Взех много трудно решение за детето си. Подкрепете ме, че съм права...

И аз да се наредя. Мисля, че решението ти е правилно. Ще поотрасне детенцето, ще позаякне, ще си го приберете... Представи си и какво удоволствие доставяте и на бабите и дядовците ...
Ако не греша твоите родители са от моя град. Току виж след време видя малката ти принцеса по градинките тук !
Калин@ е описала страхотна картинка. Максимално се накефих!!!

Здравей Ню,

Когато голямата ми дъщеря беше на 7 месеца трябваше да започна работа. Просто нямаше начин. И двата ни комплекта баби и дядовци не живеят в София. Изпратихме я при моите родители да я гледат в Плевен. Ние ходехме всеки уикенд. Много ми беше мъчно, напълно разбирам какво ти е на душицата. Но повярвай ми бабите и дядовците много се стараят за внуците си и определено имат повече търпение от нас родителите. Гледаха я до 1 г. и 1 м. после си я прибрахме в София и двете баби се редуваха у нас на гости през 2 седмици. И този вариант не беше от най-удобните, защото жилището ни е 2 преходни стаи и кухня. Но избутахме така докато стана на възраст за детска градина без супер сериозни заболявания, само някоя друга хрема.
Сега с втората ми дъщеря, която се роди недоносена и имахме куп здравословни проблеми до към 6 месечна възраст мога да ти кажа, че на тази възраст  НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА СА ЗСДРАВИ, независимо кой ги гледа.
Поздрави, и дано да ти стане по-леко след тези думи.

Знаеш ли, това е много трудно решение. . На мен ми се наложи да ползвам услугите на роднините пред декември месец - свекърва ми дойде от провинцията за 10 дни, защото детегледачката ми напусна и имаше един период от 1месец (докато малкия започне ДГ), в който трябваше някой да го гледа. Да, беше много тежко, но го преживях по-лесно, защото тя дойде у нас, слава Богу не ми се е налагало за сега да го изпращам. . Надявам се да не се налага скоро. Мисля, да го изпращам в провинцията като порастне още малко за ваканциите (той сега е на 2г.9м.). Та, редувахме се със свекърва ми, майка ми и мъжа ми този един месец, беше доста изтощително, защото и аз работя и доста трудно съчетавах работата с отсъствията. Според мен е добре или да вземеш детегледачка, защото детето още е по-малко, или ако нямаш възможност да издържиш на напражението този път и да промениш начина на лечение. Моят син миналата година беше доста болнав (антибиотици, антипиретици и т.н.), но от миналия февруари се лекуваме с хомеопатия и аз съм много доволна. Пак боледува, но нещата минават много по-леко, а и не тровя детето с антибиотици. Трябва само да си намериш добър лекар-хомеопат.
Успех!

Искам да те подкрепя, че си права!!!Аз също бих предпочела бабите пред някоя непозната бавачка, колкото и да ненавиждаш свеки!!!
А за това как ще се чувстваш защото я няма , мисличка мисля, че знам много добре.Оставих сина си на 4 години, а го видях после на 6.
Та 10-15 дни не са много и все пак е в БГ- когато решиш палваш колата и заминаваш да я видиш!
Горе главата!Всяка майка мисли най-доброто за децата си!А ти си добра майка!
Целувки!   

Здравей Ню, много добре те разбирам. На мен също ми се наложи да оставя детето на майка си ... година и половина. Наложиха ми го обстоятелствата - същите като твоите. След 2,5 месеца в болница с детето ми и после още 8 месеца ужас на непрекъснати антибиотици, астмопрофилактики и т.н. (не ми се връща назад, гадно е, подробностите са тежки  ), това, че го виждах само уикендите ми се видя песен .. Поне го виждах здрав Успя да израсте проблема си, оздравя. И за това много голям шринос имаше чистият въздух на село при баба. Другата баба и леля пък подкрепяха положението в София, а мама не я уволниха (щото те отпуските и болничните са краен брой дни, дори шефовете да са безкрайно разбрани  ).
Резултатът не е толкова страшен, колкото си го мислиш сега. За теб ще бъде тежко, но детето ще го приеме нормално. Поне моето го прие така. Сега е на 3 години и 8 месеца, гледали са го сестра ми и двете баби, той много ги обича и трите, но към родителите си има друга, различната обич .. Всъщност като при всички деца Искам да кажа, че нито ни се сърди, нито стана лигльо (поне аз така мисля), нито се е чувствал нещастен според мен. Едно обикновено, щастливо и, най - важното, здраво, дете
Ти си най - добрата майка за детето си    То го знае, ти го знаеш. Ако ти си решила, че болестите за тази година й стигат, значи това е правилното решение. Ако си решила да работиш, а не да я гледаш до 3 - 4 - 5 години - също. Не се обвинявай, каквото и да решиш ... няма смисъл, минах по този път. Детето няма да те обвинява. За другите да не ти пука. Най - малко пък подмятанията на "близки" и "познати" - реални, виртуални, все тая. Няма да "забрави коя му е майката", спокойно 
Дано сега се почувстваш по - добре; права си, според мен 

права си .. макар 4е не из4етох вси4ко .
 аз като майка която отглежда напълносамостоятено дъщеря си (разбира се с таткото де) направо ти завиждам 4е може някъде да я изпрати6 . мога  да ти кажа 4е каквито и да са (в нашите о4и) роднините са си роднини и винаги детето ще бъде обле4ено, нахранено , със сменен памперс и т.н. ..просто трябва да направи6 този душевен компромис . вярвай ми завиждам ти за възможността . Гери доста 4есто боледува . откак е тръгнала на градина не минава и седмица без да е със сополи или хрема или да ка6ля или някакви пъп4ици или или.....как си ме4тая да доиде някоя баба да я гледа ...... мисли 4е така е по добре за теб и за детето . първо ти ще си по4ине6 , а детето ще пооздравее .

rally, благодаря ти много за написаното. Чак се насълзих от думите ти, още повече че тази вечер към вече малко изнервена от отсъствието на Гери, защото я закарахме в неделя вечерта при баба й и днес я чух за първи път по телефона. Не исках да говорим до сега, за да не ревна на телефона и оттам да я разстроя и нея.
Не ме е търсила до тази сутрин. ДНес се е събудила и е викала мама, след което си е поплакала малко... В събота отиваме да я видим, ама дали ще успеем да си тръгнем без нея, не знам. Сигурно ще ни следи зорко този път. Но пък иначе е щастлива там. Носят я на ръце, забавляват я повече, отколко аз тук, защото все треперят над нея и я ангажират постоянно с вниманието си. Няма празно, тъй да се каже .
Наистина за нейно добро я пратих там, защото ако беше продължила с яслата, можеше и до болница да стигнем, с тези чести антибиотици... А сега в този студ, просто не ми се помисля, как всяка сутрин ще я водя до яслата. ПРез март месец, отново ще сме заедно всички в къщи.
Дамаянти , как си издържала 2 години без да видиш детето, само ти си знаеш, а аз мога само да си представям. Това е живо мъчение... Сигурно изтръпваш на липсата, иначе не знам, как би могло да се преодолее. Благодаря ти за подкрепата . Наистина имах нужда от нея, защото за първи път се отделям от детето си и се оказа, че не знаем, как да живеем без нея . Стоим пак в къщи и въздишаме, че я няма, а аз току пророня някоя сълза. Пак се пребирам от работа директно в къщи и живота си е същия. Нито сме тръгнали по купони, нито по кина и развлечения. Малко да отмине зимата чакам само.

Благодаря отново на всички за куража, който ми дадохте. Много сте ми мили и добрички . Хубаво е като направиш нещо, от което се чувстваш зле, да чуеш добри думи за постъпката си. И без друго водих сума ти борби със себе си... имах нужда от разбиране, някак си.

Стига бе, жена, я се стегни! Едно време като е било студено, а вие с мъжа ти ергени, все у дома ли сте си седели? Така като седиш и въздишаш у дома, не знам как ще успееш да издържиш още 15 дни, а пък за визитата, дето предстои не ми се мисли. Никой не е казал, че на купони трябва да ходиш, но вмъкни някакво разнообразие. Айде кураж, още малко остана

Ню, в началото е трудно, има бая сълзици  Просто се опитай да мислиш от гледната точка, че за детето така е по - добре Пък и става въпрос за 5 дни без нея, 2 с нея, нали така Даже ние отивахме в петък вечер след работа и в понеделник направо на работа от там. Случвало ми се е и само за една нощ да отида - след работа и пак сутринта на работа. E изморително е за вас. Но пък става дума за месец - два. Аз ти говоря за мого повече време така ... Всеки ден се чуваме по два пъти по телефона и си говорим по доста, сега ... Гери е по - мъничка, но пак, телефонните разговори зареждат, дори само ти да говориш, а тя да мънка нещо нейно си 
А пък дори да идете на кръчма или на кино, не виждам какво лошо има в това (е, освен ако дадете за това отделените за памперси или пюрета пари, ама не вярвам да е така  ) ... не се чувствай виновна, няма смисъл, сериозно   

Ню, в момента съм в отпуск, за да я гледам, а имам предложение за работа-хубаво, майка ми работи и няма начин тази година тя да се грижи за Али.Свекървата-не съм я виждала 6год. и по-добре....Това са при мен нещата.

Решението с бабите-правилно ще постъпиш, мен бабите са ме гледали като малка и се чувствах страхотно.
И най-важното - детето да не боледува.
Целувки за теб и малката и поздрави за бабите...

Бабите са си хубава придобивка...ако не живееш с тях .За какичката нямаше места в яслите, а аз трябваше да започна работа. Смея да кажа, че майка ми се справи супер, но на 30 май 2003г. Дени навърши 3г. и от 1 юни тръгна на градина. Не е боледувала и сме се разделяли с нея за 10дни, докато бях в родилния дом с Василена. А самата Василена...и тя като Гери. Тръгна на ясли на 1г и 8м. и всичко вървеше добре до преди два месеца. Сега и ние така-3дни на ясли, 10дни при баба. Мъчно ни е, но няма как. Знаем, че е на добро място. Дано да ги израстат тези болежки...

Без да чета всичко- ще ти кажа моя опит. Почти на същото дередже бях с каката, но при 2 баби и то заети.  Госпожичката съответно беше непрекъснато болна и аз все отсъствах. Не си взимах отпуската от неудобство спрямо колегите, а когато бях на работа все гледах да наваксам и да им  помогна. Накрая на дъщеря ми й поставиха диагноза астма след 3-тата плевмония/ съответно развила се за часове/ и аз си входирах отпуска, забременях и близо 1 година бях в болнични........ Съответно сега съм по майчинство и си я гледах у дома/ миналата година/. Сега тя е на у-ще и отново започна системно да боледува, за разлика от миналата година, когато даже и не настина... Силно се надявам да го израстне и да престане, защото съм на края на силите си .....

Няма по добро от това детето да си е при теб. Не можете ли да наемете гледачка докато сте на работа или ако имате възможност да работите на 2 смени. Моя приятелка си даде бебето на гледачка за 100 (ако не му готви) и 150лв. (ако му готви), не е кой знае колко много, жената му готви и го гледа цял ден почти до 8ч. вечерта понякога дори и до по късно, в собствената си къща. С него гледа още едно детенце, понеже е пенсионерка и си докарва допълнителни доходи. Не бих си дала детето на бабите, за мен това е недопустимо, и ми е жал за теб; не можете ли да помислите за този вариант по скъп, но си мисля, че е по удобен и двете ще сте по доволни, понеже ще сте заедно поне вечер. Децата имат нужда от майките си, дори и за малко вечер е много по добре от глезенето на бабите и дядовците. Имам приятел който е отгледан от бабите си, и ми сподели, че му е било много трудно да се адаптира в реалния свят. Предполагам, че си чела тук колко майки се оплакват че децата им са нетърпима, след гледането на бабите.

Е, такава "екстра" ако намеря  си я заплювам веднага.
Нещо не се намират такива гледачки - малко пари, че и в нейната къща . От това което аз знам(от приятелки и познати) - сумичките са направо двойни(включват храна и карта за пътуване).

Не знам в другите градове как е, но във Варна е така, води сина си сутринта с колата преди работа, и вечер го прибират когато могат. Няма регламентирано време за гледане. Тя се спря на варианта да и плаща 100лв. и го записа на кухня, така гледачката отива и на разходка с детето и взима кухнята. Гледа го понякога и до късно вечерта, дори се е налагало да спи в тях, или да го гледа няколко дена денонощно. Можете да пуснете обява във "Позвънете" или там някой по популярен вестник в града ви, като потърсите жена която да гледа по тази схема за определени пари, които можете да си позволите. Може да се намери нещо. Ако е пенсионерка е много удобно, понеже нямат право да работят, стоят си в къщи и взимат 1 заплата допълнително. Както е с тази жена, устройва я напълно взима по 100-150 лв. на дете, взела си е 2 деца, за да не и тежи работата и тя доволна и майките.  Децата имат разлика 1г. помежду си и съумяват да се забавляват заедно. Така и на нея и остава време за почивка. Купила си е 2 легла за да ги слага на обяд да спят. Много е удобен този вариант предпочитам го пред детска градина. Малко деца, повече внимание и можеш да имаш изискване към жената. как не са се сетили повече жени да правят така.