за да млъкнат, отидох.

Не млъкнаха.

Роднина на мъжа ми ме тагва на снимки на бременни във фейсбук (върху коремите), и то на някакви хора от списъка с приятелите й. Както и на снимки на момиченца, които приличат на мен.
Майка ми започна да развива теории как на 25 съм престаряла, нямало време, кога ще има второ и трето.
Свекърва ми е на стенд-бай и си е направила планове как ще ми помага. Ако видите ядрена гъба над северна България, да знаете - родила съм, тя е дошла и сме започнали трета световна.
Откакто се оженихме, почти не е минавал ден в който да не се споменават думите "бебе" и "бременност". Чак да ти се отще.
Обаче бебето ще разчита на теб и на мъжа ти, а не на разните му всезнайковци. Напоследък на всеки, който ми зададе този въпрос отговарям с: "Ние сме решили, че не искаме да имаме деца". Следва ей такава реакция ->