Говорих преди малко с Ново Нордиск, няма проблем с аптеките, които те зареждат. За съжаление, в центъра се оказа, че такива аптеки няма, и вариантите са за Люлин, Надежда, Обеля и Слатина (поне тези райони ми изброи дамата). Доколкото разбирам, проблемът е със Софарма.
- Публикувана: 9 юли 2013, 14:16 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2015, 08:51 ч.
Деца с диабет - тема 12
Здравейте!
Включвам се в групата поради новооткрит диабет на сина ми (4 г. и 4 месеца). Диагнозата беше поставена на 6.11 и след 9 дневен престой в педиатрията, вече геройски свикваме вкъщи. Онзи ден бяхме на първия преглед след изписването, да ни прегледат дневника, стойностите, местата на убождане. Синът ми беше изписан с 4 приема, 3 с Актрапид и 1 Левемир. Предвид стартиралата ремисия, и липса на необходимост спряхме нощния бавнодействащ инсулин и е на 3 приема: сутрин, обед и вечер, с тенденция към намаляване на дозите. Чета нещата, които сте коментирали и се надявам да не питам за вече обсъждани теми.
Има ли други майки или татковци на дечица на 4 г. Предполагам - да. Върнахте ли децата на градина след установяването на диабета или сте вкъщи? Засега решихме да задържим сина ни в домашна обстановка докато свикнем и придобием повече рутина, а и да избегнем периода на повечето вирусни инфекции. Планираме през пролетта да се върне на ДГ макар и до обяд. На този етап семейният съвет реши да не работя, за да мога да обгрижвам детето предвид инсулина, хранителния режим, двигателната активност. Нашият ендокринолог, при който сме диспансеризирани е д-р Радка Савова. Има ли тук други, чиито дечица са при нея?
Трудно се приема такова нещо, свикването с ежедневните процедури е най-бързо (детето вече прави опити само да ис мери КЗ
, но мисълта, че това заболяване е за цял живот трудно се преглъща, но полагаме усилия и най-вече в насоката да направим всичко детенце да има максимално щастливо и пълноценно детство.
Надявам се, че не съм ви досадила с голямото си изложение.
Пожелавам на всички добри стойности, весели и щастливи, здрави дечица
Включвам се в групата поради новооткрит диабет на сина ми (4 г. и 4 месеца). Диагнозата беше поставена на 6.11 и след 9 дневен престой в педиатрията, вече геройски свикваме вкъщи. Онзи ден бяхме на първия преглед след изписването, да ни прегледат дневника, стойностите, местата на убождане. Синът ми беше изписан с 4 приема, 3 с Актрапид и 1 Левемир. Предвид стартиралата ремисия, и липса на необходимост спряхме нощния бавнодействащ инсулин и е на 3 приема: сутрин, обед и вечер, с тенденция към намаляване на дозите. Чета нещата, които сте коментирали и се надявам да не питам за вече обсъждани теми.
Има ли други майки или татковци на дечица на 4 г. Предполагам - да. Върнахте ли децата на градина след установяването на диабета или сте вкъщи? Засега решихме да задържим сина ни в домашна обстановка докато свикнем и придобием повече рутина, а и да избегнем периода на повечето вирусни инфекции. Планираме през пролетта да се върне на ДГ макар и до обяд. На този етап семейният съвет реши да не работя, за да мога да обгрижвам детето предвид инсулина, хранителния режим, двигателната активност. Нашият ендокринолог, при който сме диспансеризирани е д-р Радка Савова. Има ли тук други, чиито дечица са при нея?
Трудно се приема такова нещо, свикването с ежедневните процедури е най-бързо (детето вече прави опити само да ис мери КЗ
, но мисълта, че това заболяване е за цял живот трудно се преглъща, но полагаме усилия и най-вече в насоката да направим всичко детенце да има максимално щастливо и пълноценно детство.Надявам се, че не съм ви досадила с голямото си изложение.
Пожелавам на всички добри стойности, весели и щастливи, здрави дечица
Dorofree, здравей.
Дъщеря ми беше на три и половина, когато се случи. Около месец прекарахме вкъщи, след това я записахме в 124 ЦДГ, където е диабетната група. Направихме го, защото нямахме възможност да работи само единият от нас, но в градината детето благодарение на МС Цачева се научи да се мери сама, а малко по-късно - и сама да си слага инсулина.
Мисля, че тези умения са важни за децата ни, защото от тях зависи нормалната им социализация, и то без да се изпуска момента за това. От друга страна, не може да се сравнява физически контрола, който осъществява майката на детето си, с този на една сестра за 15 деца.
Но пък за моето дете, което винаги е било сред деца, беше немислимо да остане затворено в къщи. Да не говорим, че и аз не искам да си спомням за психическото състояние, в което бях месеци наред, та добре, че и това й го поспестих.
Всичко това е само споделяне как е било при нас, вие ще вземете най-доброто решение за вашето дете и семейство.
Също сме при д-р Савова и не смятаме да я сменяме
Питай за всичко, което искаш, тъкмо и ние да попреговорим това-онова или да научим нови неща.
Дъщеря ми беше на три и половина, когато се случи. Около месец прекарахме вкъщи, след това я записахме в 124 ЦДГ, където е диабетната група. Направихме го, защото нямахме възможност да работи само единият от нас, но в градината детето благодарение на МС Цачева се научи да се мери сама, а малко по-късно - и сама да си слага инсулина.
Мисля, че тези умения са важни за децата ни, защото от тях зависи нормалната им социализация, и то без да се изпуска момента за това. От друга страна, не може да се сравнява физически контрола, който осъществява майката на детето си, с този на една сестра за 15 деца.
Но пък за моето дете, което винаги е било сред деца, беше немислимо да остане затворено в къщи. Да не говорим, че и аз не искам да си спомням за психическото състояние, в което бях месеци наред, та добре, че и това й го поспестих.
Всичко това е само споделяне как е било при нас, вие ще вземете най-доброто решение за вашето дете и семейство.
Също сме при д-р Савова и не смятаме да я сменяме
Питай за всичко, което искаш, тъкмо и ние да попреговорим това-онова или да научим нови неща.
Благодаря, Льони, за бързия отговор.
Ще питам предимно на лични, да не спамя тук.
Моят син е също много социален, но няколко пъти на въпроса иска ли да го запишем в ДГ, където има и други дечица с диабет, категорично отказва, свикнал си е с другарчетата от неговата си градина и не желае да чуе за смяна. Малко си пада чешит (по наследство от баща си).
Спорен ден и само усмивки!
Dorofree, моето момченце се разболя на 1,4г.На 4г. го записахме в една детска градина, но се отнасяха много зле с него и го спряхме. На 5г. го записахме в друга градина. Закусваше у нас и така го водех. В 12ч. си го прибирах. Понякога искаше да обядва с децата. Преценявах храната на око и слагах инсулина. Изчаквах го в коридора и се прибирахме. Така изкара и предучилищна в детската градина. Оставях в шкафчето глюкомера, а се наложи да го измерят, но май не се е налагало. Така си вървеше с прителчетата заедно и сега са в училище.
Важното е, да намериш съдействие от страна на учителките и сестрата.
Важното е, да намериш съдействие от страна на учителките и сестрата.
Здравей Dorofree,
Нашата дъщеря беше на 3 г.и 8 мес. когато я диагностицираха,сега е вече на 5 г. и половина...
В началото нещата бяха много трудни,най-вече борбата с емоциите,но това е познато на всички тук...
Тя тъкмо бе свикнала с градината и това ново изпитание ни върна назад...В началото спряхме за 5-6 месеца да я водим,понеже тя бе доста стресирана и се страхуваше да остава без мен... Но с течение на времето започна да се чувства самотна без връстници около себе си и сама пожела да се върне. Не сме я измествали,върна се обратно в старата си група...Срещнахме голямо разбиране от директорката на детската градина и от целия персонал. Сега си ходи сутрин след като закуси и повечето пъти остава и обядва заедно с децата и след това си я вземам...
Стараем се да я караме да се чувства като останалите си връстници и общуването с деца е много важна част от това !
С течение на времето нещата се подреждат от самосебе си ...Няма как да стане планувано ! (поне при нас е така
)
Тя влезе в пълна ремисия 2-3 седмици след отключването и останахме постепенно на 1 инжектиране дневно,тогава нещата бяха доста по-лесни и беше идеалният момент за завръщане към детската градина,само че и ние решихме да посвикнем малко и позабавихме това. Но моят съвет е,че времето когато е в ремисия е идеално за завръщане и ще бъде по-лесно и за детето , защото в началото все още собствената остатъчна секреция доста помага и може постепенно да свиква с нещата ...
Нашата дъщеря беше на 3 г.и 8 мес. когато я диагностицираха,сега е вече на 5 г. и половина...
В началото нещата бяха много трудни,най-вече борбата с емоциите,но това е познато на всички тук...
Тя тъкмо бе свикнала с градината и това ново изпитание ни върна назад...В началото спряхме за 5-6 месеца да я водим,понеже тя бе доста стресирана и се страхуваше да остава без мен... Но с течение на времето започна да се чувства самотна без връстници около себе си и сама пожела да се върне. Не сме я измествали,върна се обратно в старата си група...Срещнахме голямо разбиране от директорката на детската градина и от целия персонал. Сега си ходи сутрин след като закуси и повечето пъти остава и обядва заедно с децата и след това си я вземам...
Стараем се да я караме да се чувства като останалите си връстници и общуването с деца е много важна част от това !
С течение на времето нещата се подреждат от самосебе си ...Няма как да стане планувано ! (поне при нас е така
)Тя влезе в пълна ремисия 2-3 седмици след отключването и останахме постепенно на 1 инжектиране дневно,тогава нещата бяха доста по-лесни и беше идеалният момент за завръщане към детската градина,само че и ние решихме да посвикнем малко и позабавихме това. Но моят съвет е,че времето когато е в ремисия е идеално за завръщане и ще бъде по-лесно и за детето , защото в началото все още собствената остатъчна секреция доста помага и може постепенно да свиква с нещата ...
Благодаря ви, момичета за споделения опит. Изключително е полезно за мен да разбера как вие сте се справили по тежкия път.
Вече говорих, даже още докато бяхме в болницата, и с учителките и с директорката. Имам тяхната пълна подкрепа, като им обещах, че в началото аз ще отскачам да замервам в 9,30 и междинната закуска да давам, а после ще си го прибирам на обяд.
Вярвам че връщането му в позната и любима среда ще е много по-добре за него, а аз мога да се справя организационно. Надявам се, че след време, сестрата ще ме замени в 9,30 и ще се чуваме само ако има проблем. Мисля другата седмица да се видя с директорката и принципно да се разберем, даже и със сестрата да си поговоря.
Тези дни разбрах, че се вихрят яки вируси и реших да поотминат тежките месеци, тъкмо и ние да сме по-стабилни.
Хубава вечер!
Вече говорих, даже още докато бяхме в болницата, и с учителките и с директорката. Имам тяхната пълна подкрепа, като им обещах, че в началото аз ще отскачам да замервам в 9,30 и междинната закуска да давам, а после ще си го прибирам на обяд.
Вярвам че връщането му в позната и любима среда ще е много по-добре за него, а аз мога да се справя организационно. Надявам се, че след време, сестрата ще ме замени в 9,30 и ще се чуваме само ако има проблем. Мисля другата седмица да се видя с директорката и принципно да се разберем, даже и със сестрата да си поговоря.
Тези дни разбрах, че се вихрят яки вируси и реших да поотминат тежките месеци, тъкмо и ние да сме по-стабилни.
Хубава вечер!
Момичета, ако някой се интересува от сензори декском разгледайте тази тема.
http://diabetbg.eu/index.php?topic=4912.msg54103;topicseen#new
http://diabetbg.eu/index.php?topic=4912.msg54103;topicseen#new
Dorofree, в думите ти личи кураж, смелост и сила! Продължавай все така. Синът ми бе диагностициран на 3г. и 9 месеца. Ако имаш нужда от информация, не се колебай да пишеш на лични. Дълго време бяхме на човешки инсулин и мога да се опитам да помогна, ако има нужда!
Пожелавам дълга ремисия!
Пожелавам дълга ремисия!
И на нас ни се е случвало същото, особено когато е бил по-дълго време висок.
По-миналата седмица беше така и много трудно ги свалихме. Завишаваме инсулина и захарта се вдига. Случва се на периоди от по седмица-10 дни да е малко по-висок, после изведнъж тенденцията се обръща от самосебе си, без никаква видима причина.
Факторите, разбира се са много, имайки в предвид чувствителността на децата с тип 1 към всички външни фактори, като времето например и емоционални състояния, особено в пубертета.
Ние стигнахме до извода, че при нас най-вероятно е на емоционална основа, вероятно е и участието на бушуващи хормони. Много често усещанията за хипо са същите като при хипер.
Ако писалката Ви е с половинки, опитайте по-финна настройка на инсулина с по половин единица нагоре или надолу, в зависимост от измерената на глюкомер захар, като имате в пред вид, че всяка последователна промяна през деня ще се отрази реално на другия ден. Така се случва при нас, но не ни се получава, ако рязко намалим или увеличим инсулина.
По-миналата седмица беше така и много трудно ги свалихме. Завишаваме инсулина и захарта се вдига. Случва се на периоди от по седмица-10 дни да е малко по-висок, после изведнъж тенденцията се обръща от самосебе си, без никаква видима причина.
Факторите, разбира се са много, имайки в предвид чувствителността на децата с тип 1 към всички външни фактори, като времето например и емоционални състояния, особено в пубертета.
Ние стигнахме до извода, че при нас най-вероятно е на емоционална основа, вероятно е и участието на бушуващи хормони. Много често усещанията за хипо са същите като при хипер.
Ако писалката Ви е с половинки, опитайте по-финна настройка на инсулина с по половин единица нагоре или надолу, в зависимост от измерената на глюкомер захар, като имате в пред вид, че всяка последователна промяна през деня ще се отрази реално на другия ден. Така се случва при нас, но не ни се получава, ако рязко намалим или увеличим инсулина.
