Третокласници - 3

Имам по-голяма дъщеря и се опитвам да си спомня от кога има ФБ профил... ...беше май в пети клас... Тя ме попита може ли да й направя, аз се съгласих. Но поставих много условия - никъде да не пише къде учи, живее, телефон и пр. лични данни...Даже и имената и профилната снимка бяха чужди... И понеже аз направих профила, знаех и паролата...Признавам, че тайничко  следях какво се случва в тинейджърския живот и в у-ще. Исках да се запозная с какви деца дружи, с начина им на мислене и т.н. И повярвайте - научих много! Децата, с които дружеше се оказаха много по-различни, от това, което виждах на живо. Не само в лош смисъл.    Паролата все още е същата и влизам от време на време и сега!
Малкия хич не проявява интерес към ФБ и въобще не съм се замисляла, дали на неговата възраст е рано или не. Но по-скоро му е рано. Поне за него. И всъщност не виждам защо е лошо да пише на класната си, ако иска да я попита или каже нещо важно ... Щерката и до днес пише на госпожите. Аз също съм писала от нейният профил, за да се поинтересувам от нещо. Даже си мисля, че това е по-добрият начин, от колкото да звъня по телефона и да ги притеснявам в неподходящ момент. Във ФБ ще ми пишат, когато са свободни...А  щом госпожата ги е приела за приятели, не виждам какво се сърди, че й пишат...

Защото не й пишели за важни неща 

Като даскалица, би трябвало да е свикнала третокласниците да не са много сериозни...

леко е спорно, какво точно очаква тя от тях... и дали го е изразила пред тях или само пред родителите... но това е друга тема на разговор, която не ми се подхваща сега, че е необятна... Колко просто би било да каже на класа, че не й е приятно да я спамят във фейсбук или да не ги приема за приятели, но защо трябва да е просто, като може да бъде сложно 

  Точно това си мислех и аз!

Не правите ли разлика м/у личен и професионален живот?
Не бих си позволила да изпратя покана на учител.
За детето пък въобще да не отварям дума.
Едно е родители и учител да си направят специална затворена група във ФБ. Но майка да покани децата в групата на родителите....???!!! Сериозно?

При нас така се получи точно. А групата иначе ни е страшно полезна. Госпожата посдтоянно качва презентации от уроците, информация всякаква за училище и прочие.
Някой по-нагоре беше писал за възрастови граничения при създаването на профил. Май няма. Имам познати, които правят на 4-5-6 годишните си деца регистрация там. Изброих ги- от 23 деца от нашия клас профил имат 16. Или поне толкова имаме в групата.

Не разбирам какво ще търсят деца на тази възраст във ФБ, особено като виждам какви дивотии бълват по-големите. Малкият не е изявявал желание засега, нито е споделял приятелите му да имат профили. Но той по принцип предпочита живия контакт с дугите деца пред всякакви електронни забавления. Достъп до компютър не се налага да ограничавам. Но... всеки си знае!

Много ми беше полезна дискусията по темата, благодаря ви!
Дъщеря ми разбра много добре какви са ни мотивите  "против" и самата тя осъзна, че няма доводи "ЗА". Разбрахме се с добро, нали ми е разумно детето, да си го похваля . Компютър ползва и ще продължава да ползва основно с учебна цел и за гледане на филмчета.

Я провери в личните им данни през коя година пише, че са родени децата от вашия клас.  

А аз се чудя защо вчера един неин съученик излизаше, че навършва 20, много съм задремала значи, много! Благодаря!

Правим, разбира се. Но мислех, че става въпрос за това, че учителката ги е приела като приятели. Едва ли третокласниците са я вързали и са я накарали насила да го направи. Щерката има доста учители в списъка с приятели, но до сега не знам някой да е пропищял, че му навлизат в личното пространство. Даже май в повечето случаи те търсят връзка с децата...

Ето и моята позиция по въпроса с ФБ. Точно преди празниците девойката ревна, че всички в класа имали, само тя била без профил. Аз естествено я отрязах веднагически. После обаче се размислих. Моето е светнато (сравнително) с компютъра и би могла без проблем да си направи и сама профил, ако реши. Проведохме един дълъг разговор, в който й обясних, че няма нужда от такъв профил, но щом толкова иска, ще й направя, за да се убеди сама, че няма нищо интересно. Регистрирах й профила с опция всяка нейна стъпка в този профил да се получава като съобщение в акаунта на служебния сървър - тоест виждам я на секундата. Виждам също така кой й пише. По повод регистрацията - с роден 2004 г. няма как да стане. Освен това в профила й няма абсолютно никакви данни, дори за училището, няма и снимки. Има едно име, картинка на любимо животно вместо снимка, няколко харесани филма и музика, и това е. То аз на моя профил снимка нямам и не качвам, какво остава на дете. Голяма радост падна, че има профил. Разгледа го, получи покана от една съученичка, хареса няколко филма и музика, и това беше. Точно след един ден заяви, че Фейсбук бил голяма скука и не го иска. Та сега аз си имам един резервен профил за моя употреба. Прецених, че е по-добре вместо да забранявам, да й покажа, че няма смисъл. Сама се убеди в това.

lulumba, аз постъпих точно като теб Без първоначалния отказ де  При нас поводът обаче не беше "всички други имат", а една игра на Ice Age, която играе на iPad-а и там перз ФБ профил се свърза с негов приятел о входа, който също я играе и така си харесваха някакви неща по фермите и печелеха точки (или каквото там беше). Профилът му не е с неговото име, с емейла на баща му е (който няма ФБ) и няма никакви данни. После казал на негов съученик, та той искаше да се сприятелят, обаче трябваше първо аз да се сприеля с него, за да има връзка (заради настройките, които му сложих) ... след което влезе 1-2 пъти и каза, че това било голяма скука и повече не е проявил интерес.

В интерес на истината, аз досега не съм чувала кой знае колко желания от негова страна тип "всички други имат... еди какво си" - имаше такив аргументи за смарт телефон, но говорихме и стана ясно защо отказвам, не му беше някаква болка за умиране, но оттогава май не съм чувала такива доводи (това беше във втори клас).

В къщи има всякаква техника, но е по 1 бройка от всяко нещо (е, освен телефоните, де) - 1 TV, 1 DVD, 1 iPad, 1 PS2, 1 PS3, 1 PS Vita, 1 лаптоп... Не виждам никакъв смисъл да има повече от една джаджа от вид, освен ако не е на друга платформа (но понеже съм в ИТ брнша, сигурно съм се нагледала на бързо остаряващи технологии и затова ).

Що се отнася до това:

За мен единтвеният смисъл на родителството е децата да станат това, което искат, а да са отворени към света и креативни (без да е задължително да се занимават с изкуства) е едно от най-важните неща, за да постигнат това. Не бих мислила и грам колко конкурентноспособни ще са на един пазар, за който нямаме никаква представа как ще изглежда след 15 години. Днес попаднах на едно старо, но много ценно интервю (и документ, към който има линк в него) с Явор Джонев от преди година, има интересни неща в тази посока, ето го, ако на някой му се чете.

Здравейте,
аз пък съм безкрайно против социалните мрежи, най вече защото нямаш идея кой за кого се представя.... По този случай съм се опитала да разясня на достъпен език кое е страшното и кое е опасното. Смятам обаче че ограниченията използвайки "да си различен от общото стадо" не са от полза, не са позитивни, далеч по добре е виж и прецени, опитай се ти да бъдеш водач и ти да налагаш. Познавам и ИТ бранша,  познавам доста добре и социалните мрежи и много добре мога да преценя + и - . Разрешила съм профил, защото искаше да играе определена игра(подобно на детето на SLA. Имате ли идея колко пъти си забрави паролата?))).
Колкото до учителите, аз съм за всяко поведение, което ги прави достъпни за децата, според мен трябва да се излиза от старите догми, учителя и табу... учителя е човека който прекарва  много време с децата, вижда всяка промяна, вижда ги в една друга светлина, породена от социалната среда в която са... За мен социалните контакти са толкова важни колкото и знанията в училище. Никой не те кара да ползваш ФБ, но това не значи,  че трябва да се правиш че го няма, за да вземеш информирано решение, трябва да познаваш нещото,  за което си за или против...

За това дали родителя влияе върху развитието на детето и страховете ни  колко точно се намесваме директно или индиректно... аз мисля че в ранните класове е доста директно и брутално...Сега разбирам SLA, защо детето ти иска да стане разработчик на компютърни игри и защо моето не предявява претенции да стане артист или художник... Опитвам се да им покажа и другия свят, водила съм ги и на рисуване и на театрални школи... за едното го искаха от хора на Софийските момчета, другото е родено ако не за театъра поне за цирка, но средата ни за съжаление не е от артистичните... и децата някак естествено прегърнаха точните науки... забравих да добавя че не е като да не са спортували(последното го продължават и сега, но основно като за здраве, а не като за професионални успехи)