Здравеопазването в чужбина - какво покрива държавата?

ianajar като написах от първа ръка, имах в предвид процеса на файлване, а не живота след това. Права си, после става сложно, но в процеса на файлване, кредитните карти не биват елиминирани (в повечето случай де, не винаги, същото и с личната собственост). Съжалявам, че не сте знаели за програма да помогне със здр. сметки. Първото нещо е да говориш с билинг отдела, да обясниш и да питаш за дарителски фонд за който да кандидатсвате. Разбира се, има си ред за кандидатсване и одобряване. В зависимост от спешността, може да стане за няколко дни. И пак, права си, повечето хора не знаят за "врътките", но това не значи, че ги няма.

Не знам защо някой са прочели постовете ми сякаш, че написах в тях "ам. система на задравеопазване е перфектна, нищо и няма и не създава никакви финансови затруднения на никого."  Никога не съм твърдяла или казала, че даже и помислила нещо подобно. Казах, че има много случай на покриване на здр. сметки от 3рд партиис и лекуващият се не става длъжник до живот. Не може обаче за всички да е така, то е съвсем ясно. А колко народ се възполва неправомерно от "врътките" направо не е исктина!! 

1. Кредитните ти карти не са твоя собственост, те са собственост на банката и ти само ги ползваш с нейно разрешение. Ако подадеш документи за банкрут, в същия момент всичките ти кредитори - начело с банките, които са ти издали кредитните карти -  имат право да ти откажат по-нататъшен кредит, тоест да ти анулират картите. Процесът на файлване е ясен, но той и процесът на прерязване на вените също не е сложен, въпросът е в последствията.

2. Първите хора, с които говорихме, след медицинския персонал, бяха именно от отдела за плащания. Не, не навсякъде има програми за подпомагане или от тях можеш да се възползваш по всяко време. Университетската ми застраховка като студентка беше толкова мижава, че моя колежка, която пострада при катастрофа, на същата застраховка, излезе от болницата с дълг от 200 хиляди над пожизнения лимит на застраховката. Не, не ѝ го опростиха, наложи се да съди болницата, за да намали сметката.

Постовете ти до момента са все в смисъл "да, скъпо е, но това е цената на качеството и всъщност на хората реално не им излиза толкова скъпо, защото има много начини да минеш метър". От четирите твърдения в това изречение само с първото съм съгласна. Скъпо е. Нито мога да се съглася, че тук медицината на ежедневно ниво е по-добра от тази в Европа, нито че тук на глава от населението има повече изключителни специалисти, които са обучавани в САЩ. Много от светилата тук всъщност са вносни от Европа, Азия, Австралия и са обучавани извън страната. Да, тук има изключителни постижения при сложни лечения и операции. Но също така има и по-висока смъртност при такива ежедневни неща като раждане и възстановяване след раждането, отколкото в цяла Западна Европа, нали?

Въпросът не е дали можеш да се възползваш от специални отстъпки по нечестен начин тук, въпросът е че един почтен, спазващ законите гражданин с работа и със средни или под средните доходи, изключително лесно може да бъде докаран до фалит от едно по-сложно или продължително лечение за него или детето му.

Да, права си, но последният рипорт разглежда защо нали, не само плейн статистика. Щатите държат и класацията в сравнение с индустриална западна Европа по при терм & тиин бърт, така ли е? Това е което се опитвам да натъртя - не важно само крайният резултат, важно е защо е такъв, какво е довело до това, и т.н.

Ела да видиш колко месеци, да месеци ще чакаш за нещо като ЯМР за болки в рамото в страни като Германия/Белгия/Ирландия, и ми кажи колко време ще чакаш в щатите... Оооо, уейт, в щатите не се чака, все ще намериш къде боница, къде аутпейшин клиника около вас да ти направи ЯМР в рамките на няколко дни до седмица.
В повечето държави тук в ЕС нозокомиъл инфекшънс се смятат за нещо съвсем нормално и никой не ги следи, няма и данни които да са достоверни. За щатите, в това отношение поне знам, че са доста по напред. А от тези инфекции зависи и рикъвъри както и лонг търм лайф куалити. Това обаче никой няма да го популириза и какво струва на хората с тези инфекции или на здравната система.

Яна, малко в страни от темата, но да споделя за всеки случай. При автомобилни злополуки, се файлва клейм първо за мед пей, после за лаябилити, с повечето щати минимума на мед пей е $5К, а лаябилити е $30К, като в много щати последното е по скоро $100К и нагоре. Това също е нещо което много хора не знаят и се оказват в капан да плащат високите здр. сметки след катастрофа.

Нямам представа какво имаш предвид под мед пей и лайъбилити (чия?). Момичето имаше адвокати, така че е имало кой да я съветва, и пак излезе от тази каша с много зор, който ѝ струваше студентската виза и докторската стипендия, защото тя цял семестър от разправии не можеше да си върши работата.

Във всяка система има по нещо, което куца - ако е безплатно, то ще има недостиг на по-луксозните процедури и специалисти, например ЯМР и САТ или пък среща с тясно специализиран хирург за неспешна операция. Да, в САЩ, ако имаш много пари (ЯМР струва няколко хиляди все пак, нищо че можеш веднага да си го направиш), системата работи чудесно. Но ако си от редовите хора, които просто не могат да извадят от джоба си 2000 за скан на болящото рамо, а чакат на здравната си застраховка, не ходиш да сравняваш къде най-бързо и евтино ще ти направят такава процедура. Отиваш в единствената болница, в която ЯМР ти се покрива от застраховката. И чакаш. В нашата болница свекър ми чака четири месеца.

Така че не, изобщо, ама никак не мога да се съглася с такива общи твърдения, че тук всичко е розово и прекрасно. Има много чудесни неща в американската медицина, които много ме радват, като общия стремеж към прозрачност на резултати от изследвания и лечения, като наличността на всякакви възможности за лечение, включително на много редки заболявания, но има и много, много черна страна.

 Да, тук се раждат най-много недоносени бебета. Кой ги ражда? Малцинствата, които обикновено нямат застраховки, нямат достъп до безплатна профилактика, често нямат и достъп до медицинско следене преди раждането. Ма ще кажеш, то винаги може да се намери безплатно - ами да, сигурно с достатъчно информация, търсене, знаене какви въпроси на кого да зададеш, може да се намери. Но аз съм бяла жена с докторска степен и отличен английски и даже аз не мога да се оправя в този лабиринт, а какво остава за черната тийнейджърка, която едва чете и за която светът се изчерпва с местния мол? Тя ще направи точно това, което също толкова неинформираните ѝ съседки, съученички и роднини са правили преди нея - ще отиде да роди в спешното, пък каквото сабя покаже. Нали?

100% съгласна 

Между другото, ЯМР на рамото и сървикъл спайн, е по малко от $1000, с четенето.  Това без застраховка и правено 2007 в аутпейшън клиника.

Да, то и мойто секцио 2009та беше с една цена, а 2012та със съвсем друга. Инфлацията в централно Охайо в медицинския бранш върви към 20-30%. Ако си провериш същата клиника сега, шест години по-късно, нищо чудно и двойна да е цената на твоя ЯМР.

И аз мисля, че свободният достъп без чакане в САЩ е мит.

Застрахователите имат много правила - при какви условия, кога и как можеш да ползваш. Често се налага да чакаш да одобрят това и онова. Случва се и да ти одобрят процедурата, пък после да си вземат думите обратно.

Свободният достъп зависи от вида застр. план - различен в различните щати и застрахователи.  И все пак е в пъти по добре от колкото ако си на държавна застраховка в ЕС в някои държави.  За частните планове в ЕС е друго.

Яна бих могла да си направя труда и да проверя, но честно казано няма смисъл. Инфлация има на всякъде, няма изключения.

Ами да, Бейби, само че хората няма как да се вдигнат от един щат в друг само за да попаднат на по-добра застраховка, нали? Кое и къде е в пъти по-добре от Европа, след като застраховката ти изцяло зависи от работодателя ти и рядко има възможност за избор между различни планове.

Свободен достъп чрез застраховка няма. Ако имаш късмет да си с много добра работа и застраховка, може да имаш по-лесен и експедитивен достъп, в сравнение с другите, но не и свободен. Свободен достъп - само ако си плащаш от собствения джоб. Предполагам частните планове в Европа също са така - плащаш много, получаваш повече. И там съществува такъв вариант, така че разлика не виждам.

Точно, точно това имах в предвид. И в ЕС и в щатите има начин. 

Ох, Бейби, ами не, не е същото.
В ЕС има едно базово ниво на медицинско обслужване, което е безплатно и достъпно за всички. Има профилактична грижа, която е безплатна и достъпна. И оттам нататък, ако някой иска повече - по-бързо, по-качествено, по-по - може да си плати за частна застраховка и да го получи. Но ако не може да си позволи частна застраховка, нито ще умре от неопериран апандисит, нито ще се лиши от проследяване на бременност, нито сам ще си вади сливиците вкъщи пред огледалото (имаше такива случаи преди няколко години). Нито пък, ако му се наложи спешна операция, ще задлъжнее до шия за два дни в болницата. Просто ще разчита на безплатното, което може да е ограничено, тромаво и без особен блясък, но е безплатно. Докато тук, ако не можеш да си позволиш застраховка или не можеш да получиш такава по друга причина (например заболяване), нямаш спасителна мрежа и караш на късмет. И като ти изневери късметът, те четем в Хъфингтън Поуст.

Яна какво имаш в предвид под "безплатно" в ЕС? Щото аз за такова не знам.  Тук също се отдържа и то не малък % от заплатата, който % всъщтност горе долу се равнява на медиокър иншуранс в щатите.

Удържа се от заплатата на работещите, Бейби. Ако нямаш работа - дете, студент, инвалид, безработен, невръстна бременна - пак имаш достъп до същото здравеопазване. Освен това, никой не ти отказва да ти удържа  осигуровките, защото имаш диабет или си забременяла, преди да започнеш на настоящата си работа. Което, както знаем, е ежедневие в САЩ.

Естествено, че безплатното здравеопазване се финансира от работещите. Но то е форма на социална солидарност и защитна мрежа за тези неработещи, които са в неравнопоставено положение. Освен това услугите са еднакви за всички, докато удръжките зависят от заплатата - не мъжът ми и неговият шеф да плащат едни и същи 500 на месец за семейна застраховка, въпреки че шефът получава шест пъти по-голяма заплата.

Яна, тук грешиш. Държавните отдръжки в повечето държави имат таван, върни се малко назад и виж какъв е той за Гермяния. Също и за др. държави. Този таван важи и за хора със заплати 6 и повече цифри, ако са на държавна. Та, ако те изберат държавната и техният % се изчислява макс на този таван.

Ако отидеш на груп застраховка, каквато е при повечето работодатели в щатите, също няма да имаш отказ ако имаш диабет или др. пре-екзистинг кондишънс.

Частните застраховки в ЕС - са си почти същите като тези в щатите. Могат да ти откажат да те застраховат при при-екзистинг, и бременност и т.н.

Айде да спрем спора, щото виждам, че не си много запозната с държавната и частната застрахователна система във всички страни от ЕС, както и какво покриват, и т.н. Добре, че не ни се е налагало да сме само на държавна, щото сигурно сега щях да съм вдовица вече... ако не ми щракна мозъка да изсъскам, че имаме частна застраховка в Белгия когато имахме имърджънси и ги пришпорих за операция на мм. Която вместо 45 мин макс, отне 5 часа щото ни третираха като хора с държавна само застраховка и си чакаш и отчакваш дорде те решат. Трябваше скандал да дигна и да се развикам, да им прочета аз резултатите и да им кажа, че време за чакане няма, и, че имаме частна застраховка. Чак тогава се размърдаха...

Това не е вярно. Груповите застраховки също имат процедура по одобряване и може да не те одобрят при бременност или хронични заболявания. За четвърти път - в ЕС частна застраховка може да не получиш, защото си бременна, но и без нея имаш осигурена безплатна грижа. В САЩ разчиташ само на застраховката.

Не, не съм запозната с всички осигурителни системи в ЕС. Доколкото виждам, ти също не си. Спора ще го продължавам, докато има какво да се пояснява в постовете ти, за да не изопачават картината на щатското здравеопазване.