Да се оплачем...

  • 7 259 098
  • 65 224
  •   2
Отговори
# 53 760
  • София
  • Мнения: 1 907
Момичета, гледам я. Имам възможност. Но просто искам да се социализира, ще ми се и аз да почна вече работа. Пета година съм с децата вкъщи. Вече много ми се работи, но ако детето не се чувства добре, не мога да и го причиня насила. Няма начин да я бутна и да си тръгна, сутринта госпожице и разни майки ме гледаха, едва ли не подигравателно. Госпожата директно ми каза, че аз съм си виновна, защото не съм я оставила миналата година да реве, сега щяла да е свикнала.

# 53 761
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 875
Точно щях да ти предложа да потърсиш съдействие от учителките, но при това положение...

# 53 762
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Абе това с реването защо имам чувството, че само у нас го има?

# 53 763
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Блонди, споделям мнението на момичетата. Като я гледам моята и без да ходи на градина какво е, май няма да припари. Все пак ще я пробвам от пролетта в частна за по няколко часа дневно, защото много обича да е в калабълъка между деца, пък да видим. Но ако има някакъв зор не бих мъчила себе си или хлапето.
Оплаквам се, че днес си строших нервите с "професионалисти".

# 53 764
  • Мнения: X
Реването само у нас го има, защото в белите страни детето се адаптира с майка си. Като майка на много ревящо и трудно адаптирало се дете горещо препоръчвам частна градина. Някои градини вече позволяват и майката да седи първите дни с детето, отделно, че към ревящите деца се подхожда с разбиране, а не студено и подигравателно.

Оплаквам се, че ми липсва Тета Kissing Heart !

# 53 765
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Момичета, гледам я. Имам възможност. Но просто искам да се социализира, ще ми се и аз да почна вече работа. Пета година съм с децата вкъщи. Вече много ми се работи, но ако детето не се чувства добре, не мога да и го причиня насила.

Според мен, пробвай друг вариант - частна градина, има разни детски центрове почасови. Щом имаш възможност, тъкмо можеш да намериш нещо по-нормално. Какво значи - да реве една година, за да свикне?? Не е ли тяхна работа да приобщят децата, да помогнат на родителите с адаптацията? В Италия специално, има задължителен 2 седмичен "адаптивен период", в който единият родител виси там вътре с детето по половин ден, за да се адаптира по-лесно. Няма ревове, няма истерии, децата си ходят нормално.

# 53 766
  • София
  • Мнения: 20 180
blondorkata, и аз я бях пуснала моята уж да се социализира, но ако плаче детето по цял ден и се измъчва там, едва ли социализацията е кой знае каква. Поне за моето дете това явно не беше правилната среда, буквално се измъчваше, докато на училище тръгна с удоволствие и не сме имали проблеми. А тръгна година по-рано. Послушай момичетата, хубави съвети са дали.

Ари, чудесно е, че дъщеря ти ходи с желание. Представи си как щеше да се чувстваш, ако беше като теб. На мен още ми се разтреперват ръцете, като се сетя за градината.

# 53 767
  • Мнения: 2 291
Да си излея тук мъката, че вече имам чувството, че ще се пръсна.
Наскоро почина свекърва ми, лека й пръст.
Така се случи, че трябваше да се грижа за нея в болницата през деня.
Няколко часа преди ММ да излезе отпуска тя си отиде, както се казва "в ръцете ми".
Всичко по изпращането й изнесох на моя гръб.Дойде ми много.
Удари ме в зъбите, от болкоуспокояващите пък ме заболя зверски язвата.
Побърках се, чувствам се постоянно уморена, а пък последните й часове са постоянно в мозъка ми.

# 53 768
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 506
Усмивчица, това е силен стрес и не е чудно, че тялото отреагира така. Мислила ли си за консултация с лекар заради повишената тревожност?
Аз така отреагирах на една травмираща случка пролетта, направо се съсипах от нерви, съжалявам, че не потърсих помощ още тогава. Преди месец не издържах и се консултирах с ЛЛ, изписа ми добавки и вече положението е съвсем различно. Обърни си внимание, не е шега!

# 53 769
  • София
  • Мнения: 1 907
Благодаря ви за съветите и аз се замислям за частна занималня. И може би определено ще тръгне една година по-рано на училище. Тя вече познава буквите и се опитва да чете. Бях длъжна да опитам, ще си поговорим след няколко дни отново, защото вече темата е табу, както първите шест месеца, след започването миналата година и ще видим.
Тете, де си душо?

# 53 770
  • Мнения: 1 700
Не мисля, че е ок детето да си стои вкъщи с баба или мама. Децата имат нужда от себеподобни. Не познавам нито един, човек, който не е посещавал детско заведение и да не е странен. Това не е упрек, а най-добронамерен съвет. Блондорката, чак на мен ми стана мъчно за детенцето, но преди да се откажа бих я записала в частна детска градина. Там всичко е много по-различно. Ако имате тази възможност, не се колебай да пробвате

# 53 771
  • тук и там
  • Мнения: 11 638
Абе това с реването защо имам чувството, че само у нас го има?
Аз не съм във БГ,но моят два месеца си рева..Но тук поне нищо насила няма-нито ядене,нито спане,нито игра..
И  през останалото време ми казваха че е  бил доволен и щастлив, само сутрин бяха драмите.Сега реве ако му кажа че няма да ходи..

# 53 772
  • София
  • Мнения: 5 990
Не мисля, че е ок детето да си стои вкъщи с баба или мама. Децата имат нужда от себеподобни. Не познавам нито един, човек, който не е посещавал детско заведение и да не е странен. Това не е упрек, а най-добронамерен съвет. Блондорката, чак на мен ми стана мъчно за детенцето, но преди да се откажа бих я записала в частна детска градина. Там всичко е много по-различно. Ако имате тази възможност, не се колебай да пробвате

Рядко съм толкова категорична, но сега ще кажа, че това са глупости.
Мъжът ми напр. е ходил на детска градина един ден. На втория избягал и се прибрал вкъщи при баба си. Казал, че категорично няма да стъпи там. Оставили са го вкъщи и на 6 години е тръгнал на предучилищна в училище на половин ден. То преди 40 години всички ходехме на такава предучилищна. Нямаше целодневни. Ужасно е социален, чак ме дразни. Ако има едно лесно постоянно ще е някъде с някой.
Лично смятам, че към всяко дете трябва да се подхожда индивидуално и родителят да може да разпознава кога детето е стресирано и кога се глези. Детската психика не е шега работа и към нея трябва да се отнасяме отговорно.
Познавам много други деца, които не са ходили на градина и пак нищо им няма. Дори познавам и деца, които се обучават вкъщи и не ходят на училище. Съвсем са си наред.

Последна редакция: вт, 18 сеп 2018, 15:21 от Жълто Цвете

# 53 773
  • Мнения: X
Не познавам нито един, човек, който не е посещавал детско заведение и да не е странен.
Ограниченият кръг от познати все още не е аргумент.

# 53 774
  • Мнения: 2 291
Лъки, благодаря ти,
засега пия мента,глог и валериана, пък ще видим по-нататък.
Явно си трябва да мине известно време, или поне с това се успокоявам.

Жълто цвете, напълно съм съгласна, че е много важен индивидуалния подход,
но на теория е лесно, но житейските ситуации са многопластови и понякога е трудно
да се прецени кое е най-правилното.Пиша от моя гледна точка Stuck Out Tongue Winking Eye

Общи условия

Активация на акаунт