Здравейте! Не съм убедена дали темата е за тук и моля за извинение модераторите, ако не е така.
Предварително се извинявам и за поста си, защото предполагам, че до голяма степен ще ви прозвучи като сапунен сериал, като част от тийн фантазия т.н. Държа да отбележа, че вече съм далеч от тези години и за щастие или не всичко това което ми се случва и имам нужда да го споделя пред непознати, е реалност.
Запознах се с един господин, който в момента излежава остатък от няколко месеца от присъдата си в затвора. Започнахме да се виждаме по свиждания, да се чуваме и т.н. Не е осъден за нещо кошмарно, държа да отбележа. Наясно съм, че няколко години в затвора категорично променят човека и заедно с това го учат да оцелява, учат го да бъде изкусен манипулатор и прочие. Отношенията ни се развиват доста бързо, макар разбира се и в момента, само на думи. Гледам да съм максимално предпазлива и недоверчива, за всичко да си имам поне едно на ум, защото съм се отказала да вярвам, че има лесно влюбчиви и наивни мъже, пък дори и да предположим, че съм правилният човек. Аз по принцип съм готова да го чакам тези няколко месеца, едно че не ми е проблем, второ, че не са чак толкова много време и трето - наясно съм, че този човек ще се окаже или най-голямата грешка в живота ми, или мъжът за мен. Ако всичко в действителност е това, което изглежда, е човекът за мен, поне така си мисля. Той ми говори за семейство, деца.... което знам ли, предполагам до някъде е нормално предвид, че не е 20 години вече, че колкото и да е, вече е улегнал и най-вече предвид мястото, на което се намира. В момента си давам сметка, че му помагам всячески с каквото мога и дори повече, правя понякога непосилни неща и ги правя дефакто напълно на сляпо, но..... Имам нужда от такова преживяване! Не си мислете, че съм момиче, което живее в някакви болни фантазии да срещне лошото момче.... Не е така... Честно казано обаче ми прави впечатление, че именно на това място има доста повече мъже (имам предвид мъже, в смисъла на думата, който търсят повечето жени в този пол), от колкото навън. Защото навън светът леко се изврати. Мъжете все повече станаха жени - все по изнежени и крехки, а ние все повече започнахме да се държим като мъже - силни, твърди и упорити. И аз съм такава жена - силна, която не обича някой да и помага и да и дава тон в живота. И както сами можете да предположите нямам нужда от слаб и крехък мъж, каквито са повечето, които познавам, а работя с хора постоянно и познавам не малко мъже... Искам да се отпусна и да се отдам на емоцията, колко и разумна да се опитвам да бъда....
Ще ми се да поговоря с други жени, сблъскали се с това, но нямам идея къде да ги намеря.
Може би много от тези, които ще прочетат поста, ще си кажат, че в затвора хората, не са хора. Не, напротив. Има много свестни и съвестни мъже, които са извършили едно или друго в името на семейството си, защото е излишно да казвам и коментирам времената, в които живеем. Много от тях от малка възраст са тръгнали по грешния път и са отраснали на улицата, за което те нямат никаква вина. И още повече все човек прави грешки и много често грешките на хората на вън, не са по-маловажни от грешките на мъжете там, с разликата, че хората на вън не са зад решетките за тях.
Благодаря, че прочетохте поста и ви благодаря на тези, които ще го коментират. Ако някой има подобен опит, ще се радвам да го сподели! успех и слънчев ден на всички
Предварително се извинявам и за поста си, защото предполагам, че до голяма степен ще ви прозвучи като сапунен сериал, като част от тийн фантазия т.н. Държа да отбележа, че вече съм далеч от тези години и за щастие или не всичко това което ми се случва и имам нужда да го споделя пред непознати, е реалност.
Запознах се с един господин, който в момента излежава остатък от няколко месеца от присъдата си в затвора. Започнахме да се виждаме по свиждания, да се чуваме и т.н. Не е осъден за нещо кошмарно, държа да отбележа. Наясно съм, че няколко години в затвора категорично променят човека и заедно с това го учат да оцелява, учат го да бъде изкусен манипулатор и прочие. Отношенията ни се развиват доста бързо, макар разбира се и в момента, само на думи. Гледам да съм максимално предпазлива и недоверчива, за всичко да си имам поне едно на ум, защото съм се отказала да вярвам, че има лесно влюбчиви и наивни мъже, пък дори и да предположим, че съм правилният човек. Аз по принцип съм готова да го чакам тези няколко месеца, едно че не ми е проблем, второ, че не са чак толкова много време и трето - наясно съм, че този човек ще се окаже или най-голямата грешка в живота ми, или мъжът за мен. Ако всичко в действителност е това, което изглежда, е човекът за мен, поне така си мисля. Той ми говори за семейство, деца.... което знам ли, предполагам до някъде е нормално предвид, че не е 20 години вече, че колкото и да е, вече е улегнал и най-вече предвид мястото, на което се намира. В момента си давам сметка, че му помагам всячески с каквото мога и дори повече, правя понякога непосилни неща и ги правя дефакто напълно на сляпо, но..... Имам нужда от такова преживяване! Не си мислете, че съм момиче, което живее в някакви болни фантазии да срещне лошото момче.... Не е така... Честно казано обаче ми прави впечатление, че именно на това място има доста повече мъже (имам предвид мъже, в смисъла на думата, който търсят повечето жени в този пол), от колкото навън. Защото навън светът леко се изврати. Мъжете все повече станаха жени - все по изнежени и крехки, а ние все повече започнахме да се държим като мъже - силни, твърди и упорити. И аз съм такава жена - силна, която не обича някой да и помага и да и дава тон в живота. И както сами можете да предположите нямам нужда от слаб и крехък мъж, каквито са повечето, които познавам, а работя с хора постоянно и познавам не малко мъже... Искам да се отпусна и да се отдам на емоцията, колко и разумна да се опитвам да бъда....
Ще ми се да поговоря с други жени, сблъскали се с това, но нямам идея къде да ги намеря.
Може би много от тези, които ще прочетат поста, ще си кажат, че в затвора хората, не са хора. Не, напротив. Има много свестни и съвестни мъже, които са извършили едно или друго в името на семейството си, защото е излишно да казвам и коментирам времената, в които живеем. Много от тях от малка възраст са тръгнали по грешния път и са отраснали на улицата, за което те нямат никаква вина. И още повече все човек прави грешки и много често грешките на хората на вън, не са по-маловажни от грешките на мъжете там, с разликата, че хората на вън не са зад решетките за тях.
Благодаря, че прочетохте поста и ви благодаря на тези, които ще го коментират. Ако някой има подобен опит, ще се радвам да го сподели! успех и слънчев ден на всички
Без оглед на причината, поради която са влезли там. 
