Преди минути четох тема в "Смемейни отношения", попаднах на едно мнение, което ме наведе на мисълта или по-точно на въпроса- Какво води до това човек да изпадне до позицията на клошар или и двете бездомник-клошар. Съдбите са хиляди и много различни. Едни смятат, че това се дължи на поредица грешни решения в живота, а други си го обясняват с орис /така било писано/...определено се дължи на редица фактори, на редица житейски решения взети в различни ситуации. В провинцията бройката на клошарите е малка. В нашият град повечето са инвалиди или психично болни, има и случай на здрави хора изпаднали в тази прослойка и много малко от тях са бездомни.
Има два случая, които се развиха пред очите ми.
Първият е на семейство с близнаци, което преди живееше доста добре. Родителите бяха уважавани хора, работеха, грижеха се за децата си, те отраснаха, станаха мъже, започнаха работа. След 97-ма година пообедняха. След това мъжът в семейството почина. Това беше повратната точка. на работа остана само единия близнак, парите им недостигаха. Решиха да продадат единия от двата си апартамента, за да се хранят. Започна едно лудо ядене от страна на тримата - ресторанти, кафенета и така за две години изядоха и изпиха апартамента тримата. Майката беше станала над 100 кила едва се движеше. След това дойде ред да продадат и апартамента, в който живееха. Решили да го продадат и да живеят на квартира. Последва период от нови две години гуляи...Сега живеят в общински гараж, ровят по кофите, правят и куп други мизерии...
Вторият случай пак е за солидно семейство от годините на соца. Пак бащата почина, майката твърде слаба да направлява единствения син го остави да се справя сам. синът е с висше образование - учител по история. Съжалиха го, намериха му работа в училище, но той напусна под предлог, че никой не го уважава. Започна по програма към социални грижи, да разнася документи за подпис по институциите, обаче един ден се озъбил на шефката си, че му дотегнало това еднообразно занятие и го изгонили. За н-ти след това се смилиха и го взеха в чистотата да товари листа, но това е временна работа, само за няколко дена месеца. Майка му се поболя и почина. Сега е сам самичък в голям апартамент. Често си мисля, дано не го метнат, да му вземат имота и да го направят бездомник. Тези дни ако го видя ще го питам дали си плаща данъците, да не забрави, защото при неплащане на данъци за период от 10 години общината има право да обяви имота на търг, за да си вземе вземанията.
И в двата случая основна причина за изпадането в това положение е неподготвеността и глезотията на хората, търсенето на най-лесния изход от дадена ситуация без да се помисли за последствията, смъртта на стожера на семейството също...
Споделете, какви са вашите наблюдения...
Има два случая, които се развиха пред очите ми.
Първият е на семейство с близнаци, което преди живееше доста добре. Родителите бяха уважавани хора, работеха, грижеха се за децата си, те отраснаха, станаха мъже, започнаха работа. След 97-ма година пообедняха. След това мъжът в семейството почина. Това беше повратната точка. на работа остана само единия близнак, парите им недостигаха. Решиха да продадат единия от двата си апартамента, за да се хранят. Започна едно лудо ядене от страна на тримата - ресторанти, кафенета и така за две години изядоха и изпиха апартамента тримата. Майката беше станала над 100 кила едва се движеше. След това дойде ред да продадат и апартамента, в който живееха. Решили да го продадат и да живеят на квартира. Последва период от нови две години гуляи...Сега живеят в общински гараж, ровят по кофите, правят и куп други мизерии...
Вторият случай пак е за солидно семейство от годините на соца. Пак бащата почина, майката твърде слаба да направлява единствения син го остави да се справя сам. синът е с висше образование - учител по история. Съжалиха го, намериха му работа в училище, но той напусна под предлог, че никой не го уважава. Започна по програма към социални грижи, да разнася документи за подпис по институциите, обаче един ден се озъбил на шефката си, че му дотегнало това еднообразно занятие и го изгонили. За н-ти след това се смилиха и го взеха в чистотата да товари листа, но това е временна работа, само за няколко дена месеца. Майка му се поболя и почина. Сега е сам самичък в голям апартамент. Често си мисля, дано не го метнат, да му вземат имота и да го направят бездомник. Тези дни ако го видя ще го питам дали си плаща данъците, да не забрави, защото при неплащане на данъци за период от 10 години общината има право да обяви имота на търг, за да си вземе вземанията.
И в двата случая основна причина за изпадането в това положение е неподготвеността и глезотията на хората, търсенето на най-лесния изход от дадена ситуация без да се помисли за последствията, смъртта на стожера на семейството също...
Споделете, какви са вашите наблюдения...
, слонове, но на хора нема...Не и ако не мога да помогна сама, а с тва натоварвам близките си... 
