- Публикувана: 12 окт. 2013, 16:15 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2013, 00:33 ч.
колко често родителите виждат децата си?
логиката така повелява 
Когато си бяхме в Бг след разбода бившия ми мъж виждаше детето един път месечко за по 2-3 часа , за ден или преспиване и дума неможе да се каже . Сега откато сме извън страната положенеито даже е по зле , но и детето отдавна истина към него . По скайп ако се чуят на 2-3 месеца за по 10 минути добре . А за виждането когато си дойдем в Бг пак за 2 часа . Даже последния път си бяхме в Бг и детето му се обажда да се видят , а той нямал време въпреки , че небеше виждал синът си близо 9 месеца .
Темата май е от типа "Кажете си вие, за да ви се оплача накрая аз", но заради многото свестни отговори ще напиша - вижда го за повече часове в сравнение с времето, в което живеехме заедно и със сигурност цени повече тези моменти и ги прекарват по-пълноценно. Което не означава, че не продължава да поставя личните си планове над тези с детето. Уточнявам, за да не се заблуди някой от написаното преди и сега! 
Живеем в различни градове - така, че основно ваканциите прекарват заедно..
И не се оплаквам от него - с годините става все по-лесна и разбрана комуникацията, а синът ми много обича баща си.
И не се оплаквам от него - с годините става все по-лесна и разбрана комуникацията, а синът ми много обича баща си.
Надявам се и аз да се похваля с това. Само че, за сега комуникацията куца, а децата все повече се отдалечават от него.
Най - много един път месечно по желание на БНД. Не се спазва съдебно решение, взима го когато иска. Празниците си договаряме. И така. За мен лично това е малко, но нищо не мога да направя. Мисля, че на детето му е приятно при БНД, но най - вече заради дъщерята на съпругата на БНД. Когато нея я няма, детето често звъни на мен или на мъжа ми. Също така казва, че ще умре от скука защото ..... я няма. Нямат читава връзка на емоционално ниво, но и като бяхме женени пак нямаха. Не може да каже на баща си, че иска топка, че го е страх да спи на тъмно сам и т.н. Предния път е бил буден почти цяла нощ, защото е бил сам в детската, на тъмно и без телевизор. Питах "Защо не отиде да спиш при тате?" и той нищо не ми отговори. С една дума "Ти луда ли си?". И друг път е имало подобни неща. Казвам на детето си "Кажи на баща си, той няма как да знае какво мислиш и чувстваш, ако ти не му кажеш", но хлапето не иска и казва, че няма смисъл да говори.
Питах "Защо не отиде да спиш при тате?" и той нищо не ми отговори. С една дума "Ти луда ли си?". И друг път е имало подобни неща. Казвам на детето си "Кажи на баща си, той няма как да знае какво мислиш и чувстваш, ако ти не му кажеш", но хлапето не иска и казва, че няма смисъл да говори.
А, ето това е проблемът при моята щерка и баща й. Като попитам защо не му е казала, тя винаги ме гледа с погледа - ти луда ли си?
И аз съм нещо като медиатор в техните взаимоотношения, ама това не е никак добре. Просто БНД си налага неговото мнение и толкова!
В повечето случаи всяка майка е медиатор в отношенията баща-дете. Изкарах известно време в чуденка дали да играя тази роля или да го оставя "да пожъне каквото е посял", но накрая реших да действам за доброто не детето. Искам да има пълноценна връзка с баща си и различията в темперамента им да не ги отчуждават както се случи с нас.