детето ми няма грам интерес към учението

 Учителите не се интерисуват  от тези неща за съжаление.И моето дете не искаше да слуша за четене и смятане след 1 клас. И сега ,когато е за 3 клас  не иска да чете и смята. Явно му е трудно , но това учителите не искат да проумеят ,защото трябва да стимулират индивидуално децата а нова изисква повече усилия от тяхна страна.

 Ето какво намерих търсейки отговори на моите въпроси относно проблема
http://psychologyjournalbg.com/index.php?option=com_content& … 972&Itemid=64
Не можах да намеря втората част, ако някой я намери да свирне.

Не бий детето! То не е виновно, че се е метнало на майка си. 

Извинявай, но ти с едно дете не можеш да се оправиш, а я си представи един учител с 24 минимум такива като твоето. Със бой не можеш да го накараш да учи, трудно му е защото може би има пропуски и веригата не е цяла. Хващай учебника от началото и прави математиката занимателна, представи така задачите, че да му прави удоволствие да ги решава. Ако не ти е силата това хващай на помощ баби, дядовци или познати. Детето трябва от малко да се научи, че не е единствено най-най. Принца е един и той се роди вчера. Нашите трябва да ги научим, че ако искат да са най трябва да го постигнат. Всеки урок трябва да се превърне от суха материя във една игра или нещо лесно и познато за детето. Сега е времето да наваксаш пропуските и във втори клас да е е по-лесно.

За психолог не знам, аз бих предпочела логопед или друг специалист, който се занимава с развитието при децата. Трябва да видите дали не е с дискалкулия или друго смущение в ученето. Ако всичко с ученето е наред, ще работите по мотивацията.

Само не бий детето. Няма по-лошо възпитание от това.

Обаче и ти трябва доста да се напънеш, но това ще изиска повече усилия от твоя страна. Неимоверни усилия. Готова ли си за това изпитание? Защо с авторката на тазитъй тъжна тема не се запишете на лятно училище? Може пък да ви провърви и да се стимулирате индивидуално.

доколкото разбирам детето е на възраст 7г., струва ми се, че проблема е от по-отдавна, но чак с тръгването на училище сте го забелязали. Малко ми е странно едно 7г. дете да отговаря с " кво ми пука 4е ще ме накажеш." Май отдавна ти се е качило на главата и няма нужния респект, но с шамари ще стане още по-зле, повярвай. Напук ще ти прави, но няма да стане на твоето. Нужен е друг подход. Казваш имала приятелки в у-ще - ами трябва да я подтикнеш да им подражава. Все има начин на тази крехка възраст да му се окаже влияние, Ако ти не можеш, никой не може.

Интересът към ученето, жаждата за знания и уважението към правилата за усвояването им са семейна ценност, която се възпитава у децата от най-ранна бебешка възраст. И както всеки елемент от възпитанието, най-важен е личния пример.

Не искам да съм груба, но няма как жена която пише
 
да изисква от детето си старание и прилежание в училище, или да буди някакъв респект.

Единственият възможен механизъм в случая е чрез обективна самокритика - "Ето, виж ме мене, като не съм учила навремето и виках и аз "Кво ми пука", сега не мога едно изречение да напиша разбираемо и грамотно, и ставам за смях и на кокошките!"  Но не познавам авторката и не знам дали е способна да го направи.

 Мисля да пропусна последният  коментар......

 Намерих и това, което може би има нещо общо с темата:


"Има ли наистина “страх от училището” ???.


Много са източниците на страх при децата и за съжаление училището е един от често разпространените. Училището е летвата, която децата трябва да прескочат, ако искат да намерят път, който да ги изведе от семейството в обществото. Училището не може и не би трябвало да бъде смятано и порицавано като лош, непознат и застрашаващ свят. От друга страна то поставя пред децата различни изисквания за постижения. Първоначално детето не изживява постижението като ярем, но свръхизискването в училище е централен фактор за психични кризи при деца и младежи.

КАК ВЪЗНИКВА? Различни са причините за проявата му.

•·  Може да произлиза от затрудненията на майката и детето да се разделят един от друг.
•·  Може да бъде предизвикан от това, че детето става жертва на злонамерено групово действие.
1.·  Може да бъде предизвикано от това, че между детето и един определен учител възниква отрицателен поток от чувства. Тук от съществена роля са особеностите в характера на учителя.
•·  Може да възникне въз основа на особености в характера на детето. Има деца, които не могат да се справят със социалните изисквания в училище ( “АЗ- слабост”).
•·  Може да възникне въз основа на невротични особености на детето. Има деца, които с помощта на училищни постижения се борят отчаяно срещу чувството, че не са обичани и признати. Този проблем всъщност се отнася за семейството.
•·  Може да се основава на едно общо свръхизискване. В този случай от детето се изискват постижения, които то може да осъществи само с голямо напрежение и много лишения или изобщо не може да ги осъществи.
•·  Може да се основава на частично свръхизискване. В този случай детето отчасти може да се похвали с добри постижения, отчасти се проваля с гръм и трясък. В такъв случай се касае за частични разстройства на училищните умения.
•·  Може да бъде връхна точка на една криза на развитието.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ?

•·  Да признаят училището като реалност извън семейството и въпреки това и те да поемат съотговорност за училището.
•·  При училищна фобия родителите не трябва да спорят за това, кой е виновен и как да постъпят. Трябва тясно да си сътрудничат с училището, за да може детето да има доверие в училището.
•·  При училищна фобия да не се търсят медицински бележки и да не се поставя детето в ролята на болен. Да не се употребява психотерапевтичното лечение (ако е предписано от специалист) като алиби за отсъствие от училище.
•·  При деца, които отбягват контакти, да се потърси опора: някой учител или (по-добре) някой съученик, като закрилник и застъпник. Самите родители като застъпници трябва да стоят в сянка.
•·  Родителите да си изяснят ограничените възможности, с които разполагат за закрила на детето си в пространството на училището. Без самостоятелни родителски акции.
•·  При провал в училище да не бъдат заслепени: не родителите, а самото дете и неговите учители по принцип знаят най-добре какви постижения могат да се очакват сега и какви не.
•·  Повечето деца, които уж не “искат” да учат, знаят, че само с големи усилия биха могли да “могат”, а това всъщност означава, че “не могат”. Те искат да избегнат предварително очаквания неуспех.


Основно правило: да се направи всичко, за да не се помрачи радостта от постижението. По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече. Да се намали натиска. Да се учи с настроение

•·  Основно правило: да се направи всичко, за да не се помрачи радостта от постижението. По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече. Да се намали натиска. Да се учи с настроение.

Ученето е труд и то сериозен. Не може да се очаква, че на детето винаги ще му е лесно и  ще постига всичко без усилие. Но тук вече е нужна и намесата на родителя, да подкрепи детето си, да помогне при самоподготовката у дома. Само с игри и песни трудният училищен материал не може да бъде усвоен. Майката би могла да обясни на детето си, че и на нея не винаги и е лесно в нейната работа, но полага усилия и се справя. А за положените усилия може да измисли подходяща награда, не е нужно да е предметна. Приятно прекаран ден - разходка на интересно място, посещение на кино, куклен театър, басейн, сладкарница...

Изключване на дискалкулия, наваксване на материала вкъщи и работа върху родителския авторитет. Ако още в 1 клас изостава сериозно, нататък ще става все по-зле - няма да има над какво да надгражда и съвсем ще загуби интерес.

благодаря -някой бяхте доста мили -и не сам казала че сам я била и пребила ,а че сам я шамарила което има разлика и всяка една си е позволявала това.аз поисках съвет а не укори.благодаря за съвети те все пак който някой ми дадоха.

Да вземе тогава мъжът ти "само да те шамари", пък да видим тогава на какво мнение ще си! Между другото, няма да е зле наред с детето да минеш още веднъж българската граматика и синтаксис, особено в частта личните местоимения - кога е "който" и "които", както и "някой" и "някои". След консултация с логопед ще е добре да наемете и частен учител, който да работи с детето.