- Публикувана: 8 септ. 2013, 12:14 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2013, 11:03 ч.
Шиете ли скъсаните си дрехи?
Разпорени шевове, ципове, ластици...
Тези - да.
Събирам ги и ги нося на баба ми, която е шивачка, много ме е яд, че никой от рода не закачи поне малко от уменията ѝ
Чорапи и др. подобни - не.
Зависи, обикновено от цената на дрехата - чорапи и бельо не кърпя, но яке примерно гледам да се носи поне един сезон. Ще се опитам да поправя и прикрия с емблема, или апликация, но ако не успея - якето си заминава. Децата ми успяват да съсипят и съвсем нови дрехи, на първо-второ обличане.
преди няма и месец синът ми разпра на коляното панталон за 25 лв на първо обличане. Покрай това открих колко много нови импровизирани шивашки ателиета има в Сф, за поправки най-вече. Шивачката, при която отидох, дори ми предложи по-хубав вариант да прикрие скъсаното.
не обичам да шия и не ми се удава, особено мразя копчета, но едно нещо ако може да се поправи, не бива да се хвърля. Напоследък обаче повечето дрехи се съсипват на вид по-бързо, отколкото се късат. Стават на топчета, разтеглят се накриво, избеляват и т.н. До скъсване, свен случайно, трудно се стига.
В същото време имам дрехи на по десет години, които все още изглеждат много добре.
не обичам да шия и не ми се удава, особено мразя копчета, но едно нещо ако може да се поправи, не бива да се хвърля. Напоследък обаче повечето дрехи се съсипват на вид по-бързо, отколкото се късат. Стават на топчета, разтеглят се накриво, избеляват и т.н. До скъсване, свен случайно, трудно се стига.
В същото време имам дрехи на по десет години, които все още изглеждат много добре.
Признавам си, че не умея да шия. Само копчета. Другото стои грозно.
Ако е копче - шия. Ако е на трудно забележимо място и дрехата ми е удобна и/или нова - шия.
Всичко друго хвърлям.
На поправка при шивач съм носила буквално 2 пъти - да ми сменят счупен цип на едно кожено яке и да ми стеснят една пола /чисто нова беше, но я бях забравила, а после позаслабнах/.
Дрехи на децата шия /разни закачени клинчета, блузки/, че и без това ги носят по 2-3 месеца само и достатъчно често купувам нови, а те още по-бързо ги късат /особено в училище по чиновете/.
Ако е копче - шия. Ако е на трудно забележимо място и дрехата ми е удобна и/или нова - шия.
Всичко друго хвърлям.
На поправка при шивач съм носила буквално 2 пъти - да ми сменят счупен цип на едно кожено яке и да ми стеснят една пола /чисто нова беше, но я бях забравила, а после позаслабнах/.
Дрехи на децата шия /разни закачени клинчета, блузки/, че и без това ги носят по 2-3 месеца само и достатъчно често купувам нови, а те още по-бързо ги късат /особено в училище по чиновете/.
Не. Или хвърлям, или търся кой да ми я зашие.
Върша почти всичката домакинска работа къде добре, къде не чак толкова. Чистя тоалетната, прозорци и други гадни за някои домакини дейности, но като се стигне до иглата и конеца побеснявам.
Веднъж се наложи да зашия скъсаните пръсти на чорапогащник. Е за тоя половин час имах чувството че съм направила пет обиколки бягане около блока. Не мога да схвана защо се получава така.
Върша почти всичката домакинска работа къде добре, къде не чак толкова. Чистя тоалетната, прозорци и други гадни за някои домакини дейности, но като се стигне до иглата и конеца побеснявам.
Веднъж се наложи да зашия скъсаните пръсти на чорапогащник. Е за тоя половин час имах чувството че съм направила пет обиколки бягане около блока. Не мога да схвана защо се получава така.
