Но не са му правили операция -не можело нищо да се направи .
В момента е на 30 и ми е намеквал ,че не му остава много .
И до там повече нищо не казва .
Нито близки да го принудят да иде на болница .
Нито пък той ходи !.
На това какво се казва -предали са се ,а имаме специалисти ..
Само ако се съгласяваше да идем на доктор ,но не иска .
Мисля си много ,какво бих правила без него .
Мисля си защо не му се живее ,защо не се бори - Голям човек е .
Здравей, по написаното виждам, че си доста объркана. Мога от опит да се опитам да те посъветвам и успокоя.
Имам брат на 34 г. който когато е бил на 1,6 г е опериран и цял живот живее с мисълта , че не му остава много. Това го кара да се затваря в себе си и да се държи особено с хората. Преди 4 г се наложи отново да бъде опериран и тогава преживяхме най-големия кошмар. Той се беше предал и казваше на всички , че си отива. Колкото и да ни беше трудно се опитвахме по всякакъв начин да го окуражим и да му дадем причина да живее, а именно защото го обичаме и не можем без него. Слава богу издържа и двете операции , но психически се възстанови много трудно. Повече от година казваше , че се чувства като зеленчук и че не може да живее пълноценно. Сега работи много, кара си кола , мотор и се забавлява. Прави всичко за нас както и ние за него. Виждам че това което му дава най-голяма радост в момента е моето детенце за което сме се борили много години и той винаги е бил до мен и в добро и лошо.
С този разказ се опитвам да ти кажа, че е много важно да му помогнеш да се бори и да вижда смисъл в живота заради теб,семейството и приятелите си и всичко което можете да преживеете заедно. Мечтайте и се забавлявайте заедно.Сигурна съм че изпитва страх от това да има дете за да не предаде заболяването си, но все пак поговори с него и на тази тема.
Ако имате нужда мога да дам и координати на доктора който спаси брат ми ❤