Работя на една спирка от вкъщи. Дъщеря ми ходи на детска на пет. Водя я с колата. Оставям я на офиса. Взимам детето вечер с трамвая, после минаваме да си вземем колата от спирката. Стройна система и бърза. Хем потича след детска още малко на площадката, хем спестявам задръстването вечер. Проблемът е, че вече е студено та вече ще зазимявам ГТ.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Аз в София в центъра не съм се мяркала от месеци. Квартала - университета и това е. И работата ми е в квартала. Пълна селянка съм станала.😁
Значи, да се радвам, че тук въздухът е мръсен само от трафика...
Значи, да се радвам, че тук въздухът е мръсен само от трафика...
Къде учиш?
Скрит текст:
Фри , ти не беше ли на другия край на София или живееш около НБУ вече ? Аз пък си мисля , колкото и спокоен шофьор да си и над нещата ,ами не мога да стигна от точка А до точка Б , без да се изпсувам поне 3 пъти .
Аман от прости шофьори , които създават предпоставка за ПТП, не могат да взимат бързи решения , и естествено онези , които чак като светне зелено , тогава осъзнават , че трянва да натиииииииссссссннннаааттт съединителя, да вкарааааатттт първа , да ппппууусссснннааатт съединителя , да дадат газ и да тттррръъъгнннатттт.
Това е адски изнервящо за мен .
Мъжът ми тях ги нарича , неделни шофьори или хора , които знаят , че трябва да се приберат в 20:00 , нищо, че са свършили в 17:30 .
Като тук въобще не говоря , че трянва да се кара бързо , ами да се кара с мисъл , че не си единствената кола на пътя.
Разбира се, че е разкопано , улиците са затворени , навсякъде има автомобили (кои се използват , кои не) градът явно не е толкова голям , за толкова много коли.
Ето днес пак , всеки втори шофьор спи.
Взима предимство , спира внезапно , спира по средата на еднолентова улица като зад него чакат 20 коли, дават десен мигач, завиват наляво, изобщо не дава мигач , завива в последния момент. От крайна дясна идва в крайна лява и иска да предрежда , няма пък да ги пусна .
Ти му даваш път , такова нещо като “благодаря “ с аварийните няма.
Царе на пътя колкото щеш.
Добре че вече не работя на Цариградско , че от нас имах 16км с тези неуки шофьори .
То косата ми падаше от нерви .
Аман от прости шофьори , които създават предпоставка за ПТП, не могат да взимат бързи решения , и естествено онези , които чак като светне зелено , тогава осъзнават , че трянва да натиииииииссссссннннаааттт съединителя, да вкарааааатттт първа , да ппппууусссснннааатт съединителя , да дадат газ и да тттррръъъгнннатттт.
Това е адски изнервящо за мен .
Мъжът ми тях ги нарича , неделни шофьори или хора , които знаят , че трябва да се приберат в 20:00 , нищо, че са свършили в 17:30 .
Като тук въобще не говоря , че трянва да се кара бързо , ами да се кара с мисъл , че не си единствената кола на пътя.
Разбира се, че е разкопано , улиците са затворени , навсякъде има автомобили (кои се използват , кои не) градът явно не е толкова голям , за толкова много коли.
Ето днес пак , всеки втори шофьор спи.
Взима предимство , спира внезапно , спира по средата на еднолентова улица като зад него чакат 20 коли, дават десен мигач, завиват наляво, изобщо не дава мигач , завива в последния момент. От крайна дясна идва в крайна лява и иска да предрежда , няма пък да ги пусна .
Ти му даваш път , такова нещо като “благодаря “ с аварийните няма.
Царе на пътя колкото щеш.
Добре че вече не работя на Цариградско , че от нас имах 16км с тези неуки шофьори .
То косата ми падаше от нерви .
Ако е така , сме съседки 😃
Работя на 15 км от вкъщи. Стигам средно за половин час с колата. Хич не се впечатлявам вече от шофьорските умения на повечето хора. Който иска да бърза, аз имам само един живот. Пазя си нервите. Но в София наистина е трудно.
Оплавам се, че имаме нова чистачка, която явно не обича водата. Сутрин проветрявам по половин час след нея. Предпочитам да ми е студено, не издържам на такива миризми.
Оплавам се, че имаме нова чистачка, която явно не обича водата. Сутрин проветрявам по половин час след нея. Предпочитам да ми е студено, не издържам на такива миризми.
Ооо това ми беше последното простиране навън за тази година. Даже да го прибера навреме не става. И в момента въздуха е тежък и миризлив. Иначе съм със сушилня.
Зимно време става все по-зле с всяка изминала година. Торбичката с която е носена покупка от магазина и хляба миришат на печка. Ужасно е. Коса, дрехи.. не може да проветри човек. Ама ето. Явно решение няма за момента.
Зимно време става все по-зле с всяка изминала година. Торбичката с която е носена покупка от магазина и хляба миришат на печка. Ужасно е. Коса, дрехи.. не може да проветри човек. Ама ето. Явно решение няма за момента.
Кафе, не се ядосвай, вземи си една сушилня. Не само заради миризмата. Бързо, лесно се суши, спестяваш си простиране и прибиране, спестяваш си гадните миризливки, които само леко да отмине лятото и се врат навсякъде из дрехите, прането ти си мирише хубаво на омекотител и наистина е меко. Да не говорим, че ако ти затрябва дреха за след два-три часа за спешно излизане, не е проблем да я врътнеш в пералнята и сушилнята и да си готова.
Миналата година ноември синът ми се спъва по стъпалата в училище -спукан глезен и един месец гипс.
Тази година ноември се спънал в топка-пак същото.
И при двата случая сестрата и двете учителки не благоволяват да се обадят-цял ден стоял там без да
знаем,че му има нещо.
Но ако трябва да се плати нещо или сме пропуснали да занесем документ звънят като бесни.
Тази година ноември се спънал в топка-пак същото.
И при двата случая сестрата и двете учителки не благоволяват да се обадят-цял ден стоял там без да
знаем,че му има нещо.
Но ако трябва да се плати нещо или сме пропуснали да занесем документ звънят като бесни.