Темата ми е провокирана от нещо, което преживявам. То, обаче е несподелимо. Много ми е трудно да живея с този пожар в себе си, но трябва, абсолютно трябва.
Просто търся подкрепа, може би не на най-подходящото място, но все пак е място, в което съм преживяла много и вече осем години е част от ежедневието ми.
Вие преживявали ли сте подобно нещо? Как се справяте? Времето отразява ли се на интензивността на емоцията?
На мен ми е за първи път. Досега, вече доста над тридесеттака, за първи път ми случва.
Просто търся подкрепа, може би не на най-подходящото място, но все пак е място, в което съм преживяла много и вече осем години е част от ежедневието ми.
Вие преживявали ли сте подобно нещо? Как се справяте? Времето отразява ли се на интензивността на емоцията?
На мен ми е за първи път. Досега, вече доста над тридесеттака, за първи път ми случва.
Аз също преживявам нещо, с което ми е трудно да съчетая и примиря живота си. Аз обаче споделям с много ограничен кръг хора. Моят съвет е да намериш отдушник. Иначе ще се изтощиш емоционално неимоверно много, ако продължи дълго. За споменаването на възрастта хах 
няма никакво значение, аз съм почти на 50 и съм "новак" все още, макар че се мъча вече години. При мен времето не се отразява на интензивността на емоцията, на приливи и отливи е. 
Ако е това, да, преживявала съм когато бях сама... самотата (дори в семейството, дори сред много хора и много приятели) ражда тези тоооолкова дълбоки емоции... Не са реални те. Реалните емоции (ако става въпрос за любов) са като бистър извор насред пустиня, като прохлада след жарък ден, а не пожар. Пожар са защото са скрити, защото са забранени, защото са несподелени. Обвеяни в ореол. Пожарът се храни от душата на човека, който гори в него, а не от достойнствата на онзи, заради когото уж се е разпалил. От личния ми опит на човек, преживявал няколко пожара през живота си мога да кажа, че когато несподеленото се сподели, когато невъзможното стане възможно, или просто когато имаш шанс да опознаеш "подпалилия пожара" виждаш, че той не само пожар не заслужава, ами и огънче от запалка. Хората, които си заслужават не палят пожари в душата ти, те са водата, която утолява жаждата ти. 
).
