- Публикувана: 29 окт. 2013, 10:37 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2013, 01:38 ч.
Егоисти ли сме?
Егоизмът е заложен в човешката природа. Повече или по-малко.
Отвъд заложеното, доколко подлежи на промяна това човешко качество, и нужно ли е?
В едната, или в другата посока. От какво зависи? Добре ли е, зле ли е, здравословно ли е да си егоист?
А ако не си, не е ли по-добре да `поработиш`над себе си по въпроса?
В личен, професионален, и какъвто още се сетите аспект.
Темата е малко абстрактна, но пък дава поле за размисли на желаещите.
Какво ни носи едната, или другата крайност? На нас самите, и на хората до нас? Може би умереността е за предпочитане.
В различни ситуации, човек може ли да е различен в това отношение?
А когато избираме приятели, или партньори, кое е за предпочитане?
Житейският ни опит на какво ни учи?
Отвъд заложеното, доколко подлежи на промяна това човешко качество, и нужно ли е?
В едната, или в другата посока. От какво зависи? Добре ли е, зле ли е, здравословно ли е да си егоист?
А ако не си, не е ли по-добре да `поработиш`над себе си по въпроса?
В личен, професионален, и какъвто още се сетите аспект.
Темата е малко абстрактна, но пък дава поле за размисли на желаещите.
Какво ни носи едната, или другата крайност? На нас самите, и на хората до нас? Може би умереността е за предпочитане.
В различни ситуации, човек може ли да е различен в това отношение?
А когато избираме приятели, или партньори, кое е за предпочитане?
Житейският ни опит на какво ни учи?
, иска ми се да съм малко повече егоист.
Абсолютен.. по отношение на работата. Опитът ми е показал красноречиво, че в работата ми на творец, абсолютния егоизъм е само един приятелски ритник по пътя на създаване.
Да развия абсолютно егоистично отношение е нещо, към което се стремя отдавна, но противоречията са твърде дълбоки, а всъщност това би ме довело до абсоюлтно освобождаване. Наблюдавам го в околни, но вече не съм сигурна, че това е нещо, което можеш просто да развиеш...
Именно това се отнася към отношението ми спрямо оклоните, твърде крайна е крайността, в която ги поставям преди себе си.
Да развия абсолютно егоистично отношение е нещо, към което се стремя отдавна, но противоречията са твърде дълбоки, а всъщност това би ме довело до абсоюлтно освобождаване. Наблюдавам го в околни, но вече не съм сигурна, че това е нещо, което можеш просто да развиеш...
Именно това се отнася към отношението ми спрямо оклоните, твърде крайна е крайността, в която ги поставям преди себе си.
От гледна точка на индивида, не мисля, че е гадно да е егоист, даже по-скоро обратното 
, точно тази себеважност на човека поражда и голяма доза освобождаване, когато взима решение за нещо, да мисли преди всичко за себе си, после за другия/те/. Даже е здравословно.
Но от гледна точка на тези, спрямо които проявяваме егоизма си, е обратното.
Е, добре, от кое зависи какви сме: природа, възпитание, навик, усещане?
Може би и опитът, доколко оценена е липсата на егоизъм?
А възможна ли е `симбиоза`между индивиди-егоисти? Примерно, ако аз съм егоист, то мога ли да бъда приятел/ или партньор/ с друг егоист? Има ли перспектива, или важи максимата противоположностите се привличат? Т.е. доколко е от значение нашата степен на егоизъм така да се каже, във взаимоотношенията ни с околните?
, точно тази себеважност на човека поражда и голяма доза освобождаване, когато взима решение за нещо, да мисли преди всичко за себе си, после за другия/те/. Даже е здравословно.Но от гледна точка на тези, спрямо които проявяваме егоизма си, е обратното.
Е, добре, от кое зависи какви сме: природа, възпитание, навик, усещане?
Може би и опитът, доколко оценена е липсата на егоизъм?
А възможна ли е `симбиоза`между индивиди-егоисти? Примерно, ако аз съм егоист, то мога ли да бъда приятел/ или партньор/ с друг егоист?
Има ли перспектива, или важи максимата противоположностите се привличат? Т.е. доколко е от значение нашата степен на егоизъм така да се каже, във взаимоотношенията ни с околните? 
Първо се грижа за себе си, за да имам ресурс за даване.
Имам си сбор от базови необходимости, които не пренебрегвам,
дори и за детето си. Ситуацията ми е такава, че не се налага, но
и да се налага, пак бих се замислила. Защото знам, че ако дам
всичко, после няма да имам нищо.
Но да, центърът на съществуването ми съм аз, не обществото,
не групата, не някаква идея. Те са периферията. То е като в бойните
изкуства, където човек трябва да пази центъра си, за да не го увлекат
и победят.
Имам си сбор от базови необходимости, които не пренебрегвам,
дори и за детето си. Ситуацията ми е такава, че не се налага, но
и да се налага, пак бих се замислила. Защото знам, че ако дам
всичко, после няма да имам нищо.
Но да, центърът на съществуването ми съм аз, не обществото,
не групата, не някаква идея. Те са периферията. То е като в бойните
изкуства, където човек трябва да пази центъра си, за да не го увлекат
и победят.
За да бъда полезна на всички нива (майка, семеен партньор, приятел, роднина, служител, общественик и т.н.), първо трябва да съм в добро физическо и психическо здраве - по принцип, но и като моментни състояния 
В този смисъл - да, егоист съм.
Всички сме егоисти, всъщност, просто на различни нива и в различни проявления. И най-големият алтруист е такъв, за да задоволи някаква своя егоистична потребност
В този смисъл - да, егоист съм.
Всички сме егоисти, всъщност, просто на различни нива и в различни проявления. И най-големият алтруист е такъв, за да задоволи някаква своя егоистична потребност
Егоист съм отвсякъде. Дори когато действам привидно алтруистично, то е, защото не ми струва ресурс, който да не съм готова да изразходвам и за да си създам емоция или да си спестя друга такава.
Много отдавна съм го осъзнала и не си правя никакви илюзии относно човеколюбието си.
Много отдавна съм го осъзнала и не си правя никакви илюзии относно човеколюбието си.