Има ли го това в другите страни?

Аз хич за нищо ги нямам новородените - раждам ги, вързвам ги на рамо и живота продължава. Сигурно това че майка ми я е кърмила цигaнка един път по погрешка в болницата може да е имало повече ефект отколкото си признаваме

Много смешно ми стана като четох твоите мисли, защото аз съм точно тази халавата - носим ги по работите на около 5-7 дни, всички познати идват в първата седмица или втората най-късно да им се радват, в магазина бях на втория ден след като родих, барабар с девойката... От време на време са ме гледали накриво, но иначе майче горе-долу това е нормата.

При мене не е за "показването" а просто сигурно ще се поболея ако трябва да стоя в къщи повече от няколко дена. Вируси не ме притесняват, те така и така трябва да си изградят имунната система.

Подписана от:
"майка [която] носи новороденото си 7 дневно бебе във фирмата да го покаже"

И аз моята бебка я водих на пазар (трябваше спешно да си кушя помпа за кърма) когато беше само на 2 дни, а от две-седмична възраст тръгнахме да водим и взимаме каката от училище, където в количката се завираха десетки родители и деца - ежедневно. Определено бих предпочела да не се разнасяме от толкова малки, но си нямаме баби тук, които да помагат. По принуда и в спешното ходих с нея, защото там се виси с часове, а аз кърмя. Неволя, какво да се прави.

има го тука, на 10 ден е традиция (МОФ да каже съ6то, ама така е на двете ми работни места...). аз мисля, 4е не бих го направила  то4но поради моите си народни скрупули. пък и от 4исти медицински познания. и от егоизъм, 4е не искам да ми се тровят нервите с болести, които мога да предотвратя...но всеки си прави избор и сметка 
но не смятам никой за луд. приемам традиция, навици, липса на страх от болест...в крайна сметка ако никой не ме принуждава аз да го правя, вси4ко е наред 
(веднъж  се изреп4их на една от колежките ми, която гу6на 10 дневен бебок, а преди това киха6е и ка6ля6е като за световно  , ама това е друга история)

Точно водене до местоработата - не съм чувала. Затова пък по магазини, на гости и прочие - никакъв проблем. Със сигурност не важи правилото за 40-те дни... А при момчетата обрязването е на 8-мия ден и си е празненство равняващо се на една свадба /по 100-200 човека средно/...

Аз също като родих и след изписването ни от болницата, точно на 5-я ден бяхме вече навън и невиждам нищо странно в това.На работа не сме се водили, но по магазините си тръгнах и по пазар ама без да се замисля.

  Връщташ ме 2 години назад, когато бебка се роди. В този период само аз шофирах и колата беше паркирана до болницата. На 3-ия ден след разждането (с операция) излизайки от болницата, установихме, че колата е разбита. Та телефони, влекач и отиване до гараж, от който ми дадоха кола за периода на поправката. От там до магазина за бебоци за допълване на липсите и чак тогава у дома. На следващия ден покупки в супера, а на 5-ия в офиса на работа, защото работих и по време на отпуската си.
  Аз лично смятам, че навиците от Бг са пресилени. Тук при нас е топло и няма никаква разумна причина да си държа детето 40 дни затворено у дома. Нито за миг не съм се "спряла". Бебка е разкарвана и кърмена в най-невероятните места и часове. Ритъма на живота ми си остана все така забързан. Слава Богу, че имаме толкова удобства.

  Ето ти още една "безотговорна" мама.

В "древна България" вече не е така Когато родих бях във ВИП стая , в отделение за всички майки и бебета.чувствах се много гадно по следната причина:във ВИП стаите можеха по всяко време да идват близки на родилката(бебетата бяха при нас).Другите в нормалните стаи бяха като под карантина, показваха бебетата през стъклата, защото отделението било стерилно чувствах се наистина ужасно като се разминавах с тях.Който дойдеше при мен гушкаше Алекс.Вече в БГ бебето се извежда на вън след 8-ия ден по педиатърски съвет.Щом като дойде педито и и казах, че имам 50кг.  куче което го гледам в апартамента и тя ми каза че няма роблем, значи всичко е разкрепостено.Даже са и против стерилизирането на шишетата, в началото се поливат след измиване с вода от Кетъл.

Още на втория ден иzляzохме с бебето в парка на болницата. Не сме се раzхождали, zащото не можех да ходя добре, но седнахме на една пейка. След като се прибрахме вкъщи иzлиzах още от самото начало на раzходки, по магаzините, идвали са ми гости да видят бебето. Не zнам кой би ме накарал да седя 40 дена вкъщи като zатворник. А бебето микробите си ги лови, ако не иzлиzа на чист въzдух.

До година и половина бебето не ми е боледувало. Има си естествена zащита от млякото на майката, а и още от матката. Та съм много благодарна, че не съм имала баби около мен да ме побъркват с неадекватните си "съвети".  Като тръгна на детска градина тогава боледуваше непрекъснато и не zнам вече колко антибиотика  е иzпила.
Та така, майки, иzлиzайте по-често с бебета си дори и след самото раждане.

Много са ми смешни теzи бабини девитини.  

А zа покаzването му в работата? Да, желателно е.

За работа не мога да коментирам, понеже не ба4кам    Но миналата седмица ходихме да гледаме една болница, в която смятам да раждам, и там иzри4но ни каzаха, 4е имат една детска коли4ка на раzположение zа теzи, които искат да иzлиzат с бебетата си в парка на болницата.

Абе в работата не бих си го завела толкова скоро, но колегите ми са добре дошли вкъщи и преди 40ия ден. Тук е нормално да идват посетители в болницата часове след раждането, а членове от семейството имат нонстоп-достъп до родилката и бебето. Тия дни четох в друг форум как една мама се примолила на сестрите да покажат бебето на таткото и те с триста зора му го покажат да го зърне през... стъклото. Настръхвам, като чуя за такова бенгалско отношение към новия живот. Но в България раждането открай време е било мръсна, покрита, срамна работа, барабар с придружаващите го поверия, традиции и други апендикси, дето не знам кога ще изчезнат от стандарта български.

и аз като теб се шашках и продължавам да го правя на такива неща. особено като видя да сложат да седи 3-4 мес бебе или да не му държат глави4ката. като се женехме в съда имаше една жена с може би 2седми4но бебе. милото клюмаше ту на едната, ту на другата страна. имах 4уството, 4е ще видя как ми се изтъркулва на земята казах на мъжа ми, въпреки 4е знаех, 4е е невъзможно да го направи, да иде и да и каже да му я подкрепя. той ме погледна тъжно и ми каза, 4е това не е наша работа.
 такива сцени съм виждала и с американци и англи4ани дори.
ве4е съм казвала, 4е дойдоха в къщи силно напарфюмирани(разбирай "къпани" с парфюм) на другия ден. та трябваше и домакиня да го играя. 2 дни идваха в 10 4аса ве4ерта и му вряскаха на главата. то бива радост ама това беше ужас. като ревнах на мъжа и той у4тиво ги помоли да не го правят. от тогава така са се наплашили, 4е се обаждат по телефона 1 ден в аванс преди да дойдат в къщи.   не съм спазвала то4но 40 дни за излизане навън. и на мен ми се налижи да отида до магазин с него като беше на 1 седица. но не сме го разкарвали по магазините, а и той се изнервяше от шума и хората. дори в колата не можеше да стои пове4е от 4ас.

всеки си преценява, но не бих го изложила на риска на присъствие на болен. дори и сега.

G&J, иzвинявай 4е отклонявам темата малко, но пак пада в рубриката "Това има ли го в другите страни?".

Става въпрос zа даване на вода на новородените. Освен в БГ никъде не съм 4увала zа такава практика. Има ли други държави, където дават вода на новородените?

Това е нормално, ние излязохме с малкия на 3.ден, сестрата само провери, дали е подходящо облечен за сезона.

Много точно си го казала, майката.
Прекалено се стягаме за тия работи. Чак ме насмешава и мен на моменти. С това не искам да кажа, че и аз не разсъждавах така по Сашково време  

Ето едно забавно четиво в подкрепа на "пресилената теза":
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=72327.0

Та по въпроса, явно и тук е нормално, ако раждането е минало безпроблемно да хукнат навън. Всяка майка си преценява.
Зълва ми дуднеше да сме ходили с все бебе на кръщенето на сина и!!!! та добре, че бях оперирана, иначе не знам какви оправдания трябваше да си измислям.
Чешит човек съм и исках в началото да ми е мирна главата и да си се занимавам само с бебе, а не с родата, хеле пък, че и колики имаше в началото
Това за 40-те дни, питах акушерката ми и тя каза, че и в Германия е било така едно време, когато хигиената и медицината не са били на днешното ниво.

Вода поне тук не се дава, евентуално чай против колики.

Ммм, да, да, и аз така. Макар че, моят голям син е маааалко по-голям от твоя (само навърши онзи ден 16). Аз смятам, че промяната идва и от опита, и от средата, в която живееш. Аз определено съм се "озападничила" и ползвам максимално приимуществата, които това ми дава. Не мога да си представя, че ще мога да си гледам дъщеричката в условията, в които гледах батко й. Това ми твърдение само се подсилва от темата, която си прибавила. Изменяме се, и мисленето ни, и ценностите ни.

А ти нищо не разказваш за "новата" ти България??? (моля да бъда простена за off-a.)

И тук е така, родилното е отворено за всички посетители. И аз го показах на колегите си към 15-20 ден (чак тогава отидох на разходка до съседния град, иначе щеше да е по рано )

И тук, от родилното направо в магазина за бебета (Мадъркеър), който е от другата страна на родилното)  Въобще не ме шокира и струва ненормално.
Напротив, да държиш затворено бебе в една стая 40 дена и после цяла зима понеже на вън е студено ми се струва доста странно.

Хайде и аз да се вклю4а от френските мами..
И тука не се робува на никакви 40дни...На следващия ден след раждането родата се изсипа...и всеки искаше де го вземе,а то милото си спеше кротко и не му пукаше....след изписването след 10 дни (4е се наложи да постоим пове4е от предвиденото)ми и ние се разходихме до магазина да понакупим някои нещица,пък и от болницата като ни връ4иха един списък с лекарства,нямаше как ...
Това за работата -ами не се прави много много ,по скоро хора от работата идват да го видят..
За парфюма-и тука като се бяха напарфюмирали ,наложи ми се такти4но да им кажа 4е бебетата пла4ат от парфюмите ....
Татяна тук вода също не се дава .Смята се 4е в май4ината карма има вси4ко необходимо....ние сме на изкуствено мляко ве4е ,и водата не ни липсва...Все пове4е и в БГ забелязвам 4е се отри4а ранното захранване ,но това е за друга тема...

И тук е нормално / не знам кога ги носят в работата, тъй като не съм ставала свидетелка/, но няколко часа след раждането родата е строена да види бебока /в къщи ли в болницата/...На една приятелка / холандка/  бебето беше на 4-5 дена, когато се изсипахме 5-6 човека и тя беше много щастлива, че има кой да се занимава с него и да му се радва. Навсякъде ги водят бебоците и това, че някой киха не е причина да бъде спрян да му се радва и пипа. Когато могат добре да си държат главичката ги слагат отпред на колелото / дъжд, вятър, сняг, слънце- нямат значение/ и така докато станат на 5-6 .
 

На суеверия и тъмни сили не вярвам, та 40 дни не спазвам.
НО Виктор страшно трудно се пребори с една пневмония в болницата още, така че никога не бих си завела малкото бебе сред много хора, още повече в сезон с много вируси. Излизали сме от самото начало навън, но съм избягвала струпвания, оживени места, не съм канила гости за ужас на целия род. Първото събиране с хора беше на около 8-9 месеца. Болен не можеше да припари до него, както и до мене.

Това с показването ми е напълно излишно. Рискът не си заслужава.

аз си знам, 4е съм "измислена", та рестрикциите в посе6тенията на близки и не толкова близки у дома я направих не по български оби4ай, ами от 4исто мои предразсъдаци...
за ходенето навън съм твърдо "за". Гого е раждан януари, и на 9 ден (това по книга  ) запо4нах да го "калявам". Първият му ден навън бе6е снежен, снежинки валяха по ли4ицето му и той си се усмихва6е и спе6е  Оттогава сме и по улиците. А първата му дума заедно с "мама" бе6е "айде" (да ходим навън)  абе като бездомни псета сме били по някога, в дъжд и в пек...
но не съм съгласна с маниера тук, 10 4овека в 8 квадрата, бебе на дни, и по ръцете на всеки. ама аз съм си измислена, де...
у дома гости непрекъснато има6е, от съвсем първия ден, вклЮЧително и в родилното, но най близките. (а не ми и попре4и да отнеса скандал, като една много важна роднина   иска6е да дойде в къ6ти болна, Гого на 1 месец, и аз и казах да, ама отдале4е  ; не ме питайте после  )
онези мити роднини дето се изсипаха по стар бг оби4ай на 40 ден (имам предвид бройката, не хората) и без предразсъдъци няма6е да ги приема по рано. 

Хайде и аз да се разпиша за протокола...
Бобо беше на 6 дена, когато го заведохме на вечерно градинско парти. На 7 дена го водихме за да го снимат за паспорт, на 8 дена - в посолството. От зачеването му до сега летим със самолети, пътуваме с влакове и автобуси без много притеснения. Извеждам го в студено време. МНого внимавам да не го навличам.
В болницата след раждането му можеше да влизат всякакви посетители, без ограничения. Стерилни отделения за бебетата нямаше.Не съм се притеснявала че ще се разболее или зарази с нещо.
В същото време не съм давала да го държат несвикнали с бебета хора, да го целуват и мачкат. То и хората около мен са били достатъчно разумни за да не настояват.
Внимавала съм също така колко време прекарва в кошницата за кола, защото въпреки широкоширещото се мнение че са безопасни, не се препоръчва бебетата да стоят повече от 2 часа дневно в тях. Именно затова купихме и кошница с регулиращо се гръбче.
Аз пък се изумявам като видя 3-4-5 месечни бебета сложени в почти седнало положение в колички, сгънали се неудобно...Ама...родители всякакви.

Не виждам нищо ненормално в това да излизаш навън или сред хора с новородено, стига разбира се да не е на мръсни места или където се пуши. Честно казано, радвам се, че имах свободата да го правя. На бебетата имунната система е силна през първите 6 месеца, защото все още се облагодетелстват от антителата на майката, особено ако се кърмят. Не съм се притеснявала от болести - тук хората се радват на бебета, но никой не плюнчи и целува чуждо дете.

На работата ги водеха малко по-големички  По на няколко месеца.
Иначе да ходят по магазините, а и се изписва от болницата няколко часа след раждането.
Тук оцених традицията за 40 дни в България. Идваха ми гости още на следващия ден след изписването! А аз се изписах преди детето да имаше 24 часа. Идваха в къщи с дечурлигата, обувки тук не се събуват  На децата е позволено да пипат бебето "само по ръчичките"  А аз бях ужасно уморена и исках почивка и усамотение. Слава Богу българите само по телефона се обаждаха и не се самопоканваха, друго са си 40-те дни

и ние бяхме на 3-я ден по магазините     G&J,вода май само в Бг се дава-тук не до 6 месец докато бебето е на кърма/формула 

Олелееее, чакайте бе, Sheila и maikata, що сте го приели като "безотговорност" и там "една майка дето да си покаже детето" Хич въобще не съм намекнала даже, че е безотговорно  да си правиш с детето каквото намериш за добре! Темата ми бе провокирана от една колежка, чиято дъщеря ще ражда всеки момент, а тя - бабата -  ми вика "Ще ти я доведа (внучката) веднага щом се роди, да я видиш". То хубууу де, ама то детето още не се е родило, тя ше ми го носи да го видя вече и то в училище (и не е единствената, която го прави). Не я съдя, нейна си работа, просто пуснах тема, щото ми беше интересно как е по другите места.
Аз самата бих си изкарвала детето разбира се, никакви 40 дена и прочее глупости, но родено оня ден, да го бухна по средата на училище или във фирма, да ми го наплюят сто човека накуп - не бих. Но това съм аз...Всеки си решава и нека не си слагаме присъди и определения, които даже не са ми минали през ума.
П.С. Шийла, тук при нас става наистина дума за чисто и просто показване, нищо повече - най-целенаосчено се води детето да се покаже, всички да го видят. Не става въпрос да ти дойдат на гости, да излезеш на разходка, до магазин  и т.н.

Има и друга станност по белия свят, за която може и да не сте чували. В Мексико пращат децата на детска градина или по-точно ясла от 40-тия ден. Това ми го разказа моя приятелка мексиканка. И ги хранели на конвейер - с бутилките. Пък кой ял, ял. причината била, че толкова е отпуска по майчинство. Приятелката ми сега е бременна, но онзи ден ме пита кога ще пращам дребната на градина и ще почвам ли скоро работа. Такива очи отворих А тя се учуди, като й казах, че тука след 1,5 годинки ги пращат - поне масовата практика, а в БГ навремето беше и до 2.

Според мен да се води бебето с майката, където тя иска да ходи  е по-нормалното поведение при отглеждането на бебе (отколкот бебо и мама да се затворят в къщи и да се отделят от оклния свят). Бебето  е било в стерилна среда 9 месеца в коремчето на мама. Веднъж дошло на бял свят обаче няма нужда да го изолираме и да се опитваме да му създаваме изкуствена стерилна среда.

И тук яслите вземат 6-седмични бебета, толкова е платената отпуска за тези, които я имат.

По съЩият на4ин е и тук при нас.Жените имат май4инство 3 месеца след раждането и след това зад.тръгват на работа.Поради тази при4ина градините работят с деца от нулева до 3 год.възраст.После на у_Ще.Разказвала съм им за май4инството в България и те много се кефят.
Ина4е по въпроса и аз не робувам на 40 дни,абс.отшелни4ество,заклинанията  и т.п.
Бях в самостоятелна стая след раждането,бебката си беше при нас,имаше и сгъваемо легло за татито.Той присъства на раждането,после си я гледаше,аз си по4ивах Съжалявам,4е в Бг това е недопустимо.Единствено не ми хареса дето се изтупкаха наши близки по4ти веднага след раждането,заЩото не можах да се наспя
После в къЩи съм допускала всеки,който искаше да я види,разбира се,ако е здрав.И след една седмица бяхме навън,заЩото преди това валеше.
Мисля,4е така е по_добре,аз съм й правила закалителни процедури,гимнастики,когато му беше времето.Не бива да ги изнежваме и да им треперим 4ак толкова.

Хана видя Куин Мери 2, като беше на 8 или 10 дена, заедно с около милион други желаещи.
40-те дни на въздържание от посещения са ми напълно непознати. На втория ден след раждането съседските семейства пристигнаха с подаръци и букети, а на третия дойде родата. Мъжът ми търчеше по задачи целодневно /смятай по цял ден навън в "микробна среда"/ и три-четири пъти се отбиваше при нас да ни види. Не сме го дезинфекцирали на входа. При нас болниците са общодостъпни и само в случаи на големи епидемии съветват посетителите да се въздържат от посещения. Общото мнение, че бебета трябва да свикват със средата още от самото начало, за да нямат проблеми по-нататък. Аз самата съм се придържала към този принцип и мога само да го препоръчам.
После мъжът ми замина в друг град и аз трябваше да се грижа сама за пазара и за раздвижването си. Така че Хана се озова в количката, колата или в супермаркета още от петия ден. Тук хората не пропускат да се закачат с дете /но в интерес на истината рядко го пипат/ и така пазаруването се удължаваше двойно, докато обяснявах как е била родена, колко тежи, дали спи, суче ли и т.н. 
А пък това за "плюенето на микроби" - не си мисли, че лекарите и сестрите в болницата плюят розова вода и въглеродния им двуокис е стерилен .
Доколкото съм чела, принципът в България за 40-ия ден отговаря на едно доста по-архаично състояние на българското мислене и здравеопазване, свързано от една страна с изтичането на лохиите, от друга - с нестабилността на родилката след раждане в "онези условия", с лошата или направо липсваща хигиена и т.н. Подобно е и схващането за жената в цикъл като "нечиста", то битува още в някои африкански племена, Папуа-Нова Гвинеия, където менструиращите жени не бива да докосват земята, за да не я натровят и по тази причина ги натирват в специални бараки, някои от наколни.
П.п. По повод на даването на вода - в Германия преди се е давал чай с анасон и дори сега се препоръчва в много тежки случаи на колики, но кърменето е номер едно и вода даваме едва когато започнем захранването. При Хана това беше след седмия месец.

И ние не сме спазвали 40 дни. Още в болницата се изсипаха куп хора. Изписаха ни на 5 ден, а на 10 бяхме в един голям магазин, за да си понапазаруваме Август месец, невероятно слънчево и топло време и аз да си държа детето в къщи, а не на чист въздух

И при мен беше лудница  още същият ден като родих надойдоха приятели, добре, че бебето бе в кувиоз и не можаха да го видят, но пък на следващия ден отново дойдоха
Най-гадно ми беше, че в деня в който ме изписаха дойдоха едни познати с децата си - аз едва се държах на краката си, Миро бе излязъл и ми идеше да изровя една дупка в земята и да се навра там.
Иначе ние го изкарахме на 7-я ден да ходим на преглед и на пазар
Тук нямаме майки, баби, лели да ни мърморят, че не се изкарвало бебето до 40-я ден

Чакай да им поадвокатствам малко на тия двенките:   
Уверена съм, че клиентите ми имат по-скоро предвид една друга тема, а не Вас, госпожо. Извинете за недоразумението.      
Справка: линкът към въпросната тема  е на предната страница 



maikata, ами... ще разкажа в един момент сигурно.
Сладки шегички ми извъртя Животчо за една година, та още се освестявам след последната, точно за която ме питаш  Тя се оказа  по-трудничка и я преработвам в момента, така да се каже 
А това, че някой ми изрови темата за заминаването преди една година съвсем ме развесели  Защо точно моята и защо точно сега...    (и аз моля да ме извините за отклонението)

Ами то това си го има и в България! Е аз моите беби не ги заведох на работа на 7-мия ден. Нас ни изписаха, когато беби станаха на 14 дена, че бяха малко на килограми и трябваше първо да пораснат . Та от 16-тия ден, т.е. два дни след като се прибрахме вкъщи и се осъферихме малко започнахме да ходим по разходки. А бяха на около месец, когато ги заведох в завода в който преди работех, за да ги видят колежките(завода е "Ален мак" - козметичния в Пловдив). А гости у нас започнаха да идват от както сме се прибрали от болницата.
Така, че то си е до човека и до неговите желания и разбирания.

На мен с големия ми дойдоха на гости на 7-ия ден колегите ми да го видят. За тях е нормално. За мен също не е супер шокиращо. В работата едва ли бих го завела, не заради вирусите ами защото не го приемам да виси в Макси козито докато аз си говоря с тоя оня, ама това си е мой проблем. Иначе тука е нормално. Виж, чувала съм, че си пъхат кутретата в устата, за да го успокоят (тука това е начина докато го кърмиш първия месец, не биберон). Е, това не го приемам. Аз ако искам ще си го пъхам, ама кутрето на колежката ми няма работа в устата на моето дете. Но на мен не ми се е случвало.